Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Роже Вадим’


Преди 88 години е роден знаменитият френски актьор Жерар Филип. Този обаятелен мъж с лице на юноша, който бе любимец приживе не само на женската част от театралната и филмова аудитория, живя само 37 години. Но въпреки това успя да направи толкова, колкото малцина са успявали през своите продължителни кариери в изкуството.
„Жерар Филип остави след себе си образа на пролет и младост”, – написа за него Луи Арагон. За 15 години той участва в 29 филма и бе най-знаменитият, най-обичаният и най-популярният актьор не само във Франция.
Превъплъщавал се е еднакво успешно както в образи на свои съвременници, така и в герои от класическия репертоар, като Жулиен Сорел, княз Мишкин, Калигула, Мефистофел, принц Хамбургски и Ричард III, като винаги е покорявал публиката не само с безспорното си актьорско майсторство, но и с неизчерпаемото обаяние на своята лъчезарна личност.
Жерар Филип се появява на белия свят на 4 декември 1922г. в Кан, южна Франция, като едва не умира при раждането. Неговият баща Марсел Филип, по професия адвокат, притежавал доста земя в Прованс и малък хотел в Грас. Майка му Мину произхождала от семейството на богат хлебар от Прага.
Жерар завършва колеж, след което въпреки желанието на баща си, който настоявал да учи за юрист, се явява на няколко проби, преди да получи роля в комедията на Андре Русен „Съвсем обикновено момиче”, поставена на сцената в казиното на Кан от Клод Дофен. Едва двайсетгодишен вече блести с изпълненията си в спектакли, като „Пътешественик без багаж”, „Момичето знаеше…” и др.
През лятото на 1943 дебютира и в киното с филма „Момчетата от кея на цветята” на режисьора Марк Алегре, а през октомври постъпва в Консерваторията, където учи при опитния педагог Жорж Льороа. Но точно преди последните изпити Жерар неочаквано напуска, съблазнен от предложението да се снима във филма „Страна без звезди”(1946), който обаче нямал усех.
Силното му желание да получи главната роля в пиесата „Калигула” го подтиква да се срещне с нейния автор – знаменитият писател Албер Камю – и след двучасов разговор успява да го спечели на своя страна.
Спектакълът става събитие в театралния живот на Париж.
Критиците недоумяват, как е възможно начинаещ актьор да се справи толкова добре с толкова сложна роля. Прочутата Марлен Дитрих не крие възторга си от младия талант и дори го съветва да се насочи към киното.
През 1947г. излизат едновременно два знакови филма с негово участие – „Идиот” (реж. Жорж Лампен) и „Дяволът в плътта” на режисьора Клод Отан-Лара. Знаменитият киноисторик Жорж Садул отбелязва: „В трудната роля на княз Мишкин Жерар Филип се изявява като един от най-добрите актьори на нашето време…”
„Дяволът в плътта” имал голям зрителски успех. Актьорът Серж Реджани казва по този повод: „Всичко се нарежда така, сякаш Жерар е оправданието за нашето поколение. Всеки от нас си има свои достойнства, но той притежава всички едновременно”.
От този момент френските зрители буквално се влюбват в чаровния актьор и в създадения от него образ на срамежлив, меланхоличен и с подчертана непоносимост към лъжата, несправедливостта и моралната нечистоплътност млад човек. Със своята ангелска външност, стройна осанка, удивително съчетаващ античната мъжественост с почти женска крехкост и момчешко изящество, той привлича вниманието на Холивуд. Той обаче избира да работи в Европа.

С герои като Фабрицио дел Донго от „Пармския манастир” (1948) и особено Жулиен Сорел от „Червено и черно” (1954) доразвива темата за романтичния герой, не приемащ пошлостта и дребнавостта на заобикалящия го свят. Именно Стендаловите персонажи го превръщат в национален герой, в предмет на обожание и гордост.

Актрисата Мария Казарес след време казва за него: „Така и не опознах истинския Жерар. Той премина през живота неуловим, невидим… Дълбоко романтичен, той живя сякаш в изгнание – между небето и земята. Бе едновременно слаб и необикновено силен”.
Дори и за поколенията, родени след неговата преждевременна смърт, Жерар Филип се асоциира винаги с красота, младост, темперамент и остроумие – качества, които са особено присъщи на великолепния му герой  Фанфан лалето от едноименния филм на Кристиан Жак, излязъл през 1952г. и имал огромен успех навсякъде, където е прожектиран – включително и у нас.
В детските ми спомени, свързани с киното, именно този филм заема централно място. През същата година Жерар Филип участва и в „Красавиците на нощта” – един от най-хубавите филми на големия майстор на френското кино Рене Клер. Впрочем две години по-рано той се снима за пръв път в негова творба – „Хубостта на дявола”, партнирайки на легендарния Мишел Симон.
През 1956г. заедно със знаменития холандски документалист Йорис Ивенс Жерар Филип режисира филма „Приключенията на Тил Уленшпигел”, в който играе и главната роля.
Участията му в „Г-н Рипоа” (1955), „Монпарнас 19” (1957) и „Играчът” (1958) подсказват, че постепенно излиза от амплоато на романтичните герои, насочвайки се към по-сложни в психологическо отношение персонажи.
Предпоследна в блестящата му кариера е ролята във филма на Роже Вадим „Опасни връзки” (1959), в който действието от едноименния роман на Шодерло де Лакло е в съвременна Франция от средата на XX век.

Влечението му към разширяване на амплоато го отвежда при Луис Бунюел, под чиято режисура изпълнява последната си роля във филма „Треска в Ел Пао”.


С Мария Феликс в кадър от филма на Луис Бунюел „Треска в Ел Пао“ (1959)

През есента на 1959-а Жерар Филип усеща първите симптоми на тежко заболяване. Лекарите му откриват рак, за което научава само съпругата му Ан, която успява да запази в тайна страшната тайна.
Жерар Филип умира на 25 ноември 1959-а.
Погребват го на 28-и, в навечерието на десетата година от сватбата му с Ан. Облечен е в костюма на своя герой от пиесата „Сид”, в която играе на сцената в Авиньон. Тогава Жерар казва на Ан: „Ако внезапно умра, погребете ме в този костюм и плащ…”
Реклами

Read Full Post »


Тя е съблазнителна като греха и неподкупна, като самата добродетел.
Луис Бунюел

Катрин Фабиен Дорлеак, по-известна на целия свят като Катрин Деньов, е родена на 22 октомври 1943г. в Париж. Тя е третата от четирите дъщери на Морис Дорлеак и Рeне Деньов, които били известни театрални актьори. Дебютира едва 14-годишна в киното и продължава с малки участия до момента, в който Роже Вадим й поверява главната роля във филма си „Грехът и добродетелта” (1963). Оттогава до днес се е превъплъщавала на екрана 109 пъти. За най-успешни са смятани изпълненията й в „Шербургските чадъри” (1964) и „Индокитай” (1992), но според нея самата – най-добрата й роля е във филма на Луис Бунюел „Дневна красавица” (1967).
Деньов е била любимка на дизайнера Ив Сен-Лоран, който е създал костюмите за нейните героини в няколко филма. Освен френски, Катрин говори перфектно още три езика – италиански, английски и немски. Любимата й актриса е Мерилин Монро. Но винаги се е възхищавала на Марлен Дитрих и Грета Гарбо, на които неволно подражава в личния си живот.
Деньов се е изявявала и като певица в дуети с Бернадет Лафон, Жерар Депардийо, Малкълм Макларън, Джо Кокър и Ален Сушон, а през 1981г. пуска албум с песни на Серж Генсбург.
Дизайнер е на очила, обувки, бижута и поздравителни картички.
Неотдавна написа автобиографична книга, озаглавена „В своята собствена сянка” („A l’ombre de moi-meme“). В нея разказва напълно откровено за дългогодишната си кариера в киното, като се почне от участието й в знаменития филм на Луис Бунюел „Тристана” и се стигне до отличения със „Златна палма” в Кан филм на Ларс фон Триер „Танцьорка в мрака”, в който играе малка, но запомняща се роля.
Един от последните филми с нейно участие е „Potiche“ на режисьора Франсоа Озон, в който играе и Жерар Депардийо, участвал също и в един от най-хубавите филми с Катрин Деньов – „Последното метро„. 


Кадър от филма „Дневна красавица“ на Луис Бунюел, в който Деньов изигра
една от най-добрите си роли в киното.


Катрин Деньов никога не е обичала празниците, шумните банкети и огромните букети. „Празниците са измислени от продавачите на цветя”, твърди тя, което не означава, че е по-снизходителна към продавачите на брилянти, например. Казват, че единственото цвете, което може да разтопи леденото й сърце е розовата орхидея. Но колкото и да не са й по вкуса тържествените чествания, само след два месеца тя отново ще бъде във фокуса на вниманието. Защото ще стане на 67 години, което със сигурност ще даде повод за ново вглеждане не само в блестящата й артистична кариера, но и в нейния личен живот.
Катрин Деньов 

ИЗГРЯВА НА НЕБОСКЛОНА

на френското кино преди 46 години – на премиерата на „Шербургските чадъри”. Зрителите тогава били запленени от нейното ледено очарование. Малко по-късно Хичкок ще я сравни с „огън под леда”.


Катрин Деньов в кадър от филма „Шербургските чадъри“ (1964)

Успехите си като актриса Деньов дължи не толкова на своите външни данни, колкото на неповторимото си умение да разкрива зад външната студенина ярката индивидуалност на героините си. Но животът й винаги е оставал в сянка не само за многобройните й поклонници, но дори и за най-ловките репортери. Малко са пикантните подробности в него, които са станали известни на широката публика. Може би само отношенията й с режисьора Роже Вадим, който преди това открива за киното Бриджит Бардо, са давали повод за не дотам лицеприятни коментари. Когато се запознали, Катрин била едва 17-годишна и се наричала още Дорлеак, а не Деньов (девическата фамилия на нейната майка). Роже Вадим като един истински Пигмалион, превръща стеснителното момиче в уверена в себе си жена. От него тя научава не само тайните на актьорското майсторство, но и на „сладкия живот”, който води артистичната парижка бохема по онова време. Именно този французин от руски произход превръща незабележимата брюнетка Катрин Дорлеак в пленителната блондинка Катрин Деньов.


Катрин Деньов и Роже Вадим скоро след запознанството им през 1960г.

Роже Вадим обичал страстно втората си муза след Бардо, но до брак така и не се стига, въпреки раждането на сина им Кристиан през 1963г. А Катрин така и не успява да блесне в някой от неговите филми.

РАЗКРИВА СВОЯ НЕОБИКНОВЕН ТАЛАНТ

в мюзикъла „Шербургските чадъри” (1964), режисиран от Жак Деми. Невероятно успешен се оказва и следващият филм на този режисьор с нейно участие – „Госпожиците от Рошфор” (1967). В него Катрин се снима заедно със своята не по-малко известна сестра Франсоаз Дорлеак, която загива при автомобилна катастрофа през същата година.
Деми мечтаел да екранизира „Анна Каренина” с Деньов в главната роля, но проектът му не се реализира. По това време младата и вече прочута актриса се обвързва с модния британски фотограф Дейвид Бейли. Този първи и единствен брак в нейния живот просъществувал формално 7 години.

Но още преди официалния си развод Катрин се запознава с Марчело Мастрояни. Двамата участвали във филма „Това се случва само с другите” (1971, реж. Надин Трентинян). Отначало италианският чаровник не бил особено впечатлен от новата си екранна партньорка. „Професионална красавица“, била резервираната му оценка за 27-годишната звезда. Той все още преживявал скорошната си раздяла с американката Фей Дънауей. Деньов също била потисната, заради края на връзката й с Франсоа Трюфо, възникнала докато се снимала във филма му „Сирената на Мисисипи” (1969). 

ВРЪЗКАТА Й С МАРЧЕЛО МАСТРОЯНИ

бързо се задълбочава, превръщайки се в бурен роман, продължил няколко години. През това време големият италиански актьор, който бил женен, сновял като луд между Рим и Париж, за да предлага на Катрин да се съберат. Тя обаче била непреклонна. Дори и раждането на дъщеря им Киара през 1972г. не променя нищо. Деньов продължавала да се дърпа, въпреки че Мастрояни най-после измолил от жена си обещанието, че ще му даде развод. Но след поредния категоричен отказ на французойката, той се завръща посрамен в италианското си семейство.


Катрин Деньов с дъщеря си Киара Мастрояни по време на кинофестивала в Кан през 2008г.

Дъщеря им Киара днес също е прочута актриса. Започнала е да се снима още от 8-годишна заедно с майка си във филма на Клод Льолуш „Ние двете”.
На 6 август тази година Киара Мастрояни получи престижна награда за майсторство (еxcellence award) по време на 63-ия международен кинофестивал в Локарно.

Катрин Деньов винаги е обичала да демонстрира своята пълна независимост и не без гордост заявява многократно, че родила и отгледала двете си деца, без да й се е налага да се омъжва, нито пък да прекъсва любимата си работа. Освен това всичките й любовни романи приключват по нейно желание, освен един-единствен – този с киното, който продължава и до днес. Деньов не може да се оплаче от липсата на интересни предложения за нови филми от прочути режисьори. Мнозинството французи пък не престават да я смятат за най-перфектната Мариана – националният символ на Франция. Според тях

ТЯ ОЛИЦЕТВОРЯВА ВЕЧНАТА ЖЕНСТВЕНОСТ

много по-добре от други икони на киното, като Мерилин Монро и София Лорен, например.
На въпроса дали е щастлива, Катрин отговаря, че е изпитвала щастие, когато се снимала в „Шербургските чадъри”, а сега просто обича живота. „Щастието все пак е привилегия на младостта”, уточнява тя.
Деньов все още е харесвана и обичана от мъжете. Поредният й обожател е италианският бизнесмен Виторио, който също многократно й е предлагал да се оженят. Не е трудно да се досетим, какво му е отговорила актрисата.


Кадър от „Коледна приказка“ (2008, реж. Арно Деплешен) – един от най-новите филми

с участието на Катрин Деньов. 

Красотата и обаянието на тази жена дори и на сегашната й възраст е загадка не само за околните, но и за нейните партньори. Защото тя винаги е предпочитала да се гримира сама, не допускайки чужди ръце да се докосват до лицето й. Разбира се, полагала е усилия да съхрани онова, което й е дадено от природата, но никога не е правила жертви в името на красотата, нито пък се е лишавала от малките житейски удоволствия. Продължава да пуши (вижте клипа), обожава сладките неща и въпреки това не се подлага на никакви диети. Не допуска дори мисълта за евентуална хирургическа намеса за разкрасяване.
И въпреки че знае добре цената си, Катрин Деньов никога не е демонстрирала самодоволство от постигнатото. „Обичам съвършенството във всичко – в киното и в живота” – казва тя. – „Затова постоянно ми се иска да променям нещата. Дори в последния си ден бих възкликнала: Не, почакайте! Още не съм готова. Всичко, което ми се е случило, е било само генерална репетиция”.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Източник: моята статия за Катрин Деньов, излязла във в. „ТВ Сага” на 5 август 2010г.

Read Full Post »