Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Титаник’


На 11 ноември навърши 37 години Леонардо Ди Каприо – една от най-ярките холивудски звезди днес.

Цялата статия за звездата може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Реклами

Read Full Post »


Колкото и да си говорим за ДРУГОТО КИНО, хората по света масово гледат холивудските блокбастъри и като че ли тази тенденция се засилва още повече напоследък. Само през това лято броят на филмите, които са донесли над $1 млрд. приходи, достигна 10. Най-новият член на този своеобразен „клуб на милиардерите“ стана блокбастърът „Трансформърс 3“ (Transformers: The Dark of the Moon), преодолял заветната граница преди месец – на 2 август 2011 г.

Вижте класацията на филмите-милиардери в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Най-влиятелният режисьор и продуцент в съвременното кино Джеймс Камерън (James Cameron) навърши 57 години. Той е роден на 16 август 1954 г. в канадското градче Капъскейсинг (провинция Онтарио), но детството му преминава в Чипауа – недалече от водопада Ниагара.

Цялата статия за творчеството на Джеймс Камерън може да прочете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На 5 октомври навърши 35 години една от най-бляскавите кинозвезди на нашето време – Кейт Уинслет. Нейната стремителна кариера и особено ролите, които е изиграла до момента, ми дават основание да я наредя сред малкото наследнички на ненадминатата Мерил Стрийп.
Британската актриса, чието пълно име е Катрин Елизабет Уинслет, е родена на 5 октомври 1975г. в Ридинг (Reading), графство Бъркшир (Berkshire), Великобритания. Израства в семейство на актьори.

Първата си роля изиграва едва петгодишна в училищен спектакъл. На 11 години постъпва в частното театрално училище (Redroofs Theatre School) в Майдънхед (Maidenhead). Завършва го през 1992г. от началото на 90-те години периодично се появява на театралната сцена в различни роли, сред които се откроява тази в постановката „Питър Пан”.
За пръв път с еснима през 1987г. в реклама на Sugar Puffs. През 1990г. дебютира в епизодична роля от телевизионния филм „Shrinks”, след което до 1993г. се снима в тв-сериали.
На големия екран се появява през 1994г. Изпълнява една от главните роли в трилъра на Питър Джаксън „Небесни създания” (Heavenly Creatures). Филмът е оценен високо от критиката, а младата Кейт Уинслет получава няколко награди, в това число и наградата на лондонските кинокритици.
По-малко успешна е ролята и на принцеса Сара от приказната филмова история „Kid in King Arthur’s Court” (1995). Но през същата година участва в чудесния филм на Анг Ли „Разум и чувства” (Sense and Sensibility) по мотиви от романа на Джейн Остин. Филмът е буквално отрупан с международни отличия, три от които са връчени на Кейт Уинслет. Най-стойностната сред тях е наградата на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство (BAFTA) за най-добро изпълнение на поддържаща роля. Именно за „Разум и чувства” едва 21-годишната актриса получава и първата си номинация за „Оскар”.
Пред 1996г. се снима във филма „Джуд“ (Jude) по мотиви от романа на Томас Харди „Невзрачния Джуд” под режисурата на британеца Майкъл Уинтърботъм, а също и в ролята на Офелия в „Хамлет” (реж. Кенет Брана).

Но ранната слава и огромната си популярност Кейт Уинслет дължи на огромния успех на филма на Джеймс Камерън „Титаник” (1997), в които изпълнява ролята на красива аристократка в партньорство с Леонардо Ди Каприо.
От този момент нататък младата британка се превръща в една от най-ярките холивудски звезди, която обаче упорито отказва да заживее по начина, който се очаква от актриса от нейния ранг. Звездният й статус обаче й позволява да избира внимателно ролите и филмите, в които се снима. Най-известните сред тях след „Титаник” са: „Quills” (2000), „Айрис” (Iris, 2001), Блясъкът на чистия ум“ (Eternal Sunshine of the Spotless Mind , 2004) „Finding Neverland” (2004), „Little Children” (2006), „Цялото кралско войнство” (All the King’s Men, 2006), „Пътят на промените” (2008).
За ролята си във филма на Стивън Долдри „Четецът” (The Reader, 2008) получава и първият си „Оскар” за най-добро изпълнение на главна роля, който едва ли ще бъде единственият в нейната кариера.


Кейт Уинслет в кадър от „Четецът“ (2008)

Въпреки младостта си, досега има общо 6 номинации за „Оскар”, но също и две награди „Златен глобус”, получени през миналата година едновременно в две категории – за главна и второстепенна роля във филмите „Пътят на промените” и „Четецът”. Впрочем впоследствие при раздаването на оскарите се получи нещо куриозно, защото на Кейт Уинслет връчиха престижната статуетка в категорията „най-добра актриса в главна роля“ за филма „Четецът”, след като малко по-рано за същото си изпълнение й бе връчен „Златен глобус” за най-добро изпълнение на поддържаща роля.


Кейт Уинслет триумфира след получаването на първия си „Оскар“.

До момента Кейт Уинслет се е снимала в над 50 филма, но освен това през 2000г. участва в записа на албума „Listen To the Storyteller”, за който получи награда „Грами” в категорията „най-добър албум за деца в разговорния жанр”.
За саундтрака на анимацията „Christmas Carol: The Movie” (2001) тя изпълнява баладата „What If?”, която впоследствие излиза във Великобритания като отделен сингъл и през юни 2001г. попада в топ 10 на най-популярните музикални хитове.
Още като тинейджърка, докато участва в сериала „Dark Season” Кейт се влюбва в младия актьор Stephen Tredre, с когото има интимна връзка в продължение на няколко години. И когато през декември 1997г. Стивън неочаквано умира, тя предпочита да се прости със своя приятел, вместо да присъства на официалната премиера на „Титаник” в Холивуд.
През 1998г. Кейт се омъжва за асистент-режисьора Джим Трипълтън, но бракът им просъществува само 3 години, независимо от това, че им се ражда дъщеричка. През 2003г. Кейт Уинслет се омъжва отново – този път за известния режисьор Сам Мендес („Американски прелести”, „Път към отмъщение” и др.), от когото има син. Но в началото на тази година двамата се развеждат и само няколко месеца по-късно Кейт се появи публично с новия си избраник – манекенът Луис Даулър.


Още докато беше заедно със Сам Мендес тя гледаше в друга посока.

Понастоящем Кейт Уинслет се снима в няколко филма, първият от които е комедия (реж. Елизабет Банкс), която трябва да излезе до края на годината.
За следващата есен пък е насрочена премиерата на новия филм на Стивън Содърбърг „Contagion”, в който британската актриса изпълнява една от главните роли заедно с Марион Котияр, Гуинет Полтроу, Мат Деймън, Джуд Лоу и др. А най-вероятно през 2012 година ще я гледаме в поредния филм на нуеморния Роман Полански, озаглавен „God of Carnage”. Нейни партньори ще бъдат Мат Деймън, Джоди Фостър и Кристоф Валц.

Read Full Post »


Навръх днешния си 56-ти рожден ден знаменитият американски режисьор от канадски произход Джеймс Камерън предприе поредното си подводно приключение. Той се спусна в студените води на най-дълбокото езеро на света „Байкал” с руския батискаф „Мир-1”, пилотиран от Анатолий Сагалевич, съобщиха световните агенции.
Джеймс Камерън пристигна вчера в Русия по лична покана на своя приятел – председателят на Техническия съвет на Фонда за опазване на езерото Байкал (ФССОБ) Анатолий Сагалевич. Както е известно, Камерън вече има доста сериозен опит в подводните изследвания. Докато снимаше „Титаник”, а и след това той многократно се е спускал в дълбините на Атлантическия океан с помощта на руските апарати „Мир”.

По време на едно от предишните му подводни спускания с батискафа „Мир-1“ през 2003г., докато снима документалния филм “Призраци от бездната”

Неотдавна Камерън заяви, че вече обмисля сюжетните линии за продължението на „Аватар”. А малко по-рано бе разпространена информация, че най-вероятно снимките на втората и третата част на знаменития блокбастър ще протекат едновременно, с оглед да се направят икономии на бюджета, който се очаква отново да бъде рекорден. Но преди това Камерън обещава да завърши своя роман „Аватар”.
За онези, които случайно не са чули, напомням, че едноименният фантастичен филм на Камерън, заснет изцяло в 3D е донесъл до момента $2,740 млрд. от своето разпространение по целия свят, което го прави най-успешният в касово отношение филм в историята. До края на лятото по екраните ще излезе и специалната режисьорска версия на филма, в която е включен допълнителен 8-минутен епизод.

Неотдавна научихме, че Джеймс Камерън е счупил още един рекорд – този път по лични приходи, получени от един филм. Ако за работата си върху „Титаник”, излязъл по екраните през 1997г., той е получил $97 млн., то до момента е заработил от „Аватар” над $350 млн., като се очаква до края на годината тази сума да набъбне още повече. Освен хонорара за работата си върху филма, в нея се включва и процентът от приходите, получени от неговото разпространение, както и премията за това, че постигнатите финансови резултати надхвърлят в пъти очакванията на 20th Century Fox. Над $100 млн. Камерън е спечелил досега от продажбата на DVD и Blu-ray-дискове с 2D-версията на „Аватар”, но тази сума ще се увеличи вероятно многократно след като през ноември започне продажбата на DVD и Blu-ray-дискове с 3D-версията на филма.

Джеймс Камерън e родeн на 16 август 1954-та в градчето Капускасинг, Канада, но детството му преминава в град – Чипава, намиращ се недалече от водопада Ниагара. Неговият баща – Филип Камерън е електроинженер, а майка му – художничка (тя именно научама Джеймс да рисува и дори организира изложба на негови рисунки).
На 15 години Камерън гледа филма на Стенли Кубрик „2001: космическа одисея“ и остава дотолкова поразен, че решава да посвети живота си на киното. Но много скоро решава, че това е непостижимо за момче от провинцията като него и затова постъпва да следва в Калифорнийския държавен университет. Възнамерява да учи физика, защото много се увличал от наука, а след завършването да стане биолог-океанолог. Но след известно време се прехвърля към литературата и отново много скоро пак се разколебава. Зарязва ученето и започва да си изкарва прехраната с каквото попадне – шофьор на товарен камион, а после и на училищен автобус, автомонтьор, рисува картини, а по нощите пише фантастични истории.

През 1977 година гледа на екран „Междузвездни войни” и отново е поразен, установявайки колко много създаденото от Джордж Лукас прилича на онова, което винаги си мечтаел да пренесе на екрана. Вече престава да се колебае относно бъдещето си.

Успява да се устрои на работа в киностудиото на Роджър Корман, където най-напред изработва минимодели (минидекорации), но скоро израства до арт-директор и именно в това си качество взема участие в работата над фантастичния филм „Battle Beyond the Stars” (1980). Участва и в създаването на специалните ефекти за култовата творба на Джон Карпентър „Бягство от Ню Йорк”. Освен това консултира авторите на филма „Андроид” (Android) и „Галактика на терора” (Galaxy Of Terror).

Режисьорският му дебют е през 1981г., с продължение на филма на Джо Данте „Piranha”, който озаглавяват „Piranha Part Two: The Spawning”. Продуцентът на филма Асонитис се надявал не само да заснеме евтино тази продукция, но и да има пълен контрол върху снимачния процес, поради което взема неизвестния тогава Джеймс Камерън, разчитайки че няма да има проблеми с него. Обаче двамата не успели да намерят общ език и Камерън е отстранен от монтажа на филма. Той обаче не се предава – успява да се вмъкне в извънработно време в монтажната и тайно от всички да премонтира заснетото по начина, който смятал за правилен.
Това е доста тежък период от живота му – нощем го измъчват кошмари, в които го преследва робот, изпратен от бъдещето. Така именно се заражда идеята му за филма „Терминаторът”, превърнал се в мощен катапулт за изстрелване на амбициозния режисьор в звездна орбита. Но докато се опитва да намери финансиране за снимките, Камерън участва в написването на няколко сценарии – сред които е и „Рамбо 2” със Силвестър Сталоун. В крайна сметка успява да осигури $6,5 млн., които са недостатъчни дори за обикновена комедия, но не и за изобретателен гений като Камерън. „Терминаторът” (1984) мигновено става популярен по целия свят, донасяйки над $100 млн. приходи.
След този успех Камерън заснeма „Пришълците” (1986) по собствен сценарий и отново улучва десятката. Филмът се оказва дори по-успешен от „Терминатор” – носи $180 млн. и 7 номинации за „Оскар”, спечелвайки две статуетки – за визуални и звукови ефекти.
Следва прекрасният филм „Бездната” (The Abyss ,1989), който вдига летвата за качество на подводните снимки на непозната дотогава висота и заслужено става победител в надпреварата за „Оскар” в категорията за най-добри визуални ефекти.

Момент от снимачния процес на филма „Пришълците“ (Alrens) през 1986г.

Огромните приходи от тези филми дават възможност на Камерън да основе собствено студио за специални ефекти, наречено Digital Domain. Възходът продължава и след като „Терминаторът 2” спечелва $500 млн. и 4 награди „Оскар” – за грим, звук, визуални и звукови ефекти. А предприемчивият кинематографист основава нова кинокомпания „Lightstorm Entertainment”, междувременно сменяйки за трети път своята съпруга – този път с актрисата Линда Хамилтън, която през 1984 г. му ражда дъщеря.

След „Истински лъжи” (True Lies , 1994), който също има немалък касов успех, идва редът и на „Титаник” – най-значителната работа на Камерън в киното преди „Аватар”. Той подхожда към неговото заснемане извънредно сериозно. Снимките са предшествани от дълъг период на изучаване на останките на потъналия кораб на дъното, където лично Камерън се спуска многократно в специални батискафи. Той е не само режисьор на „Титаник”, но също и съпродуцент и монтажист.  Бюджетът на филма достига фантастичната сума от $200 млн. и експертите очакват най-грандиозния провал в историята на киното. Но както всички знаем „Титаник” счупи рекордите за приходи до момента, измествайки от върха „Междузвездни войни” и „Отнесени от вихъра” със своите $1,84 млрд. Освен това тази продукция е удостоена с 11 награди „Оскар”, в това число и за най-добър филм и най-добър режисьор. Това именно е звездният миг в живота на Камерън, който получавайки заветната статуетка произнесе знаменитата фраза от „Титаник” – I’m the king of the world!

Пет години след този грандиозен успех Камерън се завръща към темата за „Титаник“, заснемайки за киносалоните IMAX 3D – документалния филм “Призраци от бездната” (2003), който е посветен на пътешествието до океанското дъно и изследването на останките от знаменития кораб.
А в края на 2009 година този неуморим кинематографист демонстрира с огромен успех своето най-ново предизвикателство, наречено „Аватар”. Освен по-големите касови приходи дори от „Титаник”, този филм вероятно ще има революционни последствия за киноизкуството като цяло и особено за начина на неговото представяне в киносалоните. Твърди се, че с него се поставя началото на нова ера в разпространението на триизмерни филми. (Повече по темата вижте в този откъс от моето предаване „Другото кино“, излъчено още по време на снимките на „Аватар).

Грандиозният „Аватар”, подготвян над 10 години, е първият филм, заснет изцяло в 3D-формат, като са използвани революционно нови технологии за обработката на изображението и суперавангардни системи за виртуални снимки в реално време.
„Аватар” обаче отстъпи пред „Войната е опиат” на 82-ата церемония по връчване на наградите „Оскар”, която се проведе на 7 март т.г. в разкошната зала на „Кодак тиътър” в Лос Анджелис. Джеймс Камерън бе победен от своята бивша съпруга Катрин Бигълоу, чиято военна драма за Ирак получи общо 6 статуетки в следните категории: най-добър филм, най-добър режисьор, оригинален сценарий, монтаж, звук и звукови ефекти. „Аватар” остана само три „оскар”-а – за сценография, операторско майсторство и визуални ефекти.

Разбира се, би било пресилено Камерън да спечели отново главните оскари и с този си филм, както го стори с „Титаник”. Но това даде основание на мнозина негови противници да продължат с необоснованите критики по негов адрес. Аз обаче не съм съгласен, че постигнатото от Камерън трябва да бъде омаловажавано и да се свежда само до техническата страна на нещата. Затова ми се иска отново да припомня за какво става въпрос в този филм?

На огромна и удивително красива планета, наречена Пандора, хората откриват минерал, който може да им послужи като безценен източник на енергия. Но пречка за неговия добив са местните аборигени на’ви, същества с почти триметров ръст, синя кожа и кехлибарени очи, които са избрали да устроят точно на това място своя свят, подчинен на съвършена хармония с природата.
Новият филм на Джеймс Камерън е великолепна визуализация на този тотално непознат свят, съчетаващ прекрасни и едновременно с това смъртоносни форми на живот, който е представен през погледа на прикован към инвалидна количка бивш морски пехотинец. Филмът проследява историята на парализирания Джейк Съли, който е изпратен в красивия, но опасен свят на Пандора, за да помогне на минна корпорация да набави безценния минерал „унобтаниум“. Хората не могат да дишат въздуха на Пандора, поради което е създадено хибридно същество от ДНК-то на човек и на’ви, което се контролира от съзнанието на оператор-човек. Новополученото същество се нарича АВАТАР.
Произходът на понятието е изключително древен.
Аватар, или аватара (на санскрит означава слизане) е инкарнация на божество в индуизма. Най-често понятието се свързва с различните въплъщения на Вишну на земята. В компютърния жаргон пък думата „аватар” се използва за картинката, която един потребител слага на профила си.
Кинокритикът Янко Терзиев в първата си публикация за филма във в. „Капитал” пише: „В компютърните игри и интернет това отдавна не е новост – по-съвършеното ти вътрешно аз да те представя и действа вместо тебе. Десетки са дори българските сайтове, от които можеш да избереш по картинка как да изглежда подобрената ти версия, т.е. твоят аватар. Под негово име можеш да си и благороден, и героичен, и голям любовник, и саможертвен войник на справедливи каузи, а в действителност да си човек като всички други”.
На Пандора Джейк Съли среща Нейтири – прекрасна представителка на местната раса, която го научава да вижда със сърцето си, което в крайна сметка преобръща възприятието му за света. Нещо сходно се случва и със зрителите на филма. В края на „Аватар”, продължаващ два часа и половина, няма да ви се иска да сваляте 3D-очилата си и реалността след видяното на екрана ще изглежда още по-сива, отколкото е всъщност.

Камерън, който е доказал отдавна, че умее да снима чудесно научно-фантастично кино и без ефектите на триизмерната визия, отново ни убеждава, че е ненадминат майстор в разказването на стари като света приказки, но по начин, който ни кара да си мислим, че ги виждаме като че ли за пръв път. В основата на „Аватар” например е залегнал христоматийният американски мит за Джон Смит и Покахонтас, който е представен така, че зрителите да могат да почувстват, че става въпрос не толкова за изконния конфликт между цивилизация и природа, колкото за сблъсъка между практичното и фантастичното възприятие на света, между реалността и мечтите (неслучайно превкючванията между аватара и собственото трудноподвижно тяло на Джейк Съли се случват тогава, когато той си ляга да спи. Когато Джейк Съли е в своя аватар, той е напълно мобилен, а когато е под формата на човек, винаги е прикован към инвалидната си количка. Ето една чудесна метафора, внушаваща човешката физическа непълноценност и в същото време безграничността на неговото въображение.

Камерън, който винаги е успявал много точно да подбира изпълнителите за ключовите роли в своите филми (нека си спомним Едуард Фърлонг като малкия Джон Конър, Робърт Патрик като Терминатора или пък Леонардо Ди Каприо като младия и безумно влюбен Джак Досън от „Титаник”) този път отново е улучил десятката, спирайки се на австралиеца Сам Уортингтън, който сякаш е предпочетен за главната роля едва ли не заради пленителното му изражение – леко глуповато, но в крайна сметка точно такова, каквото би трябвало да бъде изражението на човек, който след няколкогодишно пребиваване в инвалидна количка изведнъж получава възможност да стъпи на двуметрови силни крака, с които може да тича така, че вятърът да свисти в ушите му. Със своя детински наивен и в същото време напрегнат израз на лицето той изглежда като човек, който непрестанно се опитва да се съсредоточи, сякаш за да проумее невероятното, което му се случва. Сам Уортингтън се разтваря напълно в своя герой – така както и Джейк Съли буквално се ражда наново в своя аватар.
А Джеймс Камерън е като онзи пилот-месия от чудесната книга на Ричард Бах, който се приближава да нас, обездвижените в инвалидните колички на битовото си мислене, за да ни каже: „Искате ли да летите?… Какво чакате, летете!”
Но това не би било възможно, ако предварително не загърбим всичките си предразсъдъци и не се отпуснем напълно, навлизайки в истинска дзен релаксация, превръщайки се в чист лист, върху който ще видим прожектираните образи много по-отчетливо. Не случайно когато Нейтири, съмнявайки се във възможността да научи Джейк да вижда със сърцето си, казва: „Трудно се пълни вече напълнена чаша”. Камерън също като нея си е поставил почти невъзможна задача – да преобърне представите ни за киното! Дали е успял – това преценява всеки сам за себе си. Лично аз мисля, че всичко зависи от вътрешната нагласа на всеки.

Има зрители, които ще махнат с ръка и ще кажат, че това са измишльотини, но има и други, копнеещи за истински полети на духа, за които филм като този на Камерън означава най-малкото нови крака, за да ходят. Да, би могло да се каже, че Джеймс Камерън подарява на киното нови крака. И не за друго, а защото като истински пионер на новите филмови технологии, той първи успява да ни накара да съпреживяваме на сурогатните, генерирани от компютъра герои по-силно и искрено, отколкото на изпълненията на живи актьори.

„Аватар“ се нарежда, поне според мен сред най-доброто създадено от киното през последното десетилетие, не защото е направен с революционно нови технологии или защото счупи досегашните касови рекорди, променяйки облика на киното. Този филм се нарежда сред най-добрите образци на седмото изкуство, според мен, защото ни подтиква към единение с най-ценното в самите нас – полетите на духа и въображението. И затова на въпроса „Какво всъщност е киното?“ след този филм ще можем по-уверено да отговорим – киното е полет на духа! Само че трябва докато трае прожекцията да държим очите и сърцата си широко отворени. Само тогава … ще полетим!

Read Full Post »