Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘луис бунюел’


Нестихващите протести на българите дори и в деня на Националният празник е повод за размисъл над влиянието на киното върху протестните движения по света и ролята на някои значими филми за тяхното изкристализиране в различните общества.
Повече по темата за бунтарството в световното кино може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Темата за бунтарството винаги е присъствала в киното и неслучайно някои от неговите най-ярки образци са посветени именно на нея. Нещо повече – истински стойностните филми най-често са свързани с някаква форма на протест.
Повече по темата може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Навършиха се 40 години от създаването на филма „ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА БУРЖОАЗИЯТА“ – може би най-известната творба на Луис Бунюел, удостоена напълно заслужено и с „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм.
Повече за този шедьовър, написано от писателя-дисидент Георги Марков, може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



На 22 февруари се навършиха 112 години от рождението на великия сюрреалист и гениален кинорежисьор Луис Бунюел.

Цялата статия може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Темата за бунтарството винаги е присъствала в киното и неслучайно някои от неговите най-ярки образци са посветени именно на нея. Нещо повече – истински стойностните филми най-често са свързани с някаква форма на протест.

Вижте подробности по темата, а също и моята класация на най-ярките филми на протеста в историята на киното, в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Луис Бунюел е родeн на 22 февруари преди 111 години в градче то Каланда, близо до Сарагоса. През 1917г. постъпва в Мадридския университет. Кариерата му в киното започва още през 20-те години.

Вижте статията за Луис Бунюел в сайта „Другото кино„.

Read Full Post »


Преди 88 години е роден знаменитият френски актьор Жерар Филип. Този обаятелен мъж с лице на юноша, който бе любимец приживе не само на женската част от театралната и филмова аудитория, живя само 37 години. Но въпреки това успя да направи толкова, колкото малцина са успявали през своите продължителни кариери в изкуството.
„Жерар Филип остави след себе си образа на пролет и младост”, – написа за него Луи Арагон. За 15 години той участва в 29 филма и бе най-знаменитият, най-обичаният и най-популярният актьор не само във Франция.
Превъплъщавал се е еднакво успешно както в образи на свои съвременници, така и в герои от класическия репертоар, като Жулиен Сорел, княз Мишкин, Калигула, Мефистофел, принц Хамбургски и Ричард III, като винаги е покорявал публиката не само с безспорното си актьорско майсторство, но и с неизчерпаемото обаяние на своята лъчезарна личност.
Жерар Филип се появява на белия свят на 4 декември 1922г. в Кан, южна Франция, като едва не умира при раждането. Неговият баща Марсел Филип, по професия адвокат, притежавал доста земя в Прованс и малък хотел в Грас. Майка му Мину произхождала от семейството на богат хлебар от Прага.
Жерар завършва колеж, след което въпреки желанието на баща си, който настоявал да учи за юрист, се явява на няколко проби, преди да получи роля в комедията на Андре Русен „Съвсем обикновено момиче”, поставена на сцената в казиното на Кан от Клод Дофен. Едва двайсетгодишен вече блести с изпълненията си в спектакли, като „Пътешественик без багаж”, „Момичето знаеше…” и др.
През лятото на 1943 дебютира и в киното с филма „Момчетата от кея на цветята” на режисьора Марк Алегре, а през октомври постъпва в Консерваторията, където учи при опитния педагог Жорж Льороа. Но точно преди последните изпити Жерар неочаквано напуска, съблазнен от предложението да се снима във филма „Страна без звезди”(1946), който обаче нямал усех.
Силното му желание да получи главната роля в пиесата „Калигула” го подтиква да се срещне с нейния автор – знаменитият писател Албер Камю – и след двучасов разговор успява да го спечели на своя страна.
Спектакълът става събитие в театралния живот на Париж.
Критиците недоумяват, как е възможно начинаещ актьор да се справи толкова добре с толкова сложна роля. Прочутата Марлен Дитрих не крие възторга си от младия талант и дори го съветва да се насочи към киното.
През 1947г. излизат едновременно два знакови филма с негово участие – „Идиот” (реж. Жорж Лампен) и „Дяволът в плътта” на режисьора Клод Отан-Лара. Знаменитият киноисторик Жорж Садул отбелязва: „В трудната роля на княз Мишкин Жерар Филип се изявява като един от най-добрите актьори на нашето време…”
„Дяволът в плътта” имал голям зрителски успех. Актьорът Серж Реджани казва по този повод: „Всичко се нарежда така, сякаш Жерар е оправданието за нашето поколение. Всеки от нас си има свои достойнства, но той притежава всички едновременно”.
От този момент френските зрители буквално се влюбват в чаровния актьор и в създадения от него образ на срамежлив, меланхоличен и с подчертана непоносимост към лъжата, несправедливостта и моралната нечистоплътност млад човек. Със своята ангелска външност, стройна осанка, удивително съчетаващ античната мъжественост с почти женска крехкост и момчешко изящество, той привлича вниманието на Холивуд. Той обаче избира да работи в Европа.

С герои като Фабрицио дел Донго от „Пармския манастир” (1948) и особено Жулиен Сорел от „Червено и черно” (1954) доразвива темата за романтичния герой, не приемащ пошлостта и дребнавостта на заобикалящия го свят. Именно Стендаловите персонажи го превръщат в национален герой, в предмет на обожание и гордост.

Актрисата Мария Казарес след време казва за него: „Така и не опознах истинския Жерар. Той премина през живота неуловим, невидим… Дълбоко романтичен, той живя сякаш в изгнание – между небето и земята. Бе едновременно слаб и необикновено силен”.
Дори и за поколенията, родени след неговата преждевременна смърт, Жерар Филип се асоциира винаги с красота, младост, темперамент и остроумие – качества, които са особено присъщи на великолепния му герой  Фанфан лалето от едноименния филм на Кристиан Жак, излязъл през 1952г. и имал огромен успех навсякъде, където е прожектиран – включително и у нас.
В детските ми спомени, свързани с киното, именно този филм заема централно място. През същата година Жерар Филип участва и в „Красавиците на нощта” – един от най-хубавите филми на големия майстор на френското кино Рене Клер. Впрочем две години по-рано той се снима за пръв път в негова творба – „Хубостта на дявола”, партнирайки на легендарния Мишел Симон.
През 1956г. заедно със знаменития холандски документалист Йорис Ивенс Жерар Филип режисира филма „Приключенията на Тил Уленшпигел”, в който играе и главната роля.
Участията му в „Г-н Рипоа” (1955), „Монпарнас 19” (1957) и „Играчът” (1958) подсказват, че постепенно излиза от амплоато на романтичните герои, насочвайки се към по-сложни в психологическо отношение персонажи.
Предпоследна в блестящата му кариера е ролята във филма на Роже Вадим „Опасни връзки” (1959), в който действието от едноименния роман на Шодерло де Лакло е в съвременна Франция от средата на XX век.

Влечението му към разширяване на амплоато го отвежда при Луис Бунюел, под чиято режисура изпълнява последната си роля във филма „Треска в Ел Пао”.


С Мария Феликс в кадър от филма на Луис Бунюел „Треска в Ел Пао“ (1959)

През есента на 1959-а Жерар Филип усеща първите симптоми на тежко заболяване. Лекарите му откриват рак, за което научава само съпругата му Ан, която успява да запази в тайна страшната тайна.
Жерар Филип умира на 25 ноември 1959-а.
Погребват го на 28-и, в навечерието на десетата година от сватбата му с Ан. Облечен е в костюма на своя герой от пиесата „Сид”, в която играе на сцената в Авиньон. Тогава Жерар казва на Ан: „Ако внезапно умра, погребете ме в този костюм и плащ…”

Read Full Post »

Older Posts »