Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘ЛЮБОПИТНО’


Американският филмов институт (AFI) оповести своя списък на десетте най-добри американски филма за 2010 година.
Членовете на специалното жури традиционно не подреждат избраните филми във възходящ или низходящ ред, а е прието да се смята, че всички филми в тази престижна десятка са равни по значимост и затова са подредени по азбучен ред.

ТОП 10 ЗА 2010, СПОРЕД AFI

ЧЕРНИЯТ ЛЕБЕД” (Black Swan), реж. Дарън Аронофски (Darren Aronofsky);
БОЕЦЪТ” (The Fighter), реж. Дейвид О. Ръсел (David O. Russell);
ГЕНЕЗИС” (Inception), реж. Кристофър Нолан (Christopher Nolan);
ДЕЦАТА СА ДОБРЕ” (The Kids Are All Right), РЕЖ. Лиза Холоденко (Lisa Cholodenko);
127 ЧАСА“ (127 Hours), реж. Дани Бойл (Danny Boyle);
СОЦИАЛНАТА МРЕЖА” (The Social Network), реж. Дейвид Финчър (David Fincher);
ГРАДЪТ” (The Town), реж. Бен Афлек (Ben Affleck);
ИГРАТА НА ИГРАЧКИТЕ 3” (Toy Story 3), реж. Лий Анкрич (Lee Unkrich);
НЕПРЕКЛОННИТЕ” (True Grit), реж. Джоел и Итън Коен (Joel & Ethan Coen);
ЗИМНА КОСТ” (Winter’s Bone), реж. Дебра Граник (Debra Granik).

AFI Special Awards

РЕЧТА НА КРАЛЯ” (The King’s Speech),реж- Том Хупър (Tom Hooper);
ОЧАКВАЙКИ СУПЕРМЕН” (Waiting For ‘Superman), реж. Дейвис Гугенхайм (Davis Guggenheim).

Източник: сайтът на Американския филмов институт

Read Full Post »


 

На 11 декември се навършиха 97 години от рождението на Жан Маре.
За този всестранно надарен актьор, който бе сред най-обичаните у нас през 50-те и 60-те години, неговите съвременници казваха с усмивка:
„Маре въобще не старее. Той сякаш попива от въздуха младежкия си ентусиазъм, натрупвайки в себе си младост след младост.”
Към края на неговия дълъг и невероятно плодотворен в творческо отношение живот, Маре бе удостоен с почетен „Сезар” (френският „Оскар”) за цялостния му принос към френското кино.

Разбира се, в моя живот Жан Маре никога не е играл толкова важна роля, каквато например Жан Кокто играе в неговия. Просто през моето детство и аз, както много други, бях запленен от превъплъщенията му на екрана в „Чудото на вълците”, „Парижките потайности”, „Граф Монте Кристо” и „Фантомас”.

Сигурен съм, че легендарният актьор още живее в паметта на хората от моето поколение чрез образите на обаятелните си персонажи – буйни, смели, горди и независими.
За съжаление, малцина вероятно познават по-ранните му филми, сред които се откроява шедьовърът „Орфей(1950). А и не е изключено да останат разочаровани, ако узнаят, че техният любимец е имал „нетрадиционна сексуална ориентация”. Естествено, аз бих могъл да ги успокоя, цитирайки казаното от него самия за някои от екранните му партньорки, към които изпитвал искрена привързаност. Особено Мишел Морган, за която споделя, че е „единствената жена, която бих могъл да обикна”. Или пък Мила Парели, с която дори живее на семейни начала близо две години.
Но едва ли Маре се нуждае от подобни уговорки, защото никога не е изпитвал потребност да се оправдава за това, че е хомосексуалист, осъзнавайки може би, че еснафският морал е толкова непробиваем, колкото и самата пошлост.
Но за поредицата от успехи и щастливи случайности в своя живот, той действително се е чувствал малко гузен, смятайки ги за „несправедливост”. Защото

ЗАПОЧВА ЖИВОТА СИ СКРОМНО,

в беден работнически квартал на Шербур. А 1913-а година едва ли е била най-подходящата, за да се появиш на белия свят. Много скоро войната става причина за разпадането на неговото семейство. Когато през 1914-а баща му отива на фронта, Жан още не навършил година, а след неговото завръщане през 1918-а, родителите му се развеждат и за по-нататъшното възпитание на него и по-големия му брат се грижат неговите майка, баба и леля. Скоро семейството се премества в Париж.
Подобно на героиня от многочислените филми, снимани по онова време, майката на Жан води двоен живот, подчинен на пагубната й страст – клептоманията, заради която от време на време попада в затвора. Маре, който почти никога не говори за тайната слабост на своята майка, не си позволява и да я съди, а се стреми да припечелва колкото може повече, за да не й се налага да краде. Но въпреки това, тя продължава и това е причина за честите конфликти между двамата.

ОТ МАЛЪК СЕ УВЛИЧА ПО КИНОТО.

Възхищава се от екранните подвизи на Дъглас Феърбанкс и Пърл Уайт, мечтаейки някога също да изпълнява акробатични каскади като тях.
Жан Маре е личност, притежаваща най-разностранни таланти – прекрасен актьор, каскадьор, художник, декоратор, дизайнер, скулптор, грънчар, писател и дори певец.
Природата го е дарила и с прекрасна външност, огромна физическа сила, душевно благородство, целеустременост. Той е мечтателен, верен, скромен, самокритичен, доверчив и малко наивен. За него нерядко пишат, че притежава „душа на дете в тялото на атлет”. Маре обаче не протестира: „Нали съм актьор, а актьорите до дълбока старост си остават деца”.

Късметът го спохожда  още през 1937-а, когато се запознава с Жан Кокто. Но името на известния поет научава четири години по-рано, когато всички говорят за неговата пиеса „Адската машина” и за дебюта му като режисьор с филма „Кръвта на поета”.
Веднъж в ателието на свой приятел Маре вижда неговия портрет и изпитва странно привличане. И макар че не знаел почти нищо за този човек, той се зарича, че непременно ще се запознае с него. Решението му се оказва съдбоносно, защото великият френски поет изиграва важна роля за превръщането на неизвестния актьор в театрална и филмова звезда.
В своята книга „Непостижимият Кокто” Маре признава, че писателят му подал ръка за помощ точно, когато изпитвал огромна потребност от утоляване на безмерната си жажда за любов и нежност. Маре дори започва да сочи 1937-а за истинската година на своето раждане, защото през нея се запознава с Жан Кокто, който го формира като личност.
Младият актьор не е и мечтал, че ще стане знаменит и ще запише със златни букви името си в историята на френското кино и театър. Но това все пак се случва, колкото и да не им се вярвало на мнозина.
Преди да стане актьор, се пробва в много професии: помощник-фотограф, пощенски работник, художник, като през цялото време разпраща свои фотографии до всички филмови студиа, надявайки се на малка роля. Когато му се случвало да се явява на прослушвания, чете прекалено емоционално романтични поеми, поради което предизвиква неодобрението на преподавателите, които го вземат за истерик и му дават съвет да се лекува.
Три пъти младият Маре кандидатства в актьорския факултет на Парижката Консерватория – и трите пъти не го приемат. Накрая се записва в курсовете по актьорско майсторство на Шарл Дюлен, който призовава начинаещите актьори към повече простота, сдържаност и естественост, но без „тази ужасяваща естественост на натуралистите”. Таксата за тези курсове била доста висока, но за тези, които като Жан Маре участвали като статисти в трупата на Дюлен, имало отстъпка. Така например в „Юлий Цезар” Маре изпълнил едновременно пет роли: римски бегач, гал, слуга, римски легионер и даже бил сред носачите на убития Цезар.
През годините на стремителното му изкачване на артистичния Олимп, единствено Кокто вярва, че младежа, когото вече започнали да сочат за „принц сред актьорите” много скоро ще се превърне в техен коронован крал.
Жан Маре

ИЗГРЯВА НА НЕБОСКЛОНА

на френското кино през 1943-а с филма „Вечното завръщане” (1943), заснет по сценария на Кокто по мотиви от „Тристан и Изолда”. А с филмите, които излизат впоследствие, звездата на актьора заблестява още по-ярко. Сред тях се открояват най-вече тези, в които играе под режисурата на самия Кокто: Това са „Красавицата и звярът” (1946), „Двуглавият орел”, „Ужасните родители” (1948), „Орфей” (1950) и „Завещанието на Орфей” (1960).
Междувременно обаче Маре не скъсва с театъра и продължава да играе на сцената, където се превъплъщава блестящо в повечето от най-известните класически персонажи.
След смъртта на Кокто през 1963г. актьорът продължава да твърди, че дължи всичко на него и споделя с присъщото му чувство за хумор: „Кокто ми приписваше всичките си достойнства и това беше единственият му недостатък”.
До последния си дъх на 8 ноември 1998-а той отказва да се възприема като звезда, пред която благоговеят милиони почитатели. Никога не се научава да се преструва. Винаги играе така, както живее, както диша. Театърът, в много по-голяма степен от киното, въплъщава смисъла на живота му. Именно играта на сцената, според собственото му признание, му е дала усещането за пълноценно съществуване. „Животът ми премина в забавление. Когато чуя актьори да се оплакват от тежестта на професията, ми иде да се разсмея. Никога не са ме изморявали роли, а най-малко Сирано и крал Лир”.

ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ ПРЕКАРВА

в своето имение край Валориз. Днес то е превърнато в музей, в който всичко говори, че неговият стопанин е бил човек с удивителна вътрешна душевна красота, намерила израз не само в актьорските му превъплъщения, но и в прекрасните картини, скулптури, керамични съдове и други произведения на изкуството, които сам създава.
По собственото му признание – да рисуваш и моделираш е все едно да се изповядваш в любов. Защото не обикнеш ли по-напред предмета или човека, как би могъл впоследствие да ги въплътиш върху платното или в глината? Нерядко са го чували да се пита: защо хората не желаят да работят над своята душа, след като е по силите на всеки да стане по-чист и по-богат духовно. Не случайно Жан Кокто казвал за него, че „в сърцето на Маре свети слънце, а в душата му – гори огън”.
В многобройните си интервюта и двете си автобиографични книги Жан Маре споделя, че в неговия живот е имало толкова много щастие, че няма никакво право да се оплаква.

Когато ме питат дали съжалявам за нещо, винаги отговарям, че няма за какво. Но единственото, което ме опечалява е, че не се задоволих с ролята на предан слуга на Кокто. Прииска ми се да бъда Жан Маре, което бе проява на моето честолюбие и претенции. И станах Жан Маре, но вярвам, че дори и да бях си останал просто негов слуга, животът ми пак би бил пълноценен”.
Жан Маре преминава през живота с високо вдигната глава. И имал пълно право на това. Защото, по собствените му думи, най-добрият крем за запазване на красотата е чистата съвест.

 

Read Full Post »


Навръх 102-ия си рожден ден прочутият португалски кинорежисьор Мануел де Оливейра, наричан патриарх на световното авторско кино, представи в своя роден град Порто новия си филм. Това е късометражка, озаглавена „Painéis de São Vicente de Fora – Visão Poética”. Тя е посветена на едноименната картина на португалския художник от XV век Нуно Гонсалвеш, който представя върху шест платна живота на Португалия през епохата на Великите географски открития.
Според информация, излъчена по тв-канала „EuroNews„, през своята безпрецедентна кариера в киното, продължаваща вече 80-години, Мануел де Оливейра е получил над 40 международни награди, като нееднократно е удостояван с престижни отличия на кинофестивалите в Кан и Венеция.
Последният му игрален филм (засега!) „Странният случай с Анжелика” (O Estranho Caso de Angélica) е завършен в началото на тази година и бе представен в Кан.
Повече за информация за Мануел де Оливейра може да прочетете тук в материал, посветен на неговата 100-годишнина.

Read Full Post »


„ИГРА НА ВОЙНА” (WAR GAME) – 1965

Тази британска продукция е сочена за първият, при това превъзходен мокументари филм. В този случай режисьорът Питър Уоткинс (Peter Watkins) използва имитацията на документален филм, за да разкаже хипотетичната история за това как във Виетнам се намесват и китайците, а междувременно СССР бомбардира с ядрени бомби Великобритания.
„Игра на война” получава „Оскар” като най-добър документален филм през 1967г.

 

 

„ЗЕЛИГ” (Zelig) – 1983


В своя може би най-добър филм безподобният Уди Алън изгражда с невероятно майсторство грандиозна киномистификация, имаща за цел да убеди зрителите в съществуването на индивид, обладаващ удивителната дарба без видими усилия да променя външността си.

 

 

„ПРОКЛЯТИЕТО БЛЕЪР” (The Blair Witch Project) – 1999

Първият мокументари-хорор предизвика истински бум в световното кино. Заснет само за $60 хиляди, той донесе $248 млн. от разпространението си в САЩ и по световните екрани. Тази ужасяваща история за трима студенти от филмов колеж, които изчезват в гората в процеса на издирването на вещицата от Блеър, за която искат да направят филм, е заснета с любителска камера. Сюжетът на филма е напълно измислен, но въпреки това на въдичката се връзват милиони лековерни зрители.

„ПЪРВИ НА ЛУНАТА” (Первые на Луне) – 2005  

Най-известният руски филм в стил мокументари. Имитирайки официалната съветска кинохроника от 30-те години на миналия век, режисьорът Алексей Федорченко разказва невероятната история за уж осъществен още през 1938 година пилотиран космически полет до Луната. „Първи на Луната” е отличен с наградата за най-добър документален филм на Венецианския кинофестивал през 2005г.

„ТЪМНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА” (Opération lune) – 2002

Австралийският режисьор Уилям Керъл (William Karel), заснема 75-минутния си „документален” филм за френската телевизия под заглавието „Oперация Луна”, но филмът е по-известен под заглавието „Тъмната страна на Луната”. В него е показано напълно сериозно как видни американски политици и астронавти признават, че полетите на „Аполо” до Луната всъщност били заснети в Холивуд от режисьора Стенли Кубрик. И макар че от финалните кадри да става ясно, че всичко е било постановка, този филм предизвика огромен скандал, наливайки масло в огъня на „научната” дискусия за това имало ли е наистина пилотирани полети до Луната?

„ТОВА Е СПАЙНЪЛ ТАП” (This Is Spinal Tap) – 1984

Този филм на прочутия американски режисьор Роб Райнър („Когато Хари срещна Сали”, „Мизъри” и др.) е смятан за класика на музикалния филм в стил мокументари. Освен това, именно след неговото излизане по екраните режисьорът Роб Райнър за пръв път употребява термина „мокументари”, опитвайки се да обясни в едно интервю какъв е жанрът на филма му. В него се разказва за гастролите из Америка на измислена британска рок-група, чиято слава вече е отшумяла.

„ЗАБРАВЕНО СРЕБРО” (Forgotten Silver) – 1995

Режисьор на този прочут телевизионен филм е самият Питър Джаксън – създателят на трилогията „Властелинът на пръстените”. Само три години преди да се заеме с грандиозната фентъзи-епопея той се забавлява с тази чудесна пародия на документален филм за някакъв „забравен” гений – откривател на много кинематографски техники, на чиито видеоматериали уж съвсем случайно попада Питър Джаксън.

„СЛАДЪК И ГАДЕН” (Sweet and Lowdown) – 1999  

В този чудесен псевдобиографичен музикален филм Уди Алън се впуска в необятния свят на джаза, като измисля напълно живота на Емет Рей (пресъздаден великолепно от ШОН ПЕН) – китарист-виртуоз, живял през 30-те години на миналия век и неотстъпващ по своето майсторство на легендарния Джанго Рейнхарт.

БОРАТ: КУЛТУРЕН ОБМЕН С АМЕРИКА ЗА НАПРЕДЪК НА ВЕЛИКИЯ БРАТСКИ КАЗАХСТАНСКИ НАРОД
(Borat: Cultural Learnings of America for Make Benefit Glorious Nation of Kazakhstan) – 2006


Комедия на режисьора Лари Чарлз със Саша Барон Коен в ролята на казахския журналист Борат Сагдиев, който заминава за САЩ, за да заснеме документален филм. „Борат” получи доста добри отзиви не само от публиката, но и от критиците.

„СМЪРТТА НА ПРЕЗИДЕНТА”(Death of a President) – 2006  

Филмът на британския режисьор Гейбриъл Рейндж разказва за убийството на президента на САЩ Джордж Буш-мл. от сирийски фанатик, пародирайки американските страхове пред настъплението на световния тероризъм. Показан в най-гледаното време по телевизията, филмът предизвиква истински фурор, а на кинофестивала в Торонто е отличен с наградата на международната критика (FIPRESCI).

Read Full Post »


Вчера бяха обявени номинациите за тазгодишните награди „Независим дух” (Independent Spirit Awards), които са алтернатива на „Оскар”-ите, защото се дават на филми, създадени от независими предприемачи, нямащи нищо общо с големите холивудски компании. Повече за историята на тези отличия може да прочетете в предишна моя публикация тук.
Вижте списъка на всички тазгодишни

НОМИНАЦИИ ЗА НАГРАДИТЕ „НЕЗАВИСИМ ДУХ”  

НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ

(наградата се връчва на продуцента или продуцентите)

НАЙ-ДОБЪР РЕЖИСЬОР
  • ДАРЪН АРОНОФСКИ (DARREN ARONOFSKY) – „ЧЕРНИЯТ ЛЕБЕД” (Black Swan);
  • ДАНИ БОЙЛ (DANNY BOYLE) – „127 ЧАСА”;
  • ЛИЗА ХОЛОДЕНКО (LISA CHOLODENKO) – „ДЕЦАТА СА ДОБРЕ”;
  • ДЕБРА ГРАНИК (DEBRA GRANIK) – „ЗИМНА КОСТ”;
  • ДЖОН КАМЕРЪН МИЧЪЛ (JOHN CAMERON MITCHELL) – „ЗАЕШКА ДУПКА” (Rabbit Hole).
НАЙ-ДОБЪР СЦЕНАРИЙ
  • STUART BLUMBERG & LISA CHOLODENKO – The Kids Are All Right;
  • DEBRA GRANIK & ANNE ROSELLINI – Winter’s Bone;
  • NICOLE HOLOFCENER – Please Give;
  • DAVID LINDSAY-ABAIRE – Rabbit Hole;
  • TODD SOLONDZ – Life During Wartimе;
НАЙ-ДОБРА ЖЕНСКА РОЛЯ
  • АНЕТ БЕНИНГ (ANNETTE BENING) – „ДЕЦАТА СА ДОБРЕ”;
  • ГРЕТА ГЕРУИНГ (GRETA GERWIG) – „ГРИЙНБЪРГ”;
  • НИКОЛ КИДМАН (NICOLE KIDMAN) – „ЗАЕШКА ДУПКА”;
  • ДЖЕНИФЪР ЛОУРЪНС (JENNIFER LAWRENCE) – „ЗИМНА КОСТ”;
  • НАТАЛИ ПОРТМАН (NATALIE PORTMAN) – „ЧЕРНИЯТ ЛЕБЕД”;
  • МИШЕЛ УИЛЯМС (MICHELLE WILLIAMS) – „BLUE VALENTINE”.
НАЙ-ДОБРА МЪЖКА РОЛЯ
  • РОНАЛД БРОНСТИЙН (RONALD BRONSTEIN) – „Daddy Longlegs”;
  • АРЪН ЕКХАРТ (AARON ECKHART) – „Заешка дупка”;
  • ДЖЕЙМС ФРАНКО (JAMES FRANCO) – „127 часа”;
  • ДЖОН К. РАЙЛИ (JOHN C. REILLY) – „Сайръс” (Cyrus);
  • БЕН СТИЛЪР (BEN STILLER) – „Грийнбърг”.
НАЙ-ДОБЪР ОПЕРАТОР
  • ADAM KIMMEL – Never Let Me Go;
  • MATTHEW LIBATIQUE – Black Swan;
  • JODY LEE LIPES – Tiny Furniture;
  • MICHAEL McDONOUGH – Winter’s Bone;
  • HARRIS SAVIDES – Greenberg.
НАЙ-ДОБЪР ЧУЖДЕСТРАНЕН ФИЛМ
(наградата се дава на режисьора)
НАЙ-ДОБЪР ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ
(наградата се дава на режисьора)
  • EXIT THROUGH THE GIFT SHOP – Banksy;
  • MARWENCOL – Jeff Malmberg;
  • SWEETGRASS – Ilisa Barbash & Lucien Castaing-Taylor;
  • RESTREPO – Tim Hetherington & Sebastian Junger;
  • THUNDER SOUL – Mark Landsman.
НАГРАДА ДЖОН КАСАВИТИС
(наградата се дава на най-добрия филм през годината, заснет за по-малко от $500,000)
  • DADDY LONGLEGS;
  • LBS.;
  • LOVERS OF HATE;
  • OBSELIDIA;
  • THE EXPLODING GIRL.

Наградите се връчват ежегодно в неформална обстановка на самия плаж в Санта Моника точно в навечерието на поредната тържествена церемония за раздаване на „Оскар“-ите. Новите носители на наградите независим дух ще станат известни на 26 февруари 2011г. Миналогодишният победител в категорията „най-добър филм” бе „ПРЕШЪС” (Precious: Based on the Novel Push by Sapphire); чийто създател Лий Даниълс спечели отличието за най-добър режисьор. Филмът бе представен в рамките на тазгодишния София Филм Фест.

Източник: официалният сайт на наградите независим дух.

Read Full Post »


 
В Лондон бяха връчени наградите на 54-ия международен кинофестивал, който се проведе от 13 до 28 октомври.
Информация за представените филми може да прочетете тук.


Отличието за най-добър филм спечели руската продукция „Как прекарах това лято” на режисьора Алексей Попогребски.

Връчвайки му наградата американската актриса Патриция Кларксън, председател на муждународното жури, заяви, че Попогребски е успял да съвмести потресаващо заснетите природни картини от далечния Север със задълбочено разработените характери на персонажите от филма, пресъздадени блестящо от актьорите Григорий Добригин и Сергей Пускепалис.


Алексей Попогребски, режисьор на филма „Как прекарах това лято“ поздравява публиката, присъстваща на церемонията по награждаването.

Филмът разказва за сложните взаимоотношения между двама мъже – представители на различни поколения. По-възрастният е началник на руска метеорологична полярна станция някъде в Северния ледовит океан, а по-младият – стажант.
По-рано тази година „Как прекарах това лято” спечели три „Сребърни мечки“ на Берлинале — за най-добри актьорски изпълнения в лицето на Григорий Добригин и Сергей Пускепалис, а така също и за най-добър оператор – Павел Костомаров.
С наградата „Sutherland Trophy“ за режисьорски дебют Лондонският фестивал отличи Клио Барнард за нейния филм „The Arbor”. Журито,  аргументира решението си по следния начин: „Филмът, който докосна всички ни, отправя предизвикателство към традиционното кино и в същото време е пряко свързан с истински човешки съдби. Потресаващ дебют!”
Със специално отбелязване бе отличен и филмът „Архипелаг” (реж. ДжоанаХог), както и виетнамският „Не се страхувай, Би!” (реж. Фан Дан Ди) и „Високосна година” (реж. Майкъл Роу) за увлекателния им сюжет и запомнящи се актьорски изпълнения.
Наградата Грирсън за най-добър пълнометражен документален филм ле връчена на датския режисьор Янус Метц за „Армадильо” (Armadillo). Членът на журито – известният британски режисьор Кевин Макдоналд заяви, че „Армадильо” със сигурност ще се превърне във филм-жалон, който ще бъде гледан в продължение на много години.


Датският режисьор Янус Метц бе удостоен с наградата за най-добър документален филм за „Армадильо“ (Armadillo).

Според вестник „The Telegraph” най-запомнящите се игрални филми, представени на 54-ия Лондонски кинофестивал са: „Never let me go”, „Овсянки” (Silent Souls); „Някъде” (Somewhere); „Извън закона” (Hors-la-loi); „127 часа” (127 hours); „Портрет на бореца като млад” (Portrait of the Fighter as a Young Man“); „Подводница” (Submarine); „Чичо Бунми, който може да почни своите предишни животи” (Loong Boonmee raleuk chat), „Черният лебед” (Black Swan) и др.
За последните десет години Лондонският кинофестивал се е превърнал в едно от най-значимите събития в света на киното, по мнението на специалистите. А тазгодишната му програма е оценена като най-силна и разнообразна в цялата досегашна история.

Тази вечер фестивалът ще бъде официално закрит с европейска премиера на новия филм на прочутия британски режисьор Дани Бойл „127 часа” (127 Hours).

Read Full Post »


Тя е съблазнителна като греха и неподкупна, като самата добродетел.
Луис Бунюел

Катрин Фабиен Дорлеак, по-известна на целия свят като Катрин Деньов, е родена на 22 октомври 1943г. в Париж. Тя е третата от четирите дъщери на Морис Дорлеак и Рeне Деньов, които били известни театрални актьори. Дебютира едва 14-годишна в киното и продължава с малки участия до момента, в който Роже Вадим й поверява главната роля във филма си „Грехът и добродетелта” (1963). Оттогава до днес се е превъплъщавала на екрана 109 пъти. За най-успешни са смятани изпълненията й в „Шербургските чадъри” (1964) и „Индокитай” (1992), но според нея самата – най-добрата й роля е във филма на Луис Бунюел „Дневна красавица” (1967).
Деньов е била любимка на дизайнера Ив Сен-Лоран, който е създал костюмите за нейните героини в няколко филма. Освен френски, Катрин говори перфектно още три езика – италиански, английски и немски. Любимата й актриса е Мерилин Монро. Но винаги се е възхищавала на Марлен Дитрих и Грета Гарбо, на които неволно подражава в личния си живот.
Деньов се е изявявала и като певица в дуети с Бернадет Лафон, Жерар Депардийо, Малкълм Макларън, Джо Кокър и Ален Сушон, а през 1981г. пуска албум с песни на Серж Генсбург.
Дизайнер е на очила, обувки, бижута и поздравителни картички.
Неотдавна написа автобиографична книга, озаглавена „В своята собствена сянка” („A l’ombre de moi-meme“). В нея разказва напълно откровено за дългогодишната си кариера в киното, като се почне от участието й в знаменития филм на Луис Бунюел „Тристана” и се стигне до отличения със „Златна палма” в Кан филм на Ларс фон Триер „Танцьорка в мрака”, в който играе малка, но запомняща се роля.
Един от последните филми с нейно участие е „Potiche“ на режисьора Франсоа Озон, в който играе и Жерар Депардийо, участвал също и в един от най-хубавите филми с Катрин Деньов – „Последното метро„. 


Кадър от филма „Дневна красавица“ на Луис Бунюел, в който Деньов изигра
една от най-добрите си роли в киното.


Катрин Деньов никога не е обичала празниците, шумните банкети и огромните букети. „Празниците са измислени от продавачите на цветя”, твърди тя, което не означава, че е по-снизходителна към продавачите на брилянти, например. Казват, че единственото цвете, което може да разтопи леденото й сърце е розовата орхидея. Но колкото и да не са й по вкуса тържествените чествания, само след два месеца тя отново ще бъде във фокуса на вниманието. Защото ще стане на 67 години, което със сигурност ще даде повод за ново вглеждане не само в блестящата й артистична кариера, но и в нейния личен живот.
Катрин Деньов 

ИЗГРЯВА НА НЕБОСКЛОНА

на френското кино преди 46 години – на премиерата на „Шербургските чадъри”. Зрителите тогава били запленени от нейното ледено очарование. Малко по-късно Хичкок ще я сравни с „огън под леда”.


Катрин Деньов в кадър от филма „Шербургските чадъри“ (1964)

Успехите си като актриса Деньов дължи не толкова на своите външни данни, колкото на неповторимото си умение да разкрива зад външната студенина ярката индивидуалност на героините си. Но животът й винаги е оставал в сянка не само за многобройните й поклонници, но дори и за най-ловките репортери. Малко са пикантните подробности в него, които са станали известни на широката публика. Може би само отношенията й с режисьора Роже Вадим, който преди това открива за киното Бриджит Бардо, са давали повод за не дотам лицеприятни коментари. Когато се запознали, Катрин била едва 17-годишна и се наричала още Дорлеак, а не Деньов (девическата фамилия на нейната майка). Роже Вадим като един истински Пигмалион, превръща стеснителното момиче в уверена в себе си жена. От него тя научава не само тайните на актьорското майсторство, но и на „сладкия живот”, който води артистичната парижка бохема по онова време. Именно този французин от руски произход превръща незабележимата брюнетка Катрин Дорлеак в пленителната блондинка Катрин Деньов.


Катрин Деньов и Роже Вадим скоро след запознанството им през 1960г.

Роже Вадим обичал страстно втората си муза след Бардо, но до брак така и не се стига, въпреки раждането на сина им Кристиан през 1963г. А Катрин така и не успява да блесне в някой от неговите филми.

РАЗКРИВА СВОЯ НЕОБИКНОВЕН ТАЛАНТ

в мюзикъла „Шербургските чадъри” (1964), режисиран от Жак Деми. Невероятно успешен се оказва и следващият филм на този режисьор с нейно участие – „Госпожиците от Рошфор” (1967). В него Катрин се снима заедно със своята не по-малко известна сестра Франсоаз Дорлеак, която загива при автомобилна катастрофа през същата година.
Деми мечтаел да екранизира „Анна Каренина” с Деньов в главната роля, но проектът му не се реализира. По това време младата и вече прочута актриса се обвързва с модния британски фотограф Дейвид Бейли. Този първи и единствен брак в нейния живот просъществувал формално 7 години.

Но още преди официалния си развод Катрин се запознава с Марчело Мастрояни. Двамата участвали във филма „Това се случва само с другите” (1971, реж. Надин Трентинян). Отначало италианският чаровник не бил особено впечатлен от новата си екранна партньорка. „Професионална красавица“, била резервираната му оценка за 27-годишната звезда. Той все още преживявал скорошната си раздяла с американката Фей Дънауей. Деньов също била потисната, заради края на връзката й с Франсоа Трюфо, възникнала докато се снимала във филма му „Сирената на Мисисипи” (1969). 

ВРЪЗКАТА Й С МАРЧЕЛО МАСТРОЯНИ

бързо се задълбочава, превръщайки се в бурен роман, продължил няколко години. През това време големият италиански актьор, който бил женен, сновял като луд между Рим и Париж, за да предлага на Катрин да се съберат. Тя обаче била непреклонна. Дори и раждането на дъщеря им Киара през 1972г. не променя нищо. Деньов продължавала да се дърпа, въпреки че Мастрояни най-после измолил от жена си обещанието, че ще му даде развод. Но след поредния категоричен отказ на французойката, той се завръща посрамен в италианското си семейство.


Катрин Деньов с дъщеря си Киара Мастрояни по време на кинофестивала в Кан през 2008г.

Дъщеря им Киара днес също е прочута актриса. Започнала е да се снима още от 8-годишна заедно с майка си във филма на Клод Льолуш „Ние двете”.
На 6 август тази година Киара Мастрояни получи престижна награда за майсторство (еxcellence award) по време на 63-ия международен кинофестивал в Локарно.

Катрин Деньов винаги е обичала да демонстрира своята пълна независимост и не без гордост заявява многократно, че родила и отгледала двете си деца, без да й се е налага да се омъжва, нито пък да прекъсва любимата си работа. Освен това всичките й любовни романи приключват по нейно желание, освен един-единствен – този с киното, който продължава и до днес. Деньов не може да се оплаче от липсата на интересни предложения за нови филми от прочути режисьори. Мнозинството французи пък не престават да я смятат за най-перфектната Мариана – националният символ на Франция. Според тях

ТЯ ОЛИЦЕТВОРЯВА ВЕЧНАТА ЖЕНСТВЕНОСТ

много по-добре от други икони на киното, като Мерилин Монро и София Лорен, например.
На въпроса дали е щастлива, Катрин отговаря, че е изпитвала щастие, когато се снимала в „Шербургските чадъри”, а сега просто обича живота. „Щастието все пак е привилегия на младостта”, уточнява тя.
Деньов все още е харесвана и обичана от мъжете. Поредният й обожател е италианският бизнесмен Виторио, който също многократно й е предлагал да се оженят. Не е трудно да се досетим, какво му е отговорила актрисата.


Кадър от „Коледна приказка“ (2008, реж. Арно Деплешен) – един от най-новите филми

с участието на Катрин Деньов. 

Красотата и обаянието на тази жена дори и на сегашната й възраст е загадка не само за околните, но и за нейните партньори. Защото тя винаги е предпочитала да се гримира сама, не допускайки чужди ръце да се докосват до лицето й. Разбира се, полагала е усилия да съхрани онова, което й е дадено от природата, но никога не е правила жертви в името на красотата, нито пък се е лишавала от малките житейски удоволствия. Продължава да пуши (вижте клипа), обожава сладките неща и въпреки това не се подлага на никакви диети. Не допуска дори мисълта за евентуална хирургическа намеса за разкрасяване.
И въпреки че знае добре цената си, Катрин Деньов никога не е демонстрирала самодоволство от постигнатото. „Обичам съвършенството във всичко – в киното и в живота” – казва тя. – „Затова постоянно ми се иска да променям нещата. Дори в последния си ден бих възкликнала: Не, почакайте! Още не съм готова. Всичко, което ми се е случило, е било само генерална репетиция”.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Източник: моята статия за Катрин Деньов, излязла във в. „ТВ Сага” на 5 август 2010г.

Read Full Post »


Позор представя


САТОРИ В УТРОТО НА ЕСЕНТА

21.10.2010 – 04.11.2010

Дом на киното Евро синема Червената къща Dada Cultural Bar

За втора година почитателите на азиатското кино ще имат повод да празнуват – от 21 октомври до 4 ноември в София ще се    проведе фестивалът „Сатори в утрото на есента”. Форумът ще бъде открит с пищната продукция на Чън Кайгъ „Живот в грим”. Филм посветен на най-голямата звезда на Пекинската опера Мей Ланфан. Лентата е с награда „Златен петел” за най-добър азиатски филм за 2009-та.

Своята европейска премиера на фестивала ще има провокативния „Пънк от Пекин”. Австралиецът Шон Джефърд представя пекинския ъндърграунд така, както никой местен не би посмял – бръснати глави, татуировки, тонове алкохол и шумна музика.

В програмата силно са застъпени фаворитите на най-иновативния филмов фестивал в Европа – този в Ротердам. Сред тях са носителите на награда „Тигър” – „С цвете в джоба” и „Любовта побеждава всеки”, фаворитът на публиката „Ер Дон”, както и отличеният с наградата на ФИПРЕССИ „Сляпото прасе, което мечтаеше да полети”.

След като на миналогодишното издание на „Сатори в утрото на есента”  българските зрители за първи път са сблъскаха официално с носителя на „Златна палма” Апичатпонг Уирасетакул, тази година отново ще могат да гледат негов филм – ‘’Iron Pussy’’ – убийствена пародия на екшън филмите и мелодрамите от 70-те.

В програмата на фестивала е включен и един от най-успешните японски филми през последните години „Глътка чай” на режисьора Катсухито Иши. Задълбочен портрет на едно нетрадиционно японско семейство, в което майката съвместява домакинската работа със създаването на анимационни филми, дядото помага на майката с различни ексцентрични идеи относно филмите и в същото време се опитва да запише своето първо парче, а на внучката постоянно и се привижда уголемена версия на самата нея.

Специален акцент ще бъде поставен върху киното на Малайзия. Някои от най-известните имена на малайзийската нова вълна присъстват в афиша на фестивала. Зрителите ще могат да видят дебютния филм на Тан Чуй Муй „Любовта побеждава всеки”, предизвикал фурор както сред публиката, така и сред критиката на фестивала в Ротердам и отличен с престижната награда „Тигър”. Два от най-успешните филма на Джеймс Лий – „Незаменимата перална машина”и „Преди да заобичаме отново” също ще имат своята премиера пред българска публика. Джеймс Лий е един от най-любопитните творци на Малайзия, бивш графичен дизайнер, в момента той режисира театрални постановки, създава впечатляващи инсталации, с които е чест гост на Музея за модерно изкуство в Куала Лумпур и пише сценарии за филми, които сам режисира.

„Сатори в утрото на есента” продължава до 4 ноември в салоните на „Дома на киното”, „Евро синема”, „Червената къща” и Dada Cultural Bar.


ФИЛМИТЕ:


Живот в грим (Forever Enthralled, 2009)
Китай-ХонгКонг, реж. Чън Кайгъ, 142’

В ролите: Лай Леон, Джан Дзъи, Ю Шакун, Уан Ксю-ки

Филмът представя живота на най-известния изпълнител в „Пекинската опера” Мей Ланфан. За да бъде историята максимално достоверна, режисьорът се допитва до семейството на Ланфан, което следи отблизо процеса на снимките. Филмът спечели най-престижната азиатска награда „Златен петел” за най-добър филм на 2009-та. Главните роли са поверени на китайската звезда Лай Лион, познат от култовия “3 Extremes” и красивата Джан Дзъи, участвала в хитовете „Герой”, „Тигър и Дракон”, „2046” и „Мемоарите на една гейша”.

„Живот в грим” ще бъде представен в пълната си фестивална версия, за да могат зрителите максимално да се доближат до блясъка и пищността на китайското оперно изкуство през 20-ти век.

От режисьора на „Сбогом, спътнице моя” и „Обещанието”

Награди и номинации:

„Златен петел” – награда за най-добър филм и награда за поддържаща мъжка роля /Уан Ксю-ки/; „Златен кон” – награда за поддържаща мъжка роля /Уан Ксю-ки/ и награда за дебют /Ю Шакун/, номинации за най-добра поддържаща актриса /Джан Дзъи/, грим и костюми; МФФ Берлин – Номинация за „Златна мечка”; МФФ Сиатъл – Официална селекция; МФФ Гент – Официална селекция

Прожекции:

21.10 /чт./ – Дом на киното, 18.30ч.

23.10 /сб./ – Евро синема, 18.00ч.

02.11 /вт./– Червената къща, 18.00ч.


Глътка чай (The Taste of Tea, 2004) Япония, реж. Катсухито Иши, 143’

В ролите: Таданобу Асано, Мая Бано, Такахиро Сато, Кайжи Морияма, Ринко Кикучи

Задълбочен портрет на едно нетрадиционно японско семейство, в което майката съвместява домакинската работа със създаването на анимационни филми, дядото помага на майката с различни ексцентрични идеи относно филмите и в същото време се опитва да запише своето първо парче, а на внучката постоянно и се привижда уголемена версия на самата нея. Забавна история, представена с изтънчен източен маниер, много красиви кадри и впечатляващ актьорски състав включващ любимеца на Такеши Китано – Таданобу Асано, отличен с наградата за мъжка роля от фестивала във Венеция, номинираната за „Оскар” за ролята си във „Вавилон” Ринко Кикучи, най-популярния японски хореограф на модерни танци Кайжи Морияма и новите надежди на японското кино Такахиро Сато и Ана Тсучия.

Награди и номинации:

МФФ Белфор – „Гран При” за чуждестранен филм и Награда на публиката; МФФ Хавай – награда за най-добър филм; МФФ Ситжес – награда „Ориент Експрес”; МФФ Йокохама – награда за дебют /Ана Тсучия/; МФФ Кан – Официална програма; МФФ Карлови Вари – Официална селекция

Прожекции:

26.10 /вт./ – Дом на киното – 20.30ч.

30.10 /сб./– Евро синема, 18.00ч.

04.11 /чт./ – Червената къща, 18.00ч.

Ер Дон (Er Dong, 2008) Китай, реж. Джин Ян, 150’

В ролите: Ли Джун Бай, Мин Хуан Ян, Ксяо Ке Гуан

Ер Дон живее с майка си в малко селце в китайската провинция. Младежът постоянно се забърква в неприятности и затова майката решава да го изпрати в християнско училище, където синът й да се поправи. В училището Ер Дон среща красивата Чан и животът му наистина поема в нова посока.

Награди и номинации:

МФФ Пусан – номинация за наградата „Бъдещи таланти”;  МФФ Ротердам – Официална селекция; МФФ Гент – Официална селекция; МФФ Локарно – Официална селекция; МФФ Банкок – Официална селекция

Прожекции:

31.10 /нд./ – Евро синема, 18.00ч.

09.11 /вт./ – Червената къща, 18.00ч.


Сляпото прасе, което мечтаеше да полети (Blind Pig Who Wants to Fly, 2008) Индонезия, реж. Едуин, 75’

В ролите: Йоко Анвар, Кларин Бахаризки, Андхара Ърли

Филмът е забавна мозайка от истории със странни персонажи, които се опитват да направят живота си по-приятен – баща, който кандидатства за „Зелена карта”, за да може да семейството му да се премести в Щатите, бивша шампионка по бадминтон, която е изоставена от съпруга си, заради по-млада японка, индонезийско момче, което съучениците му постоянно пребиват, защото мислят, че е китаец и леко смахната девойка, която е убедена, че фойерверките, произведени в Китай предизвикват духовете.

Награди и номинации:

МФФ Ротердам – награда на ФИПРЕССИ и номинация за наградата „Тигър”;  МФФ Сингапур – награда на ФИПРЕССИ; МФФ Нант – „Сребърен балон” и награда на публиката; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Карлови Вари – Официална селекция; МФФ Истанбул – Официална селекция; МФФ Солун – Официална селекция

Прожекции:

24.10 /нд./ – Dada Cultural Bar, 20.00ч.

25.10 /пн./ – Евро синема, 18.30ч.

02.11 /вт./ – Дом на киното, 21.00ч.

04.11 /чт./ – Червената къща, 20.30ч.


Пънк от Пекин (Beijing Punk, 2010) САЩ-Китай-Австралия-Великобритания, реж. Шон Джефърд, 83’

С : Лиу Бао, Невин Домер, Мис Пей, Брайън Хардгруув

ЕВРОПЕЙСКА ПРЕМИЕРА!

Представяте ли си какво е да си пънкар в Китай? Един таен дневник на пънк и рок сцената в страната. Автентични кадри от концерти на местни и гостуващи групи, разговори с ъндърграунд иконите на Пекин, посещение на места, за които обикновените китайци, дори не подозират, че съществуват.

Австралиецът Шон Джефърд представя пекинския ъндърграунд така, както никой местен не би посмял – бръснати глави, татуировки, тонове алкохол и шумна музика.

Прожекции:

31.10 /нд./ – Dada Cultural Bar

03.11 /ср./ – Евро синема, 18.30ч.

09.11 /вт./ – Червената къща, 20.45ч.


Iron Pussy (The Adventures of Iron Pussy, 2004) Тайланд, реж. Апичатпонг Уирасетакул, 89’

В ролите: Сириякорн Пукавеш, Майкъл Шаоуанасай, Крисада Терънс, Теварат Тонджити

Носителят на тазгодишната „Златна палма” от фестивала в Кан представя една убийствена пародия на екшън филмите и мелодрамите от 70-те.  Таен агент Iron Pussy може да се справи с всяка ситуация и да разреши всеки проблем, но какво се случва, когато се влюбва в неподходящия човек?

Награди и номинации:

МФФ Берлин – Официална програма; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Ротердам – Официална селекция; МФФ Ванкувър – Официална селекция

Прожекции:

28.10 /чт./ – Дом на киното, 21.00ч.

29.10 /пт./ – Евро синема, 18.30ч.

02.11 /вт./ – Червената къща, 20.30ч.


С цвете в джоба (Flower in the Pocket, 2007) Малайзия, реж. Лиу Сен Тат, 97’

В ролите: Джеймс Лий, Зи Джян Уон, Мин Уей Лим

Две неустоимо симпатични хлапета си търсят някой, който да ги обича и някой, който те да обичат. Баща им е работохолик, който не може да преживее липсата на любимата си жена и е отдаден изцяло на бизнеса си. Момчетата през цялото време се забъркват в ситуации, които предизвикват цялата гама от чувства, които един зрител може да преживее – смях през сълзи, докато гледаш как по-малкият вади тетрадките си от чантата, която е омазана с лайната на кучето, което той е решил да скрие и сърцато съчувствие, гледайки как по-големият брат успокоява по-малкия, когато същото това палаво куче изчезва.

Награди и номинации:

МФФ Ротердам – награда „Тигър”; МФФ Фрайбург – „Гран при”; МФФ Пусан – награда „Бъдещи таланти” и награда на публиката;  МФФ Довил – награда на журито; МФФ Берлин – Официална програма; МФФ Ванкувър – Официална селекция; МФФ Солун – Официална селекция; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Сингапур – Официална селекция; МФФ Белфор – Официална селекция

Прожекции:

26.10 /вт./ – Червената къща, 18.30ч.

27.10 /ср./ – Евро синема, 18.30ч.

04.11 /чт./ – Дом на киното, 21.00ч.


Преди да заобичаме отново (Before We Fall in Love Again, 2006) Малайзия, реж. Джеймс Лий, 99’

В ролите: Пит Тое, Лен Сю Ми

Жената на Чуан изчезва безследно, отива на работа и никога повече не се появява. Един ден Чуан среща непознат мъж, който се оказва таен любовник на съпругата му. Дали не е по-добре вместо да си отмъщава Чуан да потърси подкрепата на непознатия, за да открият изчезналата жена.

Награди и номинации:

МФФ Банкок – награда за най-добър азиатски филм; МФФ Маракеш – номинация за „Златна звезда”; МФФ Ротердам – Официална селекция; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Довил – Официална селекция

Прожекции:

22.10 /пт./ – Евро синема, 18.30ч.

26.10 /вт./ – Червената къща, 20.30ч.


Незаменимата перална машина (The Beautiful Washing Machine, 2004) Малайзия, реж. Джеймс Лий, 111’

В ролите: Ло Бок Лай, Юхан Хо, Бърг Лий, Дани Лим

Една стара перална машина променя живота на Тео. И не само неговия, а и на хората около него.  Когато поиска пералнята пере, когато прецени, че трябва да си почине, просто спира. И никой не може да се справи със своенравната машина.

Награди и номинации:

МФФ Банкок – награда на ФИПРЕССИ и награда за най-добър азиатски филм; МФФ Сингапур – Официална селекция; МФФ Монреал – Официална селекция; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Ротердам – Официална селекция

Прожекции:

28.10 /чт./ – Червената къща, 20.30ч.

01.11 /пн./ – Евро синема, 18.30ч.


Любовта побеждава всеки (Love Conquers All, 2006) Малайзия, реж. Тан Чуй Муй, 90’

В ролите: Корал Он Ли Уай, Стивън Чуа Шян, Хо Чи Лай

Пин отива по работа в Куала Лумпур. Там среща Джон, който любезно й предлага приятелството си. Само, че Пин вече е обвързана. Дали да се впусне в мимолетна авантюра или да остане верна? А дали Джон наистина иска тази връзка или има други намерения?

Награди и номинации:

МФФ Ротердам – награда „Тигър”; МФФ Пусан – награда „Бъдещи таланти”; МФФ Мар дел Плата – Официална селекция; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Токио – Официална селекция; МФФ Карлови Вари – Официална селекция; МФФ Довил – Официална селекция; МФФ Ванкувър – Официална селекция

Прожекции:

24.10 /нд./ – Евро синема, 18.30ч.

28.10 /чт./ – Червената къща, 18.30ч.


ПРОГРАМАТА:


21.10 /чт./ – Живот в грим – Дом на киното, 18.30ч.

22.10 /пт./ – Преди да заобичаме отново – Евро синема, 18.30ч.

23.10 /сб./ – Живот в грим – Евро синема, 18.00ч.

24.10 /нд./ – Любовта побеждава всеки – Евро синема, 18.30ч.

24.10 /нд./ – Сляпото прасе, което мечтаеше да полети – Dada Cultural Bar, 20.00ч.

25.10 /пн./ – Сляпото прасе, което мечтаеше да полети – Евро синема, 18.30ч.

26.10 /вт./ – Глътка чай – Дом на киното, 20.30ч.

26.10 /вт./ – С цвете в джоба – Червената къща, 18.30ч.

26.10 /вт./ – Преди да заобичаме отново – Червената къща, 20.30ч.

27.10 /ср./ – С цвете в джоба – Евро синема, 18.30ч.

28.10 /чт./ – Iron Pussy – Дом на киното, 21.00ч.

28.10 /чт./ – Любовта побеждава всеки – Червената къща, 18.30ч.

28.10 /чт./ – Незаменимата перална машина – Червената къща, 20.30ч.

29.10 /пт./ – Iron Pussy – Евро синема, 18.30ч.

30.10 /сб./ – Глътка чай – Евро синема, 18.00ч.

31.10 /нд./ – Ер Дон – Евро синема, 18.00ч.

31.10 /нд./ – Пънк в Пекин – Dada Cultural Bar – 20.00ч.

01.11 /пн./ – Незаменимата перална машина – Евро синема, 18.30ч.

02.11 /вт./ – Сляпото прасе, което мечтаеше да полети – Дом на киното,  21.00ч.

02.11 /вт./ – Живот в грим – Червената къща, 18.00ч.

02.11 /вт./ – Iron Pussy – Червената къща, 20.30ч.

03.11 /ср./ – Пънк от Пекин, Евро синема, 18.30ч.

04.11 /чт./ – С цвете в джоба – Дом на киното, 21.00ч.

04.11 /чт./ – Глътка чай – Червената къща, 18.00ч.

04.11 /чт./ – Сляпото прасе, което мечтаеше да полети – Червената къща, 20.30ч.

09.11 /вт./ – Ер Дон – Червената къща, 18.00ч.

09.11 /вт./ – Пънк от Пекин – Червената къща, 20.45ч.

Източник: сайтът на Pozor


Read Full Post »



Легендарният американски актьор и кинорежисьор Клинт Истууд определи сам кои са най-добрите филми в режисьорската му кариера. Само с едно изключение – това са филми, заснети от него през последните две десетилетия.
80-годишният класик на холивудскито кино напоследък охотно раздава интервюта за медиите във връзка с предстоящото излизане по американските екрани на най-новия му филм „Hereafter” с Мат Деймън в главната роля.
За разлика от повечето творци, които не са склонни да класифицират своите филми, измъквайки се с шаблонното оправдание, че за тях те са като родни деца, Клинт Истууд най-чистосърдечно се съгласява да го стори.
Прославил се още преди половин век като актьор в уестърните на Серджо Леоне, впоследствие заснема самостоятелно общо 35 филма, в много от които изпълнява главните роли. Но според него най-добрите му филми от режисьорска гледна точка са следните шест:

Джози Уелс: извън закона” (1976) – това е първият уестърн, създаден от Истууд след участието му във филмите на Леоне;


Момиче за милиони” (2004) – разтърсваща драма, в която култовият режисьор си позволява да провокира противниците на евтаназията;

Непростимо” (1992) – „Просто се влюбих в този сценарий”, пояснява самият Истууд.
Това е великолепен филм, близък до естърна, в който става въпрос за достойнството, приятелството, семейството и човешките постъпки;


Писма от Иво Джима” ( 2006) – част от дилогията на Истууд, посветена на Втората световна война и по специално на японската гледна точка към нея;

Птицата” (1988) – превъзходен биографичен филм за човека, от чиято музика Клинт Истууд винаги се е възхищавал;

Реката на тайните” (2003) – мистичен трилър за непредсказуемата съдба и за това как понякога всичко се случва по най-лошия сценарий, независимо от нашата добра воля.

Read Full Post »



Преди седмица излезе и у нас новият филм на Роман Полански „Писател в сянка”. Но въпреки безспорните си качества, засега няма особен зрителски успех. През първия уикенд са го гледали едва 2554 зрители, което е разочароващ резултат за филм, който е обявен за номер 1 на 2010 година от Международната федерация на филмовите критици – ФИПРЕССИ (International Federation of Film Critics – FIPRESCI). Общо 296 кинокритици от цял свят са участвали в гласуването, определило филма на Полански за най-добър сред филмите, излезли по световните екрани след 1 юли 2009г.
Според мен, тази висока оценка за „Писател в сянка” е напълно заслужена.

Забележително е, че въпреки премеждията, през които премина през последната година, Полански е запазил своето изтънчено чувство за хумор и убийствената си ирония. Новият му филм бе представен за пръв път на последния кинофестивал в Берлин и напълно заслужено бе отличен с наградата за режисура. В него Полански разобличава съвременните политици и особено американските специални служби. Но го прави много фино, с жестока, убийствена ирония! Напълно съм съгласен с руския критик Юрий Гладилшчиков, че той сякаш е предчувствал, че ще бъде арестуван по американско настояване и се е постарал предварително да подготви своят „отговор”. И наистина, гледайки филма му, човек няма как да не се замисли над въпроса колко зловещи престъпници, отговорни за съдбата на цели нации, никога не попападат в полезрението на американското правораздаване.

За какво все пак става въпрос във филма? Историята започва със загадъчната смърт на писател, нает да напише автобиографична книга от името на бившия британски премиер Адам Ланг. Издателството веднага възлага на друг писател (акт. Юън Макгрегър) да довърши работата на своя колега. Той се съгласява, без дори и да подозира доколко опасно за него ще бъде това начинание.
Накратко, това е завръзката, след която Полански разгръща действието на своя безупречен трилър така, че те кара да го следиш със затаен дъх и огромно удовоствие. Изобразителната страна (операторът е Павел Еделман) с чудесните мъгливи пейзажи и вечно пръскащия дъждец, тайнствените преследвачи, непрестанно ожесточаващата се ирония и напълно хичкоковския симфоничен саундтрак (композитор Александър Деспла) допринасят за създаването на неповторимата атмосфера във филма.

Режисьорът успява в най-добрите традиции на жанра да запази напрежението и неизвестността до самия финал, в който неочаквано истината се разкрива, но със съответните непредотвратими последици.
Бихме могли до безкрайност да обсъждаме и политическата актуалност на историята или дори личните мотиви на самия Полански да разкрие своята огромна неприязън към Америка и нейните вездесъщи тайни служби. Снимките на филма бяха завършени преди неговото арестуване в Цюрих, но цялата работа по окончателния монтаж той ръководеше дистанционно от своя затвор. Обаче във филм като „Писател в сянка” всяка актуалност е вторична, както е вторичен и самият сюжет, защото за режисьор като Полански, който е истински гений на формата, винаги е било по-важно не за какво разказва, а как го разказва. И ние просто сме длъжни да признаем, че начинът по който го прави в този си филм е просто блестящ и на него се дължи цялостното усещане за истинския абсурд, в който живеем и който е не по-малко ужасяващ от представения в творчеството на Кафка.

Роман Полански повече от 10 години не бе снимал трилъри, но „Писател в сянка” е превъзходна демонстрация на това, че не само не е загубил своето майсторство, но и дори като че ли то е станало още по-голямо. Той успява със завидна лекота да ни накара да повярваме, че се намираме едва ли не зад кулисите на разиграващия се жесток фарс и можем да следим съвсем отблизо действията на отблъскващите персонажи, които въртят голямата политика в днешно време. Усещането за автентичност на случващото се е поразително и според мен в това е най-голямото постижение на Полански.

За основа на филма е послужила едноименната книга на британския автор на бестселъри и журналист Робърт Харис. Когато тя се появява на пазара, мнозина мислят, че това е завоалиран коментар върху управлението на предишния британски премиер Тони Блеър.
Но самият Харис пояснява следното: „Сюжетът на „Писател в сянка” ме занимава от години. Може би около 15 г. – много преди Тони Блеър да стане премиер. Бях заинтригуван от връзката между един световен лидер и човека, който пише мемоарите му. От самото начало си представях, че между писателя в сянка и съпругата на политика ще се зароди привличане. Виждах връзката им да се развива на някакво изолирано място, но така и не успявах да налучкам верния тон. Не можех да си представя кой е този световен лидер, къде живее… Година след година се връщах към идеята, а после я зарязвах. Така измина повече от десетилетие. Накрая през 2006 г. чух по радиото интервю с човек, който настояваше, че Тони Блеър трябва да бъде съден за военни престъпления и твърдеше, че единствения начин да избегне трибунала, би бил да се премести да живее в Америка, откъдето не може да бъде екстрадиран.
Останах като вцепенен, защото ми хрумна, че това може да е историята на главния герой. Представих си го в тази ситуация. След това веднага ме осени и идея за мястото – изгнаник в Съединените щати като Солженицин през 70-те. Тогава цялата идея кристализира.”
Въпреки че има очевидни сходства между Тони и Чери Блеър и героите от филма, Робърт Харис държи на това, че темата е универсална. „Отразяването на политиката винаги е било в основата на всичките ми романи. По един особен начин то е изследване на властта. Особено ме вълнуват лидерите, които са изгубили властта си, независимо дали става дума за Ричард Никсън или Маргарет Тачър. Как се приспособяват? Какво отвежда една личност до върха и какво е усещането да изгубиш влиянието си? Когато започнах да пиша, образа на Тони Блеър се изпари от съзнанието ми и създадох, надявам се, една универсална политическа фигура.”

Продуцентът на филма Робърт Бенмуса е работил и преди с режисьора върху по-ранния му филм „Горчива луна” (1992г.). Според него: „Всички филми на Полански са многопластови и една от повтарящите се теми във всички тях е борбата за изваждането на истината на бял свят, за разкриване на реалността зад фалшивата маска. Той взема каузата на справедливостта присърце, но във всичко влага ирония.”

Специално би трябвало да се изтъкне великолепното присъствие на Юън Макгрегър в главната роля. Неговият образ е още едно предизвикателство пред сценариста и режисьора, тъй като този неназован писател е в центъра на историята, но пък остава неизменно в сянка като страничен наблюдател, и въпреки това успява да разплете загадката, около която се върти сюжетът. Харис и Полански черпят вдъхновение от знаменития филм на Били Уайлдър „Булевардът на залеза” в търсенето на гласа на главния герой, който е мъртъв, преди да започне истинския екшън във филма. („Булевардът на залеза” е разказан от гледната точка на мъртвец.)
„Роман предложи да използваме глас зад кадър в по-голямата част от повествованието, както прави Уайлдър  – обяснява Харис. – Проблемът беше, че по-късно ни стана ясно, че историята се разкрива много добре в действията и диалога и гласът зад кадър на практика не допринася с нищо. Дори забавя темпото. Така че във втората версия на сценария зарязахме разказвача. Не искахме обаче да се изгуби мрачният тон на историята, за да подготвим публиката за откритието, че писателят в сянка всъщност е дух. Това беше проблем, който не бяхме разрешили до началото на снимките, и който не ни даваше мира. След това обаче Роман измисли този изключителен край, който ще бъде най-запомнящото се нещо във филма, според мен. Също като „Китайски квартал”, филмът просто трябваше да има мрачен и тежък завършек.”

Пиърс Броснан също се справя отлично със своята роля. Писателят Робърт Харис казва за неговия образ следното: „Ланг е събирателен образ на всички политици, за които съм чел и от които съм се интересувал – признава писателят. – Той притежава чар, всеки би гласувал за него. Пиърс е чаровен и самоуверен мъж. Ланг не е Блеър, но има актьорските маниери на Блеър. Исках да намекна, че животът на един политик е трагичен, защото си на власт няколко години, а след това никога не е същото.”
Броснан не се виждал в ролята на бивш премиер. „Не съм си представял, че ще ми се наложи да играя британски премиер – бивш или настоящ – твърди актьорът. – Но се забавлявах в тази роля, освен това е наслада да наблюдаваш Роман Полански. Той е много чаровен и много взискателен.”

Ким Катрал и Оливия Уилямс също са безупречни в ролите на Амелия Блай и Рут Ланг. А поддържащите роли играят някои от най-добрите характерни за жанра актьори – носителя на „Златен глобус” Том Уилкинсън като Пол Емет, Джеймс Белуши като издателя Джон Мадокс, Илай Уолак като Стареца, Тимъти Хътън като адвоката на Ланг, Джон Бернтал като агент Ник Рикадели и Робърт Поу като бившия външен министър Ричард Райкарт.
„Във филма има страхотни роли, които се изпълняват от велики актьори. Много съм доволен”, обобщава в едно интервю самият Полански.

Източник: Форум Филм България, разпространител на филма у нас.

Read Full Post »

Older Posts »