На днешната дата (16 април) преди 121 години е роден може би най-великият сред великите кинематографисти в историята – Чарлз Спенсър Чаплин или просто Чарли, както са свикнали да го наричат милионите му обожатели по целия свят. Неговото детство преминава в мизерия и упорита борба за оцеляване в най-бедните квартали на Лондон. Едва 10-годишен се появява на сцената, за да помага на своите родители – комедийни артисти от мюзикхола. През 1913г. по време на гастрол с трупата в САЩ го забелязва режисьорът Мак Сенет, който го взема за участие в късометражните филмови комедии, произвеждани от компанията „Кийстоун”. Само за една година (1914) Чаплин се снима в 35 късометражки и дори дебютира под режисурата на Мак Сенет в игралния филм „Прекъснатият роман на Тили (Tillie“s Punctured Romance).
След напускането на „Кийстоун” Чарли Чаплин експериментира с различни екрани образи, преди да се превъплъти за пръв път в образа на скитника от едноименния си филм (The Tramp, 1915). След малка преработка именно този образ се появява отново в първия пълнометражен шедьовър на Чаплин „Хлапето” (The Kid, 1921): Но преди това той създава десетки блестящи късометражни комедийни филми, сред които се открояват „Тихата улица” (1917), „Имигрантът” (1917), „Кучешки живот” (1918), „Пушки на рамо” (1918) и др.
За милионите зрители – особено по време на Великата икономическа депресия – неговият Скитник символизира физическата и духовна устойчивост, която им е била толкова необходима, за да оцелеят. 
Този невероятен герой продължава да шества през следващите две десетилетия в най-ярките филми на Чаплин, произведени от компанията „Юнайтед артистс”, която той създава заедно с Дейвид Грифит, Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс. През този период излизат „Треска за злато” (1925), „Цирк” (1928), „Светлините на града” (1931), „Модерни времена” (1936) и „Великият диктатор” (1941), които са ненадминати и до днес постижения в режисурата, актьорското майсторство, че дори и в музиката. И всичко това, както знаем е дело на един-единствен човек – геният Чарли Чаплин!
Неговото следвоенно творчество се отличава с все по-сложни и противоречиви екранни образи в поредица от филми, които не стоят по-долу от предишните, но не са толкова популярни. 
Това са „Мосю Верду” (1947), „Светлините на рампата” (1952) и „Един крал в Ню Йорк” (1957). Последният му филм „Графинята от Хонконг” излиза през 1967г. Вече на преклонна възраст (83 години) Чаплин се завръща триумфално в САЩ, за да получи специалния почетен „Оскар”, който му връчват за неговия изключителен принос в киното. Гениалният режисьор, актьор и композитор умира на 25 декември 1977 в своето имение в Швейцария. До него е любимата му съпруга Уна (дъщеря на прочутия американски драматург Юджийн О’Нийл), която се омъжва за него едва 17-годишна и впоследствие му ражда 8 деца. Чаплин има още три деца от предишните си три брака с Милдред Харис, Лита Грей и Полет Годар.
Предлагам да видите откъс от портрета на Чаплин, който включих в своето тв-предаване „Другото кино“, излъчено през април 2009г. по VTV.
drugotokino 