Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Никита Михалков’


С триумф на турското кино завърши 35-ият Московски кинофестивал, който се проведе от 20 до 29 юни в столицата на Русия.
Повече информация за наградите, връчени на церемонията по закриването на фестивала, може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Александър Сокуров спечели „Ника“ за режисура, а неговият „Фауст“ бе обявен за най-добър филм на годината на тържествена церемония в Москва по връчване на годишните награди за руско кино.
Повече информация за всички наградени филми може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



Снощи в столицата на Русия бе тържествено закрит 34-ият Московски международен кинофестивал. За първи път в своята история той включваше едновременно четири конкурса – основен за игрално кино, в който се състезаваше и българският филм „Юли“ (реж. Кирил Станков) и конкурсите „Перспективи“ и за документално и късометражно кино.
Подробности за наградите, връчени на фестивала, може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Преди два дни и Русия оповести официално своето предложение за участие в надпреварата за наградата „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм на 2011 г. Специална комисия от 10 члена избра филма на Никита Михалков „Изпепелени от слънцето 2: Цитаделата“ – втора част от кинодилогията на Никита Михалков, която е продължение на филма му отпреди 16 години „Изпепелени от слънцето“.
Вижте целия коментар за ситуациите в Русия и у нас в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Награждаването на Александър Сокуров със „Златен лъв“ на последния кинофестивал във Венеция за новия му филм „Фауст“ е добър повод да си припомним за десетте руски и съветски филми, които са печелили най-престижните международни награди.

Вижте класацията в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Световно известният режисьор и актьор Никита Михалков навършва днес 65 години.
„Никита Михалков е мощна фигура, чиято значимост става очевидна с времето, – заяви по този повод в интервю за „РИА Новости“ големият руски режисьор Глеб Панфилов.
Действително едва ли някой би се наел да оспорва значимостта на тази личност не само за руската, но и за световната култура. Михалков снима и продуцира филми, пише сценарии, изпълнява интересни роли – не само на екрана, но и в обществения живот на Русия. Той например оглавява Съюза на руските кинематографисти от 14 години, ръководи Московския международен кинофестивал, кинокомпанията „Трите”, благотворителен фонд, помага реално на киноветераните. И в навечерието на своя 65-годишен юбилей отново е потънал до гуша в работа. Подготвя се за новия си филм, който ще бъде екранизация по произведение на Бунин.
Междувременнно завършва монтажа на втората част от продължението на своя прочут филм от 1994-та „Изпепелени от слънцето”, която ще се казва „Цитаделата”. Първата част излезе по-рано тази година под заглавието „Предстояние”.


За „Изпепелени от слънцето” Никита Михалков бе удостоен с награда „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм през 1994г. На церемонията по награждаването в Лос Анджелис знаменитият режисьор излиза със своята малка дъщеричка Анна, която също играе във филма му.

Никита Михалков е в киното много отдавна – повече от половин век.
За пръв път се появява на екрана едва 14-годишен, а на 18 изпълнява една от главните роли в легендарния филм на Георгий Данелия „Аз крача из Москва”, която го прославя в рамките на бившия Съветски съюз. И както показва неговият по-нататъшен път в киното, този толкова ранен успех не е случаен.
Актьорските превъплъщения на Никита Михалков във филмите на неговия брат Андрей Михалков-Кончаловски („Сибириада”, „Дворянско гнездо”), Елдар Рязанов („Жесток романс”, „Гара за двама”) и разбира се в много от собствените му филми („Свой сред чужди, чужд сред свои”, „Незавършена пиеса за механично пиано„, „Изпепелени от слънцето”) подтвърждават, че е превъзходен актьор.


Никита Михалков играе чудесно в много от собствените си филми. Например „Незавършена пиеса за механично пиано“ (вляво), „Свой сред чужди и чужд сред свои“ (в средата) и „Изпепелени от слънцето“ (вдясно).

Актьорското си образование получава в Шчукинското театрално училище в Москва, откъдето обаче е изключен в четвърти курс, заради участията му в киното. Впоследствие завършва кинорежисура във ВГИК (класа на Михаил Ром, който е учител и на по-големия му брат Андрей Кончаловски).
Още дебютният режисьорски филм на Михалков „Свой сред чужди и чужд сред свои”, заснет през 1974г., се харесва не само на зрителите, но и на критиците, за които Никита Михалков става истински любимец – особено след излизането на следващите му режисьорски филми: „Робиня на любовта” (1976), „Незавършена пиеса за механично пиано” (1977), „Пет вечери” (1979), „Няколко дни от живота на Обломов” (1980), „Роднини” (1982), „Без свидетели” (1983), „Очи чорние” (1987), „Урга” (1991), „Изпепелени от слънцето” (1994).


Александър Калягин и Евгения Глушенко в кадър от „Незавършена пиеса за механично пиано“ – най-хубавият филм на Никита Михалков, според мен.

Благодарение на тези свои филми Михалков заслужено се превръща не само в един от най-големите руски, но и световни кинорежисьори, който при това става любимец на истински изкушените от киното хора навсякъде по света. В неговите филми изпълняват някои от най-добрите си роли знаменити актьори, като Табаков, Калягин, Петренко, Любшин, Меншиков, Мордюкова, Гурченко, Гафт и даже Мастрояни.

Никита Михалков е роден в Москва на 21 октомври 1945 – годината на победата на родината му във войната с нацистка Германия. И не случайно под знака на победата преминава целият му живот до момента. Даже самото му име –Никита – в превод от гръцки означава „победител”.

Израства в семейството на известния детски писател Сергей Михалков (три пъти автор на химна на Съветския съюз и на Русия – през 1942, през 1977 и през 2000) и поетесата Наталия Кончаловска, която произхожда от род на знаменити художници (внучка е на Василий Суриков и дъщеря на Пьотр Кончаловски).

Особено значим в творческата биография на Михалков е периодът от 1974 до 1994, когато излизат най-ярките му филми, оставили дълбока диря не само в руското, но и в световното кино. Но по мое мнение после настъпва творчески регрес, съвпадащ с възхода му като обществено-политическа фигура в Русия. Днес той е сред най-приближените хора на Путин.

Мнозина например, се възхищават от филма „Сибирския бръснар” (1998), правейки се, че не забелязват очевидното залитане на Михалков по великоруските държавнически идеи и грандоманското му опиване от собствената персона. Тази пагубна линия бе продължена и в безспорно талантливия му филм „12” (2007).

Но с продължението на най-награждаваната досега своя творба „Изпепелени от слънцето”, Михалков се натъкна на мощния отпор – както от хората, които откриха във филма му многобройни недостатъци, така и от тези, които не могат да му простят заиграванията с властта в Русия.

В руското медийно пространство се завихри истинска буря от остро критични коментари по повод първата част на това продължение, излязла през тази пролет. И трябва да кажа, че повечето от тях са напълно основателни. (Повече по темата може да прочетете тук и тук.)


Никита Михалков в кадър от своя филм „Изпепелени от слънцето 2. Предстояние”.

Филмът „Изпепелени от слънцето 2. Предстояние” се провали с трясък в Русия. Не получи и никакви международни отличия. Някои са склонни да оправдават Михалков с това, че още не e излязъл целият филм и би било по-справедливо да съдим автора едва след като видим и „Изпепелени от слънцето 3. Цитаделата”. Както се казва, ще поживеем и ще видим. Но ако съдя по видяното в първата част, не съм голям оптимист…

Никита Михалков е автор и на няколко документални филма. През 1993г. заснема „Анна: от шест до осемнайсет”, който е посветен на неговата дъщеря. През 1995-та излиза „Реквием за Великата Победа” (сърежисьор Сергей Мирошниченко), а през 1996-та „Никита Михалков. Сантиментално пътешествие до моята Родина. Музиката на руската живопис”.

През 2003г. Никита Михалков се посвещава на документалната публицистика, пускайки съвместно с тв-канала „Русия” цикъл от програми, посветени на различни известни белогвардейци, озаглавен „Никита Михалков. Руският избор”. През същата година излизат още два негови документални филм: „Баща” и „Мама”, посветени на неговите родители.
През 2006г. Михалков заснема кратък документален филм, посветен на 55-годишнината на тогавашния президент на Русия Владимир Путин.


Никита Михалков е сред най-близките хора на най-силния човек в Русия – Владимир Путин.

Повечето от филмите на Никита Михалков са известни по целия свят. Много от тях са обсипани с национални и международни награди. Безспорно към момента той е най-прочутият и най-награждаваният руски кинорежисьор.
Самият Никита Михалков си пожелава във връзка с днешния юбилей следното: „Главното е да не мислиш за това как се чувстваш, а да правиш това, което искаш, което можеш и което си длъжен да правиш!”

Read Full Post »


Снощи бе закрит 45-ят международен кинофестивал в Карлови Вари. В рамките на този най-голям източноевропейски филмов форум бяха показани общо 204 филма, като в основната конкурсна програма се състезаваха 12 заглавия, сред които отсъстваше български филм.
Главната фестивална награда „Кристален глобус” (плюс $30 000) тази година спечели испaнската трагикомедия „Мрежа за комари” (Lamosquitera). Нейният режисьор Агусти Вила се е опитал да хипурболизира известната поговорка „няма семейство без урод”, представяйки семейство, в което практически всичките негови членове са такива. Бащата съблазнява прислужницата, майката спи с приятеля на сина си, който е още ученик и е вманиачен на тема кучета и котки, а бабата в безмълвното изпълнение на Джералдин Чаплин страда от болестта на Алцхаймер…
Специалната награда на журито получи прочутия чешки режисьор Ян Сверак (носител на „Оскар” за своя ренен филм „Коля”). Този път той бе отличен за новата си творба „Куки” (Kooky) – завладяващ микс между игрално кино с куклена анимация.
Наградата за режисура бе връчена на един от водещите хърватски режисьори Райко Гърлич за филма му „Само между нас” (Just Between Us).
За най-добра актриса бе обявена Анаис Демустие (Anaïs Demoustier) – изпълнителка на главната роля във френския филм „Сладко зло” (Sweet Evil), а с приза за най-добър актьор бе удостоен Матеус Кошиукевич (Mateusz Kościukiewicz) за неговата роля в полския филм „Майка Тереза на котките” (Mother Teresa of Cats).
Специална грамота от журито получи руският филм на Дмитрий Мамулия „Друго небе”.
Голямата награда в паралелната конкурсна програма „На изток от запад”, съставена основно от източноевропейски филми, бе дадена на нашумелия румънски режисьор Кристи Пуи за неговата тричасова драма „Аврора”.

Главната почетна фестивална награда – „Кристален глобус” за цялостен принос в киноизкуството – тази година бе връчена на руския режисьор Никита Михалков. В Карлови Вари бе представен извън конкурса неговият нов филм „Изпепелени от слънцето 2”.
С наградата на публиката бе удостоен датският филм „Oldboys„.

Специалното отличие (President’s Award) бе връчено на прочутия британски актьор Джуд Лоу.

Приза за най-добър документален филм с продължителност над 30 мин. спечели шведската продукция „Семейство“ (Familia). В раздела за късометражно документално кино победи литовския филм „Реката“ (Тне River ).
Наградата на международната критика бе дадена на филма от Белгия „Хитлер в Холивуд„.

Източник: официалният сайт на 45-ия международен кинофестивал в Карлови Вари (Чехия)

Read Full Post »


В руското медийно пространство се завихря истинска буря от коментари за новия филм на Никита Михалков, който е продължение на „Изпепелени от слънцето”. Затова реших да продължа темата, която вече засегнах в една от предишните си публикации.
И така, първите впечатления на известния кинокритик Станислав Никулин в неговия популярен блог не са особено ласкателни за филма Никита Михалков. Най-напред той иронизира слогана, поставен върху плаката за филма.
„Върнах се от премиерата на „великото кино за великата победа„, казва той. И просто нямало какво да коментира. Защото бил силно изненадан от факта, че въпреки режисьорско умение на Михалков, което едва ли някой би оспорвал, в новия му филм нямало нищ одруго освен безкрайна „цапаница“ от микроепизоди, която просто не можело по никакъв начин да се възприемат като единна мозайка. И Никулин заключава, че очаквал какво ли не, но най-малко това, което се е получило на практика… Неговата оценка на филма по десетобалната система е 5.5. И още нещо любопитно – според него след прожекцията в Кремълския дворец е имало аплодисменти, но в никакъв случай не би могъл да ги нарече овации.
Според Роман Волобуев „Изпепелени от слънцето 2” все пак може да се окаже полезен за зрителите, които преди това не са знаели, че Сталин е бил неприятен човек, че във войната е победил не Том Хенкс, че грузинците са наши братя и че все пак има Бог. Но за тези, които и сега са в курса на тези истини, тези сравнително увлекателни три часа те оставят странно равнодушен (с изключение на единствения мощно заснет епизод за наказателната рота).
Дмитрий Карпюк заявява, че новият филм на Михалков е много удобна мишена за насмешки, от което навярно ще се възползват мнозина. „От една страна, това е зрелище, което предизвиква тръпки у всеки психически здрав човек, превъзхождайки с маразма си дори „Адмирал” и „Тарас Булба” взети заедно – казва той. – Но от друга страна, сериозността на темата не ни дава право да издевателстваме над неадекватността му така, както би ни се искало, а и качеството на заснетия материал с малки изключения все пак издига филма над равнището на повечето руски „исторически проекти”.
Кирил Андреев пък пише във „Film.ru„, че най-изненадващото във филма е чувството, че Митя, Надя, Маруся и даже лично самият Котов/Михалков просто пречат, докато истински вълнуващи са епизодите с Маковецки, Золотухин, Андрей Панин и Евгений Миронов. Но най-удивителното, според него е това, че в „Изпепелени от слънцето 2” напълно отсъствал стила на познатия на всички ни режисьор Никита Михалков. Защото от този, който засне през 1994 „Изпепелени от слънцето”, а по-рано „Обломов” и „Урга” и дори от този, който направи „Сибирския бръснар” и „12”, нищо подобно не е могло може да се очаква.
А в „Русский обозреватель“ е публикувана рецензия на Дмитрий Пучков, която е озаглавена „Изпепелени от слънцето 2: не патриотизъм, а шизофренизация”.
Най-напред нейният автор заявява открито, че не е харесал филма, след което уточнява че той отразявал сегашните нагласи на представителите на руския елит, които решително искат да се разграничат от едно минало, без да могат да се разграничат от друго. И от това, според него произтичала пълна шизофренизация: от една страна Михалков ни показва командир-комунист, а от друга – ни го представя като яростно православен. Рационалното мислене е изтласкано далеч назад, а на преден план са поставени някакви мистични видения, животворящи икони, „ето какво може животворящият кръст!” и пр. И в крайна сметка филмът не възпитава никакъв патриотизъм. Всички действащи лица в него са рязко разделени на три категории: пълни дебили – кривооки, страшни, мръсни; гадни неруснаци от типа на Сталин и Берия, които управлявали нещастната православна Русия и храбри лагерници, сред които е и героят на Никита Сергеевич.
Павел Колпаков пише в „7ou.ru„, че като цяло е харесал филма, но той просто не издържал сравнението с онзи от 1994г. „Защото това бе филмът, който съм запомнил за цял живот”, споделя той. И си припомня някои от най-въздействащите сцени, които просто са се запечатали в съзнанието му. А на въпроса какво ще запомни от „Изпепелени от слънцето 2” просто не знаел какво да отговори. „Не мислех, че Никита Сергеевич, ще се опита да угоди на съвременната киноиндустрия! Спецефектите (на места дори фантастични) разбира се са хубаво нещо, но се е изпарил духът!”, заключава той.
В отзив, написан от един обикновен зрител, се казва следното: „Михалков се старае да покаже, че войната взривява света, в резултат на което той изглежда напълно абсурден – но на практика Михалков никаква война не е помирисвал, а е населил света на „Изпепелени от слънцето” изключително със своите фантазми и дяволи.” Според него „Изпепелени от слънцето 2” не е цялостен филм, а набор от отделни късометражки, механически свързани помежду си и фактически много отдалечени от първия филм.
Според руските медии, официалният бюджет на „Изпепелени от слънцето 2“ е $55 млн., което според тях означавало, че би трябвало разпространението му да донесе поне двойно повече – $110 млн., защото половината от касовите приходи прибират собствениците на киносалоните. Следователно на „Изпепелени от слънцето 2”  ще му се наложи да надмине по приходи дори „Аватар”, чието разпространение в Русия е донесло $111 млн. Показателни са коментарите в редица руски информационни източници, че в действителност истинският бюджет на филма на Михалков бил много по-голям, просто защото значителна част от разходите му били за сметка на редица държавни ведомства. По този начин на Михалков му се е удало да направи значителни икономии при заснемането най-вече на масовите сцени. Освен това част от техническата работа била свършена от обикновени войници. Именно на тяхното почти безплатно участие се разчитало и в повечето батални сцени. Според някои слухове, Никита Михалков често молел за помощ членове на правителството – например, случвало се е направо от снимачната площадка да звъни на министър Сергей Шойгу, отговарящ за гражданската отбрана, извънредните ситуации и ликвидацията на последиците от стихийни бедствия и да го увещава да поеме разходите за пожарникарите (вижте тук репортаж от снимането на някои ключови сцени).
В едно от интервютата, дадени по повод излизането на „Изпепелени от слънцето 2”, Никита Михалков обяснява, че „най-трудното нещо, с което се е сблъскал по време на подготовката си за филма, било търсенето на друг пластичен език. По негово мнение великолепното кино за войната от миналите години вече се е превърнало в история, заемайки достойно място в руското и световното кино. Но днес се налагало да се търсят нови решения, за да се стигне до сърцата на младите зрители, разказвайки им за великата трагедия на предишните поколения, на които се паднала тежката участ да преживеят жестоки събития на същата възраст, на която е днешната младеж.
Възможно е именно това да е причината, поради която мнозина от хората, които добре познават предишния Михалков, да не съумяват да го разпознаят в новия филм и да им е трудно да приемат тази негова клипова стилистика. Все пак е много рано да се произнасяме категорично по темата, защото ни предстои тепърва да гледаме и ние този филм. Защото има опасност да се случи същото като с „Антихрист” на Ларс фон Триер, който първоначално бе съсипан от критиците, които го гледаха в Кан, а впоследствие постепенно се стигна до отрезвяване и оценяване на несъмнените му достойнства.

Read Full Post »


В по-ранна своя публикация ви информирах за съдържанието на основните конкурсни програми на предстоящия 63-ти международен кинофестивал в Кан. Той ще започне на 12 май с тържествена церемония, която ще води британската актриса Кристин Скот Томас. Журито на главния конкурс ще бъде ръководено от американския кинорежисьор Тим Бъртън („Едуард ножиците“, „Батман“, „Ед Ууд“, „Алиса в страната на чудесата“ и др.), а негови членове са Кейт Бекинсейл (актриса), Джована Мецоджорно (актриса), Бенисио дел Торо (актьор), Шекар Капур (режисьор), Алберто Барбера (директор на Националния музей за кино в Торино и бивш шеф на Венецианския кинофестивал) и Джафар Панахи (ирански режисьор, репресиран наскоро от властите в родината си). Председател на журито, което ще определи победителите в конкурса за късометражни филми, е канадският режисьор Атом Егоян, а нашумялата със своите филми напоследък френска режисьорка Клер Дени ще оглави журито на програмата „Особен поглед”. Мексиканският актьор Гаел Гарсия Бернал пък ще ръководи работата на журито, което ще определи новия носител на наградата „Златна камера” в конкурса за най-добър дебютен филм.
Сред филмите-претенденти за „Златна палма” (главното фестивално отличие) попадна и новата суперпродукция на Никита Михалков „Изпепелени от слънцето 2”. Това е продължение на най-награждавания досега филм на Михалков, отличен с „Оскар” и с Голямата награда на журито в Кан през 1994г. На предстоящия кинофестивал в Кан ще бъде показана неговата съкратена двучасова версия, а премиерата на пълната (тричасова!) версия се състояла вчера в Кремълския дворец в Москва. Според руските информационни източници, на нея са присъствали 6000 зрители, които до последния момент се оглеждали за президента Дмитрий Медведев и премиера Владимир Путин. Но уви, премиерата не била уважена дори и от първата дама Светлана Медведева, както и от шефа на администрацията на президента Владислав Сурков (репортаж за премиерата може да видите тук).
Вече имах възможност да споделя своите песимистични очаквания относно опита на Никита Михалков да направи поредния си след „Сибирския бръснар” патриотичен киноопус. Разбира се, това са само мои предчувствия, но ето, че те вече се потвърждават от излезлите първи отзиви за филма. Един от най-големите руски информационни портали (вижте тук) публикува подробна статия от Михаил Трофименков, която е озаглавена „Мръсни спомени за великата война”. В нея известният руски кинокритик пише, че първата част от филма на Никита Михалков може да се гледа, само ако се възприема като комикс или манга, макар че въобще не може да се сравнява с „Първия отряд” (нашумял руско-японски филм). И след като прави подробен, ироничен анализ на видяното, той заключава: „Няма образи – само физиология. Няма ужас – само отвращение. И дори неудобство, почти срам за професионалистите по грим и визуални ефекти, измайсторили всичките тези изсипващи се черва… Това е присъда над режисьора, даже не присъда, а диагноза. Режисьорът все пак е художник. Художникът създава образи, което е акт на любов. Но Никита Михалков, както е видно, явно не е в състояние вече да го прави, а може само да насилва зрителите. Впрочем, още по-отвратителен от натуралистичните сцени с разкъсани човешки месища, според Трофименков е снегът, синтезиран от компютър, който красиво-красивичко затрупва всичко…А и самата идея да бъде направено продължение на „Изпепелени от слънцето” е безумна, според него. Защото онези, които са гледали филма помнят финалните титри, от които ставаше ясно, че Котов е разстрелян, жена му загинала в лагер, дъщерята умряла в детски дом. Последният кадър пък бе повече от ясен и недвусмислено удостоверяваше, че провокаторът Митя Арсентиев (акт. Олег Меншиков) сам слага край наживота си. В тази връзка Трофименков си позволя да подхвърли ехидно,  че ако в първия филм някой бе направил аборт, то в продължението щяхме да имаме шанса да видим оцелялото по чудо дете. Макар че, обобщава Трофименков, съдейки по мимиките на героите от филма, всички те са зомбита. И така, все в този дух. Не си спомням да съм чел някога по-остра (и злобна!) рецензия за филм. Най-тежката присъда обаче произнесли присъствалите на премиерата ветерани от войната. Техните оценки за видяното са безапелационни: „мъка”, „изплю се в лицето ни”, „не може да се снима така”.
„Да, времето изтрива от паметта физиологичния ужас от войната. Но ако все пак в екранния ужас имаше зрънце истина, ветераните едва ли биха говорили така. Слава богу, че на никого не му прилоша по време на самата прожекция”, заключава Михаил Трофименков.
Не знам какво да мисля след прочетеното. Все пак, не мога да повярвам, че филмът на Никита Михалков е толкова ужасен. В противен случай не биха го включили в конкурсната програма на кинофестивала в Кан. Макар че и на това си има обяснение, според Трофименков. И то е, че в Кан неслучайно ще покажат съкратена версия – при това с цял час! Жива тъкан никой не реже толкова драстично, а само мъртва! – обобщава авторът.

Read Full Post »


Сред най-очакваните филми в Русия този месец е продължението на „Изпепелени от слънцето” на Никита Михалков. Това е един от най-скъпоструващите филми (състои се от две части) в най-новата история на руското кино. Неговият бюджет е 33 млн. евро.
Първата му част излиза на 22 април.

Аз също го очаквам с нетърпение, макар че напоследък съм малко скептичен към патриотичните напъни на Никита Михалков, чиито ранни филми много харесвах. Това важи най-вече за „Незавършена пиеса за механично пиано”, „Няколко дни от живота на Обломов” и „Пет вечери”. От творчеството му след разпадането на Съветския съюз, най-високо поставям именно „Изпепелени от слънцето”. Това е и най-награждаваният филм на Никита Михалков („Оскар” за най-добър чуждоезичен филм, Голямата награда на журито в Кан през 1994г. и др.).
В продължението на този си шедьовър Никита Михалков разказва драматичната история на бившия командир на дивизия Котов (тази роля изпълнява той самият), несправедливо осъден през 30-те години като враг на народа. Според официалните документи е разстрелян, но всъщност оцелява по чудо и е изпратен на фронта като редови боец в наказателен батальон. Воюва като всички обикновени войници: в кал, мраз и глад, преминавайки през най-трудното на войната. И оцелява – спасен от вярата си в родината, в бог и в дъщеря си Надя.
Съдейки по трейлърите, които успях да видя, новият филм на Никита Михалков ще бъде грандиозно зрелище, което ще се опита да осмисли по новому най-страшната трагедия, сполетяла руския народ през ХХ век – войната срещу нацистка Германия. Нямам нищо против руските филми за войната – особено от типа на „Те се сражаваха за родината”, но някак ми се струва неестествено това продължение на „Изпепелени от слънцето”, който беше напълно завършен, цялостен филм, не изискващ никакви допълнителни пояснения. Въобще цялата тази мания за римейки и продължения, която отдавна тресе световната киноиндустрия, много рядко носи нещо стойностно. Нима обогатиха с нещо киноизкуството, продълженията на култови филми, като „Първа кръв”, „Роки”, „Първичен инстинкт”, „Ирония на съдбата или честита баня” и др.?
Просто има гениални филми, които не търпят никакви продължения. Един от тях, според мен, е и „Изпепелени от слънцето”. Несъмнено Никита Михалков е талантлив режисьор и актьор. Но защо му е притрябвало да прави това продължение 16 години по-късно? С каква цел? Да покаже какво е станало с главните герои? Но всичко бе повече от ясно след края на оригиналния филм. Тук има друга причина и нейното обяснение е много просто. Става въпрос за желанието да се изстискат колкото може повече пари за заснемането на поредния руски патриотичен киноопус и особено от подкрепеното му от държавата разпространение, съвпадащо с 65-годишнината от победата над хитлеристка Германия. Добре си е направил сметката Никита Михалков. Но нека не прибързваме, а да изчакаме излизането на филма, който пък може и да ни изненада приятно…

Read Full Post »