ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ – БЕЗСМЪРТНИЯТ ГЕНИЙ НА КИНОТО!

Днес се навършват 95 години от рождението на великия италиански кинорежисьор ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ. За своя живот той често споделял, че най-щастливите му моменти са свързани именно с правенето на филми.
Повече за неговия живот и безсмъртното му творчество може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

БЕЗСМЪРТНИТЕ ФИЛМИ НА МИКЕЛАНДЖЕЛО АНТОНИОНИ

Навършиха се 102 години от рождението на Микеланджело Антониони – италианският режисьор, чийто принос в световното киното е не само безспорен, но и необятен. Винаги съм си мислел, че това е истина, която не подлежи на съмнение. Затова, може би, бях толкова силно изненадан, когато открих, че уважаваният от мен български писател-дисидент Георги Марков е бил на друго мнение по въпроса.
Повече може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

ДАМЯНО ДАМЯНИ – ИЗОБЛИЧИТЕЛЯТ НА МАФИЯТА

Светът на киното се прости с прочутия италиански кинорежисьор Дамяно Дамяни, който остави ярка диря със своите социално ангажирани и разобличителни филми за мафията.
Повече за живота и творчеството на легендарния кинематографист може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

ПАЗОЛИНИ – ПОСЛЕДНИЯТ ПРОРОК

Навършиха се 91 години от рождението на знаменития италиански поет, прозаик, драматург, режисьор и теоретик Пиер Паоло Пазолини (Pier Paolo Pasolini). Той ще остане завинаги и в историята на киното със своите шедьоври: „Мама Рома“, „Едип цар“, „Декамерон“, „Евангелието от Матея“, „Птичища и птички“, „Теорема“ и др.
Повече за живота и филмите му може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

93 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ

На днешната дата (20 януари) преди 93 години е роден великият италиански режисьор Федерико Фелини – некоронованият крал на киното!
Повече за живота и творчеството на незабравимия Фелини може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

МОНИКА ВИТИ

На 3 ноември навърши 81 години Мария Луиза Чечарели (Maria Louisa Ceciarelli) – по-известна на многобройните поклонници на нейния талант като Моника Вити (Monica Vitti). Това е италианската актриса, превърнала се в един от символите на киното през 60-те години на миналия век.
Повече за филмите и живота на русокосата муза на Микеланджело Антониони може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

ОТИДЕ СИ ТОНИНО ГУЕРА – СЦЕНАРИСТЪТ НА „АМАРКОРД“, „ЗАБРИСКИ ПОЙНТ“ И „НОСТАЛГИЯ“

Тази сутрин на 92-годишна възраст е починал знаменитият италиански писател, поет и сценарист Тонино Гуера.

Прочетете повече за някои от филмите по негови сценарии в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛБЕРТО СОРДИ

Днес се навършват 90 години от рождението на един от най-великите комици на италианското кино, който за съжаление вече е почти забравен.
Просто не е за вярване, че този легендарен актьор ни е напуснал само преди 7 години, защото много преди това за милионите зрители, закърмени с примитивните съвременни холивудски комедии, филмите с негово участие изглеждаха като от друга планета. Но за много други, сред които принадлежа и аз, Алберто Сорди си остава символ на комедията по италиански, която не само умееше да чудесно да ни развлича, но също така и да ни отблъсне от социалните недъзи и грозотата в човешките взаимоотношения.
Алберто Сорди е роден на 15 юни 1920г. в Рим в семейство на свирач на туба в операта и на учителка. По този повод след време често ще се шегува, заявявайки: „Обичах училището, но не и учението!“
Започва кариерата си като дубльор на гласа на Харди от класическия комедиен дует Лаурел и Харди още през 1938г. Впоследствие се снима в над 150 филма и успява да се нареди завинаги в „златната четворка“ на великите италиански трагикомици заедно с Нино Манфреди, Уго Тоняци и Виторио Гасман.
Само преди 10 години в Италия честваха неговата 80-годишнина като национален празник. А малко преди това великият актьор се бе оттеглил от киното.
Въпреки че никога не се е женил и по образование е обикновен счетоводител, Сорди ще бъде запомнен и като един от най-оригиналните екранни любовници.
Но неговата фирмена марка все пак ще си остане онзи специфичен образ на „обикновения италианец“, мачкан от живота, но вечно амбициран да надхитри несгодите с умопомрачителните си номера и който бе еднакво понятен и близък както за зрителите в неговата родина, така и за публиката по целия свят. Самият Сорди признава пред журналисти, че се е старал да придаде на типажите си „всички наши недостатъци, мързела, страха“ и да покаже „как ние, италианците, вечно гледаме някъде да се намърдаме, някак да се извъртим и това става причина за нещастията ни“.

Филмовата критика обаче винаги е била убедена, че Сорди иронизира италианците с много любов, и едва ли е виновен за това, че те са са си точно такива – мошеници, с провинциални комплекси, хитреци на дребно, чуждопоклонници, хора затънали в дългове, ламтящи за добра службица, почитащи морала, но само когато им е изгодно. Днес повечето изследователи на киното са единодушни, че с по-голямата част от своето огромно творчество Сорди съумя да остави паметник на италианския антигерой.
През 40-те години се снима в малки роли в музикални филми и комедии, но стартът му в голямото кино е свързан със запознанството с Федерико Фелини, който му поверява централни роли в своите ранни шедьоври „Белият шейх” (1952) и „Мамини синчета” (1953). Впоследствие Сорди укрепва вече завоюваните позиции на един от най-интересните млади комици с последвалите знаменити филми, някои от които са режисирани от самия него. През 60-те и началото на 70-те години от миналия век светът се прекланя пред италианските кинокомедии, в които се откроява фигурата на Сорди и по-специално на неговия незабравим персонаж, предизвикващ едновременно присмех и състрадание. Ето някои от тези незабравими филми: „Голямата война” (реж. Марио Моничели, 1959), „Всички по домовете си” (реж. Луиджи Коменчини, 1960), „Мафиотът” (реж. Алберто Латуада, 1962), „Полицейският комисар” (реж. Луиджи Коменчини, 1962), „Учителят от Виджевано” (реж. Елио Петри, 1963), “Дяволът” (реж. Дж. Л. Полидоро, 1963 – награда „Златен глобус за Сорди), „Италианец в Америка” (реж. Албелто Сорди, 1967), „Докато има война, има надежда” (реж. Алберто Сорди, 1974), „Аз знам, че ти знаеш, че аз знам” (реж. Алберто Сорди, 1982), и др.
Лично аз никога няма да забравя великолепното превъплъщение на Сорди в чудесния филм на Марио Моничели „Един дребен, дребен буржоа” (1977). То ще остане за мен образец на актьорско майсторство, за което обаче забавлението на зрителя не е самоцел, а средство за внушаване на определени, значими идеи за човека и неговото място в обществото.

“Само една четвърт от нашия живот е трагедия, а всичко останало е комедия. Можем да се смеем почти на всичко.”

А. Сорди

Read Full Post »

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ

На днешната дата (20 януари) преди 90 години се е родил великият италиански режисьор Федерико Фелини. Некоронованият крал на киното! За своето творчество той често споделял, че най-щастливите моменти в живота му са свързани с правенето на кино. „Да снимам филми за мен е все едно да обичам”.

За филма си „Амаркорд” (1975) той бе номиниран за четвърти път за наградата „Оскар” в категорията най-добър режисьор, но остана без престижното отличие, както и в случаите с предишните му номинации в тази категория за филмите „Сладък живот” (1960), „Осем и половина” (1963) и „Сатирикон”. През 1976-та го изпревари Милош Форман с „Полет над кукувиче гнездо”. Но „Амаркорд” все пак бе удостоен с „Оскар” за най-добър неанглоезичен филм. Едва ли може да се твърди, че Фелини е бил ощетяван приживе, само защото Американската академия за киноизкуство не е оценила по достойнство режисьорското му майсторство. Все пак малко преди да почине, той бе удостоен с почетен „Оскар“  за своето творчество. А иначе е получил общо 51 големи отличия, включително „Златна палма” от Кан за „Сладък живот” и „Златен лъв” от Венеция (1985) за цялостния си принос към киноизкуството.

Но едва ли има отличие, с което може да се измери огромния принос на този гениален кинематографист за развитието на седмото изкуство, превърнато от него в приказна машина на времето, чрез която непрестанно се връщаше в своето детство. Неслучайно един от най-ярките му филми е озаглавен „Амаркорд“, което в превод означава „Спомням си”. Удивително е как пределно личните филми на Фелини бяха толкова обичани и понятни за зрителите от целия свят! Нещо, което не бихме могли да кажем за киното на Тарковски или Бергман, например.

Ако се вгледаме в тях няма как да не се съгласим, че на практика почти цялото творчество на италианския майстор е непрестанно завръщане в детството. През целия си живот той се опитваше да избяга от реалността в света на детските си фантазии…

„Когато бях на седем години, – спомня си той – родителите ми за първи път ме заведоха на цирк, където бях най-силно потресен от клоуните. Не разбирах, кои са. Но имах странното чувство, че са ме очаквали. А после бях очарован от цирковото шествие по улиците на Римини. За мен, циркаджиите бяха едно голямо, дружно семейство. Оттогава връзката ми с цирка е много здрава. Сънувам го през целия си живот. В тези сънища имах усещането, че съм си у дома. Като малък още не знаех, че животът ми ще протече именно в цирка. Защото какво друго е киното, ако не цирк… карнавал… шутовщина“.

Независимо, че беше интелектуалец, Фелини винаги е твърдял, че не е чел нищо по-сериозно от „Тримата мускетари“ и за да поддържа тази легенда – често криел книгата, която четял, ако някой внезапно влезе в стаята му.

Даже и в отношенията с жените винаги си е оставал дете. И само гениалната актриса Джулиета Мазина успява да го разбере. „Мазина напълно отговаряше на моите идеи, намерения, вкусове… тя беше клоун в истинския смисъл на тази дума! Но бракът й с мен не се оказа, това което е очаквала. Защото не се осъществиха заветните й мечти. Тя очакваше деца. Собствен дом. И верен мъж. Аз я разочаровах. Но тя мене – не. Не мисля, че бих могъл да намеря по-добра жена …“

След като на два пъти губи дете при раждането, Джулиета Мазина вече не може да има деца. Отказва се и от идеята за осиновяване. И Федерико освен неин съпруг, се превръща в нейно дете. Тя го глези много, приема и най-големите му капризи, превръщайки живота му в нескончаема феерия. А той непрестанно измисля своя вълшебен, нереален свят, в който прекрасно се е вписвала Джулиета.

Филмите на Фелини с нейно участие се превръщат в истински триумф – „Пътят” (1954) и „Нощите на Кабирия” (1957) спечелват „Оскар”-и в категорията „най-добър неанглоезичен филм”.

После започва неговото сътрудничество с Марчело Мастрояни и се появява „Сладък живот“, а скоро след него и легендарният „Осем и половина”. В нeго Фелини успява в пълна степен да въплъти своите дълбоко оригинални художествени идеи.

От този момент нататък вече може да си позволи всичко – да снима филми за: любимия си цирк („Клоуните”); любимия град („Рим на Фелини”); детските спомени („Амаркорд”). А в лицето на композитора Нино Рота и писателя и поета Тонино Гуера намира блестящи съавтори, без които филмите му едва ли биха били това, което са.

Но, уви, времената се променят – авторското кино губи позиции и на мода излизат скъпоструващите зрелищни кинопродукции, наречени блокбастъри, които са направени с една-единствена цел – да донесат повече печалба. Дори и за всепризнатия Фелини настъпва период, през който му е все по-трудно да намира средства, за да снима своите фантазии. В заглавието на филма му „И корабът плава…” (1983) прозира горчива ирония.

Веднъж на гости на Фелини дошъл негов стар приятел. Режисьорът решил да му покаже Рим. Преминавайки край едно кино, той с усмивка отбелязал: „О, тук, май дават мой филм!” Надникнали в залата, но там нямало жива душа. „А къде е публиката? – удивил се гостът. Фелини отново многозначително се усмихнал и казал: „О, моята публика умря”.

Дълбоко разочарован от ситуацията в световното кино, на 31 октомври 1993 година си отиде от този свят и самият Фелини. Джулиета надживя съпруга си само с половин година. След неговата смърт тя почти не разговаряла с никого, а само повтаряла: „Без Федерико и аз не съществувам”. А преди да издъхне, пожелала да бъде погребана с негова снимка в ръцете.

Но въпреки всичко, филмите на Федерико Фелини продължават да живеят и лично за мен си остават сред най-доброто, създадено в цялата история на киното. Вечна му памет!

Read Full Post »