Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Тео Ангелопулос’


През 2012 година се простихме с някои от най-големите и най-обичани български и световни актьори и режисьори, които ще останат да живеят чрез своите филми.
Повече информация за хората, които не бива да забравяме, ще намерите в ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



Тази сутрин на 92-годишна възраст е починал знаменитият италиански писател, поет и сценарист Тонино Гуера.

Прочетете повече за някои от филмите по негови сценарии в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



На 76-годишна възраст загина великият гръцки кинорежисьор Тео Ангелопулос (Theo Angelopoulos). Той бил блъснат вчера от мотоциклет по време на снимките на своя нов филм „Друго море“ недалече от пристанищния град Пирея, южното предградие на гръцката столица Атина.
Цялата статия за творчеството на Ангелопулос може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Днес смятам малко да поотдъхна преди церемонията по връчване на наградите на 14-ия София Филм фест, която ще се проведе вечерта в зала 1 на НДК. Докато си почивам от маратона, в който участвах цяла седмица, ще се опитам да подредя впечатленията си от предишните два фестивални дни.
В четвъртък (11 март) гледах в „Люмиер” най-новия филм на гръцкия режисьор Тео Ангелопулос. Познавайки добре творчеството на този легендарен майстор на киното, не допуснах грешката от предишни фестивали, когато ми се е случвало да се напрягам на негови филми доста уморен от видяното преди тях. Този път умишлено започнах на свежа глава четвъртъчния си маратон именно с „ПРАХЪТ НА ВРЕМЕТО” (вижте трейлъра) и не съжалявам, защото така успях да почувствам в пълна степен силата и магията на киното с марка Англопулос. А то, според мен, ще просъществува във времето и много след нас, когато ще служи на идните поколения да си изградят по-жива представа за отминалата епоха на войни и идеологически противопоставяния, в която хората бяха безмилостно подмятани от Историята.
Действието на филма обхваща периода от 1953 (след смъртта на Сталин) почти до наши дни. „Прахът на времето” фактически е продължение на историко-философската епопея на Ангелопулос, започната с „Разплаканата ливада“ (2004). Този път се разказва за режисьор (акт. Уилям Дефо), който снима филм за своите родители Спирос и Елени. Всичко, което се е случило в техния живот, е било трагично повлияно от най-важните исторически събития на ХХ век. Втората световна война разделя влюбената двойка – Спирос е принуден да емигрира в САЩ. Последвалата гражданска война в Гърция принуждава Елени и хиляди нейни съотечественици с леви убеждения да избягат в Съветска Русия. Много по-късно пък падането на Берлинската стена ще ознаменува началото на нова глава в историята на семейството. През изминалите години им се налага да преживеят много скиталчества и страдания: Ташкент, Сибир, Ню Йорк, Торонто – това са само някои от спирките на тяхното изнурително странстване по света.
Любовната история на гръцките емигранти Спирос и Елени е представена, както винаги във филмите на Ангелопулос, ярко метафорично и истински кинематографично. Времевите пластове често се преплитат, но за внимателния зрител не е трудно да следи сюжетната нишка. След смъртта на Сталин Спирос заминава за Ташкент под чуждо име. Той обаче е разобличен, а Елени е изпратена в Сибир, където среща Якоб – немски евреин, когото познава от Ташкент. Той е неотлъчно до нея, докато тя заминава за Ню Йорк през 1974г. Години по-късно Елени и Спирос решават да се завърнат в родната си Гърция. По пътя се отбиват в Берлин, където тази необикновена драма за трагичните взаимоотношения между Любовта и Историята достига своя апотеоз.
Без съмнение знаменитият режисьор, продуцент и сценарист на множество признати за шедьоври филми, като „Трупата” (1975), „Пътуване до Китира” (1983), „Пчеларят” (1986), „Нерешителната стъпка на щъркела” (1991), „Погледът на Одисей” (1995) и увенчаният със „Златна палма” в Кан „Вечност и ден” (1998) е решил най-накрая да създаде нещо като свое автобиографично кинозавещание, в което разплита драматичните перипетии на гръцката емиграция на фона на почти цялата история на ХХ век. Освен Уилям Дефо, във филма участват Бруно Ганц, Мишел Пиколи, Ирен Жакоб и др.


Бруно Ганц (на преден план), Мишел пиколи и Ирен Жакоб в кадър от „Прахът на времето“ (реж. Тео Ангелопулос)

Лично за мен изпълнението на Бруно Ганц, което е най-силно, успява най-ярко да предаде терзанията на човека, обичал през целия си живот жена, която принадлежи на негов приятел.
Тео Ангелопулос, който на 17 април ще навърши 75 години, е роден в Атина през 1935. Учи право в Атинския университет и става практикуващ адвокат. Следва и кино в престижното френско филмово училище IDHEC. Завръща се в Гърция през 1964 г. и до 1967 г. пише филмова критика за левия вестник „Демократична промяна“. Започва да снима филми през 1965 г. След един късометражен филм през 1970 г. дебютира в игралното кино с „Възстановка на едно престъпление”. Оттогава неговите филми са участвали на безброй фестивали и са спечелили десетки международни награди, най-големите сред които са „Златен лъв” от кинофестивала във Венеция през 1980г. и „Златна палма” от кинофестивала в Кан през 1998г.

Read Full Post »