Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Първи на луната’


„ИГРА НА ВОЙНА” (WAR GAME) – 1965

Тази британска продукция е сочена за първият, при това превъзходен мокументари филм. В този случай режисьорът Питър Уоткинс (Peter Watkins) използва имитацията на документален филм, за да разкаже хипотетичната история за това как във Виетнам се намесват и китайците, а междувременно СССР бомбардира с ядрени бомби Великобритания.
„Игра на война” получава „Оскар” като най-добър документален филм през 1967г.

 

 

„ЗЕЛИГ” (Zelig) – 1983


В своя може би най-добър филм безподобният Уди Алън изгражда с невероятно майсторство грандиозна киномистификация, имаща за цел да убеди зрителите в съществуването на индивид, обладаващ удивителната дарба без видими усилия да променя външността си.

 

 

„ПРОКЛЯТИЕТО БЛЕЪР” (The Blair Witch Project) – 1999

Първият мокументари-хорор предизвика истински бум в световното кино. Заснет само за $60 хиляди, той донесе $248 млн. от разпространението си в САЩ и по световните екрани. Тази ужасяваща история за трима студенти от филмов колеж, които изчезват в гората в процеса на издирването на вещицата от Блеър, за която искат да направят филм, е заснета с любителска камера. Сюжетът на филма е напълно измислен, но въпреки това на въдичката се връзват милиони лековерни зрители.

„ПЪРВИ НА ЛУНАТА” (Первые на Луне) – 2005  

Най-известният руски филм в стил мокументари. Имитирайки официалната съветска кинохроника от 30-те години на миналия век, режисьорът Алексей Федорченко разказва невероятната история за уж осъществен още през 1938 година пилотиран космически полет до Луната. „Първи на Луната” е отличен с наградата за най-добър документален филм на Венецианския кинофестивал през 2005г.

„ТЪМНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА” (Opération lune) – 2002

Австралийският режисьор Уилям Керъл (William Karel), заснема 75-минутния си „документален” филм за френската телевизия под заглавието „Oперация Луна”, но филмът е по-известен под заглавието „Тъмната страна на Луната”. В него е показано напълно сериозно как видни американски политици и астронавти признават, че полетите на „Аполо” до Луната всъщност били заснети в Холивуд от режисьора Стенли Кубрик. И макар че от финалните кадри да става ясно, че всичко е било постановка, този филм предизвика огромен скандал, наливайки масло в огъня на „научната” дискусия за това имало ли е наистина пилотирани полети до Луната?

„ТОВА Е СПАЙНЪЛ ТАП” (This Is Spinal Tap) – 1984

Този филм на прочутия американски режисьор Роб Райнър („Когато Хари срещна Сали”, „Мизъри” и др.) е смятан за класика на музикалния филм в стил мокументари. Освен това, именно след неговото излизане по екраните режисьорът Роб Райнър за пръв път употребява термина „мокументари”, опитвайки се да обясни в едно интервю какъв е жанрът на филма му. В него се разказва за гастролите из Америка на измислена британска рок-група, чиято слава вече е отшумяла.

„ЗАБРАВЕНО СРЕБРО” (Forgotten Silver) – 1995

Режисьор на този прочут телевизионен филм е самият Питър Джаксън – създателят на трилогията „Властелинът на пръстените”. Само три години преди да се заеме с грандиозната фентъзи-епопея той се забавлява с тази чудесна пародия на документален филм за някакъв „забравен” гений – откривател на много кинематографски техники, на чиито видеоматериали уж съвсем случайно попада Питър Джаксън.

„СЛАДЪК И ГАДЕН” (Sweet and Lowdown) – 1999  

В този чудесен псевдобиографичен музикален филм Уди Алън се впуска в необятния свят на джаза, като измисля напълно живота на Емет Рей (пресъздаден великолепно от ШОН ПЕН) – китарист-виртуоз, живял през 30-те години на миналия век и неотстъпващ по своето майсторство на легендарния Джанго Рейнхарт.

БОРАТ: КУЛТУРЕН ОБМЕН С АМЕРИКА ЗА НАПРЕДЪК НА ВЕЛИКИЯ БРАТСКИ КАЗАХСТАНСКИ НАРОД
(Borat: Cultural Learnings of America for Make Benefit Glorious Nation of Kazakhstan) – 2006


Комедия на режисьора Лари Чарлз със Саша Барон Коен в ролята на казахския журналист Борат Сагдиев, който заминава за САЩ, за да заснеме документален филм. „Борат” получи доста добри отзиви не само от публиката, но и от критиците.

„СМЪРТТА НА ПРЕЗИДЕНТА”(Death of a President) – 2006  

Филмът на британския режисьор Гейбриъл Рейндж разказва за убийството на президента на САЩ Джордж Буш-мл. от сирийски фанатик, пародирайки американските страхове пред настъплението на световния тероризъм. Показан в най-гледаното време по телевизията, филмът предизвиква истински фурор, а на кинофестивала в Торонто е отличен с наградата на международната критика (FIPRESCI).

Read Full Post »


През декември започва да снима нов филм под заглавие „Аполо 18” нашумелият руски режисьор Тимур Бекмамбетов („Нощна стража“, „Дневна стража“, „Неуловим” с Анджелина Джоли и др.) Според информацията в руските медии, става въпрос за история, разказана в стил мокументари. Това е послужило като повод на руския в. „Труд” да се опита да обясни, защо псевдодокументалното кино днес е толкова популярно по света и кога бумът на филмите мокументари ще залее и Русия.
В епохата на непрестанно стопяващото се доверие към средствата за масова информация, когато всеки телевизионен сюжет може да се окаже фалшификация, а програмата Photoshop е качена практически на всеки персонален компютър, жанрът мокументари печели все по-голяма популярност. Използвайки псевдодокументална стилистика, често имитираща документалната хроника, немалко съвременни режисьори извличат изгода от неизтребимата вяра на зрителите в „изображенията”, независимо дали това са фотографии, документални филми или телевизионни предавания.

КАКВО Е МОКУМЕНТАРИ?

Самият термин „мокументари” произлиза от сливането на две английски думи – mock (присмивам, подигравам, имитирам) и documentary (документален).

За първи път терминът е употребен от американския режисьор Роб Райнър в едно интервю, дадено в средата на 80-те години на миналия век по повод на неговия филм „This Is Spinal Tap” (1984) разказващ за несъществуваща рокерска група от неудачници, определила насоката на развитие на рок музиката.

Класически пример за мокументари, но не в киното, а в радиоефира, това е радиоинсценировката по романа „Война на световете“ на Хърбърт Уелс, направена от Орсън Уелс още през 1938г.

В началото на предаването Уелс предупреждава слушателите, че цялото предаване ще бъде инсценировка, но за тези, които включват своите радиоприемници със закъснение то прозвучава като невероятен репортаж от мястото на събитието: кацане на марсианци на Земята, които възнамеряват да завладеят планетата.

„Предпоставка за популяризирането на мокументари е от една страна развитието на цифровите технологии и тяхната всеобща достъпност, а от друга — развитието на телевизията като тотален образ на света”, -твърди известният руски киновед от български произход Кирил Разлогов.
Жанрът мокументари или псевдодокументалното кино се използва при правенето на фантастични по същността си филми, маскирани като документалистика.
За един от неговите основатели се счита австралийският режисьор Уилям Керъл, заснел през 2002-а 75-минутния „документален” филм „Тъмната страна на Луната” (Opération lune), който показва как видни американски политици и астронавти признават, че полетите на „Аполо” до луната всъщност били заснети в Холивуд от режисьора Стенли Кубрик.
Това дори се потвърждава и от неговата съпруга Кристиан.
Филмите „мокументари” всъщност показват напълно или частично измислени неща, заснети така, че да изглеждат като документ. Тяхната поява е обусловлена от това, че самото понятие „документ” в днешно време става все по-размито, а така наречената „документалност” е просто естетическа система – набор от прийоми, притежаващи огромен потенциал за манипулация с обективната истина.
И макар че в края на „Тъмната страна на луната” (вижте този финален откъс) да става ясно, че всичко е постановка, този филм прдизвика огромен скандал, наливайки масло в огъня на старата дискусия за истинността на пилотираните полети до Луната.
Впрочем няколко години по-рано нашумя не по-малко един друг – игрален филм, озаглавен „Кеприкорн 1”, разказващ за фалшифицирана експедиция до Марс. Той провокира милиони зрители да се замислят – а не е ли възможно и те също да са били подведени от НАСА относно кацането на луната?

Много любопитен е филмът на Алексей Федорченко „Първи на Луната” (2005), който чрез имитация на документални кадри се опитва да внуши, че луната е била посетена още през 1938 година – при това от съветски космонавт.
Тази остроумна и дълбоко иронична творба също предизвика огромно вълнение и крайно противоречиви обществени реакции. Космическите специалисти се почувстваха обидени, а любителите на фантастиката изпаднаха във възторг. Сигурно не са били малко и лековерните зрители, които са допуснали, че е възможно действително да се е случило така, както е показано във филма. Показателно е също така, че с този си филм Федорченко спечели много международни отличия, но не в качеството си на фантаст, а на кинодокументалист. Една от наградите бе от кинофестивала във Венеция, където филмът „Първи на луната” е представен в секцията „Venice Horizons Documentary Award”.
Новият филм на Федорченко „Овсянки” разказва в духа на мокументари за обичаите и традициите на изчезнала народност в Русия.
Елементи на мокументари са използвани много находчиво и от много други режисьори – например Уди Алън, който в своя знаменит филм „Зелиг” показа хроникални кадри, в които неговият герой се мотае около самия Хитлер. Сега се сещам и за „Форест Гъмп” на Ръбърт Земекис, в който пък героят на Том Ханкс се ръкува с президента Джон Кенеди.

ЗАЩО МОКУМЕНТАРИ Е ТОЛКОВА ПОПУЛЯРЕН?

Създателите на филми мокументари се възползват от тоталната доверчивост на публиката. Умело подправяйки наличните документални кадри, те девалвират самото понятие документалност. Авторите на мокументари имитират успешно сензационни тв-репортажи, научно-популярни филми и даже смразяващи телевизионни сюжети от типа „невероятно, но факт”. „Мокументари филмите съзнателно предоставят на зрителите възможността за своето разобличение. По това те се отличават от обикновените фалшификации и полудокументални ленти, напъващи се да минат за документалистика”, — смята руският киновед Виктор Матизен, който е убеден, че много скоро мокументари вълната ще достигне до Русия.
Убеден съм, че България едва ли ще бъде изключение.

Read Full Post »