Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘филми’


Тази вечер се открива 54-ят Лондонски кинофестивал (London Film Festival, LFF). Той ще продължи до 28 октомври, като през това време ще бъдат представени 197 пълнометражни и 112 късометражни филми, като за 11 от тях това ще бъдат световни премиери, за 23 – международни и за 33 – европейски премиери.
Честта да открие фестивалния маратон се падна на филма „Не ме напускай” (Never Let Me Go), заснет по мотиви на едноименния роман на известния японски писател Кадзуо Ишигуро. разказващ зловещата история за ученици от частно английско училище, които са подготвяни за донори на вътрешните им органи. Режисьор на тази екранизация е американецът Марк Романек.
Сред най-очакваните заглавия е британският филм „Кралят говори!“ (The King’s Speech) с Колин Фърт в главната роля. Той бе отличен с наградата на публиката (Cadillac People’s Choice Award) на последния кинофестивал в Торонто. Филмът на британския режисьор Том Хупър разказва истинска история. Става въпрос за речта, произнесена от английския крал Едуард VIII (ролята изпълнява актьорът Гай Пиърс) при неговото отричане от престола, за да може да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън. Както е известно, на неговия по-млад брат Бърт (акт. Колин Фърт) се налага да заеме британския престол и да стане крал Джордж VI. Във фокуса на филма е историята за това как логопедът Лайънъл Лоуг (акт. Джефри Ръш) успява чрез нетрадиционни методи да превърне плахия и комплексиран принц в истински монарх, който впрочем е баща на сегашната английска кралица Елизабет II.


Кадър от филма „Кралят говори! (реж. Том Хупър).

В рамките на фестивала ще бъдат представени и нашумели филми, като „Черният лебед“ (реж. Дарън Аронофски) с Натали Портман, „Кръсота“ (Biutiful) на Алехандро Гонсалес Инярито, за ролята си в който Хавиер Бардем бе отличен с награда за най-добър актьор на последния кинофестивал в Кан, „Чучо Бунми, който можеше да си спомни предишните животи” на тайландеца Апичатпонг Вирасетакул, отличен със „Златна палма” в Кан по-рано тази година и др.
Освен традиционната обзорна програма на световното и европейското кино, на този Лондонски фестивал ще бъде представена голяма подборка на най-доброто от новото френско кино, а също така и много експериментални творби, архивни ленти, нови британски продукции, сред които се откроява филмът за „сивия кардинал“ на британската политика Питър Манделсън „Манделсън: истинският премиер?“.
За съжаление, колкото и да се взирах в официалния сайт на фестивала, така и не открих поне едно българско заглавие.
Фестивалът ще бъде закрит на 28 октомври с европейска премиера на новия филм на прочутия британски режисьор Дани Бойл „127 часа” (127 Hours). Той е базиран върху истински факти от живота на американския алпинист Арон Релстън, който през 2003г. бил заклещен от паднала скала в планината в щата Юта и за да се освободи се наложило сам да си ампутира ръката.
Церемонията по награждаването ще се проведе в края на предпоследния фестивален ден – 27 октомври. Освен наградата за „най-добър филм”, въведена от две години, ще бъдат присъдени и още няколко приза: Sutherland Award – на най-добрия дебют на фестивала; Grierson Award – на най-добрия документален филм. Наградата за цялостен принос в киноизкуството вече бе връчена на британеца Дани Бойл, създателя на незабравими филми, като „Трейнспотинг” и „Беднякът-милионер”.
Повече информация може да намерите на уеб адреса на фестивала http://www.bfi.org.uk/lff/

Read Full Post »


Завърши 35-ият международен кинофестивал в Торонто, който се проведе от 9 до 19 септември. Форумът в най-големия канадски град се нарежда в челната четворка световни кинофестивали – веднага след тези в Кан, Венеция и Берлин.
Но за разлика от тях, той няма конкурсен характер, което, разбира се, не омаловажава огромното му значение за света на киното.
Единственото отличие, връчвано в Торонто е наградата на публиката (Cadillac People’s Choice Award), която се определя според броя на гласувалите зрители.
Тази година техният избор падна върху филма на британския режисьор Том Хупър (Tom Hooper) „Кралска реч” (The King’s Speech).


Колин Фърт и Хелена Бонам-Картър в кадър от филма „Кралска реч“ (The King’s Speech).

Историята, описана в този филм е истинска. Става въпрос за речта, произнесена от английския крал Едуард VIII (ролята изпълнява актьорът Гай Пиърс) при неговото отричане от престола, за да може да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън. Както е известно, на неговия по-млад брат Бърт (акт. Колин Фърт) се налага да заеме британския престол и да стане крал Джордж VI. Във фокуса на филма е историята за това как логопедът Лайънъл Лоуг (акт. Джефри Ръш) успява чрез нетрадиционни методи да превърне плахия и комплексиран принц в истински монарх, който впрочем е баща на сегашната английска кралица Елизабет II. (Вижте видео от премиерата на филма по време на кинофестивала в Торонто).


Кадър от филма „Първокласникът“ (реж. Джъстин Чадуик).

Основният конкурент на „Кралска реч” бе филмът „Първокласникът” (The First Grader), който също е дело на британски режисьор – Джъстин Чадуик (Justin Chadwick), известен с историческата си драма Другата Болейн (2008).

На 35-ия кинофестивал в Торонто бяха връчени и две награди от името на федерацията на международните кинокритици (The Prize of the International Critics – FIPRESCI Prize). Едната получи американският хореограф и режисьор от китайски произход Шоун Ку (Shawn Ku) за филма „Красиво момче” (Beautiful Boy) определен като откритието на фестивала, а другата бе връчена на Pierre Thoretton за документалния френски филм „Луда любов” (L’Amour Fou), посветен на прочутия моден дизайнер Ив-Сен Лоран.

Но главното за фестивал като този в Торонто съвсем не са наградите, а огромният филмов пазар, определящ екранната съдба на голяма част от независимите филми, произведени през годината. Затова повечето негови програми представят филми, които вече са представени в Кан и Венеция.
Все пак кинофестивалът в Торонто представи общо 45 световни (или международни) премиери на филми, създадени от водещи режисьори на съвременното арт кино, като Том Тиквер, Бент Хамър, Фридрик Тор Фридриксон, Питър Мълан, Марион Хенсел, Коен Мортие (Koen Mortier), Ан Хуей (Ann Hui), Денис Танович, Фен Ксяоган (Feng Xiaogang), Хон Сансу (Hong Sangsoo), Гейбриъл Ренж (Gabriel Range) и др.

Read Full Post »


Утре се открива 16-ият международен кинофестивал в Сараево, който за трети път се провежда с подкрепата на Съвета на Европа. Благодарение на нея този значим форум на балканското и южноеврепейското кино, провел се за пръв по време на обсадата на столицата на Босна и Херцеговина през 1995г., може да си позволи сериозната парична премия от 25 000 евро за филма, носител на голямата награда – Сърцето на Сараево.
Миналата година тя беше връчена на сръбския режисьор Владимир Перешич за филма му „Обикновени хора”, а игралният дебют на Камен Калев „Източни пиеси” спечели наградата на CICAE (Международната федерация на киноклубовете).
Преди 6 години – на Десетия Сараевски кинофестивал Голямата награда получи Зорница София за нейния дебютен филм „Мила от Марс”.
За съжаление, в тазгодишната конкурсна програма за игрално кино няма да има български филм.

КОНКУРСНА ПРОГРАМА (ИГРАЛНИ ФИЛМИ)

BIBLIOTHEQUE PASCAL
Реж. Szabolcs Hajdu (Hungary, Germany, Romania, United Kingdom), 2010, 35 mm, 111 min; Участват: Orsolya Török-Illyés, Oana Pellea, Razvan Vasilescu, Andi Vasluianu



TUESDAY, AFTER CHRISTMAS

Реж. Radu Muntean (Romania), 2010, 35 mm, 99 min; Участват: Mimi Brănescu, Mirela Oprisor, Maria Popistasu, Sasa Paul-Szel

ADRIENN PÁL
Реж. Ágnes Kocsis (Hungary, Netherlands, Austria, France), 2010, 35 mm, 136 min; Участват: Éva Gábor, István Znamenák, Ákos Horváth, Lia Pokorny


INSIDE AMERICA

Реж. Barbara Eder (Austria), 2010, HD CAM (HDTV), 105 min; Участват: Raul Juarez, Aimeé Lizette Saldivar, Zuleyma Jaime

TENDER SON – THE FRANKENSTEIN PROJECT
Реж. Kornél Mundruczó (Hungary, Germany, Austria), 2010, 35 mm, 105 min; Участват: Rudolf Frecska, Kornél Mundruczó, Lili Monori, Kitty Csíkos

TILVA ROSH
реж. Nikola Ležaić (Serbia), 2010, 35 mm, 100 min; Участват: Marko Todorović, Stefan Djordjević, Dunja Kovačević

JASMINA
Реж. Nedžad Begović (Bosnia and Herzegovina), 2010, HD CAM (HDTV), 90 min; Участват: Zijah Sokolović, Nada Đurevska, Amila Đikoli, Mediha Musliović

SEVDAH FOR KARIM
Реж. Jasmin Duraković (Bosnia and Herzegovina, Hungary), 2010, 35 mm, 95 min; Участват: Amar Selimović, Marija Karan, Adnan Hasković, Mirvad Kurić

VAVIEN
Реж. Durul Taylan, Yagmur Taylan (Turkey), 2009, 35 mm, 100 min; Участват: Engin Gunaydin, Binnur Kaya, Settar Tanriogen, Serra Yilmaz

КОНКУРСНА ПРОГРАМА (ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ)

MARRIED TO THE CAMERA
Реж. Doga Kilcioglu (Turkey), 2010, Mini DV, 52 min

TWELVE NEIGHBOURS
Реж. Marianna Economou (Greece), 2009, Beta Sp, 52 min

YEARS EATEN BY LIONS
Реж. Boro Kontić (Bosnia and Herzegovina), 2010, Beta Sp, 60 min


KICK OFF

Реж. Hüseyin Tabak (Austria), 2009, Beta Sp, 94 min

TOGETHER
Реж. Nenad Puhovski (Croatia), 2009, DigiBeta, 87 min

KAPITALISM: OUR IMPROVED FORMULA
Реж. Alexandru Solomon (Romania, France, Belgium), 2010, HD CAM (HDTV), 80 min

THE LONG ROAD THROUGH BALKAN HISTORY
Реж. Željko Mirković (Serbia), 2010, Beta Sp, 58 min


HARD LINES

Реж. Istvan Nagy (Hungary), 2009, HD CAM (HDTV), 54 min

THE WORLD ACCORDING TO ION B
Реж. Alexander Nanau (Romania), 2009, DigiBeta, 61 min

MILA SEEKING SENIDA
Реж. Robert Tomić Zuber (Croatia, Bosnia and Herzegovina, Serbia, Slovenia), 2010, DigiBeta, 83 min

MURID
Реж. Yeliz Shukri (Cyprus), 2010, Beta Sp, 52 min


CYCLES

Реж. Vladimir Gojun (Croatia), 2010, DigiBeta, 54 min

THE FLOOD
Реж. Goran Dević (Croatia), 2010, DigiBeta, 40 min


PARADISE HOTEL

Реж. Sophia Tzavella (Bulgaria), 2010, Beta Sp, 55 min

A STAR IS BORN
Реж. Vanja Kovačević (Serbia), 2009, HD CAM (HDTV), 75 min


MICA AND THE STORIES AROUND HER

Реж. Milan Nikodijević (Serbia), 2010, Mini DV, 37 min

THE SEAMSTRESSES
Реж. Biljana Garvanlieva (Macedonia, Germany), 2010, HD CAM (HDTV), 30 min


MY HOUSE STOOD IN SULUKULE

Реж. Astrid Heubrandtner (Austria), 2010, HD CAM (HDTV), 94 min

И с просто око се вижда, че българското кино е много, много слабо представено на 16-ия кинофестивал в Сараево. Един-единствен филм в конкурса – при това само за документално кино – не може да каже нищо или почти нищо. А ето колко широко застъпено е и в двете програми румънското кино, а също и сръбското, турското и пр. Ако Сараевският кинофестивал е показател за нещо, което се случва в киното на Балканите, то не е трудно да се направи следният извод – българското кино е на опашката, за съжаление.



Извън конкурсните програми ще бъдат показани няколко нашумели заглавия. В Сараево ще се състои балканската премиера на носителя на „Златна палма” „UNCLE BOONMEE WHO CAN RECALL HIS PAST LIVES” на тайванския провокатор Апичатпонг Уирасетакул. Четири от фаворитите на Берлинале също са част от програмата на фестивала – турският „HONEY” на Семих Капаноолу носител на „Златна мечка”, румънският „IF I WANT TO WHISTLE I WHISTLE” на Флорин Сербан, спечелил Наградата на журито, колумбийският „CRAB TRAP” на режисьора Оскар Руиз Навиа, носител на Наградата на ФИПРЕССИ, както и носителят на две награди „Сребърна мечка” – за мъжка роля и за операторско майсторство – „HOW I ENDED THIS SUMMER“ на младия руски режисьор Алексей Попогребски, който беше част от журито на 12-я „София Филм Фест”.
Един от най-успешните азиатски филми за 2009-та „CITY OF LIFE AND DEATH” също ще бъде прожектиран в Сараево. Творбата на Лу Чуан спечели „Златна раковина” от филмовия фестивал в Сан Себастиан. След като миналата година беше гост на фестивала, китаецът Джиа Джан Къ (или Цзя Джан Ке) ще присъства и тази година в програмата с документалния си филм „I WISH I KNEW”. Номинираният за „Златен лъв” филипински проект „GRANDMOTHER“ на Бриланте Мендоза ще обогати безспорно много силната далекоизточна програма тази година.
Близкият Изток ще бъде представен с иранския филм „A MAN WHO ATE HIS CHERRIES” на режисьора Пайман Хагани.
Носителят на Голямата награда от фестивала за документално кино в Амстердам „LAST TRAIN HOME” също ще бъде показан в Сараево, както и шокиращия „THE TEMPTATION OF ST. TONY” на естонеца Вейко Юнпуу, познат у нас с дебютния си филм „ЕСЕНЕН бал“ (AUTUMN BALL), с който миналата година бяха открити Дните на Нордското кино в София.
Фаворитът на филмовия фестивал в Братислава „NORTHLESS” на Ригоберто Перезкано, „PERPETUUM MOBILE” на Николас Переда и „PRESUMED GUILTY” на Роберто Хернандес ще представят мексиканското кино, което напоследък преживява изживява небивал подем.
Освен с качествени филми, фестивалът в Сараево изненадва и с знаменитостите, които обикновено гостуват, за да представят творбите си по време на събитието. Досега на фестивала са присъствали световноизвестни режисьори, като Майк Лий, Кевин Спейси, Боно, Жюлиет Бинош, Джеръми Айрънс, Стив Бушеми, Лукас Мудисон, Мики Рурк и стотици други.
Този път почетен гост на Сараевския кинофестивал ще бъде носителят на „Оскар” Морган Фрийман. Кинофорумът, който ще се проведе от 23 до 31 юли, ще бъде закрит с филма на Клинт Истууд „Invictus”, разказващ за събитията около провеждането на първенството за Световната купа по ръгби през 1995 г. в ЮАР и за ролята на тогавашния южноафрикански президент Нелсън Мандела за успеха на неговата страна не само в този шампионат. Във филма Морган Фрийман изпълнява ролята на Мандела и бе номиниран за „Оскар” за ролята си.
В Сараево американският актьор ще се срещне с представители на филмовата индустрия от региона на Балканите.
Сред гостите на Сараево ще бъде и големият френски режисьор Бруно Дюмон, като в негова чест се организира ретроспектива от неговите филми.

Източник: официалният сайт на 16-ия международен кинофестивал в Сараево


Read Full Post »


За трета поредна година сдружение „Позор” ще раздвижи културните пластове в столицата през лятото с фестивала за късометражно кино „Късо съединение”. В рамките на месец в Дома на киното, Евро синема и Dada Cultural Bar ще бъде представени няколко стойностни късометражни филми, отличени на престижни филмови фестивали. Фестивалът стартира на 29 юли в Дома на киното с прожекцията на хита от Берлинале „Германия 09”, включващ късометражни творби на най-изявените съвременни немски режисьори. Сред имената са носителят на „Сребърна мечка” от фестивала в Берлин Фатих Акин, носителят на награда „Независим дух” Том Тиквер, режисирал филмови класики като „Бягай, Лола” и „Парфюмът”, носителят на Европейска филмова награда за режисура за филма „Сбогом, Ленин!” Волфганг Бекер и номинираният за „Златна палма” за филма „Отминали години” Ханс Вайнгартнер. Един от акцентите на „Късо съединение 2010” е „Историите на изгубените души”. Проект от 7 кратки истории, в който се включват някои от най-нашумелите имена в Холивуд. Красавиците Кейт Бланшет, Кийра Найтли и Дарил Хана са в компанията на неустоимите Хю Джакман и Джош Хартнет. Към звездната компания се присъединяват и британските звезди Пол Бетани и Майкъл Гамбън, както и „г-н Сопрано” – Джеймс Гандолфини и Джеф Голдблум. „Историите на изгубените души“ (2005) Тазгодишният носител на „Златна палма” от фестивала в Кан Апичатпонг Уирасетакул (аз го наричам Вирасетакул, бел. моя) ще бъде представен с късометражната новела „Светли хора”, включена във филма „Състоянието на света”. Сред останалите режисьори на „Състоянието на света” са португалецът Педро Коста, номиниран за „Златна палма”, индийката Айша Ейбрахам и белгийката Шантал Акерман, номинирана за „Златна мечка” от фестивала в Берлин. „Светли хора“ (2007), реж. Апичатпонг Уирасетакул С филмовия експеримент „Пет, посветени на Одзу” иранецът Аббас Киаростами отдава почит към японската легенда Ясуджиро Одзу. В средата на миналия век Одзу е сред явленията в световното кино, а филмите му „Токийска история”, „Ранно лято” и „Краят на лятото” печелят награди на множество престижни фестивали. „Пет, посветени на Одзу” (2003), реж. Абас Киаростами Най-добрите режисьори на Малайзия ще бъдат представени в програмата „15 от Малайзия” – една от водещите източни кинематографии, съвсем непозната за родните киномани. Сред имената са отличената с „Кристална мечка” на „Берлинале” Ясмин Ахмад, носителите на наградата „Тигър” от фестивала в Ротердам Тан Чуй Муи и Юхан Хо, както и най-известният режисьор на страната Джеймс Лий. За ценителите на далекоизточното кино е и програмата „В страната на Великата стена и червените знамена”, в която ще бъдат показани късометражни филми представящи традициите и празничните карнавали в Китай. Ще бъде направен акцент върху представленията She Huo, посветени на боговете на земята и огъня, които са основна атракция по време на Големия пролетен фестивал. „В страната на Великата стена и червените знамена“ В специално селектирана за фестивала програма ще бъдат представени късометражни филми на класиците на френското кино Рене Клеман, Жак Тати, Ален Рене, Ерик Ромер и Аньес Варда. „Късо съединение 2010” продължава до 26-ти август в София, част от програмите ще бъдат прожектирани и в Пловдив, Варна и Бургас. ПРОГРАМА 29.07 – 26.08.2010 Дом на киното 29.07 /чт./ – Германия 09, 150 мин. – 18.30ч. 02.08 /пн./ – Историите на изгубените души, 90 мин. – 21.00ч. 05.08 /чт./ – Пет, посветени на Одзу, 74 мин. – 19.00ч. 09.08 /пн./ – Програма „Френска класика”, 73 мин. – 21.00ч. 12.08 /чт./ – Програма „Хлапета”, 79 мин. – 19.00ч. 16.08 /пн./ – 15 от Малайзия, 80 мин. – 21.00ч. 19.08 /чт./ – Програма „В страната на Великата стена и червените знамена” – 88 мин. – 19.00ч. 23.08 /пн./ – Състоянието на света, 105 мин. – 21.00ч. 26.08 /чт./ – Историите на изгубените души, 90 мин. – 19.00ч. Евро синема 29.07 /чт./ – Пет, посветени на Одзу, 74 мин. – 20.30ч. 31.07 /сб./ – Програма „Хлапета”, 79 мин. – 20.30ч. 01.08 /нд./ – Германия 09, 150 мин. – 19.30ч. 03.08 /вт./ – Програма „Френска класика”, 73 мин. – 20.30ч. 04.08/ср./ – Германия 09, 150 мин. – 19.30ч. 07.08 /сб./ – Историите на изгубените души, 90 мин. – 20.30ч. 08.08 /нд./ – Пет, посветени на Одзу, 74 мин. – 20.30ч. 10.08 /вт./ – Германия 09, 150 мин. – 19.30ч. 11.08 /ср./ – Програма „Хлапета”, 79 мин. – 20.30ч. 14.08 /сб./ – Програма „Френска класика”, 73 мин. – 20.30ч. 15.08 /нд./ – Германия 09, 150 мин. – 19.30ч. 17.08 /вт./ – Състоянието на света, 105 мин. – 20.30ч. 18.08 /ср./ – 15 от Малайзия, 80 мин. – 20.30ч. 21.08 /сб./ Програма „В страната на Великата стена и червените знамена” – 88 мин. – 20.30ч. 22.08 /нд./ 15 от Малайзия, 80 мин. – 20.30ч. 24.08 /вт./ – Германия 09, 150 мин. – 19.30ч. 25.08 /ср./ – Състоянието на света, 105 мин. – 20.30ч. Dada Cultural Bar 11.08 /ср./ – 15 от Малайзия, 80 мин. – 21.00ч. 18.08 /ср./ – Историите на изгубените души, 90 мин. – 21.00ч.

ПО-ПОДРОБНО ЗА ФИЛМИТЕ

Германия 09 – Deutschland 09 /2009/ – Германия, 151 мин. Режисьори: Фатих Акин, Волфганг Бекер, Том Тиквер, Зилке Ендерс, Доминик Граф, Мартин Гресман, Ромуалд Кармакер, Николет Кребиц, Дани Леви, Ханс Вайнгартнер Искате ли да живеете в Германия? Преди да отговорите на този въпрос вижте гледните точки за страната, в която живеят на 13 от най-изявените немски режисьори. Всеки един от тях има на разположение около 10 минути, за да представи случка, с която да ви накара да пожелаете да живеете в Германия или завинаги да се откажете от тази идея. „Германия 09”, включва късометражни филми на едни от най-популярните немски режисьори. Сред имената са носителят на „Сребърна мечка” от фестивала в Берлин Фатих Акин, носителят на награда „Независим дух” Том Тиквер, режисирал филмови класики като „Бягай, Лола” и „Парфюмът”, носителят на Европейска филмова награда за режисура за филма „Сбогом, Ленин!” Волфганг Бекер и номинираният за „Златна палма” за филма „Отминали години” Ханс Вайнгартнер. Историите на изгубените души – Stories of Lost Souls /2005/ – САЩ/ Великобритания, 90 мин. Режисьори: Илеана Дъглас, Дебора Лий-Фърнс, Уилям Гарсия, Пол Холмс, Марк Палански, Кол Спектор, Тоа Стапард, Андрю Ъптън В ролите: Кейт Бланшет, Кийра Найтли, Хю Джакман, Джош Хартнет, Дарил Хана, Пол Бетани, Джеймс Гандолфини, Майкъл Гамбън, Джеф Голдблум, Джоана Лъмли Как бихте реагирали, ако отидете в супермаркета и зад касата е любимата ви холивудска звезда? Седи си там и чака да ви обслужи. Или пък непознат ви предложи да спечелите луксозния му автомобил, ако успеете да отгатнете какво му се е случило преди минути? Проект от 7 кратки истории, в който се включват някои от най-нашумелите имена в Холивуд. Красавиците Кейт Бланшет, Кийра Найтли и Дарил Хана са в компанията на неустоимите Хю Джакман и Джош Хартнет. Към звездната компания се присъединяват и британските звезди Пол Бетани и Майкъл Гамбън, както и „г-н Сопрано” – Джеймс Гандолфини и Джеф Голдблум. Състоянието на света – State of the World /2007/ – Португалия, 105 мин. Режисьори: Апичатпонг Уирасетакул, Айша Ейбрахам, Шантал Акерман, Педро Коста, Висенте Ферас, Бин Уан Тазгодишният носител на „Златна палма” от фестивала в Кан Апичатпонг Уирасетакул представя късометражната новела „Светли хора”, включена във филма „Състоянието на света”. Сред останалите режисьори са португалецът Педро Коста, номиниран за „Златна палма”, индийката Айша Ейбрахам и белгийката Шантал Акерман, номинирана за „Златна мечка” от фестивала в Берлин. Едно околосветско пътешествие, по време на което ще преплувате с лодка от Тайланд до Лаос, ще попътувате от Непал до Индия, ще поговорите със симпатично семейство от Капо Верде, ще сравните живота в Китай с този във Франция и ще стискате палци на група бразилски рибари, чиято лодка аварира насред океана. Пет, посветени на Одзу – Five Dedicated to Ozu /2003/ – Иран-Япония-Франция, 74 мин. Режисьор: Аббас Киаростами Режисьорът Аббас Киаростами решава да заснеме предизвикателен филмов експеримент като монтира камери на различни места по плажовете на испанската провинция Астурия. Без да се намесва към случващото се пред камерата, той просто снима това, което е в обхвата на обектива. С „Пет, посветени на Одзу” Киаростами отдава почит към японската легенда Ясуджиро Одзу. В средата на миналия век Одзу е сред явленията в световното кино, а филмите му „Токийска история”, „Ранно лято” и „Краят на лятото” печелят награди на множество престижни фестивали. 15 от Малайзия -15 Malaysia /2009/ – Малайзия, 80 мин. Режисьори: Ясмин Ахмад, Хайрил Бахар, Тан Чуй Муй, Линъс Чан, Юхан Хо, Джеймс Лий, У Мин Джин, Амир Мухамад, Намрон, Камал Сабран, Лиу Сен Тат, Мусадик Сюлейман Добре дошли в Малайзия. В рамките на 80 минути ще се запознаете с обитателите на подземния свят, ще надникнете в тъмните стаички на красивите далекоизточни проститутки, ще станете свидетели на тайни подкупи, ще се позабавлявате на едно диво парти и ще се научите как да приготвите „халал” храна. Най-добрите режисьори на Малайзия са представени в програмата „15 от Малайзия” – една от водещите източни кинематографии, съвсем непозната за родните киномани. Сред имената са отличената с „Кристална мечка” на „Берлинале” Ясмин Ахмад, носителите на наградата „Тигър” от фестивала в Ротердам Тан Чуй Муи и Юхан Хо, както и най-известният режисьор на страната Джеймс Лий.

Програма „Френска класика” – 73 мин.

Внимавай отляво – Soigne ton gauche (1936) – Франция,    12 мин., реж. Рене Клеман Свежа комедия за боксьор, който се готви за предстоящия си мач. Живеещият наблизо Роже започва с интерес да следи движенията на спортиста. Един ден боксьорът няма с кого да тренира и решава да се пробва с безпомощния Роже. Училище за пощальони – L’école des facteurs (1947) – Франция, 15 мин., реж. Жак Тати Мечтата на Франсоа, пощальон в дълбоката френска провинция, е да бъде толкова бърз, колкото пощальоните в Щатите, които са пример за него. Забавна комедия в традициите на ранните филми на Чарли Чаплин. Герника – Guernica /1950/ – Франция, 13 мин, реж. Ален Рене и Робер Есенс Филмът е посветен на картината на Пикасо „Герника”. Платното представлява виждането на Пикасо за бомбардировката от 26 април 1937 година на мирното баско селище Герника, което германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята. Картината е ярък представител на кубизма и е нарисувана в черно-бяло с маслени бои. Представянето – Presentation, or Charlotte and Her Steak /1960/ – Франция, 12 мин., реж.Ерик Ромер Уолтър и Шарлот се разхождат в живописно швейцарско селце. Той решава да запознае Шарлот с Клара, с тайната мисъл да я накара да ревнува. Класически любовен триъгълник с фина комедийна нотка и очарователния Жан-Люк Годар в главната роля. Одисей – Ulysse /1982/ – Франция, 22 мин., реж. Аньес Варда В средата на 60-те Варда заснема една от най-известните си фотографии – гол мъж стои на плажа, до него си играе малко момче, а зад тях е трупът на мъртва коза. Името на малкото хлапе е Одисей и в този филм, режисьорката разказва неговата история.

Програма „В страната на Великата стена и червените знамена” – 88 мин.

Мама и татко – My Mom, My Dad /2008/ – Китай, 31 мин., реж. Бо Джяо Майката и бащата на режисьора са от отдалечено китайско селце, в което модерните средства на цивилизацията не са познати. За тях е голямо предизвикателство да застанат пред камерата, защото никога не са виждали такава техника и не могат да си представят, че образите им ще бъдат запечатани от някаква кутия. Импресии от Пекин – Beijing Impressions /2008/ – Китай, 27 мин., реж. Ганг Джи Ако искате да посетите Пекин за четвърт час, това е вашата възможност. Красотата и тайните на големия град, представени през погледа на пътешественика Ганг Джи. Големият пролетен карнавал – Spring Festival She Huo Carnival /2008/ – Китай, 30 мин., реж. Джиа Пей Пан Стотици хиляди се стичат всяка пролет, за да присъстват на Големия пролетен карнавал. Пъстроцветни костюми, безкрайни редици от участници, впечатляващ синхрон между отделните трупи – гледка, която не може да си позволите да пропуснете. Режисьорът поставя акцент върху представленията She Huo, посветени на боговете на земята и огъня, които са основна атракция по време на Големия пролетен фестивал.

Програма „Хлапета” – 79 мин.

Моливите – Les crayons /2008/ – Франция, 3 мин., реж. Дидие Барсело Как се чувства един молив преди да го поставите в острилката? Майсторът – Le manie-tout /2008/ – Франция, 16 мин., реж. Жорж ле Пиуфле Всеки ден Мартин с любопитство наднича в приказната работилница на сръчен майстор. Един ден се престрашава да влезе вътре. Новите принцеси – Poteline /2007/ – Франция, 4 мин., реж. Клои Милър Съвременна интерпретация на приказката за „Рапунцел”, в която девойката предпочита да отреже дългите си плитки и да ги използва за въжета, за да може всеки ден да се спуска по тях и да се забавлява. Фон дьо тен – Fond de teint /2008/ – Франция, 10 мин., реж. Мари Луиз Менди Малкият Йоган е нещастен, защото не е сигурен, че майка му е неговата истинска майка. Тя е с много по-тъмна кожа от неговия. Но има начин и той да придобие този тъмен цвят на кожата. Лудории – Marottes /2009/ – Франция, 14 мин., реж. Беноа Рази Какво се случва в къща с хлапета, когато родителите заминат за няколко дни? Имаго – Imago /2006/ – Белгия, 12 мин, реж. Седрик Бабуш Отличената в Кан анимация представя кръговрата на живота. Малко момче се качва на въображаем самолет и започва да лети във времето. Щрак-щрак – Clik Clak /2009/ – Франция, 5 мин., реж. Орели Фрешино Всяко действие е продиктувано от въздействието на друго. Всеки шум – от намесата на друг шум. Лудница във влака – Bouts en train /2009/ – Франция, 4 мин., реж. Емили Сенгелин Представете си какво става, когато всички пътници във влака започнат да разказват историите си. 17 минути след полунощ – 00h17 /2008/ – Франция, 8 мин., реж. Ксавие де Шуденс Банда безделници са въвлечени в странна за тях игра, докато чакат късния влак.

–––––––––––––––––––––––––-

Фестивалът се осъществява с подкрепата на Гьоте институт, Френски културен институт и Посолството на Китайската народна република. Източник: сайтът на сдружение „Позор“

Read Full Post »


На  11 февруари бе открито 60-ото издание на международния кинофестивал в Берлин, наричан още Берлинале. Заедно с кинофестивалите в Кан и Венеция това е най-големият и престижен форум на световното кино през годината. Първото му издание се провело в самото начало на „студената война”, когато Западен Берлин е бил нещо като град-остров насред бушуващия политически океан.
Специално за сегашното му юбилейно издание са издадени два фотоалбума и DVD-серия с исторически фотографии, показващи издигането на Берлинската стена, пристигането на Джон Кенеди в града и неговата знаменита реч, в която произнесъл историческите си думи: „Аз съм берлинчанин!“, ляворадикалните протести от 1968г., посещението на Михаил Горбачов в Берлин, падането на стената и респективно на социализма и т.н. — всички тези исторически моменти са оказали непосредствено влияние върху развитието на Берлинале.
Международното жури тази година се оглавява от знаменития Вернер Херцог – един от моите любими германски режисьори, създател на прекрасни филми като „Всеки за себе си и бог срещу всички”, „Агире – гневът божи”, „Войцек” „Носферату – фантомът на нощта”, „Фицкаралдо” и др.
Председател на конкурсното жури за дебютни филми е Михаел Верховен, също известен режисьор с леви убеждения, чието име нашумя през 1970 година след излизането на неговия антивоенен филм „O.K.” предизвикал навремето скандал на фестивала в Западен Берлин.
60-ият Берлински кинофестивал ще отдаде дължимото на актрисата Хана Шигула – прочутата звезда от филмите на Фасбиндер, а също и на кинодраматурга Волфганг Колхаазе.
Друга германска и холивудска звезда – Марлен Дитрих – пък ще бъде почетена ексклузивно на Алеята на звездите утре (11 февруари). Тази алея ще функционира официално от края на лятото, но по изключение звездата на Марлен Дитрих ще бъде поставена от директора на Берлинале Дитер Кослик и от кмета Клаус Воверайт в деня на откриването на Берлинале.
Знаменитата актриса и певица Марлен Дитрих, която е родена в Берлин, но е натурализирана американка, бе избрана от жури, посочено от авторитетни институции като Германската филмотека и Академията за кино. Алеята на звездите ще бъде на Потсдамер щрасе, където се намира също Музеят на киното и на телевизията. На нея ще бъдат представени на първо време 40 кино- и телевизионни звезди, списъкът с имената на които още не е оповестен. Всяка година алеята ще се попълва с дванадесетина имена, всички подбрани от същото жури. Актьори, режисьори, композитори, телевизионни водещи и германски сценаристи или пишещи на немски, живи или мъртви, ще може да претендират за своя звезда. Сред първите 40 знаменитости по всяка вероятност ще бъдат продуцентът и режисьорът Роланд Емерих, режисьорите Фриц Ланг, Фатих Акин, Райнер Вернер Фасбиндер, Михаел Ханеке, Вим Вендерс и Били Уайлдър, актьорите Клаус Кински, Арнолд Шварценегер, Роми Шнайдер и Хана Шигула.
60-ото издание на Берлинале ще се отличава с разнообразни стилове и жанрове, с участието на млади надежди и световно признати режисьори, заяви преди няколко дни фестивалният директор Дитер Кослик, който е на този пост вече десет години. И действително, сред многобройните заглавия, включени в юбилейния фестивал, се открояват както нови творби на известни майстори, като Рьолер, Вакамацу, Уинтърботъм, Винтерберг, Имоу, Баумбах, Скорсезе, така и такива на все още неизвестни, но обещаващи млади таланти.
Мартин Скорсезе ще представи своя нов филм „Злокобен остров“, а Роман Полански — „Писателят-призрак“. Участието на Полански, намиращ се под домашен арест в Швейцария, е особено символично, защото именно в Берлин светът научи неговото име, когато през 1965г. получи „Сребърна мечка“ за режисура с филма си „Отвращение”, а година по-късно с „Cul-de-sac” спечели и главната награда — „Златна мечка”. Според руския критик Андрей Плахов, който е и президент на ФИПРЕССИ (международната организация на кинокритиците), съдбата на полския космополитен режисьор е знакова за Берлинале, тъй като този фестивал от самото си начало се е самоопределил като културен форум, стоящ над всякакви географски, идеологически и политически граници. В новия си филм Полански използва за основа историята на литературен наемник, който оформя в книга мемуарите на британския премиер, но без да иска се заплита в опасна за живота му политическа интрига.

Кадър от филма на Роман Полански „Писател в сянка“

Главните роли изпълняват Юън Макгрегър и Пиърс Броснан. Любопитното е, че Полански успя да завърши филма си от разстояние – най-напред от швейцарския затвор, а после – от принудителното си убежище във вилата си в Швейцария. Това е уникален случай в историята на световното кино.
Берлинският кинофестивал в миналото е играл важна роля за международното признание на китайското кино, както и за културното сближаване между КНР и Тайван. Затова, пак според Андрей Плахов, е твърде символичен фактът, че сегашното 60-то издание на фестивала ще бъде открито с прожекция на китайски филм „Tuan Yuan” (Apart Together). Негов режисьор е Уан Чуанан, чийто филм „Сватбата на Туи“ бе отличен със „Златна мечка” в Берлин през 2007г. В новата си творба китайският майстор разказва любовна история на фона на трагичното разделение на Китай. Бивш войник от китайската армия, избягал от Шанхай в Тайван, среща след време любимата си жена и страстта се разгаря с нова сила.
Филмът, с който ще бъде закрит фестивала на 21 февруари, е „За нейния брат” (Otouto), чийто режисьор Йоджи Ямада е признат майстор на японското кино, участвал в шест по-ранни издания на Берлинале.
Българското участие в Берлин този път ще бъде сравнително скромно. Досега най-забележителното наше представяне на Берлинале е било в далечната 1978 година, когато филмът на Георги Дюлгеров „Авантаж” спечели „Сребърна мечка” за режисура.
Сега подкрепеният от ИА „Национален филмов център” филм „Космос” на режисьора Реха Ердем ще участва в секцията „Панорама”, която е част от официалната програма на Берлинале. Филмът е турско-българска копродукция на компаниите Атлантик Филм (Турция) и КаБоАл (България). В него се разказва за крадец с неизвестен произход, който нахлува в живота на едно малко гранично градче и го променя из основи. Серия от странни събития около него кара хората в градчето да мислят, че той има дарбата да лекува.
Известната наша киноактриса Весела Казакова участва в Берлинале с главна роля в немския филм „WAGs” (Wives and Girlfriends) – “Жени на футболисти“, който ще има няколко прожекции в една от официалните фестивални програми – Perspective German Cinema (Програмата за най-изтъкнати млади немски режисьори). Весела Кaзакова изпълнява главната роля на немски език в партньорство с младата изгряваща звезда на германското кино Соня Герхарт. Режисьори на филма са Йоахим Долхопф и Еви Голдбрунер. ”WAGs” спечели First Steps Award 2009. Тази престижна награда се връчва на най-добрия дипломен филм на Германия, Австрия и Швейцария в категорията игрален филм до 60 мин. Режисьорите Йоахим Долхопф и Еви Голдбрунер работят за втори път с Весела Казакова. Първият им филм – късометражният „Не ми се танцува“ (I don`t feel like dancing) бе селектиран на повече от сто фестивала, както и в селекцията на десетте най-добри германски филма в Кан.

Основна конкурсна програма

  • Гъсеница” (Caterpillar), реж. Кодзи Вакамацу (Япония)
  • Семейство” (En Familie), реж. Пернила Фишер Кристенсен (Дания)
  • Напълно мил човек” (En ganske snill mann), реж. Ханс Петер Моланд (Норвегия)
  • Ако ми се иска да свиря, ще свиря” (Eu când vreau sa fluier, fluier), реж. Флориан Сербан (Румъния — Швеция)
  • Гринбърг” (Greenberg), реж. Ноа Баумбах (САЩ)
  • Вой” (Howl), реж. Роб Епщайн, Джефри Фридман (САЩ)
  • Евреинът Зюс – филм без съвест” (Jud Süß – Film ohne Gewissen), реж. Оскар Рьолер (Германия – Австрия)
  • Как прекарах това лято”, реж. Алексей Попогребски (Русия)
  • Мамут” (Mammuth), реж. Беноа Делепин и Густав де Керверн (Франция)
  • Главоблъсканица” (Rompecabezas), реж. Наталия Смирноф (Аржентина – Франция)
  • Жена, пищов и лапша” (San qiang pai an jing qi), реж. Чжан Имоу (Китай)
  • Шахада” (Shahada), реж. Бурхан Курбани (Германия)
  • Подводница” (Submarino), реж. Томас Винтерберг (Дания)
  • Децата са добре” (The Kids Are Alright), реж. Лиза Холоденко (САЩ – Франция)
  • Убиецът в мен” (The Killer Inside Me), реж. Майкъл Уинтърботъм (САЩ – Великобритания)
  • Мед” (Bal), реж. Семих Капланоглу (Турция – Германия)
  • Грабител” (Der Räuber), реж. Бенямин Хайзенберг (Австрия – Германия)
  • На пътя” (Na Putu), реж. Ясмила Збанич (Босна и Херцеговина–Австрия–Германия–Хърватия)
  • Ловец” (Shekarchi), реж. Рафи Питс (Иран-Германия)
  • Писателят-призрак” (The Ghost Writer), реж. Роман Полански (Франция–Германия–Великобритания)

Ако се вгледаме по-внимателно в тази програма няма как да не установим, че сред претендентите за награди са и четирима предишни носители на най-голямото фестивално отличие – „Златна мечка”. Това са Роман Полански (победител с „Cul-de-sac през 1966”), Чжан Имоу (победител с „Червено сорго” през 1987), Майкъл Уинтърботъм и Ясмила Збанич.
Британецът Майкъл Уинтърботъм, участващ в сегашната надпревара с „Убиецът в мен”, бе победител през 2002 с филма си „По тази земя” (In This World), а босненката Ясмила Збанич триумфира през 2006-та с филма си „Гърбавица”. Новият й филм „На пътя” е посветен на темата за радикалния ислям. “Филмът бе направен в резултат на потребността ми да разкажа за неща, които са ме докоснали, които са ме наранили и които са истинският проблем на Босна и Херцеговина”, споделя Ясмила Збанич. В своята творба тя разказва историята на влюбена двойка. Мъжът обаче постепенно попада под въздействието на религиозния радикализъм и по-конкретно на уахабизма. “Филмът не се опитва да обясни уахабизма политически, а да покаже как влияе върху живота на двама души”, пояснява Збанич, която освен режисьор е и автор на сценария на продукцията, чийто бюджет е 2 млн. евро.
Филмовото производство на Босна и Херцеговина все още е относително неразвито в сравнение със съседните държави – Сърбия и Хърватия. Въпреки това единият или двата босненски филма, които се произвеждат годишно, редовно печелят международни награди.
И накрая няколко думи за съпътстващите програми на тазгодишното Берлинале, които както винаги са доста богати и разнообразни. Със специална прожекция на филма „Полин на плажа” ще бъде почетена паметта на починалия неотдавна френски режисьор Ерик Ромер, отличен през 1983г. със „Сребърна мечка” за режисура в Берлин. В минипанорамата от негови филми са включени още три: „Колекционерката“ („Сребърна мечка” през 1967г.), „Зимна приказка” (1992) и „Троен агент“ (2004).
Една от най-интересните фестивални секции тази година има за цел да представи ретроспектива на най-значимите филми, представени в Берлин досега. В програмата са включени 40 заглавия, сред които се открояват „Да живееш” (реж. Акира Куросава), „До последен дъх” (реж. Жан-Люк Годар) и др. Има немалко филми от Азия и Източна Европа. Изтъквайки значението на Берлинале, британският филмов критик Дейвид Томсън се аргументира с това, че това е фестивал, който е демонстрирал как крайно противоречиви филми от вчера са се превърнали в класика днес. Такива например са „Империя на страстта” (1976, реж. Нагиса Ошима), „Ловецът на елени” (1979, реж. Майкъл Чимино) и още много други.
Съвсем скорошно признание за Берлинале бе номинирането на миналогодишния фестивален победител – перуанския филм „Млякото на скръбта” – сред 5-те претенденти за „Оскар” в категорията „най-добър чуждоезичен филм”. Особено важно е да се знае, че всички конкурсни филми на Берлинале не са били представени преди това никъде другаде. Именно това отличава фестивалите от категория „А” от всички останали, които си позволяват да включват в конкурсните си програми и заглавия, които вече са участвали на други фестивални форуми. В рамките на десетте фестивални дни в Берлин ще бъдат представени общо над 400 филма.

Read Full Post »


На днешната дата преди 79 години е роден Джеймс Дийн – безпрецедентна култова фигура не само за американското, но и за световното кино. Вероятно за това допринесе и ранната му трагична гибел, обвила с романтичен ореол личността му.
Джеймс израснал в Мериън, щата Индиана. Бил едва 9-годишен, когато починала майка му. Учил в Калифорнийския университет и шлифовал актьорското си майсторство в театралната трупа на Джеймс Уитмор, а по-късно (1951) и в прочутото „Актърс студио” на Лий Страсбърг, където се запознал със своя кумир Марлон Брандо, чийто стил на игра се опитвал да усвои. Отначало играе в телевизионни постановки, а по-късно и в спектакъла  „Аморалният“ (1954) на Бродуей. Преминава през кастинг за киностудията „Уорнър брадърс“, снима се в три филма и … загива нелепо на 30 септември 1955г. в автомобилна катастрофа.  Трите филма, в които е изиграл главни роли са: „На изток от рая“, „Бунтовник без кауза“ и „Гигант“, но само първият от тях бил излязъл по екраните на САЩ преди трагедията.
Във филма на Елия Казан „На изток от рая” (1955) Джеймс Диин се превъплъщава в младеж, който се опитва да спечели уважението и любовта на баща си и да върне майка си, която отдавна е напуснала семейството. Безпрецедентната искреност и емоционалност на героя му, който е неспособен да приеме грубостта и лицемерието на живота и неразбирането на възрастните, въздействали силно върху  младежката публика през 50-те години и превърнали Дийн в емблема на новото изгубено поколение на Америка. Номиниран е за „Оскар“, но през 1956 година статуетката получил Ърнест Боргнин за главната роля във филма „Марти”.
Вторият филм с Дийн „Бунтовник без кауза“ (1955, реж. Никълъс Рей) също имал голям успех и продължава да бъде сред филмите, които и днес не са остарели.

Неговото блестящо изпълнение на ролята на Джим Старк е класирано на 43-то място в класацията на сп. „Premiere” на 100-те най-велики актьорски изпълнения, направена през 2006г.

В „Гигант“ (1956, реж. Джордж Стивънс) Джеймс Дийн представя великолепно еволюцията на своя герой след неговото забогатяване и пълно отчуждаване от хората. Трагичният финал на този филм разтърсил силно американската аудитория и превърнал завинаги Дийн в непомръкваща икона на киното. За изпълнението си в него е номиниран повторно за „Оскар“, но отново не му дали престижното отличие (макар и посмъртно!). Наградата получил Юл Бринер за ролята си във филма „Кралят и аз”.
За краткия живот на Джеймс Дийн са написани много книги, спомени, изследвания, а хиляди негови поклонници продължават да ходят на поклонение на неговия гроб в Индиана.

И днес повече от половин век след неговата смърт интересът към личността на този актьор не угасва. Появиха се множество биографии, според които Джеймс Дийн е бил бисексуален, а за немалка част от хомосексуалистите по света той е класическа гей-икона. Името на Дийн се споменава в десетки популярни песни – например в репертоара на прочутата група „Eagles” има хит, озаглавен „James Dean”. От септември 2005 година кръстовището между шосетата 41 и 46 в калифорнийската местност Cholame, където е загинал Джеймс Дийн, носи неговото име.


През 1976-а е излъчен телевизионният филм „Джеймс Дийн“ по книгата на неговия приятел Дж. Баст. На актьора са посветени още няколко чудесни документални кинобиографии, а знаменитият режисьор Робърт Олтман му посвети своя игрален филм – „Върни се Джими Дийн“ (1982).

Read Full Post »