Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘so!independent’


Първият фестивал на американското независимо кино (So!Indеpendent), остана в историята. От 5 до 11 ноември в София бяха представени общо 14 филма (8 игрални и 6 документални), подбрани от програмите на прочути фестивали на независимото кино, като „Sundance” и „Tribeca”.
Успях да видя почти всичко и трябва да призная, че апетитът ми за добро кино се увеличи още повече. Надявам се да го утоля с филмите от КИНОМАНИЯ, която започва от тази вечер. Но за нея ще си говорим през следващите дни.
А сега ми се иска да се върна към програмата на So!Indеpendent и по-специално към документалните филми в нея. Защото освен невероятното пътешествие на Мартин Скорсезе през американското кино ми направи много силно впечатление и „Пустинята на забраненото изкуство” (The Desert of Forbidden Art).
Тази 80-минутна копродукция на САЩ, Русия и Узбекистан е отличена с множество фестивални награди, сред които и за най-добър документален филм на тазгодишния фестивал в Палм бийч (САЩ).
Филмът си поставя за цел да разкаже за малко известния музей на изкуствата в град Нукус, столица на република Каракалпакстан, която е част от Узбекистан. Градът е разположен на брега на река Амударя, близо до пустинята Къзълкум. А въпросният уникален музей е основан от руския художник, археолог и колекционер Игор Савицки, съумял с невероятни усилия на волята, упорство и риск на живота си, да спаси от унищожение и забрава 40 хиляди художествени творби на знаменития Руски авангард.
Тази уникална кинотворба е дело на Аманда Поуп, преподавателка в киноучилището към Южнокалифорнийския университет и на руснака от български произход Чавдар Георгиев, аспирант в същото училище, завършил Чикагския институт по изкуствата. Двамата са режисьори, сценаристи и продуценти на филма, над който работят в продължение на 6 години. Междувременно продължават своите академични занимания, осигуряващи им необходимите средства за препитание.
По думите на Аманда Поуп, никак не било лесно да получат финансиране за проекта си, защото колекцията на Савицки била напълно неизвестна в САЩ. Много са малко запазените документални материали за тази невероятна личност. Савицки не си водел дневник, защото по времето на Сталин, а и след това не било никак безопасно човек да пази документи и писма. Повечето от художниците, чиито картини успява да спаси са репресирани навремето, много от тях са изпратени в лагери, а някои дори са разстреляни като „врагове на народа”.


Кадър от филма „Пустинята на забраненото изкуство”  (2010).

Благодарение на огромните си усилия и находчивост, Аманда и Чавдар успяват да се доберат до безценните документални материали, свидетелства и интервюта, използвани във филма. В крайна сметка те съумяват да представят по чисто документален път разтърсващата картина на живота и творчеството на група свръхталантливи и самоотвержени художници в условията на жестокия тоталитарен режим в Съветска Русия. Благодарение на музея на Савицки, днес светът може да види много от шедьоврите на гении като Волков, Курзин, Уфимцев, Комаровски, Лисенко, Таксинбаев и др.
Писмата и изказванията на самия Савицки и някои от художниците, за които разказва филмът, са озвучени на английски език от прочути актьори, като Бен Кингсли, Сали Филд и Ед Аснър.
Естествено възниква логичният въпрос как при скромния бюджет, с който са разполагали, авторите на филма успяват да получат съгласието на такива знаменитости?
„Големите звезди, по принцип, са много отзивчиви, когато става въпрос за чисто хуманитарни проекти, касаещи спасяването на изкуството” обяснява Аманда Поуп.
„Самият Бен Кигсли също е колекционер на картини, – уточнява Георгиев. – Сър Кингсли заяви, че се е съгласил да озвучава Савицки, защото преди време е играл Шостакович в един европейски филм и темата за противопоставянето между човека на изкуството и репресивната власт му е много близка.“


Аманда Поуп и Чавдар Георгиев по време на снимките на филма в Узбекистан.

Според оценките на специалисти от цял свят, колекцията, създадена от Савицки за музея в Нукус има огромна художествена стойност. Тя доказва и нещо много важно – че режимът на репресии и цензура в бившия Съветски Съюз по парадоксален начин стимулира творческата активност и новаторските търсения у много гениални художници-мъченици.

Източник: сайтът на „Гласът на Америка”.

Read Full Post »


Първият фестивал на американското независимо кино (So!Indеpendent), провеждащ се в София от 5 до 12 ноември, засега надминава и най-оптимистичните ми очаквания.
Всичките филми, които успях да видя, ми направиха силно впечатление както с остротата на поставените в тях проблеми, така и със смелото експериментиране с формата. В това отношение се открояват най-вече (засега!) „Вой” (Howl) на режисьорите Роб Епстийн, Джефри Фридман и „Полова сряда” (Humpday) на Лин Шелтън.
Но в някоя от следващите си публикации ще отделя повече място на игралните филми от програмата, а сега ми се иска да насоча вниманието към изключително стойностните документални заглавия в нея.

На първо място поставям епохалното документално изследване на Мартин Скорсезе, посветено на американските филми, които са повлияли най-силно върху собственото му разбиране за мястото и ролята на киното в съвременния свят. Имам предвид неговия 225-минутен тв-филм „Пътешествие с Мартин Скорсезе през американското кино” (A Personal Journey with Martin Scorsese trough the American Movies), който не може да претендира за обективност, защото по собственото му признание разкрива субективния му поглед на внимателен ученик и възторжен поклонник на това кино.

Повествованието във филма, което не се стреми към хронологична последователност, обхваща периода от възникването на американското кино до прелома, настъпил в средата на 60-те години, от нововъведенията на Дейвид У. Грифит в началото на миналия век до класическите филми на холивудски майстори, като Били Уайлдър, Винсънт Минели, Елия Казан и др.
Скорсезе анализира много внимателно развитието на такива типично американски киножанрове като уестърна, мюзикъла и ганстерския филм, акцентирайки върху промените, които претърпяват клишетата и стандартите, по които са снимани в началото.
Значителна част от филма е посветена на спецификата на режисьорската професия в киното. В нея се разказва как кинорежисьорите-творци са се опитвали да преодоляват стереотипите на комерсиалното холивудско кино, прибягвайки до завоалирани технически и художествени нововъведения, а нерядко и съвсем открито бунтувайки се срещу статуквото.
Този филм е истинска енциклопедия, към която човек трябва по-честичко да се връща, защото може не само да научи много неща, но и да види със собствените си очи раждането на американското кино, както и да разбере какво представлява холивудската студийна система на филмопроизводство, какви са разликите между гиганти като Paramount, Fox и други компании; кои са снимали най-добрите уестърни, кои –най-хубавите мюзикъли и гангстерски филми, какво е допринесъл широкият екран, към какви хитрости са прибягвали киноилюзионистите от миналото и как сами по себе си звукът, цветът, монтажът могат да пораждат страх, опасност, еуфория, страст…

ОТГОВОРИТЕ НА СКОРСЕЗЕ

„Младите режисьори често ме питат защо гледам стари филми?
През последните 20 години самият аз съм направил няколко филма и въпреки това продължавам да се уча. И колкото повече филми снимам, толкова по-ясно разбирам, колко много още не зная. Винаги се стремя да намеря нещо ново или някого, от когото бих могъл да науча нещо ново.“

Филмът „Пътешествие с Мартин Скорсезе през американското кино“ е за мен една от най-искрени изповяди в любов към киното, който съм виждал някога на екрана. Финалът ми направи особено силно впечатление.
Припомняйки си въздействието, което му оказала автобиографичната творба на Елия Казан „Америка, Америка”, Скорсезе изразява своето удивление от пътя, който е трябвало да измине този знаменит грък от затънтената Анадола до Холивуд, където снима своите шедьоври.
Скорсезе споделя, че и на него също му се е наложило да извърви нелек път, докато стигне до киното – само че не от Анадола – а от своя италиански квартал в Ню Йорк, който в много отношения изглеждал като държава в държавата. И той искрено се учудва, че е успял все пак да извърши това невъобразимо пътешествие. Като млад първоначално възнамерява да стане свещеник. Но бързо осъзнава, че истинското му призвание е киното. И открива, че освен различия, между църквата и киносалоните, в които прекарва безброй часове от живота си, има много общи неща. На тези места се събират хора с намерението да получат някакъв съвместен опит.
Аз смятам, – споделя Скорсезе, – че и във филмите има духовност, макар че тази духовност не може да замени вярата. „Но аз се уверих – казва той, – че не са никак малко филмите, заснети през годините, които докосват духовната струна на човека. Това са „Нетърпимост” на Грифит, „Гроздовете на гнева” на Джон Форд, „Шемет” на Хичкок, „2001: Космическа одисея” на Кубрик и още много други. Тези филми удовлетворяват по някакъв начин нашата обща духовна потребност от причастност към общочовешката памет.”

Read Full Post »


Американското независимо кино, което присъства от време на време в програмите на различните издания на „Киномания”, ще бъде представено чрез самостоятелен фестивал, който ще се проведе от 5 до 11 ноември.
В рамките на SOINDEPENDENT FILM FESTIVAL (за по-кратко So!Independent) ще видим 14 филма (8 игрални и 6 документални), подбрани от програмите на прочути фестивали на независимото кино, като „Sundance” и „Tribeca”, създадени по инициатива на Робърт Редфорд и Робърт Де Ниро.
Повечето от филмите са съвсем нови – от тази или миналата година. Фестивалът се организира от Юнайтед Арт и Фондация „Америка за България”, които вече седем години продуцират фестивал на българското кино в Ню Йорк (www.ny-bgfilmfest.com).
“Независимите филми идват по-трудно в Европа, защото разпространителите не искат да поемат рискове. So!Independent е фестивал на независимото кино – възможност да се покажат в България стойностни, различни, американски филми. Той цели да запълни една ниша и да разшири кръгозора на разпространителите,” казва директорът на фестивала Жана Караиванова.
Според нея „независимото кино се прави от най-добрите. То е бягството на таланти като Скорсезе, Коен, Клуни и Пит. За тях е чест да снимат по-различни филми. Независимите филми не са ъндърграунд. Това са продукции, реализирани извън големите студия, по проект на независими продуцентски къщи и без творчески ограничения. Самите филми, необременени от комерсиалната рамка, са страшно разнообразни и интересни и създават много вярна и любопитна представа за Америка и нейната култура.”

 

Кои от филмите не бива да се пропускат в никакъв случай, според мен?

На първо място, разбира се, това е „ВОЙНАТА Е ОПИАТ” (The Hurt Locker) – тазгодишният фаворит на церемонията по връчване на оскарите – отличен с 6 статуетки, сред които за Най-добър филм и за Най-добър режисьор.

 

 

 

От най-новите филми, поне аз не бих си позволил да пропусна следните заглавия:

ВОЙ” (Howl), който проследява съдебната драма последвала непристойния случай с поемата “Вой” на един от най-големите съвременни американски поети Алън Гинсбърг;

 

 

 

ПОЛОВА СРЯДА” (Humpday) – eдин от най-добре приетите от публиката нискобюджетни филми, отличен с Наградата „Джон Касавитис” на Independent Spirit Awards 2010,
Специалната награда на журито за независим дух – „Сънданс” 2009 и с награди за най-добър актьор (Марк Дюплас и Джошуа Ленърд) и за най-добър режисьор на Международния филмов фестивал в Хихон 2009;

 
СЕРИОЗЕН ЧОВЕК” (A Serious Man) на братя Коен и

СТРЪКЧЕТА ТРЕВА” (Leaves of Grass) с Едуард Нортън, Ричард Драйфус и Сюзан Сарандън.

От документалното кино ми се иска да видя на голям екран прекрасния филм „ПЪТЕШЕСТВИЕ С МАРТИН СКОРСЕЗЕ ПРЕЗ АМЕРИКАНСКОТО КИНО” (A Personal Journey with Martin Scorsese trough the American Movies), който съм гледал отдавна благодарение на Интернет,


а също и „ПИАНО БЛУС” (Piano Blues) на Клинт Истууд, в който големият актьор и режисьор се изповядва в любов към пиано блуса и неговите безсмъртни интерпретатори Рей Чарлз, Дейв Брубек, Оскар Питърсън и др.

 

 

 

Не бих си позволил да пропусна и двете късометражни подборки, озаглавени „СИЛАТА НА КИНОТО” и „ЗВЕЗДНА СИЛА”.

Впрочем, най-добре би било ако успея да гледам всички филми, което препоръчвам и на всеки искрен почитател на ДРУГОТО КИНО. Повече информация за отделните заглавия може да получите от чудесния сайт на фестивала на този адрес: http://soindependentfilmfest.com/2010/bg/films.php

Read Full Post »