ФИЛМЪТ „СПОРЕД РАЗМЕРА” КОМПЕНСИРА НЕДОСТИГА ОТ КОМЕДИИ НА 14-ия СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

В последния ден на продължилата повече от седмица допълнителна информационна програма на 14-ия София Филм Фест успях да видя прекрасната израелска комедия „Според размера” (реж. Шарон Маймон и Ерез Тадмор). Много съм доволен от този факт, защото определено ми липсваха умните комедийни филми сред многобройните силни заглавия тази година. Освен „Според размера” лично аз гледах само още две (но хубави!) комедии – „Самият Троцки” и „Концертът”. Докато стойностните драми бяха поне пет пъти повече, сред които бих поставил най-високо „Бялата лента”, „Източни пиеси”, „Ливан”, „Меден месец”, „Млякото на скръбта”, „Прешъс”, „Война за опиум”, „Тъпан, барабан”, „Антихрист”, „Надуваема кукла”, „Покани ме да вляза” и др. Впрочем такава е ситуацията като цяло в съвременното кино, в което по принцип се открояват много повече сериозните драматични филми, отколкото комедийните. Винаги са били изключение творци като Чаплин, Тати и Бенини, които са успявали да ни провокират към размисъл, разсмивайки ни.
Израелските режисьори Ерез Тадмор и Шарон Маймон определено успяват да го постигнат. Тяхната великолепна комедия ни подтиква да погледнем по-нестандартно към проблемите на хората с наднормено тегло, които определено са жертва на дискриминация в съвременния обсебен от мании за диети свят.

Четиримата основни герои от филма решават да подходят към въпроса за размера и вида на своите фигури по съвсем оригинален и освобождаващ начин, отдавайки се на единствения на света спорт, за който пълнотата е предимство. Заниманията със сумо им предоставят уникалната възможност не само да прекратят обречената борба с теглото си, но и да изпитат за пръв път самоуважение от качването на килограми. Нещо повече – те им помагат да стигнат до спасителното прозрение, че проблемите им в живота биха били далеч по-малко, ако вярваха повече в себе си, вместо да се опитват да бъдат като всички останали.
Благодарение на чудесната актьорска игра на всички участници, двамата млади режисьори са успели да осъществят многобройните си остроумни хрумвания по начин, който превръща филма им в една от най-добрите кинокомедии напоследък. И ако на моменти тя ни кара да плачем, то определено това са сълзи от смях – онзи истински, пречистващ смях, за който всички тайничко си мечтаем, когато ходим на кино.

Ерез Тадмор (роден през 1974 г. в Херцила, Израел) е завършил кино в Училището по изкуствата „Камера обскура” в Тел Авив, а първият му късометражен филм „Moosh“ е представен на повече от 40 фестивала и печели много награди. През 2003 г. Тадмор е част от „Талънт Кампус“ в Берлин. През 2004 г. друг късометражен филм, на който е сърежисьор – „Непознати“, се състезава в Сънданс и става основата за първия игрален филм на Тадмор със същото заглавие. „Според размера“ е вторият му игрален проект.
Шарон Маймон (роден в Рамла, Израел) е следвал кино в Училището по изкуствата „Камера обскура” в Тел Авив, където дипломният му проект е късометражният филм „Holes“. През 2005 г. е сценарист на ТВ ситкома „Sketch Show”, а след това написва сценария и сърежисира 40-минутния филм „Mortgage“ (2006). За дебюта си в игралното кино – Според размера, Маймон е автор на идеята и съавтор на сценария. В момента той работи по черната комедия „Моя сладка евтаназия“.

Read Full Post »

РОД СТАЙГЕР – ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ АМЕРИКАНСКИ АКТЬОРИ

Преди три дни се навършиха 85 години от рождението на един от моите любими американски актьори, който за съжаление не е вече сред нас.
Род Стайгер е роден на 14 април 1925г. в градчето Уестхемптън, недалече от Ню Йорк. Явно е наследил артистичния талант от родителите си, които участвали в песенно-танцувална трупа, обикаляща Америка. Той обаче не познавал баща си, който напуснал майка му, когато Род бил още бебе. Още съвсем млад Род Стайгер пристигнал в Ню Йорк, където в продължение на две години изучавал актьорското майсторство в училището за социални изледвания, след което по покана на режисьора Даниъл Ман започнал да посещава и прочутото „Актърс студио“, ръководено от Елия Казан и Лий Страсбърг.
Дебютирал като киноактьор във филма на Фред Цинеман „Тереза” през 1951г.
Следващите три години се снимал много в телевизионни филми, но още повторната му поява на големия екран дала повод на критиците да заговорят за неговия огромен талант. Става въпрос за участието му редом до младия Марлон Брандо във филма на Елия Казан „На кея” (1954). За своето чудесно превъплъщение в ролята на продалия се на мафията синдикален бос Род Стайгер бил номиниран за „Оскар” в категорията най-добър актьор в поддържаща роля. Амплото на злодей, с което се утвърдил през 50-те години, предопределило и участието му във филма „Ал Капоне” (1959). Род Стайгер изпълнил блестящо ролята на легендарния ганстер.
Междувременно продължил да играе и на театралната сцена, където срещнал английската актриса Клер Блум, изпълнила главната женска роля във филма на Чарли Чаплин „Светлините на рампата” (1952). Тази фина и изящна млада жена с очарователни кафяви очи завъртяла главата на възпълничкия Род, който само три месеца след запознанството се оженил за нея (на 20 септември 1959г.) Това бил неговия втори брак. След 10 години обаче се развел с Клер Блум. Впоследствие се женил още три пъти.
През 1964 година Род Стайгер участвал във филма на Сидни Лъмет „Лихварят” (The Pawnbroker) и бил номиран отново за „Оскар”, но този път за главна роля. По-късно на въпроса на журналистите „Коя от своите роли смята за най-добра” той винаги ще дава за пример своето изпълнение в „Лихварят”. Този негов филм имал голям зрителски успех и дори в Италия изпреварил по приходи филма за Джеймс Бонд „Казино Роял” (1967) за голямо удивление на разпространителите. За ролята си в „Лихварят“ Род Стайгер бил отличен със „Сребърна мечка” като най-добър актьор на кинофестивала в Западен Берлин през 1964г. Година по-късно участвал във филма на Дейвид Лийн „Доктор Живаго“ и в „The Loved One“ на Тони Ричардсън.
След като доказал, че съвсем не е еднопланов актьор, а може с еднакъв успех да се превъплъщава и в отрицателни, и в положителни герои, Стайгер бил поканен от Норман Джуисън да изпълни сложната роля на груб и праволинеен полицай, който в хода на действието разкрива сложния си характер и своята истинска човешка същност. Именно за своето блестящо изпълнение във филма „В душната южна нощ” (In the Heat of the Night, 1967), в който негов партньор бил Сидни Поатие, Род Стайгер получил единствения „Оскар” в своята кариера (вижте награждаването му тук).
Един от малкото филми с негово участие, разпространяван и по нашите екрани навремето, е „Ватерло” (реж. Сергей Бондарчук, 1970), в който Род Стайгер изпълнил ролята на Наполеон. Година по-късно той се превъплътил в дребен бандит, който се замесва неволно в мексиканската революция. Ролята е от чудесния, но не много известен филм на Серджо Леоне „За шепа динамит” (Giù la testa, 1971), в който Стайгер прави чудесен актьорски дует с Джеймс Кобърн.
През 1974 година се превъплъщава в образа на Бенито Мусолини от филма на Карло Лидзани „Mussolini: Ultimo atto (1974).
Още един запомнящ се филм с негово участие е „Иисус от Назарет” (1976) на Франко Дзефирели. През 1978г. Род Стайгер отново се снима под режисурата на Норман Джуисън в чудесната политическа драма „F. I. S. Т.” редом със Силвестър Сталоун.
Последната му значителна роля на големия екран е в екранизацията по „Вълшебната планина” (1982) на Томас Ман. За съжаление, след това той все по-рядко получава сериозни предложения за участие в киното и се снима предимно в телевизионни филми. Появява се за последен път на големия екран във филма „Poolhall Junkies”, който излязъл в годината на неговата смърт – 2002.

Read Full Post »