Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Стъпки в пясъка’



Велко Кънев умееше като никой друг да улови и смешното, и драматичното в живота. Доказват го и последните му екранни роли, независимо от това, че не са главни.

Цялата статия за Велко Кънев може да намерите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Трябваше да дочакаме 15-ото юбилейно издание на София Филм Фест, за да се поздравим най-после с успех и на български филм („ПОДСЛОН“ на режисьора Драгомир Шолев) в международния конкурс за игрално кино.

Вижте цялата информация за всички награди на 15-ия София Филм Фест в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Трите премиерни заглавия през изминалия уикенд се представиха според очакванията.
За съжаление, българския филм „Стъпки в пясъка“ бе посетен най-слабо – eдва от 3959 зрители, а за неговите американски съперници „Бурлеска“ и „Механикът“ през уикенда са били продадени съответно 4 307 и 14 195 билета.

Вижте целия коментар за зрителската посещаемост на премиерните филми през последния уикенд в сайта „Другото кино„.

Read Full Post »


Филмът „Стъпки в пясъка“ е смешно-тъжна история за любовта между едно момче (Слави) и едно момиче (Нели), които още като малки се заклеват да се оженят. История, пълна с любов, приятелства и предателства, драматични раздели и бягство зад граница, митарстване по света и завръщане у дома…

Подробна рецензия за филма може да прочетете в сайта „Другото кино“.

Read Full Post »


След кратко прекъсване, през което бях на Варненския кинофестивал „Любовта е лудост”, отново имам възможност да споделям своите впечатления за киното. Този път те никак не са малко, защото от 27 август до 3 септември изгледах във Варна доста филми – и конкурсни, и от паралелните програми на 18-ия международен кинофестивал „Любовта е лудост”.
Бързам да изразя своето разочарование от равнището на конкурсната програма, съставена тази година от 12 филма. Според мен, само 3-4 заглавия заслужават да се говори за тях, а останалите определено бяха слаби в кинематографично отношение. Предполагам, че интересуващите се от филмовия живот у нас, вече знаят кои са тазгодишните победители, но все пак ще ги припомня.
Иранският филм „Светлинка в мъглата” (A Light in the Fog) на режисьора Панахбархода Резаи спечели голямата награда „Златна Афродита” и по този начин затвърди успеха на иранското кино от миналата година, когато главната награда бе връчена на Мохамад Реза Араб за филма му „Последната кралица на земята”(Last Queen of the Earth).
Този път на церемонията по награждаването обаче не присъстваше почти никой от екипите на отличените филми, което може да се обясни само с недостига на средства на организаторите. Според тях, именно тази е причината и за показването на повечето от конкурсните заглавия в DVD-вариант, вместо на 35-мм лента. А колкото и да е качествена една такава прожекция, все пак тя не може да представи в пълното им великолепие филми, снимани на кинолента. Такъв бе, за съжаление, случаят с иранският филм „Светлинка в мъглата”, разчитащ основно на изобразителната сила на внушение, която значително намалява, когато прожекцията не е на съответното равнище. Направен в стилистиката на Тарковски и Сокуров, този великолепен филм се опитва да покаже, а не да разкаже живота на една жена и нейният окуцял баща в малко, забулено в мъгла планинско селце. Очаквайки завръщането на съпруга си, изчезнал без вест в ирано-иракската война, тя помага на възрастния мъж да поправя газени лампи. Усещането за унилост и безнадеждност е внушено посредством звукозримия образ на природата, чиято тъжна красота съответства напълно на вътрешната чистота (и светлина!) на героинята. Последната сцена от филма, в която тя запалва от третия опит (препратка към „Носталгия“ на Тарковски) фитила на поправената от баща й лампа, преди да я остави пред къщата на мъжа, който и предлага да се оженят, е истински апотеоз на минимализма. Това е една от рядко срещаните силно въздействащи финални метафори в киното, произтичащи напълно естествено от характерите и ситуацията, без да оставя и най-слабо впечатление за преднамереност.
Другите два открояващи се филма на фестивала също бяха камерни драми, с по две-три действащи лица.
Отличието за най-добра актриса спечели Каарина Хазард за ролята й във финландския филм „Писма до отец Якоб” (2009) на режисьора Клаус Херо. Този филм бе отличен с още две награди – на българските кинокритици и „Горчивата чаша”от факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски”.
Героинята от този филм е току-що освободена затворничка с доживотна присъда. Като излиза от затвора, тя получава предложение да стане личен асистент на сляп свещеник в отдалечен енорийски дом. Свикнала да се грижи единствено за себе си, тя е изпълнена с противоречиви чувства относно своята работа и по-специално към слепия отец Якоб, чиято отдаденост на дълга пред хората и Бога първоначално й се струва непонятна.
Наградата за мъжка роля бе присъдена на 84-годишния Мишел Пиколи, изпълняващ ролята на умиращ самотен старец във френския филм „Покривите на Париж” (Sous les toits de Paris, 2007) на режисьора от кюрдско-иракски произход Хинер Салем. Впрочем тук е мястото да отбележа, че отличаването на знаменития френски актьор говори за вторичността на Варненския кинофестивал, защото Мишел Пиколи получи още преди три години „Сребърен леопард” като най-добър актьор от фестивала в Локарно.
Сред актьорския състав на този филм личаха и имената на Бирол Юнел (любим актьор на Фатих Акин), Морис Бенишу, Мари Кремер, Руди Розенберг и неувяхващата звезда на френското кино – 74-годишната Милен Демонжо.
„Все по-тягостно става с напредване на възрастта, когато човек е самотен и немощен, още повече ако живее в Париж… под покривите. Но сърцето продължава да тупти. И докато дойде денят, в който силата на живота ще изчезне, все още можем да вярваме в срещите и в любовта“, така представят този филм неговите продуценти.
Специалната награда на журито бе разделена между нашия филм „Стъпки в пясъка” на режисьора Ивайло Христов и руския „Рябинов валс” на Александър Смирнов и Альона Семьонова.
Прожекцията на „Стъпки в пясъка” бе фактически официална премиера за България, тъй като преди това филмът е показван само на кинофестивала в Москва това лято. Държа да отбележа, че публиката в голямата зала на Варненския фестивален и конгресен център го посрещна възторжено. Аз също се присъединих към нейното въодушевление, защото за разлика от „Зад кадър” на Светослав Овчаров, който ме разочарова по време на последния София Филм Фест, този български филм успя да ме развълнува с простичкия, но искрен разказ за необикновената съдба на Слави (акт. Иван Бърнев) – един наш емигрант в Америка, който се връща в България, за да потърси отдавна изгубената си любов.
Известният актьор Ивайло Христов дебютира още през 2002 година като сърежисьор на „Емигранти”, който заслужено бе отличен със „Златна роза”, а през 2006-та засне „Приятелите ме наричат Чичо”, в който участваха Васил Михайлов, Наум Шопов, Велко Кънев, Богдан Глишев и др.
Този път Ивайло Христов екранизира истинската история на Слави Даскалов, преживял извращенията в родната казарма и неприемането в университета, поради политически причини, преди да избяга от родината, където обаче оставя своята първа и истинска любов Нели (ролята изпълнява младата актриса Яна Титова), която му изневерява с неговия най-добър приятел. Тези, които са останали разочаровани от изпълнението на Иван Бърнев в „Зад кадър” ще имат шанса в скоро време да видят превъзходния актьор в истинската му стихия. Филмът ще се съревновава и за наградата „Златна роза” на започващия от 2 октомври фестивал на българското кино.
Единственото ми несъгласие с журито на фестивала „Любовта е лудост” е за компромисното му решение да подели специалната награда за „Стъпки в пясъка” с руския филм „Рябинов валс”, който, според мен, не я заслужаваше.


Позволих си да поздравя лично председателя на журито Бепе Чино за неговата безкомпромисна позиция при връчване на наградите на 18-ия кинофестивал „Любовта е лудост“

Петчленното международно фестивално жури и по-специално неговият председател италианският режисьор Бепе Чино заслужава специални поздравления за това, че се осмели да награди със „Златна Афродита“ иранския филм, който въпреки своите безспорни достойнства (а може би тъкмо поради това!) не се хареса на повечето зрители, които си излязоха от залата далеч преди края на прожекцията. Надявам се, че след като са научили за неговата победа в конкурса ще се позамислят дали пък вината да несъстоялата се комуникация с този филм не е била в самите тях…
Но такава е съдбата на другото кино. То е обречено на неразбиране от масовата публика. Жалкото е, че най-често причината не е в неговата сложност, а в нагласата на зрителите да очакват лесносмилаемо развлечение и дълбоко вкорененото им нежелание да полагат и най-малкото душевно усилие, за да съпреживеят поне отчасти драмите на екранните герои.
Осемте филма в конкурсната програма, които не получиха награди, бяха „Дните на страстта“ (Унгария), „Лисички“ (Чехия, Ирландия, Словакия), „Бившите“ (Италия, Франция), „Завръщане към живота“ (Франция), „Питай сърцето“ (Турция), „Сватба в Бесарабия“ (Румъния) и „Манолете“ (Великобритания, Испания) с участието на Пенелопе Круз и Ейдриън Броуди. С неговата прожекция бе тържествено закрито 18-ото издание на „Любовта е лудост”.

Сред акцентите на тазгодишната фестивална програма бяха и панорамите по повод 80-годишния юбилей на Георги Черкелов и 90-годишнината на Валери Петров. На големия български (и унгарски!) актьор Джоко Росич бе връчена награда за цялостно творчество.

В рамките на панорамата „Нова режисьорска генерация” бяха представени дебютният филм на Магдалена Ралчева „Още нещо за любовта” с участието на Калин Врачански, Симеон Лютаков, Велко Кънев, Мария Статулова и красивата иранка Сепиде Делфоруз, а също и германската късометражка „Съпруги и приятелки” с Весела Казакова в главната роля.

Специален фокус на тазгодишния фестивал бе ретроспективата на киното на Словакия, в която бяха включени слабо известни у нас филми на прочути словашки режисьори, като Юрай Якубиско, Душан Ханак, Щефан Ухер и др.

Read Full Post »


От 17 до 26 юни се провежда 32-ият Московски международен кинофестивал, в рамките на който ще бъдат представени общо 214 филма.
В основната конкурсна програма са включени 17 заглавия, които ще се състезават за главното фестивално отличие „Златен Георгий”. Тази година начело на международното жури е популярният френски режисьор Люк Бесон. Неговият нов филм „Невероятните приключения на Адел Блан-Сек” ще закрие фестивала на 26 юни.
Значимо е българското участие на 32-ия Московски международен кинофестивал. Новият филм на Ивайло Христов “Стъпки в пясъка“, който се състезава за голямата награда, бе показан вчера за пръв път пред журналисти, а тази вечер е неговата официална премиера в зала 1 на кинотеатър „Октомври”. Лагери за бежанци, емиграция в САЩ и след това завръщане в България при своята първа любов – такава е нелеката съдба на главния герой във филма.


Иван Бърнев в кадър от новия филм на Ивайло Христов „Стъпки в пясъка“

Ивайло Христов е известен български актьор и театрален режисьор. Режисьорския си дебют в киното направи през 2002 година с филма „Емигранти”, отличен със „Златна роза” на фестивала на българския филм във Варна. Не бе особено сполучлив опитът му в комедийния жанр с филма „Приятелите ме наричат Чико” (2006). С най-новата си творба „Стъпки в пясъка” Ивайло Христов се завръща към драматичния жанр, опитвайки се да разкаже за нелекия житейски път на един емигрант, пристигнал отново след години в родния си град, където все още живее неговата първа любов. Главната роля изпълнява Иван Бърнев, а във филма участват още Васил Михайлов, Асен Блатечки, Яна Титова, Деян Донков, Карла Рахал, Лабина Митевска, Франклин Смит и др.
Напоследък българското кино се представя много силно в Москва. През 2008-а Явор Гърдев бе отличен с наградата за режисура за филма си „Дзифт”, а миналата година висока оценка заслужи „Раци” на Иван Черкелов.
Съперници на „Стъпки в пясъка” сега са 16 филма, повечето от които също се представят за първи път пред публика.
Повече за историята на Московския кинофестивал имаше в предишната ми публикация.
Вижте трейлъра на филма „Стъпки в пясъка“ (реж. Ивайло Христов)


Read Full Post »


С прожекция на филма „Ces amours là” – най-новата творба на знаменития френския режисьор Клод Льолуш – бе открит 32-ият Московски международен кинофестивал.

Малко преди това организаторите удостоиха създателя на легендарния филм „Един мъж и една жена” с почетната награда за изключителен принос в световното кино.
През 1966 година Клод Льолуш спечели „Златна палма” в Кан, а на следващата година филмът му бе отличен и с два „Оскар”-а – за най-добра чуждоезична продукция и най-добър сценарий.


Жан-Луи Трентинян и Анук Еме в кадър от филма „Един мъж и една жена“ (1966)

Получавайки наградата си, Льолуш припомни, че е станал режисьор, благодарение на великия Михаил Калатозов, чийто филм „Летят жерави” буквално го покорил в далечната 1957г. Едва 19-годишен той пристигнал тогава в Москва като оператор на документалната лента за Съветския съюз „Когато се вдига завесата”. Сензационният филм, включващ невероятни за онова време кадри, заснети със скрита камера в мавзолея на Ленин, така и не видял бял свят, но именно благодарение на него Льолуш спечелил първия си солиден хонорар и основал филмовата компания Les Films 13.


Директорът на Московския кинофестивал Никита Михалков посрещна 73-годишния Клод Льолуш

Руският превод на заглавието на новия филм на Льолуш е „Жената и мъжете” и то едва ли най-добре съответства на смисъла, вложен в оригиналното заглавие, което на български би могло да се преведе „Тези истински любови”.
„В новия си филм говоря за две неща, които винаги са ме вдъхновявали и подтиквали да живея – любовта към киното и любовта към жените”, сподели на пресконференцията в Москва знаменитият режисьор. – „Това е своеобразно обяснение в любов към киното и към жените, които са ми помагали да раста, да живея и да творя. Може би затова се получи и филм за двете любови, които и до днес продължават да живеят в сърцето ми”, каза още Клод Льолуш.
В рамките на 32-я Московски международен кинофестивал – от 17 до 26 юни – ще бъдат представени общо 214 филма.
В основната конкурсна програма са включени 17 заглавия, които ще се състезават за главното фестивално отличие „Златен Георгий”. Тази година начело на международното жури е популярният френски режисьор Люк Бесон. Неговият нов филм „Невероятните приключения на Адел Блан-Сек” ще закрие фестивала на 26 юни.
Значимо е и българското участие в 32-ия Московски международен кинофестивал. Новият филм на Ивайло Христов “Стъпки в пясъка“ се състезава за голямата награда. Неговата премиера ще бъде на 20 юни в зала 1 на кинотеатър „Октомври”. Лагери за бежанци, емиграция в САЩ и след това завръщане в България при своята първа любов – такава е нелеката съдба на главния герой, пресъздаден на екрана от актьора Иван Бърнев. Участват още Яна Титова, Асен Блатечки, Деян Донков, Карла Рахал, Васил Михайлов и др.


Иван Бърнев и Асен Блатечки в кадър от новия български филм „Стъпки в пясъка“ (реж. Ивайло Христов)

Напоследък българското кино се представя много силно в Москва. През 2008-а Явор Гърдев бе отличен с наградата за режисура за филма си „Дзифт”, а миналата година висока оценка заслужи „Раци” на Иван Черкелов.
Съперници на „Стъпки в пясъка” сега са 16 филма, повечето от които също се представят за първи път пред публика. Сред тях се открояват „Последният донос срещу Ана” на Марта Месарош (Унгария), „Беса” на Сърджан Каранович (Сърбия), „Надолу по течението” на Вентура Понс (Испания) и др. Интерес предизвиква румънският „Различни майки”, който е основан върху истински случай с полския режисьор Кшищоф Кешловски, докато снимал документалния си филм „Станция”. Тогава част от заснетия материал бил използван като доказателство в съдебно дело, което подтикнало прочутия кинематографист да се откаже от документалното кино.


Кадър от унгарския филм „Последният донос срещу Ана“, с който 79-годишната Марта Месарош ще се състезава за голямата награда в Москва

Извън конкурсната програма на Московския кинофестивал – в секцията „Гала премиери“ ще бъде показан и нашумелия филм на Димитър Митовски „Мисия Лондон“, предизвикал невиждан зрителски интерес у нас. До момента са го гледали 337 500 зрители – повече от „Ледена епоха 3” (237 591), „2012” (160 547), “Алиса в страната на чудесата” (115 470), „Сблъсъкът на титаните” (109 567) и други американски блокбастъри.

Засега „Мисия Лондон” отстъпва само на „Аватар”, който държи все още рекорда със своите 473 118 посещения.

По време на 32-ия Московски кинофестивал ще бъдат прожектирани реставрирани копия на знаменитите шедьоври на Серджо Леоне.
Предвидени са и извънредни прожекции на филми, като севернокорейския „Дневник на военнослужещия”, който се представя за първи път извън пределите на КНДР. С особен интерес е очакван и провокационният филм на Михаел Коен „Всичко започна от края” (Ça commence par la fin), заснет в стила на „Последно танго в Париж”. Организаторите на последния кинофестивал в Кан не го показаха, защото им се стори прекалено скандален, но ето че зрителите в Москва ще могат да го видят.

Филмите от основната конкурсна програма

«Албанец», реж. Йоханес Набер (Германия – Албания);
«Берлин, Боксагенер Плац», реж. Мати Гешонек (Германия);
«Беса», реж. Сърджан Каранович (Сърбия, Словения, Франция, Унгария, Хърватия);
«Брат», реж. Марсел Раскин (Венецуела);
«Надолу по течението», реж. Вентура Понс (Испания);
«Врабец», реж. Юрий Шилер (Русия);
«Изхвърлен на брега на морето», реж. Несли Чолгечен (Турция);
«Скъпа Елис», реж. Отман Карим (Швеция);
«Като земен Рай», реж. Ирена Павлазкова (Чехия);
«Коул», реж. Карл Бесаи (Канада);
«Последният донос срещу Ана», реж. Марта Месарош (Унгария);
«Различни майки», реж. Михай Ионеску, Тибериу Йордан (Румъния);
«Роза», реж. Ян Кидава-Блонски (Полша);
«СТЪПКИ В ПЯСЪКА», реж. Ивайло Христов (България);
«Убиецът с камера», реж. Роберт Адриан Пежо (Австрия, Унгария, Швейцария);
«Филм-просвещение», реж. Пак Дон Хун (Южна Корея);
«Всичко започна от края», реж. Михаел Коен (Франция).

Източник: Официалният сайт на 32-ия Московски международен кинофестивал

Read Full Post »