Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘независимо кино’


Сайтът IndieWIRE, специализиран в отразяването на независимото кино, публикува класация на най-добрите инди-филми през първото полугодие на 2011 г. Тя е формирана въз основа на рецензиите на повече от сто кинокритици. Не е изненадващо, че в нея са попаднали предимно заглавия, участвали във фестивала „Сънданс“, който е най-големият форум на независимото кино в света.

Класацията може да видите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Вчера бяха обявени номинациите за тазгодишните награди „Независим дух” (Independent Spirit Awards), които са алтернатива на „Оскар”-ите, защото се дават на филми, създадени от независими предприемачи, нямащи нищо общо с големите холивудски компании. Повече за историята на тези отличия може да прочетете в предишна моя публикация тук.
Вижте списъка на всички тазгодишни

НОМИНАЦИИ ЗА НАГРАДИТЕ „НЕЗАВИСИМ ДУХ”  

НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ

(наградата се връчва на продуцента или продуцентите)

НАЙ-ДОБЪР РЕЖИСЬОР
  • ДАРЪН АРОНОФСКИ (DARREN ARONOFSKY) – „ЧЕРНИЯТ ЛЕБЕД” (Black Swan);
  • ДАНИ БОЙЛ (DANNY BOYLE) – „127 ЧАСА”;
  • ЛИЗА ХОЛОДЕНКО (LISA CHOLODENKO) – „ДЕЦАТА СА ДОБРЕ”;
  • ДЕБРА ГРАНИК (DEBRA GRANIK) – „ЗИМНА КОСТ”;
  • ДЖОН КАМЕРЪН МИЧЪЛ (JOHN CAMERON MITCHELL) – „ЗАЕШКА ДУПКА” (Rabbit Hole).
НАЙ-ДОБЪР СЦЕНАРИЙ
  • STUART BLUMBERG & LISA CHOLODENKO – The Kids Are All Right;
  • DEBRA GRANIK & ANNE ROSELLINI – Winter’s Bone;
  • NICOLE HOLOFCENER – Please Give;
  • DAVID LINDSAY-ABAIRE – Rabbit Hole;
  • TODD SOLONDZ – Life During Wartimе;
НАЙ-ДОБРА ЖЕНСКА РОЛЯ
  • АНЕТ БЕНИНГ (ANNETTE BENING) – „ДЕЦАТА СА ДОБРЕ”;
  • ГРЕТА ГЕРУИНГ (GRETA GERWIG) – „ГРИЙНБЪРГ”;
  • НИКОЛ КИДМАН (NICOLE KIDMAN) – „ЗАЕШКА ДУПКА”;
  • ДЖЕНИФЪР ЛОУРЪНС (JENNIFER LAWRENCE) – „ЗИМНА КОСТ”;
  • НАТАЛИ ПОРТМАН (NATALIE PORTMAN) – „ЧЕРНИЯТ ЛЕБЕД”;
  • МИШЕЛ УИЛЯМС (MICHELLE WILLIAMS) – „BLUE VALENTINE”.
НАЙ-ДОБРА МЪЖКА РОЛЯ
  • РОНАЛД БРОНСТИЙН (RONALD BRONSTEIN) – „Daddy Longlegs”;
  • АРЪН ЕКХАРТ (AARON ECKHART) – „Заешка дупка”;
  • ДЖЕЙМС ФРАНКО (JAMES FRANCO) – „127 часа”;
  • ДЖОН К. РАЙЛИ (JOHN C. REILLY) – „Сайръс” (Cyrus);
  • БЕН СТИЛЪР (BEN STILLER) – „Грийнбърг”.
НАЙ-ДОБЪР ОПЕРАТОР
  • ADAM KIMMEL – Never Let Me Go;
  • MATTHEW LIBATIQUE – Black Swan;
  • JODY LEE LIPES – Tiny Furniture;
  • MICHAEL McDONOUGH – Winter’s Bone;
  • HARRIS SAVIDES – Greenberg.
НАЙ-ДОБЪР ЧУЖДЕСТРАНЕН ФИЛМ
(наградата се дава на режисьора)
НАЙ-ДОБЪР ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ
(наградата се дава на режисьора)
  • EXIT THROUGH THE GIFT SHOP – Banksy;
  • MARWENCOL – Jeff Malmberg;
  • SWEETGRASS – Ilisa Barbash & Lucien Castaing-Taylor;
  • RESTREPO – Tim Hetherington & Sebastian Junger;
  • THUNDER SOUL – Mark Landsman.
НАГРАДА ДЖОН КАСАВИТИС
(наградата се дава на най-добрия филм през годината, заснет за по-малко от $500,000)
  • DADDY LONGLEGS;
  • LBS.;
  • LOVERS OF HATE;
  • OBSELIDIA;
  • THE EXPLODING GIRL.

Наградите се връчват ежегодно в неформална обстановка на самия плаж в Санта Моника точно в навечерието на поредната тържествена церемония за раздаване на „Оскар“-ите. Новите носители на наградите независим дух ще станат известни на 26 февруари 2011г. Миналогодишният победител в категорията „най-добър филм” бе „ПРЕШЪС” (Precious: Based on the Novel Push by Sapphire); чийто създател Лий Даниълс спечели отличието за най-добър режисьор. Филмът бе представен в рамките на тазгодишния София Филм Фест.

Източник: официалният сайт на наградите независим дух.

Read Full Post »


Завърши 35-ият международен кинофестивал в Торонто, който се проведе от 9 до 19 септември. Форумът в най-големия канадски град се нарежда в челната четворка световни кинофестивали – веднага след тези в Кан, Венеция и Берлин.
Но за разлика от тях, той няма конкурсен характер, което, разбира се, не омаловажава огромното му значение за света на киното.
Единственото отличие, връчвано в Торонто е наградата на публиката (Cadillac People’s Choice Award), която се определя според броя на гласувалите зрители.
Тази година техният избор падна върху филма на британския режисьор Том Хупър (Tom Hooper) „Кралска реч” (The King’s Speech).


Колин Фърт и Хелена Бонам-Картър в кадър от филма „Кралска реч“ (The King’s Speech).

Историята, описана в този филм е истинска. Става въпрос за речта, произнесена от английския крал Едуард VIII (ролята изпълнява актьорът Гай Пиърс) при неговото отричане от престола, за да може да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън. Както е известно, на неговия по-млад брат Бърт (акт. Колин Фърт) се налага да заеме британския престол и да стане крал Джордж VI. Във фокуса на филма е историята за това как логопедът Лайънъл Лоуг (акт. Джефри Ръш) успява чрез нетрадиционни методи да превърне плахия и комплексиран принц в истински монарх, който впрочем е баща на сегашната английска кралица Елизабет II. (Вижте видео от премиерата на филма по време на кинофестивала в Торонто).


Кадър от филма „Първокласникът“ (реж. Джъстин Чадуик).

Основният конкурент на „Кралска реч” бе филмът „Първокласникът” (The First Grader), който също е дело на британски режисьор – Джъстин Чадуик (Justin Chadwick), известен с историческата си драма Другата Болейн (2008).

На 35-ия кинофестивал в Торонто бяха връчени и две награди от името на федерацията на международните кинокритици (The Prize of the International Critics – FIPRESCI Prize). Едната получи американският хореограф и режисьор от китайски произход Шоун Ку (Shawn Ku) за филма „Красиво момче” (Beautiful Boy) определен като откритието на фестивала, а другата бе връчена на Pierre Thoretton за документалния френски филм „Луда любов” (L’Amour Fou), посветен на прочутия моден дизайнер Ив-Сен Лоран.

Но главното за фестивал като този в Торонто съвсем не са наградите, а огромният филмов пазар, определящ екранната съдба на голяма част от независимите филми, произведени през годината. Затова повечето негови програми представят филми, които вече са представени в Кан и Венеция.
Все пак кинофестивалът в Торонто представи общо 45 световни (или международни) премиери на филми, създадени от водещи режисьори на съвременното арт кино, като Том Тиквер, Бент Хамър, Фридрик Тор Фридриксон, Питър Мълан, Марион Хенсел, Коен Мортие (Koen Mortier), Ан Хуей (Ann Hui), Денис Танович, Фен Ксяоган (Feng Xiaogang), Хон Сансу (Hong Sangsoo), Гейбриъл Ренж (Gabriel Range) и др.

Read Full Post »


След два дни се открива един от най-големите форуми на независимото кино – кинофестивалът „Трайбека” в Ню Йорк, който е основан от Робърт Де Ниро и Джейн Розентал преди 9 години – след терористичните атаки от 11 септември 2001г. Предстоящото издание на фестивала ще се проведе от 22 април до 2 май и в неговите рамки са включени 6 конкурсни програми:


Робърт Де Ниро и Джейн Розентал

  • „Световно игрално (пълнометражно) кино” (World narrative);
  • „Световно документално (пълнометражно) кино” (World documentary);
  • „Игрално (пълнометражно) кино от Ню Йорк” (New York narrative);
  • „Документално (пълнометражно кино от Ню Йорк” (New York documentary);
  • „Игрално (късометражно) кино (Narrative short);
  • „Документално и студентско късометражно кино” (Documentary and student short film).

    В състава на различните журита са включени общо 35 души – актьори, сценаристи, журналисти и специалисти по масови комунакиции. Сред тях се открояват известни имена, като Аарон Екхарт, Джесика Алба, Упи Голдбърг, Америка Ферера, Хоуп Дейвис, Зак Браф, Шерил Хайнс и др.

Тази година в международния конкурс са включени 12 филма от 8 страни, като повечето от тях са или дебюти, или втори творби на своите създатели. За 7 заглавия представянето в рамките на фестивала, чийто генерален спонсор е Delta Air Lines, ще бъде световна премиера.

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС
Световно игрално (пълнометражно) кино (World narrative)

Buried Land” – реж. Джефри Алан Родес (Geoffrey Alan Rhodes) и Стивън Истууд (Steven Eastwood), САЩ-Великобритания, Босна и Херцеговина
В малко планинско градче е направено удивително откритие. Оказва се, че под хълмовете на Централна Босна съществува долина на древни пирамиди, напомнящи египетските. В разрушения от войната град прииждат тълпи туристи, а местните жители заживяват между реальността и въображението. Тази коллизия отразява и люшкането на филма между документалното и игралното начало.

Dog Pound” – реж. Ким Шапирон (Kim Chapiron), Франция

В САЩ над 100 хиляди деца се намират в затвори за малолетни престъпници. 60 на сто от тях са обречени да се превърнат в изпечени рецидивисти. Режисьорът Ким Шапирон насочва вниманието си към трима тинейджъри, които се борят за оцеляване в един от тези „изправителни” домове.

Mine Vaganti” – реж. Ферзан Озпетек (Ferzan Ozpetek), Италия

Известният италиански режисьор от турски произход Озпетек този път предлага забавна семейна комедия, чието действие се развива в град Лече, южна Италия. Главният герой Томазо не желае да участва в бизнеса с макаронени изделия на своето богато семейство. Но по вина на брат му неговите планове се провалят.

Lucky Life” – реж. Ли Исаак Чун (Lee Isaac Chung), САЩ

Когда един от тях заболява, група приятели се отправя за последен път на морско пътешествие, за да се простят с юношеството. Години по-късно, когато една от двойките решава да има дете, си спомня за това пътешествие. Изящна, прекрасно изиграна и заснета драма за човешките отношения.

My Brothers” – реж. Пол Фрейзър (Paul Fraser), Ирландия

Седемнайсетгодишният Ноел случайно счупва стария часовник на своя умиращ баща, за когото е голяма ценност. Заедно с приятелите си той потегля с камиона на своя работодател да търси замяна на ценната вещ. Но това, което е трябвало да бъде кратко пътуване, се превръща за младежите в наситено с много емоции, продължително пътешествие. Това е дебют в режисурата за сценариста Пол Фрейзър, който дълго време бе сътрудник на известния ирландски кинематографист Шон Медоус (Shane Meadows).

Open House” – реж. Андрю Пакуин (Andrew Paquin), САЩ

Главният герой на филма мълчаливият Дейвид е принуден с години да задоволява разрушителните сексуални страсти на своята приятелка Лили. Дейвид жадува за прости човешки отношения. Когато една от потенциалните жертви му дава възможност да си го върне, започват да го мъчат съмнения.

Paju” – реж. Пак Чхан-Ок (Chan-ok Park), Южна Корея

Пхаджу е град в провинция Кьонхидо, расположена на границата с КНДР, където е било подписано споразумението за прекратяване на бойните действия по време на войната в Корея през 50-те години на миналия век. Във филма се разказва за митарствата на двама герои, чиято съдба е също така мрачна, както и това прокълнато място.

Gainsbourg, Je t’Aime… Moi Non Plus” – реж. Джоан Сфар (Joann Sfar), Франция

Изобретателен биографичен филм за живота на Серж Гинсбур от детството в окупирания от нацистите Париж до скоропостижната му смърт на 62 години. Това е режисьорски дебют на най-изявения във Франция автор на комикси – Джоан Сфара.

Snap” – реж. Кармел Винтърс (Carmel Winters), Ирландия

Психологична драма за три поколения на една фамилия, готови да повторят грешките от миналото. Ейслинг О’Съливан играе ролята на майка, която в стремежа си да защити своя син прикрива тайни от миналото.

When We Leave” – реж. Фео Аладаг (Feo Aladag), Германия

Младата туркиня Умай не може повече да търпи грубото отношение на своя съпруг и бяга от Истанбул при свои роднини в Берлин. Обаче любовта и привързаността трябва да се съобразяват със социалната система, която контролира живота на семейството.

Keshtzar haye sepid” – реж. Мохамад Расулоф (Mohammad Rasoulof), Иран

В тази история, която прилича на приказка, се преплитат поезията, митологията и абсурдът. Главният герой Рамхат пътува от остров до остров край бреговете на Иран, събирайки сълзи.

William Vincent” – реж. Джей Анания (Jay Anania), САЩ

Героят от филма (ролята изпълнява Джеймс Франко, играл във филма на Гюс Ван Сант „Харви Милк”) е тих престъпник, който не се интересува от последиците на своите престъпления. Но след като се влюбва в любимата проститутка на известен гангстер, той е принуден да бяга в Ню Йорк, за да се завърне 4 години по-късно и да се опита да спаси момичето.

В рамките на фестивала „Тribeca” ще бъде представено напълно реставрирано копие на прочутия филм на Дейвид Лийн „Доктор Живаго” – екранизация на едноименния роман на Борис Пастернак, отличен с 5 награди „Оскар“. Тази година се навършват 45 години от излизането на този филм по екраните.

Източник: Официалният сайт на Деветия Tribeca Film Festival

Read Full Post »


Само седмица след най-големия в света форум на независимото кино – фестивалът „Сънданс” – завърши и този в Ротердам, който също се нарежда сред най-значимите киносъбития през годината.

Победители в неговото 39-то издание, което се проведе от 27 януари до 7 февруари, станаха следните филми:

Студената вода на морето“ (Agua fría de mar), реж. Пас Фабрега (Paz Fábrega) –Коста Рика;

Земна история”(Mundane History), реж. Анокха Сувичакорнпонг (Anocha Suwichakornpong) – Таиланд и

Към морето” (Alamar), реж. Педро Гонсалес-Рубио (Pedro González-Rubio) – Мексико. Те получиха главните фестивални отличия – VPRO Tiger Awards.

Наградата на международната критика (ФИПРЕСИ) бе присъдена на филма „Нека да ходят, където искат”(Let Each One Go Where He May), реж. Бен Ръсел (Ben Russell) – САЩ-Суринам.

В Холандия се провеждат два много големи кинофестивала – единият е Амстердамският, който е най-големият в света преглед на документалното кино, а Роттердамският се е специализирал в откриването на нови филмови територии и таланти. Неговият талисман е тигърът. Първото издание на този фестивал се е провело през юни 1972г. под рукъводството на Хуберт Балс, който е негов основател. Той има основна заслуга за ориентацията на фестивала към алтернативното и некомерсиално кино и по-специално към филми, произведени в Югоизточна Азия и развиващите се страни.

От миналата година фестивален директор е Рутгер Волфсън, който има заслуга за новата фестивална структура, в която освен главният конкурс съдържа още  три програми: „Bright Future“ (откриване на нови имена); „Spectrum“ (включваща нови филми на вече познати режисьори) и „Signals“ (ретроспективи, тематични програми, артпроекти).

Днес Ротердамският кинофестивал с право е смятан за един от флагманите на световното независимо и авторско кино. Основната част от неговата програма е съставена от филми на дебютанти. Надпреварата е за три основни награди (трите „тигъра”). Тази година паричният им еквивалент бе 15 000 евро за всяко отличие. В рамките на фестивала в Ротердам ежегодно се провежда и пазар на проекти за киносценарии „CineMart“. През 1988 година в памет на основателя на фестивала е създаден специален фонд „Хуберт Балс” за подкрепа на млади кинематографисти от развиващите се страни.
Ротердамският кинофестивал се е специализирал в улавянето на най-новите тенденции в съвременното авторско кино и една от тях несъмнено е – размиването на границите между игралното и документалното кино. Това особено важи за мексиканския филм „Към морето”, отличен с една от трите основни награди.


Кадър от мексиканския филм „Към морето“ (реж. П.Г. Рубио)

Наградите в конкурса за късометражно кино спечелиха филмите: Съболезнования” (Wei Wen), реж. и Ин Лян (Ying Liang) – Китай, „Атлантика” (Atlantiques), реж. Мати Диоп (Mati Diop) – Франция- Сенегал и „В сряда сутринта в два часа” (Wednesday Morning Two A.M.), реж. Луис Клар (Lewis Klahr) – САЩ.
Eдва ли е необходимо да казвам, че малко от тези филми ще достигнат до нас, но все пак добре е да знаем имената на творците, които ще бъдат утрешното лице на независимото кино.
Предлагам да видите трейлър на един от наградените в Ротердам късометражни филми – китайският
Съболезнования” (Wei Wen) :


Read Full Post »


В американския град Парк Сити (щата Юта) завърши 26-ото издание на кинофестивала „Сънданс”. От 21 до 31 януари на този най-голям в света форум на независимото кино бяха представени 3724 игрални и документални филми от целия свят. Вижте повече за програмата му тук.

Американката Дебра Граник (режисьор и сценарист) бе сред големите победители на 26-ия „Сънданс“ филм Фестивал.

Голямата награда на журито в конкурса за игрално кино от САЩ спечели „Winter’s Bone„, реж. Дебра Граник, а с аналогичното отличие в надпреварата за най-добър американски документален филм бе удостоен „Restrepo“ на режи сьорите Себастиан Джунгер и Тим Хетерингтън.
За победител в конкурса за световно игрално кино бе обявен филмът „Animal Kingdom“ (Австрия) на режисьора Давид Миход, а съревнованието за най-добър неамерикански документален филм спечели датският филм „The Red Chapel“ на режисьора Мадс Брюгер.
Наградите на публиката в конкурсите за американски филми бяха дадени на игралния филм на Джош РаднърHappythankyoumoreplease“ и на документалния „Waiting for Superman„, реж. Дейвис Гугенхайм. Аналогичните награди в конкурсите за неамериканско кино бяха връчени на игралния филм „ Contracorriente” ( Undertow) (Колумбия-Франция-Германия-Перу) – реж. Хавиер Фуентес-Леон и на документалния „Wasteland“ (Великобритания) – реж. Луси Уокър.
За победител в новия конкурс „Nеxt” за кинотворби с минимални бюджети, заснети на цифрови носители, бе обявен филмът на Тод Барнс и Брад Барнс „Homewrecker”.

Наградите за режисура бяха дадени за следните филми:
• „3 Backyards“ с режисьор Ерик Менделсон (от конкурса за американско игрално кино);
• „Smash His Camera„, реж. Леон Гаст (от конкурса за американско документално кино);
• „Southern District“ (Боливия) – реж. Хуан Карлос Валвидиа (от конкурса за световно игрално кино);
• „Space Tourists“ (Швейцария) – реж. Кристиан Фрей (от конкурса за световно документално кино);

Наградите за сценарий спечелиха:
• „Winter’s Bone“ – сц. Дебра Граник и Ан Роселини (от конкурса за игрални филми от САЩ);
• „Southern District“ (Боливия) – сц. Хуан Карлос Валвидиа (от конкурса за световно игрално кино).
Освен отличията за операторска работа и монтаж, бяха връчени и няколко специални награди на журитата в основните конкурси. Така например известният американски актьор Марк Ръфало получи специалната награда на журито в конкурса за игрални филми от САЩ за своя режисьорски дебют в киното „Sympathy for Delicious”.

Популярният американски актьор Марк Ръфало и писателят Кристофър Торнтън получиха специалната награда на журито в конкурса за американски игрални филми за режисьорския дебют на Ръфало „Sympathy for Delicious“.

Специалният приз на журито за американска документалистика бе даден на филма „GASLAND”, реж. Джош Фокс. Аналогичната специална награда на журито в конкурса за световно документално кино спечели „Enemies of the People“ (Камбоджа-Великобритания) – реж. Роб Лемкин и Тет Самбат.

Кинофестивалът „Сънданс” е създаден от знаменития американски актьор Робърт Редфорд и далеч преди сегашното си 26-то издание се превърна в най-авторитетния форум на независимото кино в света. Позволих си да изброя с най-големи подробности имената на всички отличени филми и на техните създатели с ясното съзнание, че в момента са абсолютно неизвестни не само на широката публика, но и на голяма част от изкушените от киното зрители. Само че, няма да мине много време и някои от тях ще бъдат сред най-често споменаваните имена – не само от специалистите по кино.
Припомням, че сред представените заглавия на миналия фестивал „Сънданс” се откроиха филми като Прешъс“ (отличен със „Златен глобус” неотдавна и най-вероятно ще бъде номиниран за „Оскар”), „Луна” на Дънкан Джоунс, „500 дни от лятото” (реж. Марк Уеб), „Замръзнали души” (реж. Софи Барт), „Големият фен” (реж. Робърт Сийгъл), чилийският „Прислужницата”, които попаднаха в много от класациите на най-добрите филми през 2009 година.
Иска ми се да напомня на онези, които са забравили, че именно на кинофестивала „Сънданс” са били представени за пръв път филми, като „Секс, лъжи и видео” на Стивън Содърбърг (1989), „Кучета в резерв” (Глутница кучета) на Куентин Тарантино (1992), „Продавачи” на Кевин Смит (1994), „Обичайните заподозрени” на Брайън Сингър (1995), „Проклятието Блеър” (1999), „In The Bedroom” на Тод Филд (2001), „Дони Дарко” на Ричард Кели (2001), „American Splendor” (2003) и немалко други, които днес са изучавани във филмовите училища по света.
Да, филмите от „Сънданс” трудно достигат до публиката, но именно подобни фестивали са мястото, където се пръкват буквално от нищото утрешните гении на киното. Дали ще съумеят да се опазят от заразата на комерсиализма  – никой не може да каже. Но едно е сигурно – че в момента тези хора правят ДРУГО КИНО, различно от лустросаната конфекция, която предлагат днес всечки мултиплекси и повечето от многобройните телевизионни канали. Затова – да живее пиратството, което е единственият начин да се запознаем с това оригинално кино, ако разбира се имаме здрави критерии и достатъчно информация, за да знаем какво да търсим. Но за да не бъда несправедлив ще направя едно уточнение. Онези, които живеят в София ще имат привилегията да видят част от това Друго кино, благодарение на кинофестивала „София Филм Фест”, чието 14-то издание ще започне само след месец.


Read Full Post »

« Newer Posts