Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘стефан командарев’


32-ият фестивал на българския игрален филм е вече история. Отново се откроиха няколко ярки пълнометражни дебюта, като „Урок“, „Отчуждение“, „Виктория“ и поредният късометражен шедьовър на Павел Веснаков, което доказа за сетен път наличието на сериозен творчески потенциал у младите надежди на родното кино.
Анализ на най-добрите филми, представени на фестивала във Варна, проведен от 11 до 17 октомври, може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Реклами

Read Full Post »


Наближава поредното издание на Международния кинофестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ (Sofia International Film Festival), който ще събере за 18-и път всички, за които киното е все още изкуство. Това най-мащабно международно киносъбитие в България е и средн най-значимите кинофоруми в Централна и Източна Европа. Не случайно е включен в класацията на 50-те световни топ фестивала (според сп. „Варайъти”) и акредитиран от FIAPF (Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти).
Подробности за програмата на 18-ия София Филм Фест може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



Преполовихме годината и това е повод не само за равносметка на досегашната посещаемост на българските филми, но и за прогноза за оставащите месеци до края на 2012 г.
Целият обзор, посветен на българското кино, може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Стефан Командарев – режисьорът на един от най-хубавите български филми „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ – е споделил със своите приятели във Фейсбук линк към един любопитен късометражен филм, който няма как да не се хареса на всички, които не са оперирани от чувството си за хумор.

Вижте повече информация за италианеца, създал тази чудесна късометражка, както и самата нея в сайта „Другото кино„.

Read Full Post »


Документалната програма на 14-ия София Филм Фест стартира снощи (4 март) с премиерна прожекция на документалния филм на Стефан Командарев “Градът на жените баданте” в Дома на киното в София.
След големия международен успех на игралния си филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, режисьорът Стефан Командарев ни изненадва приятно със завръщането си към любимия си документален жанр. Новата му творба „Градът на жените баданте” е разтърсващ, емоционален разказ за нелеката съдба на „италианските” майки от Вършец, тръгнали на гурбет за Италия и оставили у дома своите мъже да се грижат за децата им. Това е филм и за мъжките сълзи на съпрузите им в самотните вечери. Филм за вечната борба между материалното и духовното, за дилемата да останеш тук с „богатството” на семейството, близостта и общуването, но без перспектива за съществуване или да избереш тежката съдба на жена-баданте (баданте е италианска дума и означава професия на жена, грижеща за стари, болни и умиращи хора срещу заплащане и живееща 24 часа в денонощието в дома им), за да осигуриш материалното благополучие на близките си.
Този невероятен филм ни показва апокалиптичната картина на един град без жени, в който мъжете се грижат за децата, готвят, перат и… очакват пари от съпругите си, работещи в чужбина. Във Вършец, а и не само там, днес е в ход невиждан социален експеримент. Повечето от местните жени работят като „badante“, т.е. гледачки на болни и възрастни хора в Италия. Социалната структура на Вършец се трансформира и промените – някои драматични, а други хумористични – са навсякъде: в кръчмите, в семействата, в местния духов оркестър. А жените си идват за празниците най-много веднъж годишно. А някои не са се връщали с години, намерили явно и нещо друго, освен препитание в чужбина.
Жените баданте е филм за новите реалности в България, които определено никак не са розови. Той разказва историята на малък град в Северозападна България, променил се коренно през последните години, заради ролята, която се налага на местните жени да играят в разрастващия се пазар на услуги на Стария континент.
И този филм подобно на игралния филм на Красимир Крумов, за който вече писах преди няколко дни (виж тук), дълбае в най-болезнените и остри теми на нашето съвремие.
И в него са показани прости, но необикновени житейски истории, взети направо от грозната реалност на „европейска” България, която напоследък не се отличава по нищо от страна от третия свят с нейните типични проблеми – безработица, мизерия, глад и потъпкване на елементарните човешки права. Но ако филмът на Крумов се фокусира върху проблемите на децата и мъчителната борба на най-будните сред тях за образование, то „Градът на жените баданте” показва какво се случва със здрави и прави мъже, когато жените им заминат на гурбет. Това преобръщане на патриархалните представи за семейството може и да изглежда комично отстрани, но всъщност е трагедия със съвсем непредвидими последици в момента. Защото едновремешното гурбетчийство, което е откъсвало от домовете им само мъжете, не е било толкова катастрофална заплаха за семейството, както днешното гурбетчийство на жените баданте. Истинските последици от този принудителен социален експеримент ще станат видими след време и те може да бъдат ужасни, според мен.
Предупреждението на Командарев обаче е съвсем ненатрапчиво, поднесено с неподправен артистизъм, какъвто не сме свикнали да свързваме с документалното кино. Въпреки сериозната си тема той се гледа на един дъх и вместо да те потисне, те кара да се почувстваш извисен след метафоричния финал. Защото успява да съхрани по парадоксален начин вярата ни в народния гений, който все пак ще съумее да надмогне и сегашния си незавиден хал.
Сценарист на „Градът на жените баданте” е Диана Иванова, написала преди време статия (прочетете тук),провокирана от съдбата на нейна братовчедка от Вършец.
Шестнадесет български документални филма ще бъдат представени на 14-ия София Филм Фест. Сред тях са освен „Градът на жените баданте” на Стефан Командарев, още и „Роднини” на Иглика Трифонова, „Кметът” на Адела Пеева и Антоний Дончев, „Децата на дружбата” на Светослав Драганов, “Нощ над града” на Ирена Даскалова, “Сега и завинаги” на Драгомир Шолев.

Read Full Post »