Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘ЯПОНСКО КИНО’


Почина прочутият японски кинорежисьор Коджи Уакамацу, който бе сред най-оригиналните майстори на съвременото политическо кино.
Повече за филмите на най-добрия азиатски режисьор на годината може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



На 100-годишна възраст си отиде от този свят легендарният японски сценарист, режисьор, продуцент и художник Кането Шиндо.

Повече за живота и творчеството му може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



Навършиха се 102 години от рождението на великия японски режисьор, сценарист и продуцент Акира Куросава.

Статията за неговите филми може да прочетете в сайта  ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Само преди седмица светът на киното отбеляза навършването на сто години от рождението на великия японски режисьор Акира Куросава. В публикацията си по този повод изтъкнах значението на актьора, без когото е трудно да си представим някои от най-ярките филми на Куросава. Дори и онези, които слабо познават неговото творчество, няма как да не са били впечатлени от изпълненията на Тоширо Мофине в „Рашомон”, „Идиот”, „Седемте самураи”, „Замъкът на паяците”, „Червената брада”.
Вчера се навършиха точно 90 години от рождението на този най-прочут японски актьор.

Тоширо Мифуне се появил на белия свят на 1 април 1920г. в китайския град Циндао, където работели неговите родители. Ето защо той израства в Китай (Манджурия), където завършва и образованието си. От баща си, който бил професионален фотограф, наследява интереса към това изкуство, което изучава с усърдие и по време на Втората световна война служи в японската армия към Aerial Photography Unit.
През 1947г. участва в актьорския конкурс „Нови лица“, проведен от кинокомпанията Тохо (Toho Studios), обаче не успява да премине трудния тест. Но затова пък привлича вниманието на режисьора Кадзиро Ямамото, който го препоръчва на своя колега Сенкичи Танигучи и това позволило на Мифуне да получи своята първа роля в киното – във филма „Времето на новите глупци“.
Първи успех като актьор му носи ролята на гангстер във филма „Отвъд сребърния хребет“ (Ginrei no hate, 1947). Тогава се запознава и сближава с Акира Куросава, който е сценарист на този филм. Тяхното приятелство поставя началото на един от най-впечатляващите творчески тандеми не само в историята на японското, но и на световното кино.
„Пияният ангел“ (1948) е първият от общо 16-те филма на Куросава, в които Мифуне създава незабравими човешки характери, открояващи със своята уникалност и ярък темперамент.
Работейки за Куросава, той усвоява най-висшите тайни на актьорското майсторство, но не толкова заради напътствията на гениалния режисьор, колкото благодарение на свободата на снимачната площадка, която той му дал. След „Пияният ангел” Тоширо Мифуне участва в „Бездомното куче” (1949), „Скандал” (1950) и „Рашомон” (1951), в който блесва със своето гениално превъплъщение в ролята на отшелника-бандит Тадзамару. Именно „Рашомон” е първият японски филм, който става известен на Запад, печели много международни награди, сред които „Златен лъв” от кинофестивала във Венеция и дава основание да се заговори за достойнствата на японското кино. От този момент нататък светът ще тръпне в очакване да види всеки от следващите съвместни филми на двамата гении от страната на изгряващото слънце – Куросава и Мифуне. Първият си спечелва славата на най-значимия японски режисьор, а вторият – на най-яркият актьор. Тяхното блестящо съвместно творчество завършва през 1965г. по време на снимките на филма „Червената брада„, заради разногласия от личен характер. Но по ирония на съдбата именно ролята му в този филм ще остане ненадмината в цялото творчество на Мифуне. Неслучайно за нея той получава за втори път (след „Телохранител”) най-високото актьрско отличие – купа Волпи – от кинофестивала във Венеция.
Но дори и след прекъсването на сътрудничеството си с Куросава, Мифуне продължава успешната си кариера в киното, снимайки се в много значими не само японски, но и чуждестранни продукции.
Участието му в американския касов филм „Голямата награда” (1966) му носи много пари, благодарение на което успява да основе собствена продуцентска компания.
В края на 60-те и началото на 70-те години се снима доста често в чужбина във филми на прочути западни режисьори като Джон Бурман ( „Ад в Тихия океан”, 1968), Терънс Йънг („Червено слънце”, 1971) и др.
Тоширо Мифуне е участвал в близо 200 филма, успявайки да изиграе десетки най-разнообразни роли, сред които се открояват превъплъщенията му в разбойник, лекар, военен, телохранител и др. Сред най-ярките образи, създадени от него е този на легендарния самурай Миямото Мусаши в едноименния филм на режисьора Хироши Инагаки от 1954г.
Именно Тоширо Мифуне се нарежда сред актьорите, дали най-проникновено актьорско тълкувание на някои от най-сложните характери в творчеството на Достоевски („Идиот”, 1951) и Максим Горки („На дъното”, 1957).
От филмите, в които Мифуне участва през 80-те години, най-голям успех имал телевизионният сериал „Шогун“ (1980). След това големият японски актьор продължава да се снима в редица чуждестранни продукции, които нямали търговски успех, но ще бъдат запомнени именно с майсторските изпълнения на Мифуне.

Тоширо Мифуне умира на 24 декември 1997г. в Токио. Две години по-рано умира неговата съпруга Сашико Йошимине, с която живее 45 години и от която има 3 деца.

Read Full Post »


Навършиха се 100 години от рождението на великия японски режисьор, сценарист и продуцент Акира Куросава.
Той е роден на 23 март 1910г. в Токио. Своя дълъг път в киното той започнал още през 1936-та в киностудията Тохо, където работил 7 години като помощник-режисьор. Първият си самостоятелен филм – „Геният на джудото” (Sugata Sanshirô) заснел през 1943г., а признанието и известността дошли през 1950 година след излизането на филма му „Рашомон”, отличен със „Златен лъв” на кинофестивала във Венеция. Четири години по-късно излязъл и най-популярният филм в цялата кариера на Куросава „Седемте самураи” (1954).
Гледал съм повечето от филмите на Куросава и поне няколко от тях ще останат завинаги в съзнанието ми като образци на филмово изкуство. Това важи особено за „Рашомон“ (1950), „Да се живее” (1952), „Червената брада” (1965), „Додескаден”, „Кагемуша” (1980) и „Ран” (1985).

Тоширо Мифуне в кадър от филма на Куросава „Червената брада“

Акира Куросава бе признат за ненадминат класик на киното още приживе, което съвсем не означава, че неговата режисьорска кариера е била само низ от успехи. Нерядко му се е налагало да изпита горчивината от неуспехите и неразбирането от страна на родната публика. Неговите филми не носели големи приходи и след като собствената му компания се разорила получил предложение от Холивуд, но и там нещата не потръгнали. След разногласия с шефовете на студията, която го наела, зарязал всичко и се завърнал в родината си. През декември 1971г. Куросава извършил опит за самоубийство.
След продължително прекъсване той отново се завърнал на снимачната площадка, за да заснеме в студия „Мосфилм” чудесния си филм „Дерсу Узала” (1975) по мотиви от книгата на Владимир Арсениев, който му донесе „Оскар” за чуждоезична продукция.
Куросава бе сред най-проникновените тълкуватели на творчеството на Достоевски чрез средствата на киното. Доказателство за това е превъзходният му филм „Идиот”, който и до днес се нарежда сред най-оригиналните и верни на духа на писателя екранизации.
В Япония, а също и почти в цяла Азия, Куросава бил заклеймяван като спекулант, умеещ да представя чрез своите филми националната специфика по начин, който да се хареса на Запада. Истината всъщност е друга. Легендарният режисьор е сред малцината азиатски кинотворци, чието творчество надраства рамките на специфично азиатското, за да достигне измеренията на общочовешкото, което го прави вълнуващо и разбираемо за зрителите по целия свят. Нерядко той черпи вдъхновение от Европа и Америка. Сред любимите му режисьори били Джон Форд и Абел Ганс, а така също и Сергей Айзенщайн, от който Куросава възприел навика сам да отговаря за монтажа на своите филми.
Не са малко и западните майстори на киното, които са се учили от Куросава. Нека не забравяме, че именно като резултат на осъвременяването на негови се бяха създадени такива шедьоври на уестърна, като „Великолепната седморка” (1960), направен по мотиви от „Седемте самураи” и „За шепа долари” (1964) на Серджо Леоне, който пък е основан върху сценария на Куросава за филма „Телохранител”.
Днес вече никой не оспорва факта, че именно благодарение на Куросава азиатското кино се превърна в неотделима и много важна част от световното кино. В продължение на дълги години неговото име олицетворяваше за хората от Запада едва ли не цялото японско кино. Това, разбира се, не беше справедливо спрямо останалите в сянка други велики японски кинотворци. С течение на времето обаче светът се промени и много от предишните стереотипи на възприемане на азиатската култура рухнаха. Постепенното разширяване на културните контакти и информационния обмен, а също така появата на нови, алтернативни тълкуватели на киноизкуството, допринесе за „откриването” на гениалните филми на режисьори като Ясудзиро Одзу, Кендзи Мидзогучи, Микио Нарусе и много други превъзходни майстори, които преди бяха абсолютно неизвестни на Запад. За изследователите на киното започна да става ясно, че към момента на своята безапелационна победа на кинофестивала във Венеция през 1951 година Куросава е работел в своята родина в силно конкурентна среда, а японската национална кинематография не само в следвоенния период, но и в довоенните години вече е била произвела редица шедьоври, за които чуждестранната общественост нямаше ни най-малка представа почти до края на 60-те години.
През март 1990г. Акира Куросава бе удостоен с почетен „Оскар” за изключителен принос в » в киноизкуството, а през 1994г. му връчиха и ваградата на Киото.
Последният му филм „Мададайо” е заснет през 1993г. Пет години по-късно – на 6 септември 1998 на 88-годишна възраст – Акира Куросава почина от сърдечен пристъп.

Read Full Post »