Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Орсън Уелс’


Тия дни гледах „Уолстрийт: Парите никога не спят” – продължението на знаменития „Уолстрийт” от 1987г. Според мен, Оливър Стоун се е справил нелошо и този път, макар че новият му филм e много по-близо до мелодрамата от предишния. Липсва му разобличителната сила на оригинала, която усещаме още по-силно днес, когато не сме вече чак такива лаици по отношение природата на капитализма и ролята на парите в тази система, както навремето.
Не случайно „Уолстрийт” оглавява класацията на списание „Forbes” за най-добър филм, посветен на темата за парите. Впрочем, вижте как изглежда тази десятка:

  • 10. „Американски психар” (American Psycho) – реж. Мери Харон, 2000;
  • 09. „Съкровищата на Сиера Мадре”(The Treasure of the Sierra Madre) – реж. Джон Хюстън, 1948;
  • 08. „Гленгъри Глен Рос” (Glengarry Glen Ross)- реж. Джеймс Фоли, 1992;
  • 07. „Казино” (Casino) – реж. Мартин Скорсезе, 1995;
  • 06. „Този луд, луд, луд, луд свят” (It’s a Mad Mad Mad Mad World) – реж. Стенли Крамер, 1963;
  • 05. „Луди глави” (Ocean’s Eleven) – реж. Луис Милстоун, 1960;
  • 04. „Брокери” (Boiler Room) – реж. Бен Йънгър, 2000;
  • 03. „Ужилването” (The Sting) – реж. Джордж Рой Хил, 1973;
  • 02. „Смяна на местата” (Trading Places) – реж. Джон Ландис, 1983;
  • 01. „УОЛСТРИЙТ” (Wall Street) – реж. Оливър Стоун, 1987.

В общи линия тази класация не е лоша, но моята би изглеждала малко по-различно. Предлагам я и нея на вашето внимание:

ТОП 10 НА ФИЛМИТЕ,
ПОСВЕТЕНИ НА
ПАРИТЕ И АЛЧНОСТТА

10. „Парите на другите” (Other People’s Money) – реж. Норман Джуисън, 1991;

 

09. „Ще се лее кръв” (There Will Be Blood) – реж. Пол Томас Андерсън, 2007;

 

 

 

 

 

08. „Долари” (Dollars) – реж. Ричард Брукс, 1971;

 

 

 

 

07. „Фарго” (Fargo) – реж. Джоел и Итън Коен, 1996;

 

 

 

06. „Парите” (L’argent) – реж. Робер Бресон, 1983;

 

 

 

 

 

05. „Треска за злато” (The Gold Rush) – реж. Чарлз Чаплин, 1925;

 

 

 

 

04. „Съкровищата на Сиера Мадре” (The Treasure of the Sierra Madre) – реж. Джон Хюстън, 1948;

 

 

 

 

03. „Уолстрийт” (Wall Street) – реж. Оливър Стоун, 1987;

 

 

 

 

02. „Гражданинът Кейн” (Citizen Kane) – реж. Орсън Уелс, 1941;

 

 

 

 

 

01. „АЛЧНОСТ” (Greed) – реж. Ерих Фон Щрохайм, 1924.

Read Full Post »


Днес всеки истински синефил по света отбелязва с гордост и преклонение 95-годишнината от рождението на човека, оставил ярка диря в историята на киното със своя шедьовър „Гражданинът Кейн” – най-великият филм на всички времена!
ОРСЪН УЕЛС (George Orson Welles) е роден на 6 май 1915г. в градчето Кеноша, щата Уисконсин (САЩ) в семейство на даровити хора с изявени артистични заложби – баща му бил изобретател, а майка му – концертираща пианистка. Още от съвсем малък Орсън проявява многобройните си таланти – свири на пиано, рисува, прави фокуси, рецитира Шекспир, разиграва марионетен театър. Едва 8-годишен остава без майка, а четири години по-късно умира и баща му и той заживява под попечителството на чикагския лекар Морис Бърнстайн. На 16 години завършва училище и вместо да продължи образованието си в някой от колежите, които му предлагали стипендии, заминава за Ирландия с намерението да стане художник. Но след пристигането си там, се явява на прослушване в театър „Гейт”, представяйки се за бродуейски актьор и най-изненадващо успява да убеди ръководството в своите качества. Много скоро му поверяват главна роля в спектакъла „Евреинът Зюс”, която го прави известен. Опитва силите си и в режисурата.
И така от него не излязъл художник, но затова пък младият и амбициозен американец много бързо се превръща в обещаващ актьор, режисьор, а дори и по време на пътешествието му из Испания и Мароко – в тореадор.
След като опитът му да се наложи на Бродуей се проваля, Орсън Уелс влиза в трупата на К. Корнел, с която обикаля американските провинциални сцени. Опитва се да припечелва, изнасяйки лекции и собствени представления с фокуси. Веднъж в едно градче дошли много малко хора да го гледат. И Орсън Уелс се обърнал към тях по следния екстравагантен начин: „Аз поставям пиеси на Бродуей. Работя в киното като актьор и режисьор. Съчинявам радиодраматизации. Свиря на пиано и цигулка. Рисувам картини. Правя фокуси. Публикувал съм няколко книги, в това число и два романа. Не е ли странно, че вие сте толкова малко, а аз съм толкова много?”.
Най-удивителното е, че този ренесансов човек наистина успява да реализира всичко това, че дори и повече.
През 1937г. заедно с продуцента Дж. Хаусман създава компанията „Меркюри тиатър”, която нашумява с постановката на шекспировата драма „Юлий Цезар”, в която облечените съвременно актьори играели на сцена без декори, с причудливо осветление. През 1938г. „Меркюри тиатър” започва да представя ежеседмично радиодраматизации по прочути творби. Точно в Деня на вси светии (30 октомври 1938г.) ефирът излъчва постановката на Орсън Уелс по романа на Херберт Уелс „Война на световете”, което предизвиква нечувана паника. Причината е в това, че за да направи впечатление младият режисьор използва средствата на документалния репортаж, за да разкаже историята за марсианската инвазия. По този начин той убеждава мнозина в истинността на случващото се. От 6 милионната аудитория, близо милион повярвали, че наистина марсианци са кацнали на земята. И когато един от актьорите на Уелс, имитирайки гласа на президента Рузвелт, се обръща с призив към нацията да запази спокойствие, паниката обхваща почти цяла Америка. Хората се втурват да търсят спасение накъдето им видят очите – в планини, гори, подземия. Църквите се препълват от желаещи да се изповядат за последно, защото си мислели, че е настъпил Съдният ден. Само Уелс и неговите актьори си нямали никаква представа за психозата, до която са докарали нацията. Научили за това от вестниците, които излизат на следващия ден със заглавия от типа: „Орсън Уелс – човекът, който подплаши Америка“.
Славата на младия режисьор достига до Холивуд и много скоро 24-годишният Уелс подписва първия си договор за филм с компанията RKO, издействайки си неограничена свобода на действие. И резултатът е повече от впечатляващ! Орсън Уелс този път удивява не само Америка, но и целия свят с дебюта си в киното – филмът «ГРАЖДАНИНЪТ КЕЙН», който заснема по собствен сценарий, написан съвместно с Х. Манкевич, режисира самостоятелно и дори играе главната роля – тази на мултимилионера Чарлз Фостър Кейн! Членовете на Американсканската филмова академия били дотолкова шашнати от гениалността и новаторските идеи, въплътени в този филм, че не успяват да го оценят по достойнство: «Гражданинът Кейн» получава само един „Оскар“ в категорията за най-добър сценарий.
Но затова пък в Европа много теоретици на киното отдават дължимото на революционното значение, което имал този филм за развитието на седмото изкуство. Френският кинокритик Андре Базен пръв съзрял режисьорското новаторство, проявено от Уелс в построяването на кадъра, което той нарекъл „дълбочинен мизансцен”. Според него формалните нововъведения в „Гражданинът Кейн” не само изиграват огромна роля за задълбочаването на реалистичната природа на филмовото изкуство, но и допринасят за революционното преобразяване на езика, който ще бъде използван в киното през следващите десетилетия.
„Гражданинът Кейн” разказва биографията на могъщ вестникарски магнат, натрупал приживе несметни богатства и власт. Но филмът за този велик човек, започва от неговия край – от момента, в който главният герой умира самотен в собствения си дом, приличащ на приказен дворец. Преди да издъхне той произнася една-единствена дума „Rosebud” (розова пъпка). Филмът проследява журналистическото разследване, опитващо се да разгадае значението на думата, зад която може би се крие ключът към тайната на живота на Чарлз Фостър Кейн. Оказва се обаче, че дори и хората, който си мислят, че добре го познават , не са в състояние да помогнат с нищо. Заслепени от обществения имидж на Кейн, те явно са пропуснали да опознаят истинската му същност на дълбоко чувствителен мъж, който през целия си живот изпитва носталгия по неизживяното детство. И затова тайната на последната произнесена от него дума остава неразгадана. Но от последните кадри на филма ние разбираме, че тайнствената дума „Rosebud” всъщност е била написана върху шейничката, на която се е пързалял малкият Чарлз в деня, в който неочакваното наследство преобръща живота му.
Орсън Уелс е сред първите режисьори, които решително се отказват от традиционния повествователен стил в киното. Може би именно на неговото откритие в тази сфера дължат години по-късно своите успехи филми като „Криминале” например, който както знаем се отличаваше със своята повествователна екстравагантност.
По времето, когато излиза „Гражданинът Кейн”, Орсън Уелс все още не е навършил 26 години, но вече женен, разведен и баща на едно дете. Съзирайки на екрана холивудската звезда Рита Хейуърт, в която била влюбена цялата мъжка половина на Америка, той решава, че ще я има за своя съпруга. Първоначално Рита, която била омъжена, не желаела да се запознава с него. И Орсън започва да й звъни по цели нощи, след което пристпва към директна атака, обсаждайки дома й. Много често даже заспива на прага му. Нищо не било в състояние да го откаже – нито репортерите, нито нейният съпруг, нито полицията. Накрая Рита не устоява и приема предложението на Орсън, а мъжът й получава солидна компенсация. Жълтата преса по цял свят изпада в луд възторг от факта, че най-желаната жена в Америка се омъжва за най-талантливия мъж по онова време.
Но уви, съвместният живот на Орсън и Рита не продължава дълго. Дори и появата на дъщеричката им Ребека не спасява брака, който се разпада само след 5 години. Единственият им съвместен филм „Дамата от Шанхай” (1947) се появява по чиста случайност, при това в момент, когато отношенията между двамата вече били силно влошени. На Уелс му трябвали спешно пари, които искал да вложи в театрална постановка и затова се съгласява да направи за холивудската компания „Колумбия” филм по неин избор. Той обещава да заснеме криминална драма, но с участието на звездата на студията Рита Хейуърт, която била все още негова съпруга.
След раздялата, пътищата на двамата повече никога не се пресичат. Орсън Уелс работи в САЩ и Европа, омайвайки с чара си знаменитости, като Марлен Дитрих, Франсоаз Саган и много други, а Рита Хейуърт се омъжва още три пъти – за Али-хан, син на владетеля на Пакистан, за Дик Хаймс, второразреден актьор и за Джим Хил, продуцент. Накрая тя се превръща в алкохоличка, загубва ума си и не може да разпознае дори собствените си деца. Умира през 1987г. забравена от всички.
Междувременно жънещият успехи като актьор и режисьор Орсън Уелс, който знаел за състоянието на бившата си съпруга, отбягва да говори с журналисти на тази тема. Само веднъж той споделя: „Рита въобще нямаше късмет с мъжете. И аз не се оказах по-добър от другите. Дадох й големи обещания, които впоследствие не изпълних. Може би съм виновен пред нея”.
Въпреки страхотния художествен резонанс, който предизвиква с „Гражданинът Кейн”, Орсън Уелс изгубва битката с холивудските продуценти за правата върху втората си творба „Великолепните Амбърсонови” (The Magnificent Ambersons, 1942). В резултат на това, заснетият от него материал бил премонтиран и по този начин осакатеният филм не се превръща в шедьовър, въпреки огромния си потенциал.
Впоследствие Уелс прави още немалко филми в САЩ и Европа, но много повече са проектите, които не успява да осъществи, поради финансови причини. Нищо от създаденото от него не успява да достигне равнището на първия му филм. Може би едно от изключенията е великолепният му филм„Допир до злото” (1958), който днес можем да видим възстановен по начина, по който би желал да го види самият Уелс. Навремето обаче продуцентите не се съобразили с неговите изисквания и филмът остава незабелязан. Нямала особен успех и новаторската му екранизация по Кафка „Процесът”, излязла през 1962г. Тя е отличена само от синдиката на френските кинокритици.
Може би най-голямо признание след „Гражданинът Кейн” Орсън Уелс получава благодарение на своите екранизации по Шекспир – „Макбет” (1948), „Отело” („The Tragedy of Othello: The Moor of Venice” ,1952); „Фалстаф” („Campanadas a medianoche”,1965), „Венецианският търговец” (1969), в които изпълнява блестящо и главните роли.
За филма си „Отело” е отличен с Голямата награда на кинофестивала в Кан.
Неслучайно големият френски философ Жил Дельоз написва за Орсън Уелс следното: „Неговият сардоничен хумор, мрачен песимизм и поетичен жар водят началото си от един източник. Уелс е пряк наследник, кинематографична реинкарнация на Уилям Шекспир”. А главният редактор на списание „Sight & Sound” Ник Джеймс дори нарекъл Уелс „Шекспир на съвременното кино”.
Много режисьорски проекти на този ренесансов гений на киното остават неосъществени или незавършени. Превратностите на творческата му съдба го заставят често да отдава под наем необикновената си актьорска дарба за осъществяването на чужди проекти. Орсън Уелс се снима успешно като актьор в редица ярки филми и на други големи режисьори. Най-запомнящите се сред тях са „Третият мъж“ (The Third Man, 1949), „Моби Дик“ (Moby Dick, 1956), „Човек на всички времена“ (A Man For All Seasons, 1966), „Параграф-22“ (Catch-22, 1970) и др. За ролята си във филма на Ричард Флейшър „Compulsion” получава наградата за най-добър актьор на кинофестивала в Кан през 1959г.
През 1971 година Холивуд най-после се решава да оцени по достойнство необикновените му заслуги за развитието на киното, връчвайки му почетен „Оскар” за цялостно творчество. През 1975-та Уелс е удостоен и с наградата на Американския филмов институт „за изключителни заслуги в киното”. Умира в Лос Анджелис на 10 октомври 1985.
За него Мартин Сорсезе казва: „Той повече от всеки друт в историята на киното е отговорен за това, че хората се насочват към режисьорската професия„. Може с голяма доза на увереност да предполагаме, че невероятната му биография пък е подействала като мощен катализатор за вдъхновението на мнозина таланти в киното през годините на тяхното доказване.
Накрая ми се иска отново да припомня значението на неговия шедьовър „Гражданинът Кейн” в историята на киното. Това е филмът, за който през 1962г. над 250 изявени режисьори и кинокритици от цял свят гласуват в анкетата, организирана от Британския филмов институт, определяйки го за „най-добрият филм на всички времена”. Резултатите са публикувани в списание „Sight & Sound„.


Топ 10 на най-добрите филми на всички времена
  • 1. „Гражданинът Кейн“ (Citizen Kane, Welles);
  • 2. „Приключението“ (L’avventura,Antonioni);
  • 3. „Правилата на играта“ (La Règle du jeu, Renoir);
  • 4. „Алчност“ ( Greed, von Stroheim);
  • 5. „Разкази под бледата луна“ (Ugetsu Monogatari, Mizoguchi);
  • 6. „Броненосецът Потемкин“ (Battleship Potemkin, Eisenstein);
  • 7. „Крадци на велосипеди“ (Bicycle Thieves, De Sica);
  • 8. „Иван Грозни“ (Ivan the Terrible, Eisenstein);
  • 9. „Земята трепери“ (La terra trema, Visconti);
  • 10. „Аталанта“ (L’Atalante, Vigo).

Впоследствие почти до края на 20 век тази класация неизменно се оглавява от „Гражданинът Кейн”, като мненията и на кинокритиците, и на кинорежисьорите съвпадат. На второ място в десятката на кинокритиците обикновено се нарежда филмът „Шемет” на Хичкок, а в тази на режисьорите – „Кръстникът 2” на Копола.

Read Full Post »

« Newer Posts