
„Жерар Филип остави след себе си образа на пролет и младост”, – написа за него Луи Арагон. За 15 години той участва в 29 филма и бе най-знаменитият, най-обичаният и най-популярният актьор не само във Франция.
Превъплъщавал се е еднакво успешно както в образи на свои съвременници, така и в герои от класическия репертоар, като Жулиен Сорел, княз Мишкин, Калигула, Мефистофел, принц Хамбургски и Ричард III, като винаги е покорявал публиката не само с безспорното си актьорско майсторство, но и с неизчерпаемото обаяние на своята лъчезарна личност.
Жерар Филип се появява на белия свят на 4 декември 1922г. в Кан, южна Франция, като едва не умира при раждането. Неговият баща Марсел Филип, по професия адвокат, притежавал доста земя в Прованс и малък хотел в Грас. Майка му Мину произхождала от семейството на богат хлебар от Прага.
Жерар завършва колеж, след което въпреки желанието на баща си, който настоявал да учи за юрист, се явява на няколко проби, преди да получи роля в комедията на Андре Русен „Съвсем обикновено момиче”, поставена на сцената в казиното на Кан от Клод Дофен. Едва двайсетгодишен вече блести с изпълненията си в спектакли, като „Пътешественик без багаж”, „Момичето знаеше…” и др.
Спектакълът става събитие в театралния живот на Париж.
Критиците недоумяват, как е възможно начинаещ актьор да се справи толкова добре с толкова сложна роля. Прочутата Марлен Дитрих не крие възторга си от младия талант и дори го съветва да се насочи към киното.

„Дяволът в плътта” имал голям зрителски успех. Актьорът Серж Реджани казва по този повод: „Всичко се нарежда така, сякаш Жерар е оправданието за нашето поколение. Всеки от нас си има свои достойнства, но той притежава всички едновременно”.
От този момент френските зрители буквално се влюбват в чаровния актьор и в създадения от него образ на срамежлив, меланхоличен и с подчертана непоносимост към лъжата, несправедливостта и моралната нечистоплътност млад човек. Със своята ангелска външност, стройна осанка, удивително съчетаващ античната мъжественост с почти женска крехкост и момчешко изящество, той привлича вниманието на Холивуд. Той обаче избира да работи в Европа.

С герои като Фабрицио дел Донго от „Пармския манастир” (1948) и особено Жулиен Сорел от „Червено и черно” (1954) доразвива темата за романтичния герой, не приемащ пошлостта и дребнавостта на заобикалящия го свят. Именно Стендаловите персонажи го превръщат в национален герой, в предмет на обожание и гордост.
Актрисата Мария Казарес след време казва за него: „Така и не опознах истинския Жерар. Той премина през живота неуловим, невидим… Дълбоко романтичен, той живя сякаш в изгнание – между небето и земята. Бе едновременно слаб и необикновено силен”.
Дори и за поколенията, родени след неговата преждевременна смърт, Жерар Филип се асоциира винаги с красота, младост, темперамент и остроумие – качества, които са особено присъщи на великолепния му герой Фанфан лалето от едноименния филм на Кристиан Жак, излязъл през 1952г. и имал огромен успех навсякъде, където е прожектиран – включително и у нас.
В детските ми спомени, свързани с киното, именно този филм заема централно място. През същата година Жерар Филип участва и в „Красавиците на нощта” – един от най-хубавите филми на големия майстор на френското кино Рене Клер. Впрочем две години по-рано той се снима за пръв път в негова творба – „Хубостта на дявола”, партнирайки на легендарния Мишел Симон.
През 1956г. заедно със знаменития холандски документалист Йорис Ивенс Жерар Филип режисира филма „Приключенията на Тил Уленшпигел”, в който играе и главната роля.
Участията му в „Г-н Рипоа” (1955), „Монпарнас 19” (1957) и „Играчът” (1958) подсказват, че постепенно излиза от амплоато на романтичните герои, насочвайки се към по-сложни в психологическо отношение персонажи.
Предпоследна в блестящата му кариера е ролята във филма на Роже Вадим „Опасни връзки” (1959), в който действието от едноименния роман на Шодерло де Лакло е в съвременна Франция от средата на XX век.
С Мария Феликс в кадър от филма на Луис Бунюел „Треска в Ел Пао“ (1959)
