Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘РАН’



Навършиха се 102 години от рождението на великия японски режисьор, сценарист и продуцент Акира Куросава.

Статията за неговите филми може да прочетете в сайта  ДРУГОТО КИНО.

Реклами

Read Full Post »


Навършиха се 100 години от рождението на великия японски режисьор, сценарист и продуцент Акира Куросава.
Той е роден на 23 март 1910г. в Токио. Своя дълъг път в киното той започнал още през 1936-та в киностудията Тохо, където работил 7 години като помощник-режисьор. Първият си самостоятелен филм – „Геният на джудото” (Sugata Sanshirô) заснел през 1943г., а признанието и известността дошли през 1950 година след излизането на филма му „Рашомон”, отличен със „Златен лъв” на кинофестивала във Венеция. Четири години по-късно излязъл и най-популярният филм в цялата кариера на Куросава „Седемте самураи” (1954).
Гледал съм повечето от филмите на Куросава и поне няколко от тях ще останат завинаги в съзнанието ми като образци на филмово изкуство. Това важи особено за „Рашомон“ (1950), „Да се живее” (1952), „Червената брада” (1965), „Додескаден”, „Кагемуша” (1980) и „Ран” (1985).

Тоширо Мифуне в кадър от филма на Куросава „Червената брада“

Акира Куросава бе признат за ненадминат класик на киното още приживе, което съвсем не означава, че неговата режисьорска кариера е била само низ от успехи. Нерядко му се е налагало да изпита горчивината от неуспехите и неразбирането от страна на родната публика. Неговите филми не носели големи приходи и след като собствената му компания се разорила получил предложение от Холивуд, но и там нещата не потръгнали. След разногласия с шефовете на студията, която го наела, зарязал всичко и се завърнал в родината си. През декември 1971г. Куросава извършил опит за самоубийство.
След продължително прекъсване той отново се завърнал на снимачната площадка, за да заснеме в студия „Мосфилм” чудесния си филм „Дерсу Узала” (1975) по мотиви от книгата на Владимир Арсениев, който му донесе „Оскар” за чуждоезична продукция.
Куросава бе сред най-проникновените тълкуватели на творчеството на Достоевски чрез средствата на киното. Доказателство за това е превъзходният му филм „Идиот”, който и до днес се нарежда сред най-оригиналните и верни на духа на писателя екранизации.
В Япония, а също и почти в цяла Азия, Куросава бил заклеймяван като спекулант, умеещ да представя чрез своите филми националната специфика по начин, който да се хареса на Запада. Истината всъщност е друга. Легендарният режисьор е сред малцината азиатски кинотворци, чието творчество надраства рамките на специфично азиатското, за да достигне измеренията на общочовешкото, което го прави вълнуващо и разбираемо за зрителите по целия свят. Нерядко той черпи вдъхновение от Европа и Америка. Сред любимите му режисьори били Джон Форд и Абел Ганс, а така също и Сергей Айзенщайн, от който Куросава възприел навика сам да отговаря за монтажа на своите филми.
Не са малко и западните майстори на киното, които са се учили от Куросава. Нека не забравяме, че именно като резултат на осъвременяването на негови се бяха създадени такива шедьоври на уестърна, като „Великолепната седморка” (1960), направен по мотиви от „Седемте самураи” и „За шепа долари” (1964) на Серджо Леоне, който пък е основан върху сценария на Куросава за филма „Телохранител”.
Днес вече никой не оспорва факта, че именно благодарение на Куросава азиатското кино се превърна в неотделима и много важна част от световното кино. В продължение на дълги години неговото име олицетворяваше за хората от Запада едва ли не цялото японско кино. Това, разбира се, не беше справедливо спрямо останалите в сянка други велики японски кинотворци. С течение на времето обаче светът се промени и много от предишните стереотипи на възприемане на азиатската култура рухнаха. Постепенното разширяване на културните контакти и информационния обмен, а също така появата на нови, алтернативни тълкуватели на киноизкуството, допринесе за „откриването” на гениалните филми на режисьори като Ясудзиро Одзу, Кендзи Мидзогучи, Микио Нарусе и много други превъзходни майстори, които преди бяха абсолютно неизвестни на Запад. За изследователите на киното започна да става ясно, че към момента на своята безапелационна победа на кинофестивала във Венеция през 1951 година Куросава е работел в своята родина в силно конкурентна среда, а японската национална кинематография не само в следвоенния период, но и в довоенните години вече е била произвела редица шедьоври, за които чуждестранната общественост нямаше ни най-малка представа почти до края на 60-те години.
През март 1990г. Акира Куросава бе удостоен с почетен „Оскар” за изключителен принос в » в киноизкуството, а през 1994г. му връчиха и ваградата на Киото.
Последният му филм „Мададайо” е заснет през 1993г. Пет години по-късно – на 6 септември 1998 на 88-годишна възраст – Акира Куросава почина от сърдечен пристъп.

Read Full Post »