Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘ЛЮБОПИТНО’


Позор представя


САТОРИ В УТРОТО НА ЕСЕНТА

21.10.2010 – 04.11.2010

Дом на киното Евро синема Червената къща Dada Cultural Bar

За втора година почитателите на азиатското кино ще имат повод да празнуват – от 21 октомври до 4 ноември в София ще се    проведе фестивалът „Сатори в утрото на есента”. Форумът ще бъде открит с пищната продукция на Чън Кайгъ „Живот в грим”. Филм посветен на най-голямата звезда на Пекинската опера Мей Ланфан. Лентата е с награда „Златен петел” за най-добър азиатски филм за 2009-та.

Своята европейска премиера на фестивала ще има провокативния „Пънк от Пекин”. Австралиецът Шон Джефърд представя пекинския ъндърграунд така, както никой местен не би посмял – бръснати глави, татуировки, тонове алкохол и шумна музика.

В програмата силно са застъпени фаворитите на най-иновативния филмов фестивал в Европа – този в Ротердам. Сред тях са носителите на награда „Тигър” – „С цвете в джоба” и „Любовта побеждава всеки”, фаворитът на публиката „Ер Дон”, както и отличеният с наградата на ФИПРЕССИ „Сляпото прасе, което мечтаеше да полети”.

След като на миналогодишното издание на „Сатори в утрото на есента”  българските зрители за първи път са сблъскаха официално с носителя на „Златна палма” Апичатпонг Уирасетакул, тази година отново ще могат да гледат негов филм – ‘’Iron Pussy’’ – убийствена пародия на екшън филмите и мелодрамите от 70-те.

В програмата на фестивала е включен и един от най-успешните японски филми през последните години „Глътка чай” на режисьора Катсухито Иши. Задълбочен портрет на едно нетрадиционно японско семейство, в което майката съвместява домакинската работа със създаването на анимационни филми, дядото помага на майката с различни ексцентрични идеи относно филмите и в същото време се опитва да запише своето първо парче, а на внучката постоянно и се привижда уголемена версия на самата нея.

Специален акцент ще бъде поставен върху киното на Малайзия. Някои от най-известните имена на малайзийската нова вълна присъстват в афиша на фестивала. Зрителите ще могат да видят дебютния филм на Тан Чуй Муй „Любовта побеждава всеки”, предизвикал фурор както сред публиката, така и сред критиката на фестивала в Ротердам и отличен с престижната награда „Тигър”. Два от най-успешните филма на Джеймс Лий – „Незаменимата перална машина”и „Преди да заобичаме отново” също ще имат своята премиера пред българска публика. Джеймс Лий е един от най-любопитните творци на Малайзия, бивш графичен дизайнер, в момента той режисира театрални постановки, създава впечатляващи инсталации, с които е чест гост на Музея за модерно изкуство в Куала Лумпур и пише сценарии за филми, които сам режисира.

„Сатори в утрото на есента” продължава до 4 ноември в салоните на „Дома на киното”, „Евро синема”, „Червената къща” и Dada Cultural Bar.


ФИЛМИТЕ:


Живот в грим (Forever Enthralled, 2009)
Китай-ХонгКонг, реж. Чън Кайгъ, 142’

В ролите: Лай Леон, Джан Дзъи, Ю Шакун, Уан Ксю-ки

Филмът представя живота на най-известния изпълнител в „Пекинската опера” Мей Ланфан. За да бъде историята максимално достоверна, режисьорът се допитва до семейството на Ланфан, което следи отблизо процеса на снимките. Филмът спечели най-престижната азиатска награда „Златен петел” за най-добър филм на 2009-та. Главните роли са поверени на китайската звезда Лай Лион, познат от култовия “3 Extremes” и красивата Джан Дзъи, участвала в хитовете „Герой”, „Тигър и Дракон”, „2046” и „Мемоарите на една гейша”.

„Живот в грим” ще бъде представен в пълната си фестивална версия, за да могат зрителите максимално да се доближат до блясъка и пищността на китайското оперно изкуство през 20-ти век.

От режисьора на „Сбогом, спътнице моя” и „Обещанието”

Награди и номинации:

„Златен петел” – награда за най-добър филм и награда за поддържаща мъжка роля /Уан Ксю-ки/; „Златен кон” – награда за поддържаща мъжка роля /Уан Ксю-ки/ и награда за дебют /Ю Шакун/, номинации за най-добра поддържаща актриса /Джан Дзъи/, грим и костюми; МФФ Берлин – Номинация за „Златна мечка”; МФФ Сиатъл – Официална селекция; МФФ Гент – Официална селекция

Прожекции:

21.10 /чт./ – Дом на киното, 18.30ч.

23.10 /сб./ – Евро синема, 18.00ч.

02.11 /вт./– Червената къща, 18.00ч.


Глътка чай (The Taste of Tea, 2004) Япония, реж. Катсухито Иши, 143’

В ролите: Таданобу Асано, Мая Бано, Такахиро Сато, Кайжи Морияма, Ринко Кикучи

Задълбочен портрет на едно нетрадиционно японско семейство, в което майката съвместява домакинската работа със създаването на анимационни филми, дядото помага на майката с различни ексцентрични идеи относно филмите и в същото време се опитва да запише своето първо парче, а на внучката постоянно и се привижда уголемена версия на самата нея. Забавна история, представена с изтънчен източен маниер, много красиви кадри и впечатляващ актьорски състав включващ любимеца на Такеши Китано – Таданобу Асано, отличен с наградата за мъжка роля от фестивала във Венеция, номинираната за „Оскар” за ролята си във „Вавилон” Ринко Кикучи, най-популярния японски хореограф на модерни танци Кайжи Морияма и новите надежди на японското кино Такахиро Сато и Ана Тсучия.

Награди и номинации:

МФФ Белфор – „Гран При” за чуждестранен филм и Награда на публиката; МФФ Хавай – награда за най-добър филм; МФФ Ситжес – награда „Ориент Експрес”; МФФ Йокохама – награда за дебют /Ана Тсучия/; МФФ Кан – Официална програма; МФФ Карлови Вари – Официална селекция

Прожекции:

26.10 /вт./ – Дом на киното – 20.30ч.

30.10 /сб./– Евро синема, 18.00ч.

04.11 /чт./ – Червената къща, 18.00ч.

Ер Дон (Er Dong, 2008) Китай, реж. Джин Ян, 150’

В ролите: Ли Джун Бай, Мин Хуан Ян, Ксяо Ке Гуан

Ер Дон живее с майка си в малко селце в китайската провинция. Младежът постоянно се забърква в неприятности и затова майката решава да го изпрати в християнско училище, където синът й да се поправи. В училището Ер Дон среща красивата Чан и животът му наистина поема в нова посока.

Награди и номинации:

МФФ Пусан – номинация за наградата „Бъдещи таланти”;  МФФ Ротердам – Официална селекция; МФФ Гент – Официална селекция; МФФ Локарно – Официална селекция; МФФ Банкок – Официална селекция

Прожекции:

31.10 /нд./ – Евро синема, 18.00ч.

09.11 /вт./ – Червената къща, 18.00ч.


Сляпото прасе, което мечтаеше да полети (Blind Pig Who Wants to Fly, 2008) Индонезия, реж. Едуин, 75’

В ролите: Йоко Анвар, Кларин Бахаризки, Андхара Ърли

Филмът е забавна мозайка от истории със странни персонажи, които се опитват да направят живота си по-приятен – баща, който кандидатства за „Зелена карта”, за да може да семейството му да се премести в Щатите, бивша шампионка по бадминтон, която е изоставена от съпруга си, заради по-млада японка, индонезийско момче, което съучениците му постоянно пребиват, защото мислят, че е китаец и леко смахната девойка, която е убедена, че фойерверките, произведени в Китай предизвикват духовете.

Награди и номинации:

МФФ Ротердам – награда на ФИПРЕССИ и номинация за наградата „Тигър”;  МФФ Сингапур – награда на ФИПРЕССИ; МФФ Нант – „Сребърен балон” и награда на публиката; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Карлови Вари – Официална селекция; МФФ Истанбул – Официална селекция; МФФ Солун – Официална селекция

Прожекции:

24.10 /нд./ – Dada Cultural Bar, 20.00ч.

25.10 /пн./ – Евро синема, 18.30ч.

02.11 /вт./ – Дом на киното, 21.00ч.

04.11 /чт./ – Червената къща, 20.30ч.


Пънк от Пекин (Beijing Punk, 2010) САЩ-Китай-Австралия-Великобритания, реж. Шон Джефърд, 83’

С : Лиу Бао, Невин Домер, Мис Пей, Брайън Хардгруув

ЕВРОПЕЙСКА ПРЕМИЕРА!

Представяте ли си какво е да си пънкар в Китай? Един таен дневник на пънк и рок сцената в страната. Автентични кадри от концерти на местни и гостуващи групи, разговори с ъндърграунд иконите на Пекин, посещение на места, за които обикновените китайци, дори не подозират, че съществуват.

Австралиецът Шон Джефърд представя пекинския ъндърграунд така, както никой местен не би посмял – бръснати глави, татуировки, тонове алкохол и шумна музика.

Прожекции:

31.10 /нд./ – Dada Cultural Bar

03.11 /ср./ – Евро синема, 18.30ч.

09.11 /вт./ – Червената къща, 20.45ч.


Iron Pussy (The Adventures of Iron Pussy, 2004) Тайланд, реж. Апичатпонг Уирасетакул, 89’

В ролите: Сириякорн Пукавеш, Майкъл Шаоуанасай, Крисада Терънс, Теварат Тонджити

Носителят на тазгодишната „Златна палма” от фестивала в Кан представя една убийствена пародия на екшън филмите и мелодрамите от 70-те.  Таен агент Iron Pussy може да се справи с всяка ситуация и да разреши всеки проблем, но какво се случва, когато се влюбва в неподходящия човек?

Награди и номинации:

МФФ Берлин – Официална програма; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Ротердам – Официална селекция; МФФ Ванкувър – Официална селекция

Прожекции:

28.10 /чт./ – Дом на киното, 21.00ч.

29.10 /пт./ – Евро синема, 18.30ч.

02.11 /вт./ – Червената къща, 20.30ч.


С цвете в джоба (Flower in the Pocket, 2007) Малайзия, реж. Лиу Сен Тат, 97’

В ролите: Джеймс Лий, Зи Джян Уон, Мин Уей Лим

Две неустоимо симпатични хлапета си търсят някой, който да ги обича и някой, който те да обичат. Баща им е работохолик, който не може да преживее липсата на любимата си жена и е отдаден изцяло на бизнеса си. Момчетата през цялото време се забъркват в ситуации, които предизвикват цялата гама от чувства, които един зрител може да преживее – смях през сълзи, докато гледаш как по-малкият вади тетрадките си от чантата, която е омазана с лайната на кучето, което той е решил да скрие и сърцато съчувствие, гледайки как по-големият брат успокоява по-малкия, когато същото това палаво куче изчезва.

Награди и номинации:

МФФ Ротердам – награда „Тигър”; МФФ Фрайбург – „Гран при”; МФФ Пусан – награда „Бъдещи таланти” и награда на публиката;  МФФ Довил – награда на журито; МФФ Берлин – Официална програма; МФФ Ванкувър – Официална селекция; МФФ Солун – Официална селекция; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Сингапур – Официална селекция; МФФ Белфор – Официална селекция

Прожекции:

26.10 /вт./ – Червената къща, 18.30ч.

27.10 /ср./ – Евро синема, 18.30ч.

04.11 /чт./ – Дом на киното, 21.00ч.


Преди да заобичаме отново (Before We Fall in Love Again, 2006) Малайзия, реж. Джеймс Лий, 99’

В ролите: Пит Тое, Лен Сю Ми

Жената на Чуан изчезва безследно, отива на работа и никога повече не се появява. Един ден Чуан среща непознат мъж, който се оказва таен любовник на съпругата му. Дали не е по-добре вместо да си отмъщава Чуан да потърси подкрепата на непознатия, за да открият изчезналата жена.

Награди и номинации:

МФФ Банкок – награда за най-добър азиатски филм; МФФ Маракеш – номинация за „Златна звезда”; МФФ Ротердам – Официална селекция; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Довил – Официална селекция

Прожекции:

22.10 /пт./ – Евро синема, 18.30ч.

26.10 /вт./ – Червената къща, 20.30ч.


Незаменимата перална машина (The Beautiful Washing Machine, 2004) Малайзия, реж. Джеймс Лий, 111’

В ролите: Ло Бок Лай, Юхан Хо, Бърг Лий, Дани Лим

Една стара перална машина променя живота на Тео. И не само неговия, а и на хората около него.  Когато поиска пералнята пере, когато прецени, че трябва да си почине, просто спира. И никой не може да се справи със своенравната машина.

Награди и номинации:

МФФ Банкок – награда на ФИПРЕССИ и награда за най-добър азиатски филм; МФФ Сингапур – Официална селекция; МФФ Монреал – Официална селекция; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Ротердам – Официална селекция

Прожекции:

28.10 /чт./ – Червената къща, 20.30ч.

01.11 /пн./ – Евро синема, 18.30ч.


Любовта побеждава всеки (Love Conquers All, 2006) Малайзия, реж. Тан Чуй Муй, 90’

В ролите: Корал Он Ли Уай, Стивън Чуа Шян, Хо Чи Лай

Пин отива по работа в Куала Лумпур. Там среща Джон, който любезно й предлага приятелството си. Само, че Пин вече е обвързана. Дали да се впусне в мимолетна авантюра или да остане верна? А дали Джон наистина иска тази връзка или има други намерения?

Награди и номинации:

МФФ Ротердам – награда „Тигър”; МФФ Пусан – награда „Бъдещи таланти”; МФФ Мар дел Плата – Официална селекция; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Карлови Вари – Официална селекция; МФФ Довил – Официална селекция; МФФ Ванкувър – Официална селекция

Прожекции:

24.10 /нд./ – Евро синема, 18.30ч.

28.10 /чт./ – Червената къща, 18.30ч.


ПРОГРАМАТА:


21.10 /чт./ – Живот в грим – Дом на киното, 18.30ч.

22.10 /пт./ – Преди да заобичаме отново – Евро синема, 18.30ч.

23.10 /сб./ – Живот в грим – Евро синема, 18.00ч.

24.10 /нд./ – Любовта побеждава всеки – Евро синема, 18.30ч.

24.10 /нд./ – Сляпото прасе, което мечтаеше да полети – Dada Cultural Bar, 20.00ч.

25.10 /пн./ – Сляпото прасе, което мечтаеше да полети – Евро синема, 18.30ч.

26.10 /вт./ – Глътка чай – Дом на киното, 20.30ч.

26.10 /вт./ – С цвете в джоба – Червената къща, 18.30ч.

26.10 /вт./ – Преди да заобичаме отново – Червената къща, 20.30ч.

27.10 /ср./ – С цвете в джоба – Евро синема, 18.30ч.

28.10 /чт./ – Iron Pussy – Дом на киното, 21.00ч.

28.10 /чт./ – Любовта побеждава всеки – Червената къща, 18.30ч.

28.10 /чт./ – Незаменимата перална машина – Червената къща, 20.30ч.

29.10 /пт./ – Iron Pussy – Евро синема, 18.30ч.

30.10 /сб./ – Глътка чай – Евро синема, 18.00ч.

31.10 /нд./ – Ер Дон – Евро синема, 18.00ч.

31.10 /нд./ – Пънк в Пекин – Dada Cultural Bar – 20.00ч.

01.11 /пн./ – Незаменимата перална машина – Евро синема, 18.30ч.

02.11 /вт./ – Сляпото прасе, което мечтаеше да полети – Дом на киното,  21.00ч.

02.11 /вт./ – Живот в грим – Червената къща, 18.00ч.

02.11 /вт./ – Iron Pussy – Червената къща, 20.30ч.

03.11 /ср./ – Пънк от Пекин, Евро синема, 18.30ч.

04.11 /чт./ – С цвете в джоба – Дом на киното, 21.00ч.

04.11 /чт./ – Глътка чай – Червената къща, 18.00ч.

04.11 /чт./ – Сляпото прасе, което мечтаеше да полети – Червената къща, 20.30ч.

09.11 /вт./ – Ер Дон – Червената къща, 18.00ч.

09.11 /вт./ – Пънк от Пекин – Червената къща, 20.45ч.

Източник: сайтът на Pozor


Реклами

Read Full Post »



Легендарният американски актьор и кинорежисьор Клинт Истууд определи сам кои са най-добрите филми в режисьорската му кариера. Само с едно изключение – това са филми, заснети от него през последните две десетилетия.
80-годишният класик на холивудскито кино напоследък охотно раздава интервюта за медиите във връзка с предстоящото излизане по американските екрани на най-новия му филм „Hereafter” с Мат Деймън в главната роля.
За разлика от повечето творци, които не са склонни да класифицират своите филми, измъквайки се с шаблонното оправдание, че за тях те са като родни деца, Клинт Истууд най-чистосърдечно се съгласява да го стори.
Прославил се още преди половин век като актьор в уестърните на Серджо Леоне, впоследствие заснема самостоятелно общо 35 филма, в много от които изпълнява главните роли. Но според него най-добрите му филми от режисьорска гледна точка са следните шест:

Джози Уелс: извън закона” (1976) – това е първият уестърн, създаден от Истууд след участието му във филмите на Леоне;


Момиче за милиони” (2004) – разтърсваща драма, в която култовият режисьор си позволява да провокира противниците на евтаназията;

Непростимо” (1992) – „Просто се влюбих в този сценарий”, пояснява самият Истууд.
Това е великолепен филм, близък до естърна, в който става въпрос за достойнството, приятелството, семейството и човешките постъпки;


Писма от Иво Джима” ( 2006) – част от дилогията на Истууд, посветена на Втората световна война и по специално на японската гледна точка към нея;

Птицата” (1988) – превъзходен биографичен филм за човека, от чиято музика Клинт Истууд винаги се е възхищавал;

Реката на тайните” (2003) – мистичен трилър за непредсказуемата съдба и за това как понякога всичко се случва по най-лошия сценарий, независимо от нашата добра воля.

Read Full Post »



Преди седмица излезе и у нас новият филм на Роман Полански „Писател в сянка”. Но въпреки безспорните си качества, засега няма особен зрителски успех. През първия уикенд са го гледали едва 2554 зрители, което е разочароващ резултат за филм, който е обявен за номер 1 на 2010 година от Международната федерация на филмовите критици – ФИПРЕССИ (International Federation of Film Critics – FIPRESCI). Общо 296 кинокритици от цял свят са участвали в гласуването, определило филма на Полански за най-добър сред филмите, излезли по световните екрани след 1 юли 2009г.
Според мен, тази висока оценка за „Писател в сянка” е напълно заслужена.

Забележително е, че въпреки премеждията, през които премина през последната година, Полански е запазил своето изтънчено чувство за хумор и убийствената си ирония. Новият му филм бе представен за пръв път на последния кинофестивал в Берлин и напълно заслужено бе отличен с наградата за режисура. В него Полански разобличава съвременните политици и особено американските специални служби. Но го прави много фино, с жестока, убийствена ирония! Напълно съм съгласен с руския критик Юрий Гладилшчиков, че той сякаш е предчувствал, че ще бъде арестуван по американско настояване и се е постарал предварително да подготви своят „отговор”. И наистина, гледайки филма му, човек няма как да не се замисли над въпроса колко зловещи престъпници, отговорни за съдбата на цели нации, никога не попападат в полезрението на американското правораздаване.

За какво все пак става въпрос във филма? Историята започва със загадъчната смърт на писател, нает да напише автобиографична книга от името на бившия британски премиер Адам Ланг. Издателството веднага възлага на друг писател (акт. Юън Макгрегър) да довърши работата на своя колега. Той се съгласява, без дори и да подозира доколко опасно за него ще бъде това начинание.
Накратко, това е завръзката, след която Полански разгръща действието на своя безупречен трилър така, че те кара да го следиш със затаен дъх и огромно удовоствие. Изобразителната страна (операторът е Павел Еделман) с чудесните мъгливи пейзажи и вечно пръскащия дъждец, тайнствените преследвачи, непрестанно ожесточаващата се ирония и напълно хичкоковския симфоничен саундтрак (композитор Александър Деспла) допринасят за създаването на неповторимата атмосфера във филма.

Режисьорът успява в най-добрите традиции на жанра да запази напрежението и неизвестността до самия финал, в който неочаквано истината се разкрива, но със съответните непредотвратими последици.
Бихме могли до безкрайност да обсъждаме и политическата актуалност на историята или дори личните мотиви на самия Полански да разкрие своята огромна неприязън към Америка и нейните вездесъщи тайни служби. Снимките на филма бяха завършени преди неговото арестуване в Цюрих, но цялата работа по окончателния монтаж той ръководеше дистанционно от своя затвор. Обаче във филм като „Писател в сянка” всяка актуалност е вторична, както е вторичен и самият сюжет, защото за режисьор като Полански, който е истински гений на формата, винаги е било по-важно не за какво разказва, а как го разказва. И ние просто сме длъжни да признаем, че начинът по който го прави в този си филм е просто блестящ и на него се дължи цялостното усещане за истинския абсурд, в който живеем и който е не по-малко ужасяващ от представения в творчеството на Кафка.

Роман Полански повече от 10 години не бе снимал трилъри, но „Писател в сянка” е превъзходна демонстрация на това, че не само не е загубил своето майсторство, но и дори като че ли то е станало още по-голямо. Той успява със завидна лекота да ни накара да повярваме, че се намираме едва ли не зад кулисите на разиграващия се жесток фарс и можем да следим съвсем отблизо действията на отблъскващите персонажи, които въртят голямата политика в днешно време. Усещането за автентичност на случващото се е поразително и според мен в това е най-голямото постижение на Полански.

За основа на филма е послужила едноименната книга на британския автор на бестселъри и журналист Робърт Харис. Когато тя се появява на пазара, мнозина мислят, че това е завоалиран коментар върху управлението на предишния британски премиер Тони Блеър.
Но самият Харис пояснява следното: „Сюжетът на „Писател в сянка” ме занимава от години. Може би около 15 г. – много преди Тони Блеър да стане премиер. Бях заинтригуван от връзката между един световен лидер и човека, който пише мемоарите му. От самото начало си представях, че между писателя в сянка и съпругата на политика ще се зароди привличане. Виждах връзката им да се развива на някакво изолирано място, но така и не успявах да налучкам верния тон. Не можех да си представя кой е този световен лидер, къде живее… Година след година се връщах към идеята, а после я зарязвах. Така измина повече от десетилетие. Накрая през 2006 г. чух по радиото интервю с човек, който настояваше, че Тони Блеър трябва да бъде съден за военни престъпления и твърдеше, че единствения начин да избегне трибунала, би бил да се премести да живее в Америка, откъдето не може да бъде екстрадиран.
Останах като вцепенен, защото ми хрумна, че това може да е историята на главния герой. Представих си го в тази ситуация. След това веднага ме осени и идея за мястото – изгнаник в Съединените щати като Солженицин през 70-те. Тогава цялата идея кристализира.”
Въпреки че има очевидни сходства между Тони и Чери Блеър и героите от филма, Робърт Харис държи на това, че темата е универсална. „Отразяването на политиката винаги е било в основата на всичките ми романи. По един особен начин то е изследване на властта. Особено ме вълнуват лидерите, които са изгубили властта си, независимо дали става дума за Ричард Никсън или Маргарет Тачър. Как се приспособяват? Какво отвежда една личност до върха и какво е усещането да изгубиш влиянието си? Когато започнах да пиша, образа на Тони Блеър се изпари от съзнанието ми и създадох, надявам се, една универсална политическа фигура.”

Продуцентът на филма Робърт Бенмуса е работил и преди с режисьора върху по-ранния му филм „Горчива луна” (1992г.). Според него: „Всички филми на Полански са многопластови и една от повтарящите се теми във всички тях е борбата за изваждането на истината на бял свят, за разкриване на реалността зад фалшивата маска. Той взема каузата на справедливостта присърце, но във всичко влага ирония.”

Специално би трябвало да се изтъкне великолепното присъствие на Юън Макгрегър в главната роля. Неговият образ е още едно предизвикателство пред сценариста и режисьора, тъй като този неназован писател е в центъра на историята, но пък остава неизменно в сянка като страничен наблюдател, и въпреки това успява да разплете загадката, около която се върти сюжетът. Харис и Полански черпят вдъхновение от знаменития филм на Били Уайлдър „Булевардът на залеза” в търсенето на гласа на главния герой, който е мъртъв, преди да започне истинския екшън във филма. („Булевардът на залеза” е разказан от гледната точка на мъртвец.)
„Роман предложи да използваме глас зад кадър в по-голямата част от повествованието, както прави Уайлдър  – обяснява Харис. – Проблемът беше, че по-късно ни стана ясно, че историята се разкрива много добре в действията и диалога и гласът зад кадър на практика не допринася с нищо. Дори забавя темпото. Така че във втората версия на сценария зарязахме разказвача. Не искахме обаче да се изгуби мрачният тон на историята, за да подготвим публиката за откритието, че писателят в сянка всъщност е дух. Това беше проблем, който не бяхме разрешили до началото на снимките, и който не ни даваше мира. След това обаче Роман измисли този изключителен край, който ще бъде най-запомнящото се нещо във филма, според мен. Също като „Китайски квартал”, филмът просто трябваше да има мрачен и тежък завършек.”

Пиърс Броснан също се справя отлично със своята роля. Писателят Робърт Харис казва за неговия образ следното: „Ланг е събирателен образ на всички политици, за които съм чел и от които съм се интересувал – признава писателят. – Той притежава чар, всеки би гласувал за него. Пиърс е чаровен и самоуверен мъж. Ланг не е Блеър, но има актьорските маниери на Блеър. Исках да намекна, че животът на един политик е трагичен, защото си на власт няколко години, а след това никога не е същото.”
Броснан не се виждал в ролята на бивш премиер. „Не съм си представял, че ще ми се наложи да играя британски премиер – бивш или настоящ – твърди актьорът. – Но се забавлявах в тази роля, освен това е наслада да наблюдаваш Роман Полански. Той е много чаровен и много взискателен.”

Ким Катрал и Оливия Уилямс също са безупречни в ролите на Амелия Блай и Рут Ланг. А поддържащите роли играят някои от най-добрите характерни за жанра актьори – носителя на „Златен глобус” Том Уилкинсън като Пол Емет, Джеймс Белуши като издателя Джон Мадокс, Илай Уолак като Стареца, Тимъти Хътън като адвоката на Ланг, Джон Бернтал като агент Ник Рикадели и Робърт Поу като бившия външен министър Ричард Райкарт.
„Във филма има страхотни роли, които се изпълняват от велики актьори. Много съм доволен”, обобщава в едно интервю самият Полански.

Източник: Форум Филм България, разпространител на филма у нас.

Read Full Post »



Европейската филмова академия (European Film Academy) обяви тазгодишните си номинации за наградата Европейско откритие – приз на ФИПРЕССИ (European Discovery – Prix FIPRESCI), която е част от годишните европейски филмови награди и се връчва на млади, обещаващи режисьори за техния дебют в игралното кино.


НОМИНАЦИИ ЗА 2010г.:


ДВОЙНИЯТ ЧАС” (LA DOPPIA ORA), Италия, реж. Джузепе Капотонди (Giuseppe Capotondi);

АКО ИСКАМ ДА СВИРКАМ, ЩЕ СИ СВИРКАМ” (EU CAND VREAU SA FLUIER, FLUIER), Румъния, реж. Флорин Сербан (Florin Serban);


ЧУЖБИНА” (DIE FREMDE), Германия, сц. и реж. Фео Аладаг (Feo Aladag);


ЛИВАН” (LEBANON), Израел/Германия/Франция, сц. и реж. Самуел Маоз (Samuel Maoz);


НИЩО ЛИЧНО” (NOTHING PERSONAL), Холандия/ Ирландия, реж. Урсула Антоняк

Номинираните филми вече са на разположение на 2300-те членове на Европейската филмова академия, които ще трябва да ги гледат и да определят чрез гласуване филма-победител. Неговото заглавие ще бъде оповестено на церемонията по връчване на 23-те годишни европейски филмови награди, която ще се проведе на 4 декември в град Талин, столицата на Естония.

Източник: Сайтът за европейско кино

Read Full Post »


Тази вечер се открива 54-ят Лондонски кинофестивал (London Film Festival, LFF). Той ще продължи до 28 октомври, като през това време ще бъдат представени 197 пълнометражни и 112 късометражни филми, като за 11 от тях това ще бъдат световни премиери, за 23 – международни и за 33 – европейски премиери.
Честта да открие фестивалния маратон се падна на филма „Не ме напускай” (Never Let Me Go), заснет по мотиви на едноименния роман на известния японски писател Кадзуо Ишигуро. разказващ зловещата история за ученици от частно английско училище, които са подготвяни за донори на вътрешните им органи. Режисьор на тази екранизация е американецът Марк Романек.
Сред най-очакваните заглавия е британският филм „Кралят говори!“ (The King’s Speech) с Колин Фърт в главната роля. Той бе отличен с наградата на публиката (Cadillac People’s Choice Award) на последния кинофестивал в Торонто. Филмът на британския режисьор Том Хупър разказва истинска история. Става въпрос за речта, произнесена от английския крал Едуард VIII (ролята изпълнява актьорът Гай Пиърс) при неговото отричане от престола, за да може да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън. Както е известно, на неговия по-млад брат Бърт (акт. Колин Фърт) се налага да заеме британския престол и да стане крал Джордж VI. Във фокуса на филма е историята за това как логопедът Лайънъл Лоуг (акт. Джефри Ръш) успява чрез нетрадиционни методи да превърне плахия и комплексиран принц в истински монарх, който впрочем е баща на сегашната английска кралица Елизабет II.


Кадър от филма „Кралят говори! (реж. Том Хупър).

В рамките на фестивала ще бъдат представени и нашумели филми, като „Черният лебед“ (реж. Дарън Аронофски) с Натали Портман, „Кръсота“ (Biutiful) на Алехандро Гонсалес Инярито, за ролята си в който Хавиер Бардем бе отличен с награда за най-добър актьор на последния кинофестивал в Кан, „Чучо Бунми, който можеше да си спомни предишните животи” на тайландеца Апичатпонг Вирасетакул, отличен със „Златна палма” в Кан по-рано тази година и др.
Освен традиционната обзорна програма на световното и европейското кино, на този Лондонски фестивал ще бъде представена голяма подборка на най-доброто от новото френско кино, а също така и много експериментални творби, архивни ленти, нови британски продукции, сред които се откроява филмът за „сивия кардинал“ на британската политика Питър Манделсън „Манделсън: истинският премиер?“.
За съжаление, колкото и да се взирах в официалния сайт на фестивала, така и не открих поне едно българско заглавие.
Фестивалът ще бъде закрит на 28 октомври с европейска премиера на новия филм на прочутия британски режисьор Дани Бойл „127 часа” (127 Hours). Той е базиран върху истински факти от живота на американския алпинист Арон Релстън, който през 2003г. бил заклещен от паднала скала в планината в щата Юта и за да се освободи се наложило сам да си ампутира ръката.
Церемонията по награждаването ще се проведе в края на предпоследния фестивален ден – 27 октомври. Освен наградата за „най-добър филм”, въведена от две години, ще бъдат присъдени и още няколко приза: Sutherland Award – на най-добрия дебют на фестивала; Grierson Award – на най-добрия документален филм. Наградата за цялостен принос в киноизкуството вече бе връчена на британеца Дани Бойл, създателя на незабравими филми, като „Трейнспотинг” и „Беднякът-милионер”.
Повече информация може да намерите на уеб адреса на фестивала http://www.bfi.org.uk/lff/

Read Full Post »


Тази вечер от 19 часа в столичното кино “Одеон” се открива четвъртият международен фестивал за късометражни филми „ФИЛМИНИ”. Участват около 70 филма от централна и източна Европа, Балканите, Скандинавските страни, Великобритания, Франция, Иран, Израел и следните 6 български заглавия: „Топъл ноември“ (реж. Валентин Гошев), „Voice wanted“ (реж. Мария Стоянова), „Един ден на земята“ (реж. Петър Панайотов), „Аз, ти, никой друг“ (реж. Милена Калева), „Чужди стъпки“ (реж. Неда Морфова) и „Станка се прибира вкъщи“ (реж. Мая Виткова).
Международно жури е в следния състав: Антон Бакарски (България), Фабиен Горжер (Франция), Милиана Ленак (Македония), Ивон Примеску (Румъния), Симоне Фенойл (Италия), Шпела Чадеж (Словения), Маркус Косонен (Финландия) и Моника Котецка (Полша).
То ще връчи Голямата награда на ФИЛМИНИ – парична премия от 1 200 € за режисьора на най-добрия филм на фестивала и още награда за най-добра анимация – статуетка, грамота и премия от 500 € за режисьора на филма, както и приз за балкански филм – наградата за най-добър балкански филм включва грамота, статуетка и премия от 1000 € за режисьора.
Освен това своя награда ще определят и зрителите на фестивала, съобщиха организаторите от сдружението с нестопанска цел в обществена полза „Седем“.
Прожекциите ще бъдат в кино „Одеон“, Дома на киното и „Червената къща“.
Фестивалът ще се проведе от 13 до 18 октомври.

Тази вечер след официалното откриване в кино „Одеон” ще бъде представена I част на конкурсната програма, включваща следните филми: „Топъл ноември” (България), „Чужди Стъпки” (България), „5 метра коридор” (България/Русия), „Клетката” (Румъния),
По изгрев” (Македония), „Закуска” (Великобритания), „Музикална пиеса” (Великобритания) и „Първа помощ” (Израел).

Както и в предишните фестивални издания, особен интерес предизвикват паралелните на конкурса програми. Така например в рамките на специалната програма „Избрано от световен екран” ще бъдат показани някои от най-добрите късометражни кинотворби, произведени напоследък по света, като германският „Морето”, испанският „Пътникът”, израелският „Нанадолнище” („Сребърна мечка” от фестивала Берлинале) и френският „Облаци, ръце”.

Освен това по време на 4-ия кинофестивал „Филмини” ще бъде фокусирано вниманието към подборки от късометражни филми, произведени в Полша и в Скандинавските страни, а също и програма Labó – неконвенционални, експериментаторски и новаторски филми видео арт, мултимедия, визуален пърформанс, фото роман, както и една много специална програма „Международното жури представя” – филми, създадени от представителите на журито на ФИЛМИНИ 2010.
Кинофестивалът ФИЛМИНИ е одобрен, финансиран и подпомогнат от Столична програма „Култура“ и се провежда с подкрепата на ИА „Национален филмов център”, Българска национална филмотека, програма Мобилност на Национален фонд „Култура”, Полски културен институт, Френски културен иститут, Институт “Nordic culture fund”, Програма „Младежта в действие” на ЕС и NISI MASA.
Пълната програма на прожекциите може да намерите на този адрес: http://filmini.org/bg/projections

Read Full Post »


Световноизвестният режисьор Емир Кустурица е обявил снощи, че излиза от състава на международното жури на започналия в турския град Анталия кинофестивал „Златен портокал”. Той е бил принуден да вземе това решение, заради острите протести по негов адрес, съобщават местните медии, цитирани от световните информационни агенции.
Фестивалът в Анталия започна в събота вечерта. В знак на протест срещу включването на режисьора на „Ъндърграунд” в състава на международното жури, на церемонията по откриването не е присъствал министърът на културата на Турция Ертугрул Гюнай.
Решението на организаторите на 47-ия фестивал в Анталия да поканят Кустурица за член на журито предизвиква недоволството и на редица кинодейци, режисьори и представители на женски организации от Босна и Херцеговина. Причината за техните протести е просръбската позиция на Кустурица, заемана по време на войната в бивша Югославия. Както е известно, прочутият режисьор, въпреки своя босненски произход, продължава и до днес да стои на националистични просръбски позиции, поради което е нежелан в родния му град Сараево, а живее основно в Белград и Париж.
Спечелилият „Златна мечка” на последния кинофестивал в Берлин турски кинорежисьор Семих Капланоглу оттегли от участие във фестивала своя филм „Мед” в знак на протест срещу пристигането на Кустурица в Анталия.


Семих Капланоглу държи „Златната мечка“, която спечели на последното Берлинале за филма си „Мед“.

Негодуванието си по повод присъствието на Кустурица на фестивала са изразили и редица организации с националистична ориентация.
Вероятно малцина знаят, че режисьорът на шедьоврите „Баща в командировка” и „Циганско време” навремето се отказа от своето мюсюлманско вероизповедание и прие православното християнство. Той обаче категорично отхвърля отправените му обвинения, че е подкрепял сръбските военни по време на войната и твърди, че цялата кампания срещу него е пропаганда, която не се основава върху факти.

Скандалът около Кустурица на фестивала в Анталия подхрани интереса на медиите към режисьора.

На специална пресконференция Кустурица заявил, че винаги се е обявявал в защита на целостта на бивша  Югославия, като при това е изразявал своето собствено мнение по въпроса, а не на някоя политическа партия. Режисьорът благодарил на организаторите на фестивала в Анталия и на кмета на града за поканата.  „Но аз обявявам министъра на културата на тази страна за враг“, – заявил още Кустурица. Той отбелязал също, че само преди няколко  месеца е изнесъл концерт със своята музикална група в турския град Бурса и тогава не само публиката, но  и местните власти ги посрещнали много сърдечно.

Read Full Post »

« Newer Posts - Older Posts »