Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Съдбата на човека’


90-годишнината от рождението на Сергей Бондарчук, отбелязана в Русия на 25 септември, послужи като повод за реабилитация на този забравен гений на киното. След низвергването му от историческия V конгрес на съветските кинематографисти през 1986г., за създателя на „Съдбата на човека”, „Война и мир” и „Те се сражаваха за родината” престана да се говори.
Изстрадалата през социализма интелигенция не искаше да се примири с факта, че той бе сред най-облагодетелстваните от тоталитарния режим.

Омразата (и завистта!) към него води началото си още след удостояването му (скандално рано!) със званието „народен артист на СССР” по личното разпореждане на Сталин, който харесва превъплъщението на едва 32-годишния Бондарчук в Тарас Шевченко от едноименния филм.
Но онова, което вероятно знаят малцина, е че младият актьор тогава отказва да влезе в редовете на КПСС.
Сергей Бондарчук е
УКРАИНЕЦ С БЪЛГАРСКИ КОРЕНИ.
Роден е на 25 септември 1920г. в село Белозерка, Одеска област, в семейството на председател на местния колхоз. По бащина линия произходът му е български, сръбски и украински, а майка му е чиста украинка. Едва 17-годишен започва да играе в Ейския драматичен театър, а година по-късно, въпреки волята на баща си, който настоява да се изучи за инженер, постъпва в театралното училище в Ростов на Дон. Там среща първата си голяма любов – Евгения – дъщеря на местен прокурор. Разделя ги войната, в която се включва като доброволец.
Години по-късно Бондарчук научава, че има незаконороден син – Алексей.
След войната завършва актьорския факултет на ВГИК в Москва – класа на знаменития Сергей Герасимов, в чийто филм „Млада гвардия” (1948) изпълнява една от първите си екранни роли. Още по време на снимките се оженва за актрисата Ина Макарова (Любов Шевцова от филма). По време на брака им, просъществувал само 10 години, се ражда дъщеря му Наталия, която впоследствие става известна артистка и кинорежисьор.

През 1955г. Бондарчук се запознава с красивата актриса Ирина Скобцева. За първата им среща се разказват легенди. Според тях, бъдещият знаменит режисьор изпаднал в захлас от портрета на девойка, нарисуван от Василий Ефанов. Художникът, който използвал за модел Ирина Скобцева, поканил красавицата на откриването на изложбата. Още с влизането си в залата тя забелязва закования пред портрета й Сергей Бондарчук. Той се обръща и с изненада среща погледа на момичето, което сякаш току-що е слязло от платното…
Започва любовен роман, който се задълбочава докато се снимат в „Отело” (реж. Сергей Юткевич, 1956), в който Бондарчук играе ревнивия мавър, а Скобцева е Дездемона. Скоро двамата узаконяват връзката си и остават неразделни до смъртта на режисьора през 1994г. Децата им, родени по време на 6-годишната изтощителна работа на Бондарчук над гигантската киноепопея „Война и мир”, продължават семейната традиция. Дъщерята Альона Сергеевна става театрална актриса (тя почина от рак миналата година), а синът – Фьодор Бондарчук – днес е сред най-прочутите руски кинорежисьори и продуценти.
БЛЕСТЯЩИЯТ СТАРТ КАТО АКТЬОР

не удовлетворява младия Сергей Бондарчук.
„Народният артист” мечтае за режисьорска кариера, която започва с летящ старт през 1959г. с филма му „Съдбата на човека” по Михаил Шолохов, в който изпълнява и главната роля. Разтърсващият разказ за живота на редови руски войник, който попада в плен, изгубва цялото си семейство, но съхранява човешкото си достойнство и доброта, получава под режисурата на Бондарчук такъв епичен размах, какъвто малко филми за войната успяват да достигнат.

Независимо от скромния си бюджет от 72 хиляди рубли, филмът носи на държавата няколко милиона долара от разпространението по целия свят. Западните вестници пишат, че „Съветският Съюз за пръв път предлага на международния пазар интелектуален продукт, вместо традиционните диаманти от Якутия и кожи от Сибир”,

а Уинстън Чърчил заявява в характерния си стил: „Ако искате да разберете защо Хитлер не успя да покори Русия, гледайте филма „Съдбата на човека”.

След невероятния режисьорски дебют, пред Бондарчук се откриват необятни възможности за реализиране на грандиозните му проекти със средствата, отпуснати щедро от държавата. Съмнително е обаче дали би ги получил, ако се бе насочил към парливи съвременни теми, а не към екранизацията на „Война и мир”. По онова време шефовете на съветската кинематография изпитват болезнена ревност към американците, екранизирали шедьовъра на Толстой с участието на цяла плеяда звезди (Одри Хепбърн, Хенри Фонда, Мел Ферер, Виторио Гасман). Ето защо „Мосфилм” не се поколебава да предостави рекордните 58 млн. рубли на Сергей Бондарчук, задължавайки го да завърши епопеята за 100-годишнината от излизането на великия роман. Като се има предвид тогавашният официален курс на рублата спрямо долара, може да се изчисли, че четирисерийната продукция реално е струвала на държавата около $100 млн., което я прави

НАЙ-СКЪПИЯТ ФИЛМ В ИСТОРИЯТА

на съветското кино. По време на снимките, продължили точно 4 г., са задействани 120 хиляди статисти – рекорд, регистриран в книгата на Гинес!
Но огромният зрителски успех на „Война и мир” оправдава изразходваните средства. Само в бившия Съветски съюз го гледат 135 млн. зрители, а с парите от разпространението в Латинска Америка и Япония си възвръща двукратно производствените разходи.


Сергей Бондарчук в ролята на Пиер Безухов в режисирания от него четирисериен филм „Война и мир“ (1967).

За истинските размери на приходите още тогава много се спекулира. Плъзват слухове, че Бондарчук не е дал своята валута на държавата, внасяйки я в чуждестранни банки.
След удостояването на филма с „Оскар” създателят на „Война и мир“ е буквално засипан с предложения за работа от чужбина.

През 1970-та с пари на Дино де Лаурентис той заснема суперпродукцията „Ватерло” и получава хонорар не само като режисьор, но и като сценарист.

А това в никакъв случай не са по-малки суми от дадените на участващите първокласни звезди – Род Стайгер, Кристофър Плъмър, Орсън Уелс и др.
Руският контраразузнавач Игор Атаманенко сверява с архивите на КГБ слуховете за богатството на Бондарчук и не подлага на съмнение факта, че по онова време той е

ПЪРВИЯТ СЪВЕТСКИ МИЛИОНЕР.

Бондарчук забогатява благодарение на своя огромен талант и упорития си труд – казва той. – Само премиите, получени в родината, достигат фантастични размери. Сталинската премия за „Тарас Шевченко” му носи 100 хиляди рубли, а после и Ленинската премия за „Съдбата на човека” – още толкова. За „Война и мир” получава Държавна премия, равняваща се на около 50 хиляди рубли и авторски хонорари в размер на 42 хиляди за режисурата и ролята на Пиер Безухов. Освен това притежава просторен апартамент в центъра на Москва, вили в Крим и в Подмосковието. Бондарчук е сред първите в Съветския съюз, които си купуват „Мерцедес”.
Доходите му, според Атаманенко, са напълно съизмерими с тези на режисьорите от неговото равнище на Запад.

Но едва би може да бъде изчислена

ИСТИНСКАТА ЦЕНА НА ДУХОВНАТА ЕНЕРГИЯ,

изразходвана от Бондарчук по време на неистовата му работа над „Война и мир”. За разлика от американската екранизация на Кинг Видор от 1956г., той обхваща целия калейдоскоп от теми, засегнати в романа на Лев Толстой – не само войната, любовта и духовните лутания на човека, попаднал във вихъра на историята, но и вечните терзания на руската душа, търсенето на истината за смисъла на живота и величавите прозрения на смъртния одър.
Всички актьори, като се почне от Людмила Савелиева (Наташа Ростова), Вячеслав Тихонов (княз Андрей), самият Бондарчук (Пиер Безухов) и се стигне до изпълнителите на епизодични роли, влагат във филма цялата си енергия и душа, вдъхновявайки се не само от идеите на Толстой, но и от грандиозните режисьорски находки на Сергей Бондарчук.
Създателят на филма за малко не умира по време на снимките, когато в резултат на преумората и свръхнапрежението сърцето му спира да бие за повече от минута. След възстановяването си от клиничната смърт успява да завърши филма в срок.

Преди да настъпи перестройката, превърнала го в изкупителна жертва за прегрешенията на тоталитаризма в сферата на културата, Бондарчук заснема третия си шедьовър – „Те се сражаваха за родината” (1975) с участието на Василий Шукшин, Вячеслав Тихонов, Юрий Никулин, Георгий Бурков и др.


С Вячеслав Тихонов в кадър от филма „Те се сражаваха за родината“ (1975).

Последното десетилетие от живота на големия майстор рязко контрастира със стремителния възход в ранните години от кариерата му. Никой в Русия вече не желае да финансира поредния му грандиозен проект – екранизацията на „Тихият Дон”.
Накрая средствата осигурява италиански продуцент, но налага за главните роли западните актьори Рупърт Еверет, Ф.Мъри Ейбрахам, Бен Газара, Делфин Форест и др. Бондарчук приключва снимките само за 11 месеца, обаче междувременно продуцентът фалира и банката, отпуснала кредита за проекта, запорира заснетия филмов материал. Бондарчук е напълно съкрушен. Умира на 20 октомври 1994г. без да успее да завърши не само „Тихият Дон”, но и „Тарас Булба” по Гогол и „Божествената комедия” по Данте, за които е мечтал през целия си живот.


Рупърт Еверет в кадър от филма „Тихият Дон“.

12 години по-късно – през 2006-та Русия най-накрая успява да откупи „Тихият Дон”, който е завършен от Фьодор Бондарчук – синът на знаменития режисьор.
За тежката драма, която изживява Сергей Бондарчук в края на живота си, отдаден на киното, говорят редовете, написани от него върху полето на сценария за последния му филм:
„Аз не видях как пораснаха децата ми, не погребах баща, майка, не познавам внуците си. Всичко положих върху олтара на това илюзорно изкуство. Правилно ли живях?”

Източник: моята статия за Бондарчук, излязла във в. „ТВ Сага“ на 7.10. т.г.

Реклами

Read Full Post »