Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Куентин Тарантино’


Не е за вярване, но е факт. Днес Куентин Тарантино – „ужасното дете“ на Холивуд – навърши 50 години!

Повече за живота и филмите на легендарния режисьор, сценарист и актьор може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


От 25 октомври до 4 ноември в София ще се проведе за трета поредна година кинофестивалът на независимото американско кино (So Independent Film Festival). Този път ще бъдат представени 45 филма – двойно повече от миналата година.
Повече за историята на американското независимо кино може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



Куентин Тарантино – „ужасното дете“ на Холивуд – навърши на 27 март 49 години. Свикнали сме да свързваме името му с филми, като „Криминале“ и „Убий Бил“, но е добре да знаем, че вече е режисирал 17 филма (вкл. и късометражните), написал е сценарии за двайсет, снимал се е като актьор в 29 и е участвал като продуцент в реализирането на още 20 заглавия. И се е превърнал толкова млад в истинска кинолегенда, която отчасти е съчинена от него самия.
Цялата статия за Куентин Тарантино може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Актрисата Ума Търман разкри, че следващият филм на Куентин Тарантино ще бъде уестърн и ще се казва „A Southern“, съобщи Digital Spy. Снимките ще започнат още през тази година и ще бъдат основно в Италия и Испания.

Вижте подробностите около новия филм на Тарантино в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Американското независимо кино, което е слабо познато у нас, заради завладяването на пазара ни от холивудските суперпродукции, се заражда в САЩ още през 60-те години, но в истинска киноиндустрия, се превръща едва през последните двадесетина години.
Това става, след като неколцина смели режисьори решават на свой риск и със свои средства да реализират идеите си за филми , към които не проявяват интерес студиата в Холивуд. Но общественото признание, което получават тези, по правило нискобюджетни, но стойностни в художествено отношение кинотворби, допринася за бързия растеж и процъфтяване на независимата киноиндустрия. Американският кинокритик Кенет Търан, работещ във в. „Лос Анджелис таймс” е автор на няколко книги за независимото кино, като например „Now in Theaters Everywhere: A Celebration of a Certain Kind of Blockbuster” (2006) и „Sundance to Sarajevo: Film Festivals and the World They Made“ (2002).
Текстът, който предлагам по-долу е написан въз основа на негови публикации по темата.

И така, повечето страни, които могат да се похвалят със собствена киноиндустрия, смятат, че им е провървяло. Но на САЩ им е провървяло двойно, в сравнение с други страни, където също киното процъфтява – например Индия и Китай, защото в Америка действат успешно едновременно две мощни и паралелни една на друга киноиндустрии.

Първата е известна на всички. Това е могъщият Холивуд, чиято конвейерна кинопродукция е заляла целия свят и задушава опитите на по-малките държави да развиват собствена киноиндустрия. Холивудските суперпродукции или т.нар. блокбастъри, от типа на „Спайдърмен” и „Карибски пирати”, произвеждащи се за стотици милиони долари, носят милиардни приходи от разпространението си по целия свят, стимулирайки заснемането на нови и нови продължения, които на свой ред осигуряват баснословни печалби.

Втората е независимото кино, което се заражда в Америка преди 20-30 години и се развива паралелно с холивудската киноиндустрия.
То си има свои фестивали, сред които най-известен е основаният от Робърт Редфорд „Сандънс фестивал”, провеждащ се ежегодно през януари в Парк сити, щата Юта, и свои собствени „Оскар”-и – наградите „Независим дух” (Independent Spirit Awards), които са учредени през 1986г. и се връчват ежегодно буквално в самото навечерие на церемониите по раздаване на наградите на Американската киноакадемия – прочутите „Оскар”-и.
Съществуват специални киносалони, в които се разпространяват само независими филми, а така също и немалко актьори и режисьори, които предпочитат да работят главно за такива продукции.

Това, разбира се, не означава, че няма никакви допирни точки между тези две сфери на американското кино. Общото между тях не е малко. Все по-често се случва прочути холивудски звезди да получават похвали за своите изяви в независими филми, за които са получили жълти стотинки в сравнение с милионните хонорари, които получават за ролите си в блокбастърите.
Например Том Круз преди няколко години бе удостоен със „Златен глобус” за участието си в независимия филм на Пол Томас Андерсън „Магнолия” (1999), произведен извън системата на Холивуд от малката компания Ghoulardi Film Company.
Също така не са редки случаите, в които и добри актьори от независимото кино получават роли в по-мащабни холивудски филми. Стив Бушеми, който е сред най-популярните имена в независимите филми, е участвал и в типични блокбастъри като „Ар
магедон”.
Освен това през последните години независимото кино започна все по-често да получава и награди „Оскар”, което е недвусмислено признание за високото му професионално и художествено равнище.

КАКВО ВСЕ ПАК ОТЛИЧАВА НЕЗАВИСИМИТЕ ФИЛМИ ОТ ХОЛИВУДСКИТЕ?

Първо, това е бюджетът – за колко пари се снима даден филм;
Второ – темата и нейното художествено разработване или иначе казано – за какво става въпрос във филмите, как те са направени.
И както най-често става в американския кинобизнес – тези два фактора са тясно свързани помежду си.
Например, ако един филм струва повече от $100 млн., а именно толкова днес излиза един среден холивудски блокбастър, той трябва да се хареса задължително на максимално широка аудитория, при това не само в САЩ, но и в чужбина, за да може да възвърне с печалба изразходваните средства.
Това предопределя моментално едно нещо: акцентът задължително трябва да пада върху остротата на сюжета, т.е. действието трябва да е динамично, защото мнозинството от зрителите го предпочитат. Необходимо е също да се има предвид, че филмът трябва да се възприема лесно от зрители, чиято възраст не надхвърля 20-25 години, т.е. тази част от публиката, която посещава най-често киносалоните.

Независимите филми, напротив, излизат много по-евтино. Тяхното производство струва от няколко хиляди долара до 15-20 милиона, което може да изглежда много, но по холивудските стандарти е твърде малко. По-скромните производствени разходи позволяват на създателите на тези филми да се чувстват по-свободни, докато работят, благодарение на което успяват да направят много по-индивидуални или дори уникални по стила си творби, в които характерите са разкрити по-дълбоко и които са далеч по-сложни в сюжетно отношение.
Създателите на т.нар. независими филми могат и да си позволят да не прибягват до скъпоструващите специални ефекти. Освободеността им от натиска на студиата за възвръщане на колосалните разходи, дава възможност на независимите режисьори повече да мислят за артистичността на своите филми и за себеизразяването си чрез тях, отколкото дали ще ги хареса масовата публика или – не.
Това е една от причините, поради които немалко независими филми се открояват със своето високо художествено равнище, което им носи все по-често не само номинации, но и награди „Оскар” – при това в основните категории.

Преди 40-50 години американските зрители, които искаха да видят нещо по-индивидуално и артистично в киното, се насочваха към чуждестранните филми, главно европейските. Отчасти с това се обяснява постоянно растящият интерес в Америка през 50-те и 60-те години към френските, италианските, скандинавските и японските филми. Появата на независимото кино, позволи на културната част от американската публика да започне да гледа подобно кино и на собствения си език.
Но преди да се стигне до развитието на тази паралелна на Холивуд индустрия се появяват истински ренесансови гении на киното, като Джон Касаветис – актьор и режисьор, който започва да снима в духа на независимото кино още през 1959г., когато излиза знаменитият му филм „Сенки”. В рамките на раздаваните ежегодно награди „Независим дух” се връчва и приз на името на Джон Касаветис, с който се награждават филми с бюджети до $500 000, но които се открояват със своята оригиналност и креативност.
В програмата на фестивала на американското независимо кино, който ще се проведе в София от 5 до 11 ноември, e включен филмът „ПОЛОВА СРЯДА” (Humpday), отличен с наградата „Джон Касаветис” за 2009г.

ВЪЗНИКВАНЕ НА НЕЗАВИСИМАТА КИНОИНДУСТРИЯ

Началото на процеса на активизиране на американското независимо кино, довел да изграждането на истинска паралелна киноиндустрия слага известният американски режисьор Джон Сейлс със своя филм „Завръщането на Сикокус 7” (Return of the Secaucus Seven), заснет през 1979г. само за $60 000. Той носи печалба от $2 млн. и за първи път става ясно, че извън Холивудската студийна система може да получиш не само истинско творческо удовлетворение, но дори и пари.
Два други филма, разпространени от компанията „Мирамакс”, основана от Харви и Боб Уейнстейн, доказват, че независимото кино има бъдеще в Америка.

През 1989г. филмът на режисьора Стивън Содърбърг Секс, лъжи и видео” спечелва наградата на публиката на фестивала „Сънданс”, след което триумфира в Кан, получавайки освен „Златна палма” за най-добър филм, също наградата на международната кинокритика и приз за за най-добър актьор в лицето на Джеймс Спейдър.
Прието е да се смята, че именно „Секс лъжи и видео” поставя началото на огромното международно признание за американското независимо кино.

Пет години по-късно „Криминале” на Куентин Тарантино не само спечели отново „Златна палма” в Кан, както и „Оскар” за най-добър сценарий, но стана и първият независим филм, донесъл касови приходи в размер над $100 млн.
Скоро след този безпрецедентен успех, някои от холивудските студиа решават да разкрият собствени филиали, произвеждащи филми в стилистиката на независимото кино. Днес най-известните сред тях са Fox Searchlight Pictures, Warner Independent Pictures, Universal Focus и Sony Pictures Classics. От имената им си личи, че са специализирани подразделения на някои от най-прочутите мейджър компании.
Продукцията на тези специализирани холивудски подразделения са най-често първокласни независими филми с немалки бюджети и с участието на международни звезди. Някой би казал, че това са си чисто холивудски филми, но не е така, защото истинските холивудски филми нямат нищо общо с артистизма и оригиналността на повечето от тези творби.
Много показателен е примерът с филма „Мис Слънчице” (Little Miss Sunshine), който бе номиниран за „Оскар” в категорията най-добър филм и в крайна сметка спечели две от престижните статуетки – за оригинален сценарий и най-добър поддържащ актьор в лицето на Алън Аркин. Този филм обаче най-вероятно никога не би се появил, ако не нямаше такова специализирано подразделение като Fox Searchlight Pictures. Защото преди то да се заеме с неговото производство, идеята и сценарият за филма са били отхвърлени от всички т.нар. мейджър компании.

Read Full Post »


София Копола спечели голямата награда „Златен лъв“ на 67-ото издание на Международния кинофестивал във Венеция с новия си филм „Някъде” (Somewhere). Седем години след първия си голям успех с „Изгубени в превода” (Lost in Translation) дъщерята на Франсис Форд Копола отново приковава вниманието на световната филмова общественост. Нейният седми филм разказва за преситен от всичко холивудски актьор (Стивън Дорф), който по волята на обстоятелствата се оказва за по-дълго в компанията на своята дъщеря-тинейджърка (Ел Фанинг) и след като се сближава с нея у него се пробужда отново интересът към живота.
Победата на София Копола се смята за изненадваща, защото нейният филм не е посрещнат особено възторжено от публиката и критиката във Венеция. Някои местни медии дори намекват, че е напълно възможно председателят на журито Куентин Тарантино да е проявил пристрастие към своята приятелка.
„Сребърен лъв” за най-добра режисура бе връчен на испанеца Алекс де ла Иглесия за филма му „Печална балада за тромпет” (Balada triste de trompeta). Освен това Алекс де ла Иглесиа получил и наградата за най-добър сценарий. Действието на неговия филм се развива на фона на франкистка Испания.
Със специален „Златен лъв” за цялостни заслуги бе награден американският режисьор Монти Хелман, който представи във Венеция филма „Път за никъде” (Road to Nowhere). Известно е, че Тарантино е много голям поклонник на творчеството на Хелман. Преди три години същата награда бе връчена на Никита Михалков за неговия филм „12”.
Специалната награда на журито на Венецианския кинофестивал спечели филмът на полския режисьор Йежи Сколимовски „Необходимо убийство” (Essential Killing).

Винсент Гало, който изпълнява главната роля в него, бе удостоен с наградата за най-добър актьор. На практика през целия филм неговият герой, който е терорист, не произнася нито дума. Единствената му реплика е едва във финалната сцена.


Винсент Гало в кадър от филма на Йежи Сколимовски „Необходимо убийство”

Наградата за най-добра актриса получи Ариане Лабед за ролята си във гръцкия филм „Атенберг” (Attenberg) на режисьорката Атина Рахел Цангари.
С наградата Марчело Мастрояни, която се дава на най-добрия млад актьор или актриса, бе удостоена украинката Мила Кунис, изпълнителка на втората главна роля във филма на Дарън Аронофски „Черният лебед”. Звездата в този филм е Натали Портман.


Кадър от филма „Черният лебед“ (реж. Дарън Аронофски)

Отличието за най-добра операторска работа бе връчено на Михаил Кричман, оператор на филма на Алексей Федорченко „Безмълвни души“ (Овсянки). Тази творба получи и наградата на международната федерация на кинокритиците FIPRESCI. 44-годишният Кричман е операторът, заснел „Завръщане” на Андрей Звягинцев, който през 2003г. получи във Венеция „Златен лъв” за най-добър филм.


Кадър от руския филм „Безмълвни души“ (Овсянки)

Повечето критици определят програмата на 67-ото издание на кинофестивала във Венеция като най-силната за последните години.
По време на форума бяха представени 82 световни премиери на пълнометражни филми от 34 държави, избрани сред 2395 кандидати от 102 страни. Фестивалът бе открит с филма „Черен лебед” на режисьора Дарън Ароновски, спечелил „Златен лъв” през 2008 г. с „Кечистът”.
За наградата „Златен лъв” се състезаваха 24 филма, сред които шест американски, четири италиански, три френски, два японски и един китайски филм. Без отличия останаха сочените предварително за фаворити Франсоа Озон („Ваза), Джулиан Шнабел („Miral”), Том Тиквер („Три”), а също и японецът Такаши Миике („13 Assassins).

Източник: Официалният сайт на 67-ия международен кинофестивал във Венеция


Read Full Post »