ИЗАБЕЛ ЮПЕР НА 60 ГОДИНИ

Изабел Юпер навършва днес 60 години. Утре вечер (неделя) в зала 1 на НДК ще бъде представен филмът „Любов“, в който тя изпълнява поредната си (този път поддържаща) роля. Премиерата на нашумялата творба на австрийския режисьор Михаел Ханеке, отличена с „Оскар“ и „Златна палма“ в Кан, е част от програмата на 17-ия София Филм Фест. А преди две години в рамките на 15-ия София Филм Фест гледахме филма „Копакабана“, в който знаменитата актриса за пореден път демонстрира своя невероятен талант.
Повече за живота и творчеството на голямата френска актриса може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

Вече всички знаят кой е големият победител на 25-ата церемония по връчване на европейските филмови награди. И макар че още е непозната на българската публика, именно това е творбата, която се откроява през тази година.
Рецензия за филма може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

МИХАЕЛ ХАНЕКЕ СПЕЧЕЛИ ЗА ВТОРИ ПЪТ „ЗЛАТНА ПАЛМА“ В КАН

Михаел Ханеке спечели за втори път „Златна палма“ в Кан в рамките на три години. Този път 70-годишният австрийски режисьор бе удостоен с престижното отличие за филма „ЛЮБОВ“ (Amour).
Подробности за всички наградени филми на 65-ия кинофестивал в Кан може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

МИХАЕЛ ХАНЕКЕ – НЕУМОЛИМИЯТ ИЗОБЛИЧИТЕЛ НА ЗЛОТО

Знаменитият австрийски кинорежисьор Михаел Ханеке навърши 70 години. Заедно с датчанина Ларс фон Триер днес той е може би най-шокиращият, непредвидим и уважаван представител на европейското кино.

Цялата статия за творчеството на Ханеке може да прочетете в сайта  ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

ЗАПОЧВА 62-ОТО БЕРЛИНАЛЕ

Тази вечер в Берлин се открива 62-ото издание на Берлинале – може би вторият или третият по значение международен кинофестивал на планетата след тези в Кан и Венеция.

Подробности за филмите, включени в основната конкурсна програма, може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

ФЕСТИВАЛЪТ НА КУСТУРИЦА НАГРАДИ НУРИ БИЛГЕ ДЖЕЙЛАН И КИМ КИ-ДУК

От 17 до 23 януари се проведе Петият международен фестивал на авторското кино „Кустендорф“, който е основан от знаменития сръбския режисьор от босненски произход Емир Кустурица.
Всички подробности за филмите и гостите, пристигнали специално в Мокра гора, Сърбия, може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

НЕСРАВНИМАТА ИЗАБЕЛ ЮПЕР

Изабел Юпер навърши на 16 март 58 години. В рамките на 15-ия София Филм Фест бе представен филмът „Копакабана“, в който знаменитата актриса за пореден път демонстрира своя невероятен талант.

Цялата статия за Изабел Юпер може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

ОТИДЕ СИ КЛОД ШАБРОЛ – ЕДИН ОТ ОСНОВАТЕЛИТЕ НА ФРЕНСКАТА „НОВА ВЪЛНА“

Днес в Париж на 80-годишва възраст е починал Клод Шаброл, един от най-известните кинорежисьори на Франция и един от основателите на „Новата вълна” във френското кино от края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век.
През своята забележителна кариера, продължила повече от половин век, той създаде 71 филма и телевизионни продукции, а последният „Белами”, излезе на екран миналата година.
В рамките на 32-ия Московски международен кинофестивал това лято се проведе ретроспектива на Клод Шаброл, озаглавена „8 от 71”, защото включва осем филма от огромната му режисьорска филмография. Поводът за насочване вниманието към прочутия режисьор, който е сред основателите на френската Нова вълна, бе съвсем конкретен. На 24 юни той навърши 80 години.
Роден е в Париж. Още съвсем млад започва да пише за кино в прочутото списание „Кайе дю синема” (Cahiers du cinema) заедно с Трюфо, Годар, Ромер, Ривет – бъдещите лидери на „новата вълна”. Според спомените на негови приятели, Шаброл посвещавал цялото си свободно време на четенето на криминални романи.
Първият си филм „Красавецът Серж”, заснема извън съществуващата по онова време във Франция система за кинопроизводство, благодарение на наследството, получено от жена му. Малко преди това си спечелва известна слава, благодарение на написаната от него книга за Хичкок.
Колкото и да е неочаквано, но точно неговият дебютен филм се превръща в нещо като манифест на новото движение във френското кино, предизвиквайки истински фурор по няколко причини. Най-главните от тях са, че бил направен с много малко средства, което било немислимо по онова време, освен това бил острокритичен по отношение на буржоазната действителност и въпреки своя откровен антикомерсиализъм, предизвиква немалък зрителски интерес. Нещо подобно се случва и със следващия му филм „Братовчедите” (1959). И в двата филма се проявяват отчетливо характерните черти на творческия почерк на Шаброл, които в бъдеще той ще шлифова до съвършенство – острия сюжет, критиката на буржоазно-еснафския начин на живот, хладния и почти мизантропски подход при изобразяването на провинциалната реалност.

Жерар Блан в кадър от филма „Братовчедите“ (1959)

През целия си живот Шаброл остава верен привърженик на криминалния жанр, като в най-силните си години си служи с него за своите социални анализи на обществените нрави, но впоследствие се поддава на изкушението просто да забавлява.
Московската ретроспектива на Шаброл не включваше световноизвестните му дебютни филми, а насочи вниманието към „Двойно превъртане на ключа” (À double tour, 1959), който съвсем не е шедьовър. Но е интересен с това,че именно в него Шаброл става Шаброл в смисъл, че веднъж завинаги се определя какво кино ще снима занапред. И той остава верен на този избор до края на живота си. И до последно се интересуваше от едно-единствено нещо – престъплението. Но не кое да е, а буржуазното престъпление, извършвано най-често сред външно чиста, напълно благопристойна среда.
Шаброл винаги снима филми за престъпления, не трагедии за обикновени убийства, като Михаел Ханеке, а по-скоро фарсове, в които не е толкова важно кой е убиецът. Той би могъл да бъде всеки от множество образи в галерията „невинни с мръсни ръце“ в неговото огромно творчество.

Роми Шнайдер и Жан Рошфор в кадър от филма „Невинните с мръсни ръце“ (1975)

Особено ярък етап от развитието на Шаброл е периодът от края на 60-те – началото на 70-те години, когато излизат филми, като „Невярната жена” (La femme infidèle , 1969), „Нека да умре звярът” (Que la bête meure1969), „Месарят” (Le boucher, 1970), „Разривът” (La rupture, 1970), „Сватби в червено” (Les noces rouges, 1973), „Невинните с мръсни ръце” (Les innocents aux mains sales) и др., заради които критиката започнала да нарича Шаброл, неговия постоянен съавтор на сценарии Пол Жегоф и актрисата Стефан Одран „създатели на нова човешка комедия” в киното, намеквайки за стореното от Балзак в литературата.
Остросюжетната фабула на тези ранни филми била по-скоро средство, необходимо за разкриване на лицемерието и криминогенноста на човешките отношения сред представителите на средната и висшата класи на френското общество.

Стефан Одран в кадър от филма „Лоши момичета“ (Les biches, 1968)

След края на сътрудничеството си с Жегоф през 1975г. Шаброл продължава да снима своите „черни криминалета”, опитвайки се да разнообрази темите си. Така се насочва към екранизирането на шумни съдебни процеси от недалечното минало, на съвременни криминални романи, но също така и на класическата френска литература.
Този период от творчеството на големия режисьор не блести с особено големи постижения. Във филмите му започват да се прокрадват рутината и безстрастният професионализъм.
Лесно бихме могли да заключим от казаното дотук, че Шаброл е един антибуржуазен режисьор, поставил си за цел разобличаването на тази класа и на нейния съмнителен морал. Но това няма да е вярно, защото всъщност Шаброл в никакъв случай не е антибуржоазен, особено в по-късния етап от своето развитие. По-скоро е един своеобразен мизантроп, смятан много правилно от Фасбиндер за ентомолог, отнасящ се към хората със същия изследователски интерес, който изпитва към насекомите.
Истината е, че Шаброл познавал най-добре именно буржоазията, доколкото и самият той произхожда от нея. В отделни моменти той проявява своята анархистична природа, подобно на Бунюел, но в други може да ни се стори необяснимо ортодоксален в своята привързаност към задоволената еснафска среда, която уж се опитва да разобличава в своите филми.
Неговите буржоа-убийци най-често изглеждат нелепо, когато се опитват да излязат извън рамките на полагащите им се класови норми, подобно на героите от филма „Сватби в червено” (1973). Но не по-малко нелепо изглеждат и анархистите, отвлекли американски посланик във филма „Нада” (1974). Буржоата-жертви пък сами си подписват присъдата, не забелязвайки завистта и ненавистта в очите на прислужницата – например във филма „Церемонията” (1995). Впрочем именно този филм е сред най-доброто в късното творчество на безкрайно плодовития режисьор.
Миналата година излезе поредният му филм с криминален сюжет, озаглавен „Белами” (Bellamy), в който колкото и да е странно Шаброл за пръв път се доверява на Жерар Депардийо. Във филмите през годините са се снимали Жерар Блан, Жан-Клод Бриали, Жан-Пол Белмондо, Мишел Дюшосоа, Жан-Пиер Касел, Мишел Буке, Мишел Пиколи, Жан Карме и много други от най-големите и любими френски актьори, но никога Ален Делон и Жерар Депардийо.

Жерар Депардийо игра под режисурата на Шаброл едва в неговия последен филм

Що се отнася до актрисите – в началото в повечето филми на Шаброл главните роли изпълнява Стефан Одран, която му била съпруга от 1964 до 1980г. Но дори и след разпадането на връзката им, тя продължава често да се снима в негови филми.
В по-ново време Клод Шаброл открива Изабел Юпер, която играе главни роли под неговата режисура например във „Виолет Нозиер” (1978), „Женска история” (Une affaire de femmes, 1988), „Мадам Бовари” (1991) и др.
Именно за участието си в неговия филм „Церемонията” (1995) тя получава единствения си “Сезар” (френският аналог на „Оскар”), въпреки че е номинирана най-много (13 пъти!) от всички френски актриси.
Друга голяма френска актриса – Натали Бай – пък играе в един от най-добрите му последни филми, озаглавен „Цветето на злото“ (2003).
Самият Шаброл е получил общо 18 международни награди, най-голямата, сред които е „Златна мечка” от Берлинале за „Братовчедите” през 1959 и отново в Берлин през 2009г. той получи почетната награда „Камера на Беарлинале” за цялостно творчество.
По този повод направих негов портрет, който включих в един от епизодите на тв-предаването „Другото кино”, излъчен по VTV. Вижте откъс от него по-долу.

Read Full Post »

КЛОД ШАБРОЛ – МИЗАНТРОП, ЦИНИК ИЛИ ПРОСТО ДОБЪР РЕЖИСЬОР

В рамките на 32-ия Московски международен кинофестивал се провежда ретроспектива на Клод Шаброл, озаглавена „8 от 71”, защото включва осем филма от огромната му режисьорска филмография от общо 71 заглавия. Поводът за насочване вниманието към прочутия режисьор, който е сред основателите на френската Нова вълна, е съвсем конкретен. На днешната дата – 24 юни – Клод Шаброл навършва 80 години.
Той е роден В Париж. Още съвсем млад започва да пише за кино в прочутото списание „Койе дю синема” (Cahiers du cinema) заедно с Трюфо, Годар, Ромер, Ривет – бъдещите лидери на „новата вълна”. Според спомените на негови приятели, Шаброл посвещавал цялото си свободно време на четенето на криминални романи.
Първият си филм „Красавецът Серж”, заснел извън съществуващата по онова време във Франция система за кинопроизводство, благодарение на наследството, получено от жена му. Малко преди това си спечелил известна слава, благодарение на написаната от него книга за Хичкок.
Колкото и да е ночаквано, но точно неговият дебютен филм се превърнал в нещо като манифест на новото движение във френското кино, предизвиквайки истински фурор по няколко причини. Най-главните от тях са, че бил направен с много малко средства, което било немислимо по онова време, освен това бил острокритичен по отношение на буржоазната действителност и въпреки своя откровен антикомерсиализъм, предизвикал немалък зрителски интерес. Нещо подобно се случило и със следващия му филм „Братовчедите” (1959). И в двата филма се проявили отчетливо характерните черти на творчески почерк на Шаброл, които в бъдеще той ще шлифова до съвършенство – острия сюжет, критиката на буржоазно-еснафския начин на живот, хладния почти мизантропски подход при изобразяването на провинциалната реалност.

Жерар Блан в кадър от филма „Братовчедите“ (1959)

През целия си живот Шаброл остава верен привърженик на криминалния жанр, но в най-силните си години го използвал предимно за остросоциален анализ на обществените нрави, докато впоследствие се поддал на изкушението просто да забавлява.
Московската ретроспектива на Шаброл не включва световноизвестните му дебютни филми, а насочва вниманиет към „Двойно превъртане на ключа” (À double tour, 1959), който съвсем не е шедьовър. Но е интересен с това,че именно в него Шаброл е станал Шаброл в смисъл, че веднъж завинаги се е определил какво кино ще снима занапред. И той останал верен на този избор. И дори днес – вече 80-годишен – продължава да се интересува от едно-единствено нещо – престъплението. Но не кое да е, а буржуазното престъпление, извършвано най-често сред външно чиста, напълно благопристойна среда.
Шаброл винаги е снимал филми за престъпления, не трагедии за обикновени убийства, като Михаел Ханеке, а по-скоро фарсове, в които не е толкова важно кой е убиецът. Той би могъл да бъде всеки от множество образи в галерията „невинни с мръсни ръце“ в неговото огромно творчество.

Роми Шнайдер и Жан Рошфор в кадър от филма „Невинните с мръсни ръце“ (1975)

Особено ярък етап от развитието на Шаброл е периодът от края на 60-те – началото на 70-те години, когато излизат филми, като „Невярната жена” (La femme infidèle , 1969), „Нека да умре звярът” (Que la bête meure1969), „Месарят” (Le boucher, 1970), „Разривът” (La rupture, 1970), „Сватби в червено” (Les noces rouges, 1973), „Невинните с мръсни ръце” (Les innocents aux mains sales) и др., заради които критиката започнала да нарича Шаброл, неговия постоянен съавтор на сценарии Пол Жегоф и актрисата Стефан Одран „създатели на нова човешка комедия” в киното, намеквайки за стореното от Балзак в литературата.
Остросюжетната фабула на тези ранни филми била по-скоро средство, необходимо за разкриване на лицемерието и криминогенноста на човешките отношения сред представителите на средната и висшата класи на френското общество.

Стефан Одран в кадър от филма „Лоши момичета“ (Les biches, 1968)

След края на сътрудничеството си с Жегоф през 1975г. Шаброл продължил да снима своите „черни криминалета”, опитвайки се да разнообрази темите си. Така се насочил към екранизирането на шумни съдебни процеси от недалечното минало, на съвременни криминални романи, но също така и на класическата френска литература.
Този период от творчеството на големия режисьор не блести с особено големи постижения. Във филмите му започват да се прокрадват рутината и безстрастният професионализъм.
Лесно бихме могли да заключим от казаното дотук, че Шаброл е един антибуржуазен режисьор, поставил си за цел разобличаването на тази класа и на нейния криминогенен морал. Но това няма да бъде вярно, защото всъщност Шаброл в никакъв случай не е антибуржоазен, особено в по-късния етап от своето развитие. По-скоро е един своеобразен мизантроп, смятан много правилно от Фасбиндер за ентомолог, отнасящ се към хората със същия изследователски интерес, който изпитва към насекомите.
Истината е, че Шаброл познавал най-добре именно буржоазията, доколкото и самият той произхожда от нея. В отделни моменти той проявявал своята анархистична природа, подобно на един Бунюел, но в други може да ни се стори необяснимо ортодоксален в своята привързаност към задоволената еснафска среда, която уж се опитва да разобличава в своите филми.
Неговите буржоа-убийци най-често изглеждат нелепо, когато се опитват да излязат извън рамките на полагащите им се класови норми, подобно на героите от филма „Сватби в червено” (1973). Но не по-малко нелепо изглеждат и анархистите, отвлекли американски посланик във филма „Нада” (1974). Буржоата-жертви пък сами си подписват присъдата, не забелязвайки завистта и ненавистта в очите на прислужницата – например във филма „Церемонията” (1995). Впрочем именно този филм е сред най-доброто в късното творчество на безкрайно плодовития режисьор.

Миналата година излезе поредният му филм с криминален сюжет, озаглавен „Белами” (Bellamy), в който колкото и да е странно Шаброл за пръв път се е доверил на Жерар Депардийо. В неговите филми през годините са се снимали Жерар Блан, Жан-Клод Бриали, Жан-Пол Белмондо, Мишел Дюшосоа, Жан-Пиер Касел, Мишел Буке, Мишел Пиколи, Жан Карме и много други от най-големите и любими френски актьори, но никога Ален Делон и Жерар Депардийо. Що се отнася до актрисите – в началото в повечето филми на Шаброл главните роли изпълнява  Стефан Одран, която му била съпруга от 1964 до 1980г. 

Но дори и след разпадането на връзката им, тя продължава често да се снима в неговите филми.

В по-ново време Клод Шаброл обаче открива Изабел Юпер, която играе главни роли например във „Виолет Нозиер” (1978), „Женска история” (Une affaire de femmes, 1988), „Мадам Бовари” (1991) и др.

Именно за участието си в неговия филм „Церемонията” (1995) тя получава единствения си “Сезар” (френският аналог на „Оскар”), въпреки че е номинирана най-много (13 пъти!) от всички френски актриси.

Друга голяма френска актриса – Натали Бай – пък играе в един от най-добрите му последни филми, озаглавен „Цветето на злото“ (2003).
Самият Шаброл е получил досега общо 18 международни награди, най-голямата сред които е „Златна мечка” от Берлинале за „Братовчедите” през 1959 и отново в Берлин през 2009г. той получи почетната награда „Камера на Беарлинале” за цялостно творчество. По този повод направих негов портрет, който включих в един от епизодите на тв-предаването „Другото кино”, излъчен по VTV. Вижте откъс от него по-долу.

Read Full Post »