КАЗВАМ СЕ КОНЪРИ – ШОН КОНЪРИ!

85-годишнината му не е за изпускане, въпреки че като актьор е правил немалко компромиси, участвайки и в доста комерсиални филми, поради което трудно може да мине за представител на „другото“ кино, за което предимно става въпрос в този сайт. Все пак следата, оставена от него е толкова ярка, че сме просто задължени да му отделим подобаващо внимание. (Повече може да прочетете в ДРУГОТО КИНО).

Read Full Post »

КАЗВАМ СЕ КОНЪРИ. ШОН КОНЪРИ!

Не ми се иска да пропусна да отбележа 80-годишнината на Шон Конъри, въпреки че е участвал предимно в комерсиални филми и трудно може да мине за представител на другото кино, на което обикновено посвещавам своите публикации. Все пак следата, оставена от този актьор в киното е толкова ярка, че се чувствам задължен да му отделя подобаващо внимание. За целта ще използвам и част от материала, предоставен ми любезно от моя приятел Николай Андреков, чийто любимец е Шон Конъри.
Обявяван нееднократно за секссимвол, този човек тръгва буквално от нищото, но прави шеметна кариера и става звезда едва 32-годишен, благодарение на превъплъщението си в образа, създаден от въображението на писателя Йън Флеминг.
Да станеш световно известен в самото начало на филмовата си кариера не е толкова за завиждане, колкото изглежда отстрани. Историята на киното помни редица случаи, в които ранната слава и принудителното затваряне в жанровите рамки на ролята, която те е изстреляла в звездна орбита, са ставали причина за истински човешки трагедии. Подобна жестока шега си прави съдбата и с младия Конъри, който се прославя твърде рано с ролята на агент 007 от филма на Терънс Янг „Д-р Но”, след което цели 20 години остава впримчен в този образ, участвайки в шест от най-успешните суперпродукции за Джеймс Бонд.
Напълно разбираемо е човек с неговите актьорски амбиции да твърди днес, че винаги е ненавиждал този проклет Бонд, който надвисва като сянка над цялата му кариера! И затова, когато получава наградата „Оскар“ за ролята си във филма „Недосегаемите“ натъртва отчетливо пред публиката, изправена на крака да го аплодира, че се казва Конъри, Шон Конъри, подчертавайки по този начин своето пренебрежение към култовата реплика „Казвам се Бонд. Джеймс Бонд”, която му се е налагало да произнася всеки път, в който се появяваше на екрана в образа на агент 007 от знаменитата „бондиана”.
Конъри никога не пропуска да напомня, че е дошъл в киното от театъра. И не без гордост разказва за перипетиите, през които минава, преди да излезе за пръв път на сцената.
Знаменитият днес Томас Шон Конъри е роден на 25 август 1930г. в Единбург (Шотландия) в бедно семейство на шофьор и прислужница. От 8-годишен му се налага да работи, разнасяйки мляко и вестници по домовете. А на 13 напуска училище, за да помага на родителите си след раждането на брат си Нийл. Бърка бетон, търгува с желязо, полира ковчези в погребално бюро. 17-годишен постъпва във флота, но заради стомашна язва скоро е обявен за негоден за военна служба. Отново работи каквото му падне – спасител на плажа през лятото, модел в рисувално училище – през зимата. Заниманията с бодибилдинг го отвеждат в Лондон, където участва в конкурса „Мистър Вселена – 1950”. Класира се трети, след което става хорист в пътуващата трупа „South Pacific”. Играе добре футбол и дори получава предложение от „Манчестър Юнайтед”, но преценява, че кариерата на един футболист залязва към 30-те, а той е вече на 23г. и затова избира актьорската професия.
Посещава курсове по говорна техника и пластика, упорито се самообразова, изучавайки системата на Станиславски. Напредва толкова бързо, че когато се освобождава място за изпълнител на една от главните роли в шоуто, избират Конъри и така става звезда на „Саут Пасифик”.
Но след закриването на шоуто отново настъпват трудни времена за младия актьор. В продължение на месеци не може да си намери работа. От студията „20 век Фокс” не му дават малка роля във филма „Момчето и делфинът”, заради високия ръст. Пробва се и за „Прилив по пладне”, но му отказват под предлога, че е тъмнолик. А от прочутия лондонски театър „Олд Вик” направо го прогонват, защото не харесват дикцията му. През 1951г. все пак успява да получи достъп до провинциалната сцена, след което известно време изпълнява най-разнообразни роли в репертоарни театри.
Първата му роля с текст в киното е през 1956г. във филма „Няма път назад” (No Road Back). После се снима още в три продукции, включително и в телевизионна екранизация на „Анна Каренина” в ролята на Вронски. Дълго време се е смятало, че копието на този филм е изчезнало, но наскоро то бе намерено в архивите на Би Би Си и филмът излезе на DVD по случай 80-годишнината на актьора.
„Изпълнението на Конъри в този забравен филм е просто фантастично”, пишат английските медии по този повод, отбелязвайки колко умело е успял да разкрие характера на мъжествения и самодоволен герой на Толстой. Знаменателно е, че Конъри изпълнява тази роля само година преди първата си поява като агент 007.
Иън Флеминг – авторът на книгите за Бонд – мечтаел за Кари Грант, но понапредналата възраст на американската звезда не отговаряла на персонажа. Обсъждани са и други варианти – например Дейвид Нивън, Ричард Бъртън, Рекс Харисън, Майкъл Кейн и дори Роджър Мур, който както знаем все пак се превъплъщава в агент 007, но доста по-късно. Както и да е, избират Шон Конъри и практически без проби неизвестният шотландец попада на „тайна служба при Нейно Величество”.
Колкото и да негодува от съдбата, обвързала името му завинаги с това на Джеймс Бонд, все пак Конъри трябва да е благодарен, че именно на участието си в „бондианата” дължи своето огромно богатство, а и възможността да се снима във филми на знаменити режисьори, като Алфред Хичкок („Марни”, 1964), Сидни Люмет („Могилата”, 1965), Джон Бурман („Зардоз”, 1974), Джон Хюстън („Човекът, който искаше да е крал”, 1975) и др.
Шон Конъри достига върха на кариерата си с два филма, които му носят най-голямото признание за един актьор. За гениалното си превъплъщение в образа на магнетичния брат Уилям от „Името на розата” (1986) на Жан-Жак Ано, получава наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство, а с ролята си в „Недосегаемите” (1987) на Браян Де Палма спечелва и дългоочаквания „Оскар”.

Шон Конъри в кадър от „Недосегаемите“ – филмът, който му носи единствения „Оскар“ в неговата кариера.

Следват още няколко забележителни филма, сред които се откроява участието му в „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход”, но след провала на „Лигата на необикновените” (2003) Конъри решава да се оттегли от киното. И вече 7 години нищо не е в състояние да го върне на снимачната плошадка.

Надеждите на милионите фенове да го видят отново на екрана са свързани с евентуално ново продължение на поредицата на Спилбърг за „Индиана Джоунс”.
Дали ще се сбъднат – ще покаже времето, което като че ли няма власт над него. Малко са хората, които умеят да остаряват толкова красиво като Шон Конъри.

Read Full Post »