Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Френсис Форд Копола’


През 2012-та се навършиха кръгли годишнини от създаването на немалко шедьоври на седмото изкуство. Добре би било в предпоследния ден на годината да си спомним за някои от тях, за да не си въобразяваме, че киното започва от днес.

Повече за тези 21 филма, които ще останат завинаги в историята на киното, може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Реклами

Read Full Post »


На 3 декември се навършиха 100 години от рождението на Нино Рота, чието име ще остане завинаги в историята на киното с гениалните му музикални композиции за някои от най-великите филми на XX век.

Цялата статия за гениалния композитор и ролята му в историята на киното може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Новият проект на Френсис Копола „Twixt“ (Между сега и изгрева) вече придобива зрими очертания. Неотдавна в Интернет се появиха първите кадри от филма, а ето че сега излиза и трейлър.

Подробности по темата и самия трейлър може да намерите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На 7 април навърши 72 години Френсис Форд Копола. Легендарният американски режисьор, сценарист и продуцент ще остане в историята на киното най-малкото с два свои филма – „Кръстникът“, който е може би най-добрият филм за мафията и „Апокалипсис сега“ – който пък е може би най-добрият филм за войната.

Вижте целия биографичен портрет на Копола в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На тържествена церемония, организирана от губернатора на Калифорния, през нощта на 13 срещу 14 ноември в Лос Анджелис, бяха раздадени тазгодишните почетни награди „Оскар”. Съгласно решение, взето от Американската филмова академия миналата година, почетните „Оскар”-и вече ще бъдат връчвани отделно от основната церемония, която традиционно се провежда в края на февруари или началото на март. Причината е в желанието да се съкрати времетраенето на телевизионното й излъчване.
Тази година престижните отличия се присъждат на четирима кинематографисти – Франсис Форд Копола, режисьор на велики филми, като „Разговорът”, „Кръстникът” и „Апокалипсис сега”, Жан-Люк Годар, режисьор на „До последен дъх“ и основател на Френската „Нова вълна” в киното, 96-годишният актьор Илай Уолак и английският филмов историк Кевин Браунлоу.

Клинт Истууд, Робърт де Ниро, Джордж Лукас, Кевин Спейси и Катрин Бигълоу бяха сред знаменитостите, присъствали на церемонията, за да изразят своето преклонение пред наградените кинотворци.

Те обаче не успяха лично да поздравят с наградата Жан-Люк Годар, защото той не присъства на церемонията. Впрочем знаменитият кинорежисьор бе обявил още през септември, че няма да пътува за САЩ, за да получи присъдения му почетен „Оскар”, но организаторите на церемонията се надяваха до последния момент на неговата поява в Лос Анджелис.
Разбира се, създателят на „До последен дъх” вече е на 79 години и това е достатъчна извинителна причина за неговото отсъствие. Но като имаме предвид особения статут на този творец в киното, извоюван благодарение на неговото бунтарско и антиконформистко кино, можем да си обясним неговото решение. С отказа си да присъства на церемонията в Холивуд той остана докрай верен на себе си и на своите принципи.

Вчера гледах френския документален филм „Двама от Новата вълна” (част от Киномания-2010), който е посветен на взаимоотношенията между Годар и Трюфо – двамата основни режисьори от френската Нова вълна.
В него става въпрос и за жестокия конфликт между двамата, възникнал след 1968г. Причината е, че Годар не приема аполитичността на Трюфо. Според него, киното трябва да е ангажирано с някаква обществено-политическа кауза, в противен случай остава в коловоза на развлекателното буржоазно изкуство.
И както знаем, цялото творчество на Годар показва, че той не си е позволил отклонение от този си принцип.

В своето слово на церемонията в Лос Анджелис президентът на Американската академия за киноизкуство Том Шерак специално подчерта, че „неговото отсъствие (на Годар, бел. авт.) по никакъв начин не намалява нашето уважение и признателност за творчеството му.“
Той допълни, че отличието е присъдено на французина заради неговата „страст, противопоставяне, и ново виждане за киното“.
Към заслугите на Годар се причислява и огромното влияние, което е оказал върху формирането на такива големи майстори на съвременното кино, като Бернардо Бертолучи, Мартин Скорсезе, Стивън Содърберг и Куентин Тарантино.
Неотдавна шефът на Американската филмова академия се почувства принуден да разясни, че решението за бъде награден с почетния „Оскар” Жан-Люк Годар е взето без да се отдава значение на неговите убеждения, а изключително заради неговите заслуги към киноизкуството и неговото филмово творчество. По този начин той отговори на надигналите се гласове на възмущение относно отдаването на такава почит към човек, който е демонстрирал неведнъж своите антисемитски възгледи.
Малко преди това издания като Jewish Journal и The New York Times публикуваха статии, в които анализираха отношението на Жан-Люк Годар към евреите. Според авторите на тези материали, привеждащи цитати от филми на Годар и книги за него, нямало никакво съмнение, че важна част от творчеството на големия кинематографист съдържа антисемитски елементи.
Впрочем и за анархистките, маоистки и даже троцкистки увлечения на Годар у нас също е писано не малко (особено по време на социализма).
Когато след 10 ноември 1989 година паднаха забраните за неговите филми, изведнъж се оказа, че вече ги няма потенциалните му зрители. Прекалено рационалните годаровски филми излязоха бързо от мода на Запад и когато вече можеше без страх да бъдат показани и в България, се оказа, че интересът към тях се е изпарил.
За творчеството на Годар настъпи период на почти маргинално съществуване и едва ли някой може да се похвали, че е гледал негов филм в мрежата за киноразпространение у нас, а не във филмотечното кино „Одеон“.
Много отдавна това „свещено чудовище” на авторското кино, което през декември ще навърши 80 години, отбягва контактите с публиката. Така например Годар отказа да представи лично най-новата си творба „Филм социализъм”, чиято премиера бе на последния кинофестивал в Кан.
Той отдавна се е превърнал в нещо като бренд, в образ на самия себе си, абсолютно митологизиран и отчужден от онова, което другите мислят за него.

Пилатовският трик с връчването на почетната награда чак в края на творческия път на гениалните кинотворци, като че ли не успя да мине с непримиримия Годар. Опитът на Холивуд да измие гузната си съвест за това, че нито един филм на легендарния режисьор не е попадал сред номинираните за „Оскар” се провали, според мен.
Твърде много са били пренебрегваните гении на киното в историята, които едва в края на кариерата си са получавали компенсация от страна на Холивуд във вид на т.нар. „почетен Оскар”. Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, Орсън Уелс, Микеланджело Антониони – списъкът на оценените със закъснение е много голям, но най-фрапиращите случаи говорят или за некомпетентност на оценителите, или за умисъл.
Не може например да се обясни с липсата на късмет многократното разминаване с „Оскар“-а на творец от ранга на Стенли Кубрик например. Независимо че повечето от най-хубавите му филми били редовно номинирани в основните категории, той не получава наградата за режисура нито за „Доктор Стрейнджлав“ (1964), нито за „2001: Космическа одисея“ (1968), нито за „Портокал с часовников механизъм“ (1972).
Гениални режисьори, като Джон Касавитис, Робърт Олтман, Серджо Леоне също не са получавали престижното отличие за нито един от своите шедьоври.
Срамът е измиван именно с този почетен „Оскар”, между другото наградата носеща името на Ървинг Джи Талбърг е присъждана досега 38 пъти от основаването й през 1937 г.

Слава богу, Френсис Форд Копола не е един от тези недооценени и освен почетния си „Оскар“, получен сега, е получавал навреме и напълно заслужено и други от тези престижни статуетки, тогава когато е трябвало. Всички знаем кога и за кои филми.

Източник: IMDB

Read Full Post »