Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Роман Полански’


Знаменитият френско-полски-американски режисьор Роман Полански навърши 80 години. Той е роден на 18 август 1933-та в Париж в еврейско семейство. По време на войната майка му загива в нацистки концлагер, а самият той дължи живота си на полско семейство, което го осиновява.
През 1977 г. срещу режисьора е повдигнато обвинение за сексуални отношения с непълнолетно момиче, което го принуждава да напусне Америка и да се завърне във Франция.
Повече за живота и филмите на Полански може да научите от ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


След по-малко от месец (от 15 до 26 май) ще се проведе 66-ият фестивал в Кан – най-престижният кинофорум в света. Преди няколко часа Тиери Фремо (програмен директор) и Жил Жакоб (президент на фестивала) обявиха списъка на тазгодишните участници в двете основни конкурсни програми.
Повече информация може да намерите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Завърши 7-ият Цюрихски кинофестивал, който се проведе от 22 септември до 2 октомври. Международното жури, ръководено от американския актьор Лорънс Фишбърн, присъди Главната награда на апокалиптичната драма на САЩ „В укритието“ (Take Shelter) с режисьор Джеф Никълс.

Подробности за всички награди, раздадени в Цюрих, може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Знаменитият кинорежисьор Роман Полански бе удостоен с награда за изключителния си принос в световното киноизкуство по време на 7-ия международен кинофестивал в Цюрих, провеждащ се от 22 септември до 2 октомври.

Повече информация за награждаването на Полански може да намерите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На тържествена церемония, състояла се снощи в парижкия театър „Шатле“, бяха раздадени за 36-ти път филмовите награди „Сезар“ (френският еквивалент на американските „Оскар“-и).

Вижте всички подробности за наградените филми в сайта „Другото кино„.

Read Full Post »



Преди седмица излезе и у нас новият филм на Роман Полански „Писател в сянка”. Но въпреки безспорните си качества, засега няма особен зрителски успех. През първия уикенд са го гледали едва 2554 зрители, което е разочароващ резултат за филм, който е обявен за номер 1 на 2010 година от Международната федерация на филмовите критици – ФИПРЕССИ (International Federation of Film Critics – FIPRESCI). Общо 296 кинокритици от цял свят са участвали в гласуването, определило филма на Полански за най-добър сред филмите, излезли по световните екрани след 1 юли 2009г.
Според мен, тази висока оценка за „Писател в сянка” е напълно заслужена.

Забележително е, че въпреки премеждията, през които премина през последната година, Полански е запазил своето изтънчено чувство за хумор и убийствената си ирония. Новият му филм бе представен за пръв път на последния кинофестивал в Берлин и напълно заслужено бе отличен с наградата за режисура. В него Полански разобличава съвременните политици и особено американските специални служби. Но го прави много фино, с жестока, убийствена ирония! Напълно съм съгласен с руския критик Юрий Гладилшчиков, че той сякаш е предчувствал, че ще бъде арестуван по американско настояване и се е постарал предварително да подготви своят „отговор”. И наистина, гледайки филма му, човек няма как да не се замисли над въпроса колко зловещи престъпници, отговорни за съдбата на цели нации, никога не попападат в полезрението на американското правораздаване.

За какво все пак става въпрос във филма? Историята започва със загадъчната смърт на писател, нает да напише автобиографична книга от името на бившия британски премиер Адам Ланг. Издателството веднага възлага на друг писател (акт. Юън Макгрегър) да довърши работата на своя колега. Той се съгласява, без дори и да подозира доколко опасно за него ще бъде това начинание.
Накратко, това е завръзката, след която Полански разгръща действието на своя безупречен трилър така, че те кара да го следиш със затаен дъх и огромно удовоствие. Изобразителната страна (операторът е Павел Еделман) с чудесните мъгливи пейзажи и вечно пръскащия дъждец, тайнствените преследвачи, непрестанно ожесточаващата се ирония и напълно хичкоковския симфоничен саундтрак (композитор Александър Деспла) допринасят за създаването на неповторимата атмосфера във филма.

Режисьорът успява в най-добрите традиции на жанра да запази напрежението и неизвестността до самия финал, в който неочаквано истината се разкрива, но със съответните непредотвратими последици.
Бихме могли до безкрайност да обсъждаме и политическата актуалност на историята или дори личните мотиви на самия Полански да разкрие своята огромна неприязън към Америка и нейните вездесъщи тайни служби. Снимките на филма бяха завършени преди неговото арестуване в Цюрих, но цялата работа по окончателния монтаж той ръководеше дистанционно от своя затвор. Обаче във филм като „Писател в сянка” всяка актуалност е вторична, както е вторичен и самият сюжет, защото за режисьор като Полански, който е истински гений на формата, винаги е било по-важно не за какво разказва, а как го разказва. И ние просто сме длъжни да признаем, че начинът по който го прави в този си филм е просто блестящ и на него се дължи цялостното усещане за истинския абсурд, в който живеем и който е не по-малко ужасяващ от представения в творчеството на Кафка.

Роман Полански повече от 10 години не бе снимал трилъри, но „Писател в сянка” е превъзходна демонстрация на това, че не само не е загубил своето майсторство, но и дори като че ли то е станало още по-голямо. Той успява със завидна лекота да ни накара да повярваме, че се намираме едва ли не зад кулисите на разиграващия се жесток фарс и можем да следим съвсем отблизо действията на отблъскващите персонажи, които въртят голямата политика в днешно време. Усещането за автентичност на случващото се е поразително и според мен в това е най-голямото постижение на Полански.

За основа на филма е послужила едноименната книга на британския автор на бестселъри и журналист Робърт Харис. Когато тя се появява на пазара, мнозина мислят, че това е завоалиран коментар върху управлението на предишния британски премиер Тони Блеър.
Но самият Харис пояснява следното: „Сюжетът на „Писател в сянка” ме занимава от години. Може би около 15 г. – много преди Тони Блеър да стане премиер. Бях заинтригуван от връзката между един световен лидер и човека, който пише мемоарите му. От самото начало си представях, че между писателя в сянка и съпругата на политика ще се зароди привличане. Виждах връзката им да се развива на някакво изолирано място, но така и не успявах да налучкам верния тон. Не можех да си представя кой е този световен лидер, къде живее… Година след година се връщах към идеята, а после я зарязвах. Така измина повече от десетилетие. Накрая през 2006 г. чух по радиото интервю с човек, който настояваше, че Тони Блеър трябва да бъде съден за военни престъпления и твърдеше, че единствения начин да избегне трибунала, би бил да се премести да живее в Америка, откъдето не може да бъде екстрадиран.
Останах като вцепенен, защото ми хрумна, че това може да е историята на главния герой. Представих си го в тази ситуация. След това веднага ме осени и идея за мястото – изгнаник в Съединените щати като Солженицин през 70-те. Тогава цялата идея кристализира.”
Въпреки че има очевидни сходства между Тони и Чери Блеър и героите от филма, Робърт Харис държи на това, че темата е универсална. „Отразяването на политиката винаги е било в основата на всичките ми романи. По един особен начин то е изследване на властта. Особено ме вълнуват лидерите, които са изгубили властта си, независимо дали става дума за Ричард Никсън или Маргарет Тачър. Как се приспособяват? Какво отвежда една личност до върха и какво е усещането да изгубиш влиянието си? Когато започнах да пиша, образа на Тони Блеър се изпари от съзнанието ми и създадох, надявам се, една универсална политическа фигура.”

Продуцентът на филма Робърт Бенмуса е работил и преди с режисьора върху по-ранния му филм „Горчива луна” (1992г.). Според него: „Всички филми на Полански са многопластови и една от повтарящите се теми във всички тях е борбата за изваждането на истината на бял свят, за разкриване на реалността зад фалшивата маска. Той взема каузата на справедливостта присърце, но във всичко влага ирония.”

Специално би трябвало да се изтъкне великолепното присъствие на Юън Макгрегър в главната роля. Неговият образ е още едно предизвикателство пред сценариста и режисьора, тъй като този неназован писател е в центъра на историята, но пък остава неизменно в сянка като страничен наблюдател, и въпреки това успява да разплете загадката, около която се върти сюжетът. Харис и Полански черпят вдъхновение от знаменития филм на Били Уайлдър „Булевардът на залеза” в търсенето на гласа на главния герой, който е мъртъв, преди да започне истинския екшън във филма. („Булевардът на залеза” е разказан от гледната точка на мъртвец.)
„Роман предложи да използваме глас зад кадър в по-голямата част от повествованието, както прави Уайлдър  – обяснява Харис. – Проблемът беше, че по-късно ни стана ясно, че историята се разкрива много добре в действията и диалога и гласът зад кадър на практика не допринася с нищо. Дори забавя темпото. Така че във втората версия на сценария зарязахме разказвача. Не искахме обаче да се изгуби мрачният тон на историята, за да подготвим публиката за откритието, че писателят в сянка всъщност е дух. Това беше проблем, който не бяхме разрешили до началото на снимките, и който не ни даваше мира. След това обаче Роман измисли този изключителен край, който ще бъде най-запомнящото се нещо във филма, според мен. Също като „Китайски квартал”, филмът просто трябваше да има мрачен и тежък завършек.”

Пиърс Броснан също се справя отлично със своята роля. Писателят Робърт Харис казва за неговия образ следното: „Ланг е събирателен образ на всички политици, за които съм чел и от които съм се интересувал – признава писателят. – Той притежава чар, всеки би гласувал за него. Пиърс е чаровен и самоуверен мъж. Ланг не е Блеър, но има актьорските маниери на Блеър. Исках да намекна, че животът на един политик е трагичен, защото си на власт няколко години, а след това никога не е същото.”
Броснан не се виждал в ролята на бивш премиер. „Не съм си представял, че ще ми се наложи да играя британски премиер – бивш или настоящ – твърди актьорът. – Но се забавлявах в тази роля, освен това е наслада да наблюдаваш Роман Полански. Той е много чаровен и много взискателен.”

Ким Катрал и Оливия Уилямс също са безупречни в ролите на Амелия Блай и Рут Ланг. А поддържащите роли играят някои от най-добрите характерни за жанра актьори – носителя на „Златен глобус” Том Уилкинсън като Пол Емет, Джеймс Белуши като издателя Джон Мадокс, Илай Уолак като Стареца, Тимъти Хътън като адвоката на Ланг, Джон Бернтал като агент Ник Рикадели и Робърт Поу като бившия външен министър Ричард Райкарт.
„Във филма има страхотни роли, които се изпълняват от велики актьори. Много съм доволен”, обобщава в едно интервю самият Полански.

Източник: Форум Филм България, разпространител на филма у нас.

Read Full Post »


На 5 октомври навърши 35 години една от най-бляскавите кинозвезди на нашето време – Кейт Уинслет. Нейната стремителна кариера и особено ролите, които е изиграла до момента, ми дават основание да я наредя сред малкото наследнички на ненадминатата Мерил Стрийп.
Британската актриса, чието пълно име е Катрин Елизабет Уинслет, е родена на 5 октомври 1975г. в Ридинг (Reading), графство Бъркшир (Berkshire), Великобритания. Израства в семейство на актьори.

Първата си роля изиграва едва петгодишна в училищен спектакъл. На 11 години постъпва в частното театрално училище (Redroofs Theatre School) в Майдънхед (Maidenhead). Завършва го през 1992г. от началото на 90-те години периодично се появява на театралната сцена в различни роли, сред които се откроява тази в постановката „Питър Пан”.
За пръв път с еснима през 1987г. в реклама на Sugar Puffs. През 1990г. дебютира в епизодична роля от телевизионния филм „Shrinks”, след което до 1993г. се снима в тв-сериали.
На големия екран се появява през 1994г. Изпълнява една от главните роли в трилъра на Питър Джаксън „Небесни създания” (Heavenly Creatures). Филмът е оценен високо от критиката, а младата Кейт Уинслет получава няколко награди, в това число и наградата на лондонските кинокритици.
По-малко успешна е ролята и на принцеса Сара от приказната филмова история „Kid in King Arthur’s Court” (1995). Но през същата година участва в чудесния филм на Анг Ли „Разум и чувства” (Sense and Sensibility) по мотиви от романа на Джейн Остин. Филмът е буквално отрупан с международни отличия, три от които са връчени на Кейт Уинслет. Най-стойностната сред тях е наградата на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство (BAFTA) за най-добро изпълнение на поддържаща роля. Именно за „Разум и чувства” едва 21-годишната актриса получава и първата си номинация за „Оскар”.
Пред 1996г. се снима във филма „Джуд“ (Jude) по мотиви от романа на Томас Харди „Невзрачния Джуд” под режисурата на британеца Майкъл Уинтърботъм, а също и в ролята на Офелия в „Хамлет” (реж. Кенет Брана).

Но ранната слава и огромната си популярност Кейт Уинслет дължи на огромния успех на филма на Джеймс Камерън „Титаник” (1997), в които изпълнява ролята на красива аристократка в партньорство с Леонардо Ди Каприо.
От този момент нататък младата британка се превръща в една от най-ярките холивудски звезди, която обаче упорито отказва да заживее по начина, който се очаква от актриса от нейния ранг. Звездният й статус обаче й позволява да избира внимателно ролите и филмите, в които се снима. Най-известните сред тях след „Титаник” са: „Quills” (2000), „Айрис” (Iris, 2001), Блясъкът на чистия ум“ (Eternal Sunshine of the Spotless Mind , 2004) „Finding Neverland” (2004), „Little Children” (2006), „Цялото кралско войнство” (All the King’s Men, 2006), „Пътят на промените” (2008).
За ролята си във филма на Стивън Долдри „Четецът” (The Reader, 2008) получава и първият си „Оскар” за най-добро изпълнение на главна роля, който едва ли ще бъде единственият в нейната кариера.


Кейт Уинслет в кадър от „Четецът“ (2008)

Въпреки младостта си, досега има общо 6 номинации за „Оскар”, но също и две награди „Златен глобус”, получени през миналата година едновременно в две категории – за главна и второстепенна роля във филмите „Пътят на промените” и „Четецът”. Впрочем впоследствие при раздаването на оскарите се получи нещо куриозно, защото на Кейт Уинслет връчиха престижната статуетка в категорията „най-добра актриса в главна роля“ за филма „Четецът”, след като малко по-рано за същото си изпълнение й бе връчен „Златен глобус” за най-добро изпълнение на поддържаща роля.


Кейт Уинслет триумфира след получаването на първия си „Оскар“.

До момента Кейт Уинслет се е снимала в над 50 филма, но освен това през 2000г. участва в записа на албума „Listen To the Storyteller”, за който получи награда „Грами” в категорията „най-добър албум за деца в разговорния жанр”.
За саундтрака на анимацията „Christmas Carol: The Movie” (2001) тя изпълнява баладата „What If?”, която впоследствие излиза във Великобритания като отделен сингъл и през юни 2001г. попада в топ 10 на най-популярните музикални хитове.
Още като тинейджърка, докато участва в сериала „Dark Season” Кейт се влюбва в младия актьор Stephen Tredre, с когото има интимна връзка в продължение на няколко години. И когато през декември 1997г. Стивън неочаквано умира, тя предпочита да се прости със своя приятел, вместо да присъства на официалната премиера на „Титаник” в Холивуд.
През 1998г. Кейт се омъжва за асистент-режисьора Джим Трипълтън, но бракът им просъществува само 3 години, независимо от това, че им се ражда дъщеричка. През 2003г. Кейт Уинслет се омъжва отново – този път за известния режисьор Сам Мендес („Американски прелести”, „Път към отмъщение” и др.), от когото има син. Но в началото на тази година двамата се развеждат и само няколко месеца по-късно Кейт се появи публично с новия си избраник – манекенът Луис Даулър.


Още докато беше заедно със Сам Мендес тя гледаше в друга посока.

Понастоящем Кейт Уинслет се снима в няколко филма, първият от които е комедия (реж. Елизабет Банкс), която трябва да излезе до края на годината.
За следващата есен пък е насрочена премиерата на новия филм на Стивън Содърбърг „Contagion”, в който британската актриса изпълнява една от главните роли заедно с Марион Котияр, Гуинет Полтроу, Мат Деймън, Джуд Лоу и др. А най-вероятно през 2012 година ще я гледаме в поредния филм на нуеморния Роман Полански, озаглавен „God of Carnage”. Нейни партньори ще бъдат Мат Деймън, Джоди Фостър и Кристоф Валц.

Read Full Post »

Older Posts »