Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Федерико Фелини’


Днес се навършват 95 години от рождението на великия италиански кинорежисьор ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ. За своя живот той често споделял, че най-щастливите му моменти са свързани именно с правенето на филми.
Повече за неговия живот и безсмъртното му творчество може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На 31 октомври се навършиха 20 години от смъртта на великия магьосник на киното Федерико Фелини.
Но неговите филми продължават да живеят! В това ще имаме възможност да се уверим, благодарение на ретроспективната програма, организирана от 5 до 28 ноември в рамките на 27-ото издание на Киномания със съдействието на Италианския културен институт в София.
Прожекциите ще са в кината „Одеон” и „Люмиер”.
Входът е свободен.
Повече за заглавията, включени в програмата и за точните дни и часове на прожекциите, може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Навършиха се петдесет години от създаването на безсмъртния шедьовър на Федерико Фелини, който е представен на 8 юли на международния кинофестивал в Москва и впоследствие печели главната награда.
Повече за филма „Осем и половина“ може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На днешната дата (20 януари) преди 93 години е роден великият италиански режисьор Федерико Фелини – некоронованият крал на киното!
Повече за живота и творчеството на незабравимия Фелини може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



На 10 май 1899 г. е роден ФРЕД АСТЕР – най-великият танцьор сред кинозвездите и най-голямата звезда сред танцьорите!

Повече подробности може да намерите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



Тази сутрин на 92-годишна възраст е починал знаменитият италиански писател, поет и сценарист Тонино Гуера.

Прочетете повече за някои от филмите по негови сценарии в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На 3 декември се навършиха 100 години от рождението на Нино Рота, чието име ще остане завинаги в историята на киното с гениалните му музикални композиции за някои от най-великите филми на XX век.

Цялата статия за гениалния композитор и ролята му в историята на киното може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Джулиета Мазина е родена на 22 февруари 1921 г. в Сан Джорджо ди Пиано, близо до Болоня в семейството на цигулар и учителка. Тя се е казвала Джулия Анна, а Джулиета е името, с което се обръщал към нея нейният съпруг – великият кинорежисьор Федерико Фелини. 

Цялата статия, посветена на 90-годишнината на Джулиета Мазина, може да прочетете в сайта „Другото кино„.

Read Full Post »


Искам да насоча вниманието на днешните киномани към актьора, без когото ми е трудно да си представя киното на 60-те и 70-те години на миналия век. Филмите с негово участие от този период – „Сладък живот”, „Нощта”, „Осем и половина”, „Лиза” и „Голямото плюскане” са за мен сред върховете на седмото изкуство и едва ли някога ще бъдат надминати.
Марчело Мастрояни е роден на днешната дата (28 септември) преди 86 години.
Роден е на 28 септември1924 г. във Фонтана Лири (обл. Фразиноне), недалече от Неапол, в семейство на дърводелец. Завършва техническо училище, след което работи като чертожник и строител. По време на войната постъпва в Римския университет във факултета по строителство. Сериозното му увлечение по театъра го отвежда най напред в трупата на университетския театрален център, а впоследствие и в тази на режисьора Лукино Висконти.
Първата му поява на екрана е във филма „Марионетката” (1939), но в истински киноактьор се превръща в края на 40-те години, когато започва да се снима по-често в различни филми под режисурата на значителни режисьори като Лучано Емер (Париж винаги е Париж, 1950), Момичетата от площад Испания, 1952); Марио Моничели (Кучешки живот, 1950); Марио Камерини (Неделен герой,1952) и др. М. Камерини. В тези години неговите персонажи са най-често скромни и честни младежи – селяни, работници, таксиметвори шофьори, идеални партньори за обикновени момичета от народа. Но след средата на 50-те години на миналия век в маниера на неговата игра се засилват ироничните нотки (Двуженец1955; Лекар и знахар, 1957 и др.).
В „Бели нощи” (1957, реж. Лукино Висконти), в партньорство с Жан Маре и Мария Шел, Мастрояни за пръв път създава изтънчен романтичен образ, който изобщо не прилича на предишните му простовати герои.

Периодът на творческия разцвет и световна известност започва от 1960-та година, когато Федерико Фелини го снима в главната роля от своята легендарна творба „Сладък живот” (La dolce vita). Именно в образа на журналиста Марчело Рубини се появяват за пръв път характерните за по-късния Мастрояни черти на „антигероя” на италианското и европейското авторско кино на 60-те години, който е умен и циничен хедонист, обаятелен и равнодушен Казанова.

Много скоро галерията от образи на психологически-изтънчени и вътрешно-противоречиви интелектуалци ще бъде попълнена с роли във филми като „Нощта” (La notte, 1960, реж. М. Антониони) и особено от шедьовъра на Фелини „81/2”(1963).


Марчело Мастрояни в кадър от знаменития филм на Фелини „Осем и половина“.

Междувременно Марчело има огромен успех и с участието си във фарсово- ексцентрични комедии – „Развод по-италиански” (1961), Вчера, днес, утре” (1963), Брак по италиански (1964), Казанова-70 (1964).
Върхът в еволюцията на неговия екранен антигерой е достигнат с превъплъщението му в образа на Мерсие от „Чужденецът” (Lo straniero, 1967), екранизация по романа на Албер Камю, осъществена от Лукино Висконти.
Началото на 70-те години е ознаменувано с разцвет на италианското ”политическо кино”, но Мастрояни предпочита да се снима в преливащите от черен хумор и сарказъм кинопритчи на Марко Ферери (L“uomo dai cinque palloni – 1970; La cagna – 1972; Голямото плюскане – 1973); Не докосвайте бялата жена – 1974; Сбогом, самецо -1978).


Марчело Мастрояни в кадър от „Голямото плюскане“ (1973).

Във филма на братя Тавиани „Алонзанфан” (Allonsanfan, 1974) за пръв път се превъплъщава в образа на антигерой от времето на френската ревюлюция – революционер-предател, а в „Един особен ден” (реж. Еторе Скола, 1977) разкрива драмата на социалния аутсайдер по времето на Мусолини.

Пак във филм на Скола („Сплендор”, 1988), който е най-страстното обяснение в любов към киното, което съм виждал на екрана, пресъздава един от най-светлите си образи. Неговият герой е управител на киносалон, страстен киноман, който е принуден заради намалената посещаемост да се раздели с любимата професия, припомняйки си с носталгия славните времена, когато хората са изпълвали залата, за да гледат истинско кино.

За разлика от много други италиански звезди и партньори на Мастрояни (преди всичко София Лорен), 80-те години също му носят немалко творчески успехи. Във филмите на Фелини (Градът на жените – 1980; Джинджър и Фред – 1985; Интервю – 1987), както и в „Новия свят” на Еторе Скола, Мастрояни виртуозно прокарва темата на уморен от живота ценител на земните наслади. Сходна на тази линия е и ролята му във филма на Никита Михалков „Очи чорние” (1986), която му носи награда от кинофестивала в Кан.
През 90-те години Марчело Мастрояни преминава към изпълнението на характерни роли на възрастни герои, като особено сполучливи са превъплъщенията му във филми, като „Всичко е наред” (Stanno tutti bene, 1990) на Дж. Торнаторе, „Плахата стъпка на щъркела” (1991), „Прет-а-порте” (1994) на Робърт Олтман.
Мастрояни е бил номиниран три пъти за „Оскар” за изпълнението на главни роли във филмите „Развод по италиански” (1961), «Един особен ден» (1977) и «Очи чорние» (1987).


Eдна от най-продължителните и страстни връзки на Марчело е тази с Катрин Деньов.

Марчело Мастрояни е бил официално женен за италианската актриса Флора Карабела, от която има една дъщеря – Барбара. Но последните 20 години от живота си прекарва с французойката А. М. Тато. Наричан е „латинският любовник”, заради многобройните му любовни афери. Имал е продължителни връзки с актрисите Фей Данауей, Урсула Андрес и Катрин Деньов, от която има дъщеря Киара, която днес е също известна киноактриса. Дори през 1996 г. баща и дъщеря се появяват заедно на екрана във филма „Три живота и една смърт (Trois vies et une senle mort) на режисьора Раул Руис.
Марчело Мастрояни почина в Париж на 19 декември 1996г.

Read Full Post »


Вчера в рамките на 32-ия Московски кинофестивал е бил представен за пръв път новият български игрален филм „Стъпки в пясъка” (реж. Ивайло Христов), а за днес и за 22 юни са планирани още две негови прожекции. Вече знаете от първата ми публикация за фестивала, че тази творба участва в основната конкурсна програма и се съревновава с още 16 филма за голямата награда „Златен Георгий”.
Ивайло Христов е известен български актьор и театрален режисьор. Режисьорския си дебют в киното направи през 2002 година с филма „Емигранти”, отличен със „Златна роза” на фестивала на българския филм във Варна. Не бе особено сполучлив опитът му в комедийния жанр с филма „Приятелите ме наричат Чико” (2006).
С най-новата си творба „Стъпки в пясъка” Ивайло Христов се завръща към драматичния жанр, опитвайки се да разкаже за нелекия житейски път на един емигрант, пристигнал отново след години в родния си град, където все още живее неговата първа любов. Главната роля изпълнява Иван Бърнев, а във филма участват още Васил Михайлов, Асен Блатечки, Яна Титова, Деян Донков, Карла Рахал, Лабина Митевска, Франклин Смит и др.
Колкото и да се вглеждах в имената на другите участници в основния конкурс на 32-ия Московски кинофестивал, така и не открих някое световноизвестно име, освен това на 79-годишната унгарска режисьорка Марта Месарош, която представя новия си филм „Последният донос срещу Анна” и на Сърджан Каранович – сръбски режисьор, отличаван с наградата на критиката на кинофестивала в Кан през 1978 за „Ухание на диви цветя” и със „Златно лале” в Истанбул през 1989г. за „Филм без име”. В Москва той представя филма „Беса”, разказващ любовна история на фона на надигащата се Първа световна война с Мики Манойлович в главната роля.
Останалите фестивални конкуренти на нашия филм не са особено известни, което ме кара да мисля, че е напълно възможно филмът на Ивайло Христов да получи някакво отличие и да продължи традицията на доброто българско представяне на Московския кинофестивал.
Разбира се, наградите от Москва нямат същата стойност като тези в Кан, Венеция и Берлин, но все пак…Впрочем темата за неособено високото равнище на Московския форум напоследък се коментира от мнозина, повечето от които принадлежат към противниковия лагер на Никита Михалков, който е президент (или директор по нашему) на фестивала в Москва. Така например, известният режисьор Алексей Герман-младши припомня, за годините, когато Московският кинофестивал е награждавал филмите на Фелини, докато в последно време в конкурсната му програма рядко намира място някоя голяма фигура на световното кино. И по тази причина, според Герман, Московският кинофестивал се е превърнал, за съжаление, в редови източноевропейски фестивал, по-малко инересе и по-лошо организиран например от този в Карлови Вари. Нито на един от големите фестивали по света няма да видите – казва той – толкова много бодигардове, нито пък такова кастово разделение на гостите, което е особено унизително. А на коктейлите ще бъдете смаяни от присъствието на никому неизвестни жени, отрупани от главата до петите с брилянти, демонстриращи своята въпиюща провинциалност с невъобразим и безсмислен патос. И ще имате по-скоро усещането, че сте дошли на прием по повод рождения ден на Ким Чен Ир, отколкото че присъствате на европейски кинофестивал. Докато, според Алексей Герман-младши, фестивалите в Ротердам или Карлови Вари или на още много други места кипят от живот и младежко присъствие. Там ще видиш специално пристигнали студенти, които спят в своите спални чували или палатки направо в парка и очите им горят от желание да видят истинско кино. Там няма как да почувствате тази просто задушаваща пост имперска атмосфера на Московския кинофестивал. Което е и обидно, и жалко, според Герман. И доказва несъмнената истина, че Русия се превръща в провинциална страна. За да се промени нещо към по-добро е необходима появата на някоя нова, енергетична фигура – някой като Марко Мюлер (директорът на фестивала във Венеция), който да съумее да направи решителна промяна и да върне усещането за празник на киното и в Москва.
Разбира се, допускам че много от казаното от Герман се дължи на неговата лична неприязън към Никита Михалков, заради угодничеството му на силните на деня в Русия. Но все пак съм склонен да се съглася с него, защото присъствах на един от най-големите фестивали в Москва, когато бе награден великият Федерико Фелини. Това беше през 1987-а година. Перестройката бе привлякла в столицата на тогавашния Съветски съюз почти целия световен киноелит, начело с Робърт Де Ниро, който тогава бе председател на фестивалното жури. Именно той връчи лично на Фелини Голямата награда за филма му „Интервюто”.

Фелини получава наградата си

Робърт Де Ниро

По време на този паметен за мен 15-ти Московски кинофестивал, провел се от 6-ти до 17 юли 1987г., имах късмета да видя на живо легендарни фигури на световното кино, като Марчело Мастрояни, Жерар Депардийо, Хана Шигула, Емир Кустурица, Милош Форман, Настася Кински, Кшищов Зануси, Ванеса Редгрейв, Габриел Гарсия Маркес и още много други.


Марчело Мастрояни и Инокентий Смоктуновски бяха в центъра на вниманието по време на 15-ия Московски кинофестивал, заради участието им във филма на Никита Михалков „Очи Чорние“


Никита Михалков приема овациите на публиката след премиерата на „Очи Чорние“, а след време остави лично своя автограф върху тази паметна за мен снимка

Това едва ли някога ще се повтори и затова разбирам напълно огорчението на Алексей Герман от този факт. Макар че тогава неговият днешен неприятел Никита Михалков изглеждаше и се държеше по съвсем друг начин, а и филмите му бяха съвсем други.
Но нека да не се поддаваме на носталгичните спомени, а да стискаме палци за успешното представяне на нашия филм на този фестивал. Надявам се, че заслужава…
Ето още малко снимки на някои от знаменитите гости, уважили с присъствието си 15-ия Московски кинофестивал през 1987г.


Робърт Де Ниро и Хана Шигула


Фелини си хапва домат на коктейл                           Жерар Депардийо


Настася Кински

Ванеса Редгрейв и Кшищоф Зануси

Read Full Post »

Older Posts »