Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘похищението’


Днес научих, че снощи е починал Пламен Масларов – режисьорът и директорът на Българската национална филмотека, когото аз дълбоко уважавах. Той си отиде едва на 60 години. Навърши ги неотдавна – на 1 януари т.г.
До последния си дъх бе отдаден на киното и издъхна докато снимаше поредния си филм. И като филмов, телевизионен и театрален режисьор, продуцент, актьор, и като директор на Българска национална филмотека той се раздаваше изцяло в опазването на филмовото ни наследство, създаването на филми и поддържането на топли отношения с многобройните си приятели.

Поклон пред паметта му!

Поклонението ще се извърши във фоайето на Народния театър в петък, 11 юни 2010, от 11 часа.


Пламен Масларов е изтъкнат филмов и театрален режисьор, актьор, сценарист и продуцент. Роден е през 1950 в Своге. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) “Кр. Сарафов” в София през 1974 г. в класа на проф. Христо Христов. Още докато следва работи като асистент-режисьор и прави актьорски дебют в ролята на Мустафата в един от най-значителните за българското кино филми “…И дойде денят” (1973), на режисьора Георги Дюлгеров.
След няколко години работа като театрален режисьор в Пловдив и Бургас, Пламен Масларов специализира кинорежисура и драматургия в Париж (CRUS).
Дебютира като режисьор с късометражния филм “Ситуация”. Първият му дългометражен филм “Любовта на Мирон” (1980) спечели наградата за най-добра мъжка роля на фестивала в Сан Ремо, Италия.
През 1992/94 в Страсбург взема участие в програмата на Европейския съвет за култура за източноевропейските страни “Одисей”.
От 2001 до началото на 2003 година е директор на Народния театър “Иван Вазов”.
От 17 ноември 2004 е директор на Българска национална филмотека.
Автор е на около 50 документални филма, на телевизионната поредица „Българският ХХ век”, и на 10 игрални филма, сред които “Зелените поля…” (1984), “Съдията” (1986), “Забранено за възрастни” (1987), “Кмете, кмете…” (1990), “14-те целувки” (1997). Премиерата на последния му филма „Похищението“ бе неотдавна. Режисьор и съсценарист е на телевизионните сериали “Съдебни хроники” (1992), “Слово за ползата от четенето” (2000), “Не се навеждай навън” (2004). Продуцент е на “Граница” (1994). В сатиричния театър поставя пиесата „Маршрутка” на Елин Рахнев.
До последния си дъх беше на терен и работеше над телевизионния филм „Корави старчета”.

Read Full Post »


На 29 януари от 19 часа в столичното кино „Люмиер” се състоя премиерата на новия български игрален филм „Похищението“. Той разказва историята на млад мъж, който след излизането си от затвора търси сметка на писателя, описал живота му в нашумял филм. За да си отмъсти, го въвлича насила в истинския подземен свят, изпълнен с рекет, отвличания и предателства. Двамата се заплитат в напрегната история с красиво момиче, наполовина рускиня, която е защитен от полицията свидетел. След похищението на момичето, действието поема в неочаквана посока и никой вече не е същия.
Един филм за житейската рулетка…
Сценарист е Боян Биолчев, а режисьор – Пламен Масларов, познат на любителите на българското кино със забележителните си по-ранни филми „Любовта на Мирон“, „Съдията”, „Забранено за възрастни” „Кмете, кмете” и др.
Според Биолчев филмът е за философията на творчеството или по-скоро за отговорността на писателя за съдбите на хората, които описва. Но за основа е послужил чисто криминален сюжет, в основата на който е едно отвличане – доста модна тема напоследък в контекста на задълбочаващата се българска престъпност. Биолчев и Масларов едва ли са допускали, че замисленият от тях сюжет преди 6-7 години ще прозвучи толкова актуално в светлината на днешните събития. Разбира се, техният филм е посветен на съвсем друго нещо – и то е дали човекът на изкуството има право да си послужи с нечий реален живот, за да направи по истински изкуствения живот на екрана. Това са думи на Биолчев, казани в предаването „Тази сутрин” по бТВ на 27 януари. (Вижте видеото)
„Похищението” е своеобразно продължение на филма на Никола Рударов „Вик за помощ“ от 1986 г., създаден по роман на Биолчев „Сатурнов кръг“. Той се опитва да отговори на въпроса какво би се случило с героя на Ивайло Герасков от „Вик за помощ“ след неговото излизане от затвора.
В главните роли на „Похищението” участват Валентин Ганев, Иван Радоев и рускинята Юлия Пересильд. Известните музиканти Васил Гюров и Светльо Витков се появяват в епизодични роли, като бившият вокалист на група „Хиподил“ е и автор на музиката във филма.
Това е един „гледаем” филм, както казва неговият режисьор и разчита най-вече на естествения интерес у хората. Аз лично успях да го видя и на последния Варненски кинофестивал „Любовта е лудост” и определено смятам, че освен несъмнени художествени достойнства, притежава необходимия зрителски потенциал, за да допадне на широката публика.
За съжаление, дори и най-посещаваните български филми не могат да се похвалят с особено много публика у нас. За любителите на статистиката ще припомня, че рекордьорът в това отношение „Дзифт” е бил гледан едва от 35 972 зрители, а „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който има шанс дори да получи „Оскар” – от 26 620. „Източни пиеси” – най-хубавият български филм на 2009 година – е бил посетен едва от 17 393 зрители, независимо от международното му признание на престижни кинофестивали.
Филмът „Похищението” ще тръгне по екраните от средата на февруари – най-напред във Варна – а после в столицата и останалите градове на страната.

Режисьорът на „Похищението“ Пламен Масларов получава поздравления след премиерата от Татяна Лолова.


Read Full Post »