Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘портрети’


89 години навърши големият френски актьор МИШЕЛ ПИКОЛИ, който се е снимал в над 200 филма, много от които отдавна са се превърнали в класика на световното кино. При това в какви филми и на кои режисьори! Самото им изреждане представлява истински летопис на най-доброто от европейското кино през последните шест десетилетия…
Вижте повече за живота и творчеството на легендата на френското кино в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



Навършиха се 107 години от рождението на Грета Гарбо – една от легендите на световното кино, наричана „скандинавския сфинкс“.

Целият текст, посветен на най-загадъчната актриса в историята на киното, може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



На 2 август Питър О’Тул навърши 80г. Но малко преди да отпразнува тази годишнина той обяви официално, че слага край на актьорската си кариера. За разлика от други легендарни британски актьори, като Лорънс Оливие и Джон Гилгуд, Питър О’Тул е смятан за „хроничен неудачник“, защото така и не успява да получи „Оскар“, независимо че е осем пъти номиниран за най-престижната награда. Но и без да е официално коронован, той се нарежда сред малцината истински крале на сцената и екрана.
Целият текст за  Питър О’Тул може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



На 3 май се навършват 31 години от смъртта на Наргис, легендарната индийска актриса, която по-възрастните поколения у нас неизменно свързват с Радж Капур и неговите филми „Бродяга“ и „Господин 420“, ползвали се с култов статут сред българските кинозрители в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век.
Повече за живота и филмите на легендарната двойка на Боливуд може да научите от сайта  ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Роденият преди 63 години Джеръми Айрънс е сред малцината съвременни актьори, успяващи великолепно да разкрият противоречивата човешка природа зад привидната си безупречност и сдържаност.

Цялата статия за актьора може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


 

Том Ханкс, който днес навършва 55 години, е вторият актьор в историята след Спенсър Трейси, спечелил „Оскар“ за главна роля през две поредни години – 1973 и 1974 (за изпълненията във филмите „Филаделфия“ и „Форест Гъмп“).

Целият портрет на Том Ханкс може да намерите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Джулиан Мур е сред най-добрите холивудски актриси в момента. Сред най-ярките й изпълнения са ролите  във филмите „Преки пътища “, „Буги нощи“, „Краят на аферата“, „Идеалният мъж“, „Часовете“, „Далече от Рая“ и др.

Прочетете повече за Джулиан Мур в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



Днес навършва 65 години германският режисьор Вим Вендерс, когото имах удоволствието да интервюирам по време на посещението му у нас за 13-ия София Филм Фест през март 2009г. (Вижте тук откъс от това интервю).
Последният негов филм, представен в България бе „Снимки в Палермо”, който за огромно мое съжаление бе пренебрегнат от публиката и според статистиката са го гледали само 6534 зрители. Жалко наистина… Защото си спомням как навремето гледах в препълнена зала „Париж, щата Тексас”, а и по-късно в рамките на София Филм Фест имаха огромен успех филмите му „Буена Виста Сошъл Клъб” и „Хотел за един милион долара”.
Тъжно ми става като си помисля колко много прекрасни филми на великолепни майстори на киното като Вендерс не стигат до нашата публика – било по вина на разпространителите, които въобще отказват да ги купят, било поради инертността на самите зрители, които не си правят труда да гледат филми, за които нищо не са чували…Лошото е, че тази тенденция все повече се задълбочава, защото увлечението по лесносмилаемите „пуканкови” филми се превръща в навик за онези, които могат да си позволят да гледат филми в киносалоните.
Вярно е, че „Снимки в Палермо” не е най-силната творба на Вендерс, но аз бях дълбоко разтърсен от искреността на режисьора в разработването на толкова сложна тема, каквато е Смъртта. Той обаче се е вгледал в нея с проникновената сила на голям творец, който няма никакво намерение да залъгва никого, а най-малкото пък себе си…
„Снимки в Палермо” е модерна приказка за смъртта, която в крайна сметка утвърждава живота по начин, който ми напомни за един друг филм на Вендерс, направен точно преди 30 години. Става въпрос за уникалния документален филм на Вим Вендерс, озаглавен „Филмът на Ник – Светлина над водата”. В него камерата запечатва буквално самия процес на умиране на болния от рак американски режисьор Никълъс Рей – близък приятел на Вендерс.
Горе-долу оттогава Вим Вендерс е буквално обсебен от темата за смъртта. Две години след филма за последните дни от живота на Никълъс Рей той отново снима филм за умирането, фокусирайки се върху съдбата на авторското кино. По време на кинофестивала в Кан Вендерс инсталира камера в хотелската си стая, която заснема разговорите му с неколцина знаменити режисьори, опитвайки се да получи техния отговор на въпроса: „УМИРА ЛИ КИНОТО?”


Микеланджело Антониони говори за съдбата на киното пред камерата на Вендерс във филма му „Стая 666“ (1982)

Телевизорът на заден план олицетворява основната опасност пред седмото изкуство в наши дни. Вендерс запечатва на лента размишленията за бъдещето на киното на велики кинематографисти, като Годар, Фасбиндер, Херцог и особено Антониони, който може би най-ясно от всички прогнозира, че адаптирането към съвременните технологии би имало особено важно значение за оцеляването на киното.
Любопитно е, че мнозина от критиците обичат да сравняват германския режисьор с италиански майстор, наричайки го „Антониони на постмодерната епоха”. Защото предчувствията на гениалния създател на „Фотоувеличението” от късните му филми, стават основа на мирогледа и определят стила на младия Вендерс, който също предпочита меланхоличните пътешествия през градове, индустриални пейзажи и застинали природни пространства. В лицето на актьора Рудигер Фоглер намира съмишленик, с когото прави първите си „road movies”, подобно на Антониони, който бродеше из модерната „червена пустиня” с Моника Вити. Едва ли е случайно, че именно Вим Вендерс помага на италианския гений да направи своите последни филми, когато вече бе почти напълно парализиран.
Вендерс продължава по свой начин толкова важните за Антониони „размишления върху съдбата на киното”, допълвайки ги обаче с все по-често произнасяната дума „смърт”. Осъзнавайки почти безизходната криза на киноизкуството, германският режисьор съумява да напипа съществуващия все още пулс на живота, който вибрира и в най-меланхоличните кинопътешествия, приличащи на безсюжетни уестърни сред дегероизираната съвременна епоха. Вендерс не мигрира по света със своята „германска душа” подобно на Вернер Херцог, нито пък има нещо общо със славянската носталгия на Андрей Тарковски, а търси навсякъде начини за сливане с духа на глобализиращия се свят.
„Живях в Америка почти 10 години – казва той, – но не спирах да пътувам и не направих грешката да си мисля, че мога да бъда американец. Живях като европейски кинотворец, пътувайки до Европа доста често през това време, защото Европа ми липсваше. Липсваха ми езиците, границите, културата, обмяната на идеи, разнообразието на нашия континент. Америка е огромна страна, няма граници, всички говорят един език и осъзнаваш, че езиковото богатство в света на културата и различните региони на Европа е голям плюс, който я прави толкова интересна, толкова жизнена и ободряваща. Така че, аз съм щастлив, че съм се завърнал и ми се налага отново да пресичам граници и да общувам с някого, чийто език не разбирам…”
И Вендерс подобно на Антониони се опитва да проникне в реалността, изследвайки процеса, в резултат на който природата и човешката душа се оказват погълнати (и може би задушени?) от модерната цивилизация.
През 2002г. той се завръща към темата за смъртта в своята късометражка „12 мили до Трона”, който е част от сборния филм „С десет минути по-стар”, съставен от кратки новели на Годар, Херцог, Бертолучи, Джармуш и др. И този път Вендерс остава верен на своите принципи, опитвайки се да дискредитира за пореден път физическата реалност. Показвайки на екрана наркотичния кошмар на своя герой, който едва не загива, носейки се по пътищата на Америка, Вендерс се опитва да ни провокира към размисъл над въпроса: „Защо дори и директната среща със смъртта не е в състояние да ни промени?”
Но ето че в „Снимки в Палермо”, за който споменах в началото, темата за смъртта е представена по нов начин. Героят от филма е световноизвестен фотограф (ролята изпълнява Кампино, фронтмен на „Die Toten Hosen“ – любимата група на Вендерс от родния му Дюселдорф), който въпреки огромната си заетост, усеща абсолютна празнота и пълна неудовлетвореност от живота. Като в повечето филми на Вендерс и той се отправя на път – този път към Палермо, където именно срещата със смъртта ще го накара да почувства истинската цена на живота и любовта.
Вендерс е един от най-награждаваните съвременни режисьори. Става известен след спечелването на наградата на международната критика на кинофестивала в Кан през 1976г. с филма си „С течение на времето”.
„Състояние на нещата”, който е автобиографичен разказ за хората, отдадени на киното, пък получава „Златен лъв” на кинофестивала във Венеция през 1982г. , а две години по-късно триумфира и в Кан с филма си „Париж, щата Тексас”, за който му връчват „Златна палма”. Главната роля в него изпълнява блестящо Настася Кински, а прекрасната музика е дело на композитора Рай Кудър. Именно той е създател и на саундтрака към по-късния филм на Вендерс, озаглавен „Краят на насилието” (1997), а също и негов съавтор при създаването на знаменития документален филм „Буена Виста Сошъл Клъб”, който бе номиниран за „Оскар” през 2000-ата година.
Музиката винаги е заемала специално място в киното на Вим Вендерс. Благодарение на неговите филми получават още по-широка популярност превъзходни музиканти като Ник Кейв, Лу Рийд и португалската група „Мадредеус”. А лидерът на „U2” Боно е не само един от композиторите на музиката към „Хотел за Милион долара”, но и автор на самата идея за филма, който е отличен със „Сребърна мечка” на Берлинале.
Почти като епиграф към цялото творчество на този истински „Одисей на съвременното кино” прозвучава заглавието на филма му „До самия край на света” (1991), който е заснет в Япония, САЩ, Австралия, Италия, Португалия, Русия и Франция.
В света на Вендерс действително не съществува понятието за граници. Подобно на своите герои и самият той е истински гражданин на света. Досега е направил няколко документални филма, разкриващи отношението му към различни градове, а чрез тях и към някои личности, живели в тях. „Токио-га” например е не само признание в любов към един велик град, но и среща с мястото, където се смесват древната традиция и модерният абсурд. Мястото, което е дало на света една от ключовите фигури в историята на киното – любимия режисьор на Вендерд – Ясудзиро Одзу.
През 1987г. излиза по екраните шедьовърът „Небето над Берлин”, който е по-известен у нас като „Криле на желанието”. Вендерс, който винаги е обичал да снима градове, разбирал отлично, че характерът на град като Берлин се определя от Стената, разделяща го по онова време на две части – източна и западна. Именно нейното присъствие изостря до краен предел усещането за този най-важен европейски град в края на 80-те години на миналия век. Големият режисьор съумява да разкаже една прекрасна модерна приказка. Но тъй като много добре знае, че киното е нещо материално, което не търпи наличието на мистика, поднася своята невероятна история като документален репортаж, заснет от гледната точка на ангелите.
Вендерс, който днес е уважаван президент на Европейската филмова академия, е роден на 14 август 1945 година в Дюселдорф. Мечтае да стане архитект, свещеник, художник. Учи медицина, после философия, но накрая става … кинорежисьор. „Какъвто и да бях станал, едва ли щях да бъда удовлетворен, затова се занимавам с режисура – за да мога да упражнявам всички любими професии едновременно”, споделя той. А в интервюто, което взех от него за предаването „Другото кино” заяви следното: „Невероятно е, че се занимавам с кино. Това е най-доброто нещо, което мога да си представя. Няма нищо по-велико от възможността да коментираш времето, в което живееш и да можеш да предизвикваш различни преживявания у зрителите.

Правенето на кино е най-привилегированата професия, благодарение на която пътуваш много. Работиш с актьори, музиканти, художници. Тя е свързана с писането, а аз обичам да пиша, свързана е и с фотографията, с архитектурата, които също много обичам…
Всъщност киното е единственото изкуство, което се докосва до всички останали и по странен начин представя образа на нашето време в кондензиран вид – по-добре от всяко друго изкуство, от театъра или живописта, поезията, музиката. То е всички тези изкуства едновременно и аз не познавам нищо по-добро от него. Надявам се да мога да правя филми, докато съм жив.”
Пожелавам му го от сърце!
(Тук ви предлагам откъс от портрета на Вендерс, който направих специално за едно от изданията на „Другото кино”, излъчено по време на неговото посещение в България миналата година.)


Read Full Post »