Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Кристофър Нолан’


Още не са заглъхнали споровете, предизвикани от впечатляващия научно-фантастичен филм „Интерстелар”, а ето че имаме нов повод да се вгледаме в творчеството на неговия създател. Защото Кристофър Нолан навършва днес 45 години.
Повече за неговите невероятни филми може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Традиционно бедният и еднообразен кинорепертоар у нас и тази година не прави изключение. Но все пак какво стойностно видяхме досега и какво остава да видим до края на 2014-а?
Вижте публикацията в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



Публичният разстрел, извършен от 24-годишния Джеймс Холмс срещу първите зрители на „Черният рицар: Възраждането“, предизвика невиждана медийна реакция по целия свят. Вече не можем да си представим, че някой би коментирал този филм, без да припомни за касапницата в Аврора, предградие на големия американски град Денвър. Както и това, че убиецът-маниак е искал да подражава на Жокера – садиста-антигерой от предишната лента за Батман „Черният рицар“.
Повече по актуалната тема за ширещото се напоследък немотивирано насилие може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Американската гилдия на киносценаристите обяви своите годишни награди. Създателят на филма „Генезис“ (Inception) Кристофър Нолан бе отличен за „Най-добър оригинален сценарий“.

Кои са другите наградени може да научите от сайта „Другото кино„.

Read Full Post »


Още не е отшумяло вълнението, предизвикано от впечатляващия фантастичен екшън „Генезис”, а ето че имаме нова възможност да се вгледаме по-внимателно в творчеството на неговия създател, поради факта, че днес той навършва 40 години. На тази все още крехка възраст за един режисьор Кристофър Нолан е успял да заснеме 10 филма и да се наложи не само като един от най-успешните създатели на блокбастъри (общите им приходи са над два милиарда), но и да си спечели име на един от умните експериментатори в съвременното кино.
Нолан е роден на 30 юли 1970г. в Лондон в семейството на англичанин и американка. Баща му се занимавал с рекламен бизнес, а майка му била стюардеса. Кристофър, който живее като малък и в Англия, и в Америка, днес има двойно гражданство. Увлича се по киното едва 7-годишен, след като гледа за пръв път „Междузвездни войни”. Но изненадващо решава да следва английска литература. Впрочем това не му пречи като студент да снима първите си късометражни филми.
Още през 1997г. привлича вниманието с триминутния  филм „Doodlebug”. Преди да създаде своя първи „голям филм” основава продуцентската компания Syncopy Films, ръководството на която поема неговата съпруга Ема Томас.
През 1998 по екраните излиза първият пълнометражен филм на Нолан „Following” (Преследване), заснет само за $6000. В него той разказва в стил film noir от 50-те (филмът е черно бял) историята на млад писател, който прекарва дните си в преследване на хора по улиците. Но попада на опитен крадец, който го въвлича в неочаквана и опасна игра. Филмът привлича вниманието не само на зрителите, но и на големите босове в киноиндустрията. И само след две години студията Newmarket Capital Group помага на Кристофър Нолан да реализира невероятно оригиналния си филм „Мементо”, в който действието върви буквално отзад напред. Героят е млад детектив (Гай Пиърс), който се опитва да издири убиеца на жена си. Той обаче страда от рядка форма на амнезия, характеризираща се със загуба на краткосрочната памет. Филмът имаше невероятен успех и днес се нарежда сред филмите с култов статут. При бюджет от едва $9 млн. той донесе общо $39,7 млн. приходи.
През 2002г. Нолан направи следващия си филм „Опасно безсъние” с Ал Пачино в главната роля. Режисьор е трябвало да бъде създателят на „Мълчанието на агнетата” Джонатан Деми, но впоследствие поверяват филма на Кристофър Нолан.
През 2005г. от Warner Bros. Pictures пък гласуват на Нолан още по-голямо доверие, възлагайки му да режисира новия Батман. И той се справя чудесно – „Батман в началото” не само че възвърна двойно разходите си ($150 млн. ), но и направи впечатление с оригиналния си режисьорски почерк. От Warner Bros. не сбъркаха и когато решиха да му поверят продължението на филма, озаглавено „Черният рицар” (2008), което донесе рекордни приходи от $1,01 млрд. Филмът ще се запомни и с чудесното превъплъщение на рано починалия Хийт Леджър в ролята на Джокера. Сега се очаква отново Кристофър Нолан да заснеме и третата част на тази поредица. Снимките на следващия Батман започват догодина, а премиерата му е насрочена за 2012г.
Между двата „батмански” филма Нолан направи още един много успешен филм, озаглавен „Престиж” (2006), в който участва цяло актьорско съзвездие (Хю Джакмън, Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Дейвид Бауи, Скарлет Йохансон, Ребека Хол и др.).
А съвсем наскоро излезе и последният му филм (засега!) – чудесният фантастичен екшън „Генезис”, с който Нолан разчупва каноните на жанра и доказва, че и летните блокбастъри могат да бъдат хубаво кино. Някои обаче прибързаха да го обявят едва ли не за шедьовър, което е пресилено, според мен. Други пък прогнозират, че ще бъде удостоен най-малко с два или три „Оскар”-а, което е напълно възможно. Но по-важно е как ще се развие занапред като режисьор Кристофър Нолан? Ще оправдае ли огромните надежди, които му се възлагат или подобно на Филип Нойс ще се полакоми за големите печалби и ще започне да прави карикатури на собствените си успешни филми. Както се казва – ще поживеем и ще видим…

Read Full Post »


Новият филм на Кристофър Нолан „Генезис” (Inception) очаквано оглави класацията по приходи ($60,4 млн.) след първия си уикенд в САЩ и Канада. По нашите екрани тръгва от 23 юли, но вече имах възможност да го видя на една от предпремиерните прожекции.
Признавам, че бях силно впечатлен от размаха и донякъде от въображението, с които е заснет този филм, който може да преобърне концепцията за летните блокбастъри. Защото в него освен характерните за това кино развлекателни елементи са вложени някои нетривиални идеи – например за природата на страха и вината, сънищата, подсъзнателното и пр. А красивите специални ефекти, с помощта на които например героинята на Елън Пейдж моментално прекроява в съзнанието си географията и архитектурата на Париж, говорят за силата на въображението на Нолан. Според мен той заслужава поздравление, за това че се е осмелил, използвайки аксесоарите на масовото зрелищно кино, да направи нещо като авторски филм, посветен на толкова деликатна материя, каквато са сънищата. Неслучайно сам признава в едно интервю, че „Генезис” е „най-значимият филм, над който е работил някога”.
Вече се появиха и първите суперлативни оценки за неговата работа:

Кристофър Нолан

AICN: Филмът в основата си използва характерната за фантастичните трилъри рязка смяна на повествователните линии. Но удоволствието идва не толкова от перфектната демонстрация на визуалните възможности на модерното кино, а от наличието на добре обмислен и завладяващ сюжет. Без всякакви угризения можем да заявим, че „Генезис” е истинско кинематографично чудо.
The Hollywood Reporter: Този на места доста сложен филм е истински подарък за поклонниците на жанра научна фантастика. „Генезис” не само надхвърля равнището на сай-фай-филмите, но и, както изглежда, ще утвърди водещото място на кинопазара на Worner Brothers, благодарение на приходите от разпространението му.
Variety: Ако филмите са наистина реализирани мечти, то Кристофър Нолан без съмнение е най-големият холивудски мечтател напоследък.

Обявен още преди да излезе по нашите екрани за събитието на това лято, филмът „Генезис” оправдава очакванията за нещо наистина специално, което впечатлява не само с традиционните козове на фантастичния екшън, но и с идеята си за това, че животът ни е сън, управляван от други и най-малко от нас самите…
Дом Коб – героят на Леонардо Ди Каприо е екстрактор или иначе казано крадец, който обаче се е специализирал в отмъкването и на най-съкровените тайни на своите жертви, докато те сънуват дирижираните от самия него сънища. Помага му добре сработен екип, сред който се открояват няколко фигури: архитект (Елън Пейдж), чиято задача е да конструира пространствата, в които ще се разгърне действието по време на синхронното сънуване; химик (Дилийп Рао), осигуряващ нужните сънотворни препарати и имитатор (Том Харди), който е в състояние да променя по желание физическия си облик.
Заедно с тази престъпна група екстракторът нахлува в съня на своите жертви, където му се налага да се пребори не само с проекциите на техните подсъзнания, но най-вече с преследващото го чувство на вина, олицетворено от образа на мъртвата му съпруга (Марион Котияр).
Пребивавайки толкова често сред виртуални реалности, на Дом Коб му се удава все по-трудно да отличи сънищата от действителността, приличаща по-скоро на натрапчив кошмар, заради невъзможността да се върне у дома при децата си.
Но благодарение на необикновената мисия, възложена му от супермогъщ японски индустриалец (Кен Ватанабе), пред него се открива шансът да започне на чисто живота си…
Този път обаче ще трябва не просто да открадне нечия чужда идея, а напротив – да посее такава – дълбоко, дълбоко в подсъзнанието на наследника на могъща бизнес империя (Силиан Мърфи), което да доведе до нейното разпадане.
За целта той конструира многопластов сън (сън в съня в съня!), за да може да посее семенцето на идеята възможно най-навътре в подсъзнанието на обекта (Силиан Мърфи), който не бива да заподозре откъде е дошла внушената му идея.
Впрочем Кристофър Нолан винаги е мечтаел да заснеме филм за престъпление, което се извършва в самия разум. Преди десетина години мечтата му започнала да изкристализира в сценарий за криминална драма. Но едва неотдавна се появиха двете най-важни предпоставки, без които е невъзможно за холивудски режисьор да взриви традиционната схема, по които се конструират скъпите блокбастъри: име (след успеха на „Черният рицар” Нолан се превърна в един от основните холивудски играчи) и пари („Черният рицар” донесе над един милиард долара приходи).
Крадец, който също се казва Коб, бе героят и от дебютния пълнометражен филм на Нолан „Following” (1998). „Генезис” е вторият филм, изцяло съчинен от Нолан и едва ли е случайно, че героят му отново е крадец на име Коб. Неговото подсъзнание е напълно завладяно от чувството на вина за смъртта на жена му, чийто образ го преследва натрапчиво във всичките му сънища, подобно на Хари, от „Соларис” на Тарковски или като агент Смит от „Матрицата” на братя Уашовски.
Любопитно е, че Леонардо Ди Каприо, без сам да желае това, погоди малко гаден номер на Нолан, изигравайки малко по-рано твърде сходна роля във филма на Скорсезе „Злокобен остров”. Неговите герои и в двата филма се страхуват от собствените си подсъзнания, в които властват съпругите им, децата и непреодолимото чувство на вина за неспазени обещания. Скорсезе ни води сред криволиците на подсъзнанието, без да ни даде възможност да отличим реалността от света на призраците, а като че ли в „Генезис” нещата не са толкова двойствени. Героят на Ди Каприо си върши работата подобно на Джеймс Бонд, а не на Джейсън Борн, без да се измъчва особено от въпроса за самоидентификацията си. Безспорно е само едно – силното му желание да се завърне у дома при децата си (тук е задействан митът за Одисей), но е почти невъзможно да намери обратният път, защото се е изгубил в лабиринта от виртуалностите, в които му се е налагало да пребивава (тук пък имаме препратка към мита за Тезей и минотавъра). Едва ли е случайно, че неговото завръщане към света на истинските реални стойности в живота зависи от творческия гений на една млада архитектка на сънища, носеща знаковото име Ариадна…
Не може да се отрече професионализма на Нолан в изграждането на архитектурата на сънищата от неговия филм. Но като че ли на тях им липсва нещо много важно от магията на филмовото изкуство, което правеше сънищата на майстори, като Фелини, Бунюел, Тарковски, Кубрик да изглеждат толкова призрачни и въздействащи.
Безспорно „Генезис” е впечатляващо заснет. В него има няколко великолепно конструирани сцени, представящи невероятни схватки в състояние на безтегловност или пък Париж, който можеш да загънеш като сандвич. Но за жалост те дават по-скоро представа за механиката, но не и за атмосферата на сънищата, които във филма са почти напълно лишени от усещането за каквито и да било емоции или халюцинации. Тази впечатляваща окото екранна симфония на непрестанно движеща се материя е напълно бездиханна, лишена от характери, психология, живот.
Самата структура на филма, макар и респектираща със синхронното действие в различни плоскости на съня, не се отличава с кой-знае каква оригиналност. Устроена е много просто. На първо равнище – като класическо криминале. На второ – като екшън със съответните стрелби и предследвания, нещо като „Мисията невъзможна”. На следващото равнище прилича на бондиана със съответните скиори-стрелци, носещи се по заснежени склонове (препратка към филма „В тайна служба на Нейно величество”, 1969) и още по-нататък като семейна мелодрама.
Героите – всеки от които просто зацикля на своето равнище – могат да се изтръгнат от кошмара, само ако синхронизират своите действия. Времето в различните равнища обаче тече с различна скорост, което е напълно нелогично, но кой ти търси логика в един сън?
„Генезис” би мъгъл да се превърне в чудесен филм за чистото творчество и за ролята на подсъзнанието върху него. Но за Нолан е било по-важно да покаже моментите на разрушение, преследвания, престрелки и ръкопашни схватки, оформящи структурата на модерния филмов екшън, вместо да се опитва да задълбава в теми като илюзорността на света и живота. В интерес на истината, той се е опитал да го направи, но не е успял, защото просто на него не му се отдава да намеква, да работи с полутонове, чрез които по-скоро да внушава идеи, отколкото да ги визуализира.
В края на краищата това би могъл да бъде дори един чудесен филм за невъзможността за истинско творчество – неслучайно е изцяло направен от обломките на други, култови филми. Лично аз се забавлявах много, откривайки многобройните препратки към тях. Особено ми допадна линията, разкриваща взаимоотношенията между умиращия магнат (Пийт Постълтуейт) и неговия син (Силиан Мърфи), която е развита почти като филм във филма. В нея много ясно личи, че Нолан е бил под силното въздействие на „Гражданинът Кейн” на Орсън Уелс.

И накрая бих казал, че ако човек прояви малко повече въображение би могъл да донадгради филма на Нолан с идеи и мотиви, които той самият едва ли е имал предвид. Но финалният кадър така или иначе провокира всички онези, които биха искали да видят и нещо повече… Според мен „Генезис” безспорно е постижение, ако го възприемаме като блокбастър, но едва ли заслужава да бъде смятан за нова дума в кинофантастиката, в която остават ненадминати жалони на жанра, като „2001: Космическа одисея” и „Ловци на хуманоиди” (Blade Runner).

Read Full Post »