Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Чарли Чаплин’


На днешната дата (16 април) преди 124 години е роден Чарлз Спенсър Чаплин или просто Чарли, който продължава да е най-известният и може би най-обичаният актьор и режисьор по целия свят.
Повече за живота и творчеството му може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На днешната дата (16 април) преди 122 години е роден може би най-великият кинематографист в историята – Чарлз Спенсър Чаплин или просто Чарли, както са свикнали да го наричат милионите му обожатели по целия свят.

Цялата статия за Чарли Чаплин и видеоматериал за него може да намерите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На 16 април се навършват 122 г. от рождението на Чарлз Спенсър Чаплин, един от най-талантливите и самобитни филмови творци. Това е повод да си спомним за него и по-специално за отношението му към диалогичната реч в киното и комуникативната страна на звуковите филми.

Вижте цялата статия в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Вчера (4 октомври) на 95-годишна възраст е починал знаменитият британски комик Норман Уиздъм (Norman Wisdom).

Гледал съм някои от чудесните комедии с този актьор още преди да видя филмите на Чарли Чаплин и затова през детството ми той и Луи дьо Фюнес бяха за мен истински кумири. Във филмите, които помня от онова време, той се превъплъщава в мистър Питкин – най-обаятелния си персонаж.
В киното Норман Уиздъм дебютира през 1948г. с филма „Среща с мечтата” (A Date with a Dream).
След 1958 година се изявява и като сценарист на своите филми („The Square Peg”), а аскоро става и продуцент на някои от тях.
През 1953г. Норман Уиздъм написва песента „Не ми се присмивайте”, която звучи във филма „Тревога в магазина” (Trouble in Store) и впоследствие се превръща в своеобразна визитна картичка на актьора.

Безспорно най-голяма популярност му носи образът на класическия комичен герой мистър Питкин (Норман Питкин) – непохватен и добродушен човек, който постоянно попада в най- нелепи и невероятно смешни ситуации.
Уиздъм се превъплъщава в мистър Питкин в над 10 филма, сред които най-известни са „Мистър Питкин в тила на врага“ (The Square Peg, 1959) и „Мистър Питкин в болницата” (A Stitch in Time, 1963).

През 2000. Кралицата на Великобритания Елизабет II го удостоява с рицарско звание.

Норман Уиздъм е бил един от любимите комедийни актьори на Чарли Чаплин.

Едва когато навършва 90 години Норман Уиздъм обявява, че се оттегля от индустрията на развлеченията. Но той не сдържа думата и след две години се в късометражката „Expresso“, която е представена на кинофестивала в Кан и участва в благотворителна кампания за събиране на средства за борба срещу рака. Последните си години Уиздъм прекарва на английския остров Ман заедно със семейството си.

Read Full Post »


Днес се навършиха 115 години от рождението на легендарния комик от нямото кино Бъстър Кийтън. Всъщност неговото истинско име е Джоузеф Франсис Кийтън, а прозвището си „Бъстър” (на сленг означава нещо необикновено, страхотно падане) получава от самия Хари Худини, който бил потресен от това, че тримесечният Кийтън не само оцелява, но не получава дори драскотина след ужасно падане от високи стълби.

Малкият Бъстър участва още от тригодишен заедно със своите родители в семейното акробатично шоу „Тримата Кийтън”. На 6 години вече владее до съвършенство акробатичната техника и с успех изпълнява различни комедийни номери. През 1917г. след разпадането на семейното трио започва да се снима в комедиите на известния комик Роско (Фати) Арбъкъл, като първата е „Месарчето” (The Butcher Boy, 1917). В тези комедийни неми късометражки освен Фати и Кийтън участва и комикът Ол Сент-Джон.


Кадър от филма „Нашето гостоприемство“ (1923)

Изобретателността на Кийтън, отличната му физическа форма и запомнящите се гегове (нерядко той използва свои сценични находки) бързо го правят толкова популярен, че през 1919г. продуцентът Дж. Шенк предлага да се създаде нова компания за производство на комедийни късометражки с основна звезда Бъстър Кийтън.
След като през 1921г. тази фирма е преименувана на „Бъстър Кийтън продакшънс” популярността на филмите с участието на Кийтън нараства още повече. Такива филми като „Една седмица”, (1920) утвърждават репутацията му не само като главен изпълнител, но също така и като съсценарист и сърежисьор. Постепенно Кийтън се превръща в основен конкурент на Чарли Чаплин и Харолд Лойд. Публиката е очарована от неговата безстрастна маска на екрана, която не се променя каквото и да се случи. „Великото каменно лице” на най-немия от комиците на нямото кино обаче успява по абсолютно магически начин да предава широката гама от чувства на своя на пръв поглед безизразен персонаж.
Изобретявайки все по-невероятни и трудни за изпълнение трикове, той достига върховете на пластичната образност, внасяйки в света на ексцентричната комедия непривични дотогава смисъл и дълбочина. Преливащи от горчива и тънка ирония, неговите превъзходни филми са истински апотеоз на самотния и беззащитен човек, принуден до оцелява в студения и враждебен свят на модерния 20-ти век.

Паралелите с героя на Чаплин са неизбежни и дори не са малко изследователите на киното, които поставят Бъстър Кийтън по-високо от създателя на „Треска за злато”. Това, разбира се, е безсмислено, защото и единият, и другият си имат своето място и значение в киното, които никой не може да им оспорва. Н в тази връзка ми идва на ум филмът на Бертолучи „Мечтатели” (2003) и по-специално сцената в която американецът Матю (Майкъл Пит) и французинът Тео (Луис Гарел) се скарват жестоко, заради пристрастията си – съответно към Кийтън и Чаплин. (Вижте откъс от сцената тук).

След 1923г. Кийтън започва да прави пълнометражни комедии, характеризиращи се със перфектната си структура и монтаж и с все по-невероятни по своята сложност рисковани трикове, задълбочаващи усещането за непреодолимата пропаст между героя на Бъстър и окръжаващия го свят.

Превъзходни филми, като „Три епохи” и „Нашето гостоприемство”, (1923); „Младият Шерлок” и „Навигаторът” (1924) надхвърлят рамките на пародийните паралели на известни сюжети или митове, отразявайки трагичното светоусещане на личността, превърнала се в заложник на техническия прогрес и прагматичното мислене.

Гениалният филм „Генералът” (The General, 1927), пародиращ по невероятен начин военната митология на южняците, на практика се оказва последната велика творба на Бъстър Кийтън.


Бъстър Кийтън в кадър от „Генералът“ (1926)

Той постепенно изгубва контрола върху производството на своите филми, преживява и лична драма след развода с актрисата Натали Талмедж и започва все по-често да посяга към алкохола, което се отразява върху физическата му форма. А преходът към звуковото кино прави ненужно богатството от изразителни средства, които правеха толкова неповторими немите шедьоври на Кийтън.
През 30-те и 40-те години продължава от време на време да се появява на екрана, но по-често се изявява на сцената и в цирка.
Вината за това е на кинокомпанията Metro-Goldwyn-Mayer (MGM), която много се страхувала за своето безценно „капиталовложение” и затова го заставяла да използва в трудните сцени дубльори. Постепенно под влияние на MGM се променя и персонажът на Кийтън. Ако героят от неговите неми комедии успява да излезе победител благодарение на поразителната си находчивост, то в звуковите филми на MGM Кийтън все по-често играе простовати неудачници, добре имитирайки провинциалния им акцент.
Все пак филмът „Леко и свободно” (Free and Easy, 1930), в който участвали освен Бъстър Кийтън още немалко звезди (Анита Пейдж, Робърт Монтгомери и др.) става доста популярен в онези години. Това е най-касовата кинокомедия на MGM през 1930г. Но въпреки сериозните разходи за неговото производство, фактически липсват натурни снимки, а цялото действие се развива в павилионите на MGM. Просто не може да става и дума за сравнение със страхотните сцени на падащия локомотив от горящия мост и прекрасните кадри от сражението във филма на Кийтън „Генералът” (1926). Кийтън си остава великолепен и в „Леко и свободно” прави всичко, което може. Във филма има много забавни епизоди, на поклонниците на Кийтън ще е интересно да видят музикалните номера с негово участие.
Но въодушевени от зрителския успех на този филм, шефовете на MGM продължават и занапред да предлагат на Кийтън подобни роли, които не му дават никакъв простор за импровизация. През следващите три години той се снима в 6 звукови комедии на MGM, които носят немалки печалби на компанията. Но депресията и алкохолизмът на Кийтън се задълбочават и през 1933г. го уволняват преди да изтече срока на договора. Впоследствие Кийтън винаги е споделял, че този контракт с MGM е „най-голямата грешка в моя живот”…
Но не бива да се мисли, че Бъстър Кийтън не става за звуковото кино. Напротив, той доказва, че може да направи добър звуков филм, като никой друг. Достаточно е да видим чудесната късометражка „Grand Slam Opera”, 1936), заснета от него по собствен сценарий, или пък звуковата комедия с негово участие „Le Roi des Champs-Elysees”, 1934), разпространявана само във Франция, но не и в САЩ.
Впрочем, препоръчвам на онези, които биха желали да разберат какви са истинските причини за залеза на Бъстър Кийтън, да гледат документалния филм „Смешно до болка”: Бъстър Кийтън и MGM” (So Funny, It Hurt: Buster Keaton & MGM, 2004). Той започва със следната фраза на Джеймс Карън, актьор и приятел на Кийтън: „Искам да ви разкажа историята за това, как Бъстър Кийтън идва в MGM като един от най-великите комици на света и как след пет години вече го смятат за напълно нетрудоспособен”. Филмът разкрива много убедително как Metro-Goldwyn-Mayer разрушава неподражаемия стил на Кийтън, унищожавайки неговия персонаж, в резултат на което съсипва режисьорската му кариера.


Бъстър Кийтън и Чарли Чаплин репетират прочутата сцена от филма „Светлините на рампата“.

През следващите две десетилетия може да зърнем неговото характерно лице в епизодични роли от велики филми, като „Булевардът на залеза” (1950) на Били Уайлдър, „Светлините на рампата” (1952) на Чарли Чаплин, „Около света за 80 дни” (1956) на Майкъл Андерсон, „Този луд, луд, луд, луд свят” (1963) на Стенли Крамер. На церемонията по връчване на наградите „Оскар” през 1960г. е удостоен със почетно отличие за „своите уникални таланти, допринесли за появата на безсмъртни комедии на екрана”.
През 1965г. се снима в един чернобял експериментален късометражен филм, озаглавен „Филм”, по Самюел Бекет.Да се измъкне от какъвто и да било поглед – това е единственото желание на персонажа на великия актьор, който е хванат като в капан от писателя на абсурда в тази не много известна кинотворба, режисирана от Алън Шнайдер. В продължение на 20 минути застаряващият кумир от нямото кино прекарва времето си в бягство от камерата, която обаче неуморно го следва. Навсякъде, откъдето минава, той премахва всичко, което би могло да го гледа…докато накрая зрителят открива едноокото му лице и разбира, че камерата не е нищо друго освен… неговият поглед.

През своята кариера Бъстър Кийтън изпълнява над 120 роли и сам режисира няколко десетки филма.
След развода си с Натали Талмедж, от която има двама сина, той се жени още два пъти. Вторият му брак просъществува едва 3 години, но с третата си съпруга Елинор Бъстър Кийтън живее щастливо 26 години – до своята смърт на 1 февруари 1966г.

Read Full Post »


На днешната дата (16 април) преди 121 години е роден може би най-великият сред великите кинематографисти в историята – Чарлз Спенсър Чаплин или просто Чарли, както са свикнали да го наричат милионите му обожатели по целия свят. Неговото детство преминава в мизерия и упорита борба за оцеляване в най-бедните квартали на Лондон. Едва 10-годишен се появява на сцената, за да помага на своите родители – комедийни артисти от мюзикхола. През 1913г. по време на гастрол с трупата в САЩ го забелязва режисьорът Мак Сенет, който го взема за участие в късометражните филмови комедии, произвеждани от компанията „Кийстоун”. Само за една година (1914) Чаплин се снима в 35 късометражки и дори дебютира под режисурата на Мак Сенет в игралния филм „Прекъснатият роман на Тили (Tillie“s Punctured Romance).
След напускането на „Кийстоун” Чарли Чаплин експериментира с различни екрани образи, преди да се превъплъти за пръв път в образа на скитника от едноименния си филм (The Tramp, 1915). След малка преработка именно този образ се появява отново в първия пълнометражен шедьовър на Чаплин „Хлапето” (The Kid, 1921): Но преди това той създава десетки блестящи късометражни комедийни филми, сред които се открояват „Тихата улица” (1917), „Имигрантът” (1917), „Кучешки живот” (1918), „Пушки на рамо” (1918) и др.
За милионите зрители – особено по време на Великата икономическа депресия – неговият Скитник символизира физическата и духовна устойчивост, която им е била толкова необходима, за да оцелеят. Този невероятен герой продължава да шества през следващите две десетилетия в най-ярките филми на Чаплин, произведени от компанията „Юнайтед артистс”, която той създава заедно с Дейвид Грифит, Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс. През този период излизат „Треска за злато” (1925), „Цирк” (1928), „Светлините на града” (1931), „Модерни времена” (1936) и „Великият диктатор” (1941), които са ненадминати и до днес постижения в режисурата, актьорското майсторство, че дори и в музиката. И всичко това, както знаем е дело на един-единствен човек – геният Чарли Чаплин!
Неговото следвоенно творчество се отличава с все по-сложни и противоречиви екранни образи в поредица от филми, които не стоят по-долу от предишните, но не са толкова популярни. Това са „Мосю Верду” (1947), „Светлините на рампата” (1952) и „Един крал в Ню Йорк” (1957). Последният му филм „Графинята от Хонконг” излиза през 1967г. Вече на преклонна възраст (83 години) Чаплин се завръща триумфално в САЩ, за да получи специалния почетен „Оскар”, който му връчват за неговия изключителен принос в киното. Гениалният режисьор, актьор и композитор умира на 25 декември 1977 в своето имение в Швейцария. До него е любимата му съпруга Уна (дъщеря на прочутия американски драматург Юджийн О’Нийл), която се омъжва за него едва 17-годишна и впоследствие му ражда 8 деца. Чаплин има още три деца от предишните си три брака с Милдред Харис, Лита Грей и Полет Годар.
Предлагам да видите откъс от портрета на Чаплин, който включих в своето тв-предаване „Другото кино“, излъчено през април 2009г. по VTV.


Read Full Post »