Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘павел клушанцев’


На 20 юли се навършиха 44 години от първото кацане на човешки космически екипаж на Луната. А първата стъпка на лунната повърхност направи американецът Нийл Армстронг, който ще остане в историята със знаменателните си думи: „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“. Отбелязвайки за пореден път това грандиозно събитие е уместно, струва ми се, да си припомним и за отдавнашната връзка на киното с „лунната тема“, която е важна част от „космическата одисея“ на киното.
Повече може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Реклами

Read Full Post »


Навършиха се 103 години от рождението на великия руски кинематографист Павел Клушанцев, от когото са се учили прочути американски майстори на научно-фантастичното кино като Стенли Кубрик и Джордж Лукас.Повече за живота и филмите на Павел Клушанцев може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



На 20 юли се навършиха 43 години от първото кацане на човешки космически екипаж на Луната. А първата стъпка на лунната повърхност направи американецът Нийл Армстронг, който ще остане в историята със знаменателната си реплика „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“. В тази връзка публикувам повторно своята миналогодишна публикация, посветена на това грандиозно събитие и на отдавнашната връзка на киното с „лунната тема“.
Вижте видеоклипа и пълния текст в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На 20 юли се навършиха 42 години от първото кацане на човешки космически екипаж на Луната. А първата стъпка на лунната повърхност направи американецът Нийл Армстронг, който ще остане в историята със знаменателната си реплика „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“.

Вижте цялата статия, посветена на филмите за Луната, в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На 25 февруари се навършиха 101 години от рождението на уникалния руски кинематографист Павел Клушанцев, от когото са се учили такива корифеи на фантастичното кино, като Стенли Кубрик, Джордж Лукас и специалистът по визуални ефекти Робърт Скотак.

Прочетете статията в сайта ДРУГОТО КИНО, за да се убедите, че никой не е пророк в собствената си страна.

Read Full Post »


На 25 февруари се навършиха 100 години от рождението на режисьора Павел Клушанцев, от когото са се учили такива корифеи на фантастичното кино като Стенли Кубрик и Джордж Лукас.

Павел Клушанцев в кадър от документалния датски филм „Звездният мечтател“ (2002).

Кинофантастиката отдавна се е превърнала в уважаван филмов жанр, признаван и от най-придирчивите критици. Дори и неизкушените кинолюбители знаят, че заслугата за това е основно на Стенли Кубрик и Джордж Лукас. Но вероятно малцина са чували за значението, което тези велики кинематографисти са отдавали на Павел Клушанцев и неговите филми от 50-те години на миналия век, без които според тях едва ли щяха да бъдат създадени „Космическа одисея” и „Междузвездни войни”. Неслучайно гениалните спецефекти на руския режисьор, създадени още преди ерата на космонавтиката, продължават да се изучават в американските филмови училища като ярък пример за това как благодарение на на невиждано за времето си операторско майсторство и дяволска изобретателност е било възможно да се сътворят киношедьоври почти от нищото.
Днес няма спор по въпроса, че фантастичните филми от типа на звездната сага на Джордж Лукас или философските фантазии на Стенли Кубрик, измениха както технологията на кинопроизводството, така и самите зрители. Но космическите одисеи не биха могли да възникнат на пусто място, израствайки от комедиите и мелодрамите. Специалните ефекти, които в докомпютърната ера направиха възможно представянето на екрана на усещането за безтегловност и на невероятните извънземни светове, всъщност водят началото си от научно-популярното кино…
Сред най-видните родоначалници на световното научно-фантастично кино е именно режисьорът и операторът Павел Клушанцев, чието име отдавна е забравено в родината му. Неговият биограф Евгений Харитонов например припомня следния многозначителен случай. Докато работел над „Междузвездни войни” Джордж Лукас посетил Съветския съюз, за да се консултира лично с Клушанцев, когото смятал за Корольов на научната кинофантастика. За негова огромна изненада съпровождащите го кинофункционери дори не знаели кой е той.
Целият живот на Павел Клушанцев е доказателство на това, че никой не е пророк в собствената си страна. Според Евгений Харитонов дори в руския научно-изследователски институт по киноизкуство не запазена достатъчно информация за написването на подробна биография на този човек. Знае се, че никога не е споделял комунистическите идеи. В едно от редките интервюта, дадени от него на преклонна възраст, Клушанцев споделя, че е успял да избегне лагерите, благодарение на техническите си умения.
В детството си мечтаел да стане писател. Тази мечта се осъществила едва в зряла възраст, когато вече като утвърден оператор и кинорежисьор започнал да пише научно-популярни книги за деца. Но след завършването на училище му се наложило временно да се прости с мечтата за писателство и дори за инженерство, защото не го приели да учи в Технологическия институт. Тогава направил избор, който предопредил съдбата му – постъпил в операторския факултет на Ленинградския техникум по фотография. През 1930г. бил разпределен на работа в студията «Белгоскино». Клушанцев работил 4 години по специалността си, след което се върнал в Ленинград, за да усвои в «Ленфилм» тайните и на режисьорското майсторство.
Дебютирал като кинорежисьор с филма «Седем бариери». Но далеч по-важна се оказала следващата стъпка в неговата кариера: през 1937г. Клушанцев създал в «Ленфилм» цех за комбинирани снимки. Именно в тази лаборатория за кинотрикове били създадени редица невероятни специални ефекти, които впоследствие руският режисьор използвал в своите научно-популярни филми.
Заедно с оператора Лаврентиев той изобретил луминесцентния метод за комбинирани снимки, който впоследствие бил широко използван в кинофантастиката. Клушанцев направил още десетки големи и малки изобретения, като например камерите за подводни и въздушни снимки, прочутата „призма Клушанцев”, комбинирането на мултипликации с жива натура и множество други уникални приспособления.
По време на работата си в Ленинградската киностудия за научно-популярни филми Клушанцев разгърнал таланта си на магьосник на камерата и монтажа, създавайки за няколко години над сто научно-популярни филма.
През 1951г. излязъл филмът му „Вселената” – прекрасен учебно-познавателен разказ за Слънчевата система. Клушанцев успял да направи повествованието увлекателно и за масовия зрител благодарение на чудесните изобразителни решения, онагледяващи миналото, настоящето и бъдещето на Вселената. Филмът бил отличен през 1952 година на международните кинофестивали в Карлови Вари и Париж.
През 1957г. завършил филма си „Път към звездите”, който бил награден на международния фестивал на научните и техническите филми в Белград. Разпространяван бил с успех и на Запад и излъчван в САЩ по телевизионния канал СBS в рамките на сериала “ХХ век”. Тогава именно го гледал и Стенли Кубрик, който 10 години по-късно използвал в своя знаменит филм „2001: Космическа одисея” знаменития клушанцевски „ефект на безтегловност”, показан за пръв път в историята на киното именно в „Път към звездите”. Изумителни са кадрите, показващи как космонавтите се носят в пространството на своята тясна кабина! По нищо не личи, че не е снимано в открития космос. И това е постигнато през 1957 – четири години преди полета на Гагарин!
Постигнатото от Клушанцев в този филм удивило не само чужденците. Заинтересували се и съветските репресивни органи. Те пожелали да разберат как така му се е удало да покаже на екрана ракета, приличаща досущ на тази, която в условията на пълна секретност разработвал по същото време космическият конструктор Сергей Корольов. Разпитвали Клушанцев откъде е откраднал идеята, а той отговорил просто: „Сам се сетих”.
Няма съмнение, че това съвпадение можеше да му струва много, ако самият Корольов не се застъпил за него. Впрочем в своя филм Клушанцев показал удивително реалистично още много други неща, които съветската и американската космонавтика осъществили значително по-късно – например излизането в открития космос, изграждането на орбиталните станции и кацането на луната.
След този успех на Клушанцев му дошла идеята да заснеме игрален научно-фантастичен филм за експедиция до Луната. През 1959 година подал заявка, проектът му бил утвърден и включен в производствената програма на „Леннаучфилм”. Впоследствие за основа на филма била използвана повестта на Александър Казанцев „Планетата на бурите”, а героите от филма се отправили вместо към Луната – към Венера. Филмът бил завършен в срок, но премиерата му се забавила по вина на Екатерина Фурцева, която в качеството си на министър на културата на Съветския съюз настоявала за изрязването на сцената, в която героинята от филма плаче. Според нея съветската жена-космонавт не можело да има никакви слабости.
Филмът излязъл по екраните през 1961г. почти едновременно с полета на Гагарин и се превърнал моментално в хит. Само в Съветския съюз го гледали близо 20 млн. зрители, които били потресени от видяното. Действително филмът предлагал всичко необходимо за това – героико-приключенска романтика, динамично действие, загинал екипаж, човекоядни растения, битка с гигатски гущероподобни същества, натурално представени динозаври, гигантски птеродактил, изригване на вулкан и … намек за съществуването на древна верерианска цивилизация. И всичко това било показано суперубедително, благодарение на използваните от Клушанцев специални ефекти, които смаяли филмовите специалисти от целия свят. Една от най-големите находки, превърнала се в обект на завист и подражание сред холивудските кинематографисти, бил образът на робота – Железния Джон. Впоследствие Кубрик също фокусира вниманието ни върху робота HALL в своята „Космическа одисея”, а доста по-късно Джеймс Камерън засне по сходен начин с „Планетата на бурите” финалната сцена от втората част на „Терминатор”.
„Планетата на бурите” останал недооценен от критиката в Съветския съюз. Но затова пък бил купен от 28 държави и пожънал огромен успех в САЩ, където обаче били разпространени два негови римейка – на Роджър Корман и Питър Богданович, които грубо премонтирали филма.
Разбира се, творбата на Клушанцев също има своите недостатъци. Днес е очебийна шаблонността в психологическата обрисовка на героите, въпреки че ролите изпълнявали някои от най-добрите руски актьори по онова време. Но тайната за успеха му е в това, че дори и като режисьор на игрално кино Клушанцев си останал страстен популяризатор на науката и по-специално на космонавтиката. Именно максимализмът му в представянето на космоса допринесъл в най-голяма степен за убедителността на „Планетата на бурите”, а не актьорските изпълнения.
Но заради неразбирането и безразличието, проявени от съветските медии, Клушанцев решил да се оттегли от игралното кино. Няколко години по-късно излезли блестящите му научно-популярни филми „Луна” (1965) и „Марс” (1968), с които завършил своеобразната си „планетарна трилогия”. За филма, посветен на нашия естествен спътник, Клушанцев бил награден със „Златен печат” на град Триест от Четвъртия фестивал на фантастичните филми. Постановъчната грандиозност на сцените, представящи космическото бъдеще и реалистичността на кинообразите, поразяват и до днес.
Павел Клушанцев бил удивително скромен човек. Веднъж го попитали дали не би желал да бъде заснет филм за неговия живот. „Кого би интересувало това – отговорил той. – Аз принадлежа към хората, които са допринесли някаква полза и са умрели. А после се говори за тях: Ах, това е изобретил Иван Иванович, а Иван Иванович вчера почина”.
През 90-те години Робърт Скотак, прочут специалист в областта на екранните трикове, посетил специално Русия, за да разговаря с Клушанцев за тайната на неговите специални ефекти, за които сп. „Американски кинооператор” писал: „За 40 години американските специалисти така и не успяха да ги разгадаят”. През 1996г. Скотак публикувал в това списание две статии, посветени на 85-годишнината на Павел Клушанцев. Четири години по-рано в Санкт-Петербург той получил лично от гениалния руски режисьор и изобретател подробни описания, фотографии и чертежи на стотици негови кинотрикове и ефекти, които впоследствие използвал при снимането на „Титаник”, за което през 1997 година бе удостоен с „Оскар” в категорията „най-добри специални ефекти”.
Миналата година се навършиха 10 години от смъртта на великия магьосник на научно-фантастичното кино, което за съжаление малцина отбелязаха. Предлагам да видите откъси от специалния портрет на Павел Клушанцев, който включих в 27-и епизод на моето предаване „Другото кино“, излъчен през април 2009г. по VTV.

Източник: Kinote.info


Read Full Post »