Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘фестивал’


Американският независим филм „Winter’s Bone” (Зимна кост) спечели Главната награда „Бронзов кон” на 21-я Стокхолмски международен кинофестивал. Освен отличието за най-добър филм той получи още две от основните награди – за най-добра актриса в лицето на изпълнителката на главната роля Дженифър Лоурънс и наградата на международната критика FIPRESCI (The International Film Critics Prize for Best Film).


Дженифър Лоурънс в кадър от филма „Winter’s Bone”.

Наградата за мъжка роля бе дадена на Георге Пиштереану (George Pistereanu) за изпълнението му в румънския филм „Ако искам да подсвирквам, ще си подсвирквам“ на режисьора Флорин Шербан (Florin Serban).


Георге Пиштереану в кадър от филма „Ако искам да подсвирквам, ще си подсвирквам“.

Наградата за най-добър сценарий получи Дейвид Мишод (David Michôd) за австалийския филм „Животинско кралство” (Animal Kingdom).

 

Виетнамският режисьор Хан Данг Ди (Phang Dang di) получи наградата за дебют в игралното кино за филма си „Bi, Don’t Be Afraid!”. Операторът на този филм Pham Quang Minh пък взе отличието за най-добра операторска работа.

 

Британската социална драма „NEDS” на режисьора и актьора Питър Мълан бе удостоена със специално отбелязване (Honorable mention).

Почетната награда „За принос в киноизкуството” тази година получи шведската актриса Хариет Андерсон, а на американския режисьор Гюс Ван Сант бе връчена специалната награда „Visionary Award”.

В рамките на 11 дни (от 17 до 28 ноември) бяха представени 180 филма от 50 страни. Стокхолмският фестивал се е специализирал в показването на ангажирано социално-проблемно кино на млади режисьори от целия свят. Съгласно неговия регламент до участие в основната конкурсна програма се допускат автори, които до момента са създали не повече от два филма.


Американският независим филм „Winter’s Bone” (Зимна кост) на режисьорката Дебра Граник, който е големият победител тази година, преди два дни се наред и сред петте номинирани за наградите „Независим дух”, а преди няколко дни спечели и два от най-престижните приза на тазгодишните награди за независимо кино „Готам” – за най-добър филм и най-добро ансамблово актьорско представяне.

Благодарение на Интернет вече успях да гледам този филм и мога да се обзаложа, че не само ще спечели наградата „Независим дух” в навечерието на церемонията по раздаване на „Оскар”- ите, но и дори ще получи някоя от престижните статуетки на 27 февруари 2011.
Що се отнася до Стокхолмския фестивал, лично аз съм изненадан, че оставиха без награди игралния дебют „Щастие мое” (My Joy) на известния украински документалист Сергей Лозница и филма на 22-годишния канадец Ксавие ДоланВъображаема любов” (Heartbeats). Особено вторият, който е по мое мнение великолепен, превъзхождащ дебюта на Долан „Аз убих майка си”.
Но така е с фестивалите – решават журитата, които нерядко се ръководят от конюнктурни, а не от естетически съображения.
Накрая ми се иска отново да припомня, написаното в предишната ми публикация за Стокхолмския кинофестивал, че според американското списание „Варайъти” това един от двайсетте водещи кинофорума на света.

Източник: Официалният уебсайт на 21-ия Стокхолмски международен кинофестивал.

Read Full Post »


Световноизвестният режисьор Емир Кустурица е обявил снощи, че излиза от състава на международното жури на започналия в турския град Анталия кинофестивал „Златен портокал”. Той е бил принуден да вземе това решение, заради острите протести по негов адрес, съобщават местните медии, цитирани от световните информационни агенции.
Фестивалът в Анталия започна в събота вечерта. В знак на протест срещу включването на режисьора на „Ъндърграунд” в състава на международното жури, на церемонията по откриването не е присъствал министърът на културата на Турция Ертугрул Гюнай.
Решението на организаторите на 47-ия фестивал в Анталия да поканят Кустурица за член на журито предизвиква недоволството и на редица кинодейци, режисьори и представители на женски организации от Босна и Херцеговина. Причината за техните протести е просръбската позиция на Кустурица, заемана по време на войната в бивша Югославия. Както е известно, прочутият режисьор, въпреки своя босненски произход, продължава и до днес да стои на националистични просръбски позиции, поради което е нежелан в родния му град Сараево, а живее основно в Белград и Париж.
Спечелилият „Златна мечка” на последния кинофестивал в Берлин турски кинорежисьор Семих Капланоглу оттегли от участие във фестивала своя филм „Мед” в знак на протест срещу пристигането на Кустурица в Анталия.


Семих Капланоглу държи „Златната мечка“, която спечели на последното Берлинале за филма си „Мед“.

Негодуванието си по повод присъствието на Кустурица на фестивала са изразили и редица организации с националистична ориентация.
Вероятно малцина знаят, че режисьорът на шедьоврите „Баща в командировка” и „Циганско време” навремето се отказа от своето мюсюлманско вероизповедание и прие православното християнство. Той обаче категорично отхвърля отправените му обвинения, че е подкрепял сръбските военни по време на войната и твърди, че цялата кампания срещу него е пропаганда, която не се основава върху факти.

Скандалът около Кустурица на фестивала в Анталия подхрани интереса на медиите към режисьора.

На специална пресконференция Кустурица заявил, че винаги се е обявявал в защита на целостта на бивша  Югославия, като при това е изразявал своето собствено мнение по въпроса, а не на някоя политическа партия. Режисьорът благодарил на организаторите на фестивала в Анталия и на кмета на града за поканата.  „Но аз обявявам министъра на културата на тази страна за враг“, – заявил още Кустурица. Той отбелязал също, че само преди няколко  месеца е изнесъл концерт със своята музикална група в турския град Бурса и тогава не само публиката, но  и местните власти ги посрещнали много сърдечно.

Read Full Post »


Британската социална драма „NEDS” на режисьора и актьора Питър Мълан бе отличена с голямата награда „Златната раковина” на международния кинофестивал в испанския град Сан Себастиан, съобщиха световните информационни агенции.


Питър Мълан позира с голямата награда „Златна раковина“, която му бе връчена като режисьор на филма „NEDS“, обявен за най-добър в основния конкурс на 58-ия международен кинофестивал в Сан Себастиан.

В рамките на 58-ото издание на фестивала, който се проведе от 17 до 25 септември бяха представени 193 филма, 21 от които се съревноваваха за „Златната раковина”. Миналата година победител в основния конкурс бе китайският филм „Градът на живота и смъртта” на режисьора Лу Чуан.
Международното жури сега бе ръководено от прочутия сръбски режисьор Горан Паскалевич, който, както се твърди, е останал възхитен от британския филм, описващ бедняшките среди в Глазгоу през 70-те години на миналия век. Заглавието на филма-победител „NEDS” е абревиатура, която означава „трудновъзпитаеми тинейджъри”. Режисьорът Питър Мълан изпълнява ролята на алкохолик, съсипал своето семейство. Изпълнителят на една от главните роли Конър МакКарън получи „Сребърна раковина” за най-добър актьор.


Конър МакКарън получи „Сребърна раковина“ като най-добър актьор.

Филмът разказва за това как дори и надарени с ум, способности и жажда за знания тинейджъри могат да се превърнат в изпечени бандити след няколко години възпитание в училището „Света Мария”, където преподават учители-садисти, за които физическите наказания са любимо развлечение. На фона на социалната действителност в Глазгоу през 1973г. филмът представя доста отблъскващ, но реалистичен портрет на пролетарска Шотландия. Според някои наблюдатели, Питър Мълан продължава своето задълбочено разработване на антиклерикалната тема, започнато още във филма му „Сестрите Магдаленки”, удостоен със „Златен лъв” във Венеция през 2002г.


Специалната награда на журито бе връчена на френско-чилийския режисьор Раул Руис за четиричасовия му филмМистериите на Лисабон”.

Испанката Нора Навас спечели наградата за най-добра актриса за своето изпълнение във филма „Черната брада“ (Pa negre) на режисьора Агусти Виляронга.


Нора Навас спечели „Сребърна раковина“ за най-добра актриса.

Наградата на журито за най-добър сценарий бе дадена на филма на норвежеца Бент Хамър „Home for Christmas”. Съответното отличие за най-добър оператор получи Джими Жимферер (Jimmy Gimferrer) за работата си в испанския филм „AITA” .
С наградата на международната критика (FIPRESCI AWARD) бе удостоена японската режисьорка Наоми Кавасе за филма си „Genpin”.

Тазгодишният кинофестивал в Сан Себастиан бе открит с прожекция на конкурсния мексикански филм „Големият Чико” (Chicogrande) на режисьора Фелипе Касалс, който е посветен на революционера Панчо Виля.
Основната конкурсна програма тази година се отличаваше със своя еклектичен характер и изобилието на жестокости и насилие.

Още в първия ден бе показан южнокорейският филм „Аз видях дявола” (Akmareul boattda), в който подробно убиват и разсчленяват бременно момиче, а малко по-късно гилотинират друго. Садистичната вакханалия продължава до края дори с още по-големи натурални подробности.


Кадър от най-кървавия филм на 58-ия фестивал в Сан Себастиан „Аз видях дявола“ (Южна Корея).

Смята се, че с този си филм режисьорът Ким Чжи-вун достига предела на допустимото в показването на насилието на екрана, а актьорът Чой Мин-сик, чийто персонаж ожесточено размазва черепите на момичета с чук, довежда до крайност своята знаменита роля от не по-малко жестокия филм „Old Boy” на Пак Чан-вук.

В основната конкурсна тази година се съревноваваха с новите си филми знаменити режисьори като Джон Сейлс („Amigo”), Раул Руис („Мистериите на Лисабон”), Наоми Кавасе ( „Genpin”), Бент Хамер („Home for Christmas”) и др. В надпреварата за голямата награда участваха четири испански филма „Айта” (реж. Хосе Мария де Орбе), „Eлиза К” (реж. Юдит Колел и Жорди Кадена), „Великият Васкес” (реж. Оскар Айбар) и „Черната брада” (реж. Агусти Виляронга).
Сред акцентите на фестивалната програма бе пълната ретроспектива на цялото творчество на американския режисьор Дон Сийгъл, създател на ключови за развитието на киното филми от категория Б, като например „Нахлуването на похитителите на тела” (Invasion of the Body Snatchers, 1956), но също и на образци на криминалния жанр, като „Убийците” (The Killers, 1964) и особено „Мръсния Хари” (Dirty Harry, 1971) с Клинт Истууд.

Голямата атракция на кинофестивала в Сан Себастиан бе отличаването на Джулия Робъртс награда „Доностия” за цялостна кариера. Извън конкурсната програма бе представен новия филм с нейно участие „Яж, моли се и обичай” на режисьора Райън Мърфи, в който участва и Хавиер Бардем.

В рамките на секцията „Латиноамерикански хоризонти” бяха предсдтавени 11 филма от Мексико, Аржентина, Коста Рика, Уругвай, Чили и Перу, които се съревноваваха за наградата „Premio Horizontes”.
Тя бе спечелена от мексиканския филм „Абел”, режисиран от Диего Луна (партньорът на Гаел Гарсия Бернал от филма „И твойта майка също”). В него се разказва историята на момче, което в отсъствието на баща си поема в свои ръце съдбините на семейството си. Копродуценти на тази продукция са американският актьор Джон Малкович и мексиканецът Гаел Гарсия-Бернал, който е близък приятел на Диего Луна.
Миналата година тази награда бе дадена на уругвайския филм „Гигант” (реж. Адриан Биниес), който гледахме на последния София Филм Фест.

В рамките на фестивалната секция „Перли” (Zabaltegi-Pearls) бяха представени нови филми на световноизвестни режисьори, които вече са участвали и награждавани на други фестивали, но все още не са разпространявани в Испания. Именно тези филми се съревноваваха за Наградата на публиката (The TCM-AUDIENCE AWARD), която получи канадско-италианската продукция „Версията на Барни” (BARNEY´S VERSION) с Дъстин Хофман, Пол Джамати, Розамунд Пайк, Мини Драйвър и др. Нейното парично изражение е равно на €70 000.


Пол Джамати и Дъстин Хофман в кадър от филма „Версията на Барни“ (Barney’s Version), отличен с наградата на публиката в Сан Себастиан.

Втората награда в размер на €35 000 се присъжда на европейския филм, получил най-много гласове от журито. Това бе документалната биографична лента „How Much Does Your Building Weigh, Mr Foster?”, посветена на прочутия архитект Норман Фостър.

Източник: Официалният сайт на 58-ия международен кинофестивал в Сан Себастиан


Read Full Post »


Завърши 35-ият международен кинофестивал в Торонто, който се проведе от 9 до 19 септември. Форумът в най-големия канадски град се нарежда в челната четворка световни кинофестивали – веднага след тези в Кан, Венеция и Берлин.
Но за разлика от тях, той няма конкурсен характер, което, разбира се, не омаловажава огромното му значение за света на киното.
Единственото отличие, връчвано в Торонто е наградата на публиката (Cadillac People’s Choice Award), която се определя според броя на гласувалите зрители.
Тази година техният избор падна върху филма на британския режисьор Том Хупър (Tom Hooper) „Кралска реч” (The King’s Speech).


Колин Фърт и Хелена Бонам-Картър в кадър от филма „Кралска реч“ (The King’s Speech).

Историята, описана в този филм е истинска. Става въпрос за речта, произнесена от английския крал Едуард VIII (ролята изпълнява актьорът Гай Пиърс) при неговото отричане от престола, за да може да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън. Както е известно, на неговия по-млад брат Бърт (акт. Колин Фърт) се налага да заеме британския престол и да стане крал Джордж VI. Във фокуса на филма е историята за това как логопедът Лайънъл Лоуг (акт. Джефри Ръш) успява чрез нетрадиционни методи да превърне плахия и комплексиран принц в истински монарх, който впрочем е баща на сегашната английска кралица Елизабет II. (Вижте видео от премиерата на филма по време на кинофестивала в Торонто).


Кадър от филма „Първокласникът“ (реж. Джъстин Чадуик).

Основният конкурент на „Кралска реч” бе филмът „Първокласникът” (The First Grader), който също е дело на британски режисьор – Джъстин Чадуик (Justin Chadwick), известен с историческата си драма Другата Болейн (2008).

На 35-ия кинофестивал в Торонто бяха връчени и две награди от името на федерацията на международните кинокритици (The Prize of the International Critics – FIPRESCI Prize). Едната получи американският хореограф и режисьор от китайски произход Шоун Ку (Shawn Ku) за филма „Красиво момче” (Beautiful Boy) определен като откритието на фестивала, а другата бе връчена на Pierre Thoretton за документалния френски филм „Луда любов” (L’Amour Fou), посветен на прочутия моден дизайнер Ив-Сен Лоран.

Но главното за фестивал като този в Торонто съвсем не са наградите, а огромният филмов пазар, определящ екранната съдба на голяма част от независимите филми, произведени през годината. Затова повечето негови програми представят филми, които вече са представени в Кан и Венеция.
Все пак кинофестивалът в Торонто представи общо 45 световни (или международни) премиери на филми, създадени от водещи режисьори на съвременното арт кино, като Том Тиквер, Бент Хамър, Фридрик Тор Фридриксон, Питър Мълан, Марион Хенсел, Коен Мортие (Koen Mortier), Ан Хуей (Ann Hui), Денис Танович, Фен Ксяоган (Feng Xiaogang), Хон Сансу (Hong Sangsoo), Гейбриъл Ренж (Gabriel Range) и др.

Read Full Post »


Снощи бе закрит 45-ят международен кинофестивал в Карлови Вари. В рамките на този най-голям източноевропейски филмов форум бяха показани общо 204 филма, като в основната конкурсна програма се състезаваха 12 заглавия, сред които отсъстваше български филм.
Главната фестивална награда „Кристален глобус” (плюс $30 000) тази година спечели испaнската трагикомедия „Мрежа за комари” (Lamosquitera). Нейният режисьор Агусти Вила се е опитал да хипурболизира известната поговорка „няма семейство без урод”, представяйки семейство, в което практически всичките негови членове са такива. Бащата съблазнява прислужницата, майката спи с приятеля на сина си, който е още ученик и е вманиачен на тема кучета и котки, а бабата в безмълвното изпълнение на Джералдин Чаплин страда от болестта на Алцхаймер…
Специалната награда на журито получи прочутия чешки режисьор Ян Сверак (носител на „Оскар” за своя ренен филм „Коля”). Този път той бе отличен за новата си творба „Куки” (Kooky) – завладяващ микс между игрално кино с куклена анимация.
Наградата за режисура бе връчена на един от водещите хърватски режисьори Райко Гърлич за филма му „Само между нас” (Just Between Us).
За най-добра актриса бе обявена Анаис Демустие (Anaïs Demoustier) – изпълнителка на главната роля във френския филм „Сладко зло” (Sweet Evil), а с приза за най-добър актьор бе удостоен Матеус Кошиукевич (Mateusz Kościukiewicz) за неговата роля в полския филм „Майка Тереза на котките” (Mother Teresa of Cats).
Специална грамота от журито получи руският филм на Дмитрий Мамулия „Друго небе”.
Голямата награда в паралелната конкурсна програма „На изток от запад”, съставена основно от източноевропейски филми, бе дадена на нашумелия румънски режисьор Кристи Пуи за неговата тричасова драма „Аврора”.

Главната почетна фестивална награда – „Кристален глобус” за цялостен принос в киноизкуството – тази година бе връчена на руския режисьор Никита Михалков. В Карлови Вари бе представен извън конкурса неговият нов филм „Изпепелени от слънцето 2”.
С наградата на публиката бе удостоен датският филм „Oldboys„.

Специалното отличие (President’s Award) бе връчено на прочутия британски актьор Джуд Лоу.

Приза за най-добър документален филм с продължителност над 30 мин. спечели шведската продукция „Семейство“ (Familia). В раздела за късометражно документално кино победи литовския филм „Реката“ (Тне River ).
Наградата на международната критика бе дадена на филма от Белгия „Хитлер в Холивуд„.

Източник: официалният сайт на 45-ия международен кинофестивал в Карлови Вари (Чехия)

Read Full Post »