Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Клинт Истууд’


Италианското кино е подарило на света плеяда блестящи режисьори, сред които Серджо Леоне, според мен, заема видно място. Неговото влияние и значимост продължават да изглеждат очевидни дори в днешното време, в което толкова бързо се сменят кумирите.

Цялата статия за Серджо Леоне по случай 83-годишнината от неговото рождение може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Днес навършва 81-години Клинт Истууд – един от най-големите холивудски актьори и режисьори, който е сред малцината, които успяват по удивителен начин да съчетават в своите филми развлекателното и проблемното начало. Той е знакова фигура за съвременното кино – символ, любимец, идол – каквито и суперлативи да употребим – няма да сбъркаме.

В сайта ДРУГОТО КИНО може да прочетете нещо повече за тази легенда на Холивуд.

Read Full Post »


Американското независимо кино, което присъства от време на време в програмите на различните издания на „Киномания”, ще бъде представено чрез самостоятелен фестивал, който ще се проведе от 5 до 11 ноември.
В рамките на SOINDEPENDENT FILM FESTIVAL (за по-кратко So!Independent) ще видим 14 филма (8 игрални и 6 документални), подбрани от програмите на прочути фестивали на независимото кино, като „Sundance” и „Tribeca”, създадени по инициатива на Робърт Редфорд и Робърт Де Ниро.
Повечето от филмите са съвсем нови – от тази или миналата година. Фестивалът се организира от Юнайтед Арт и Фондация „Америка за България”, които вече седем години продуцират фестивал на българското кино в Ню Йорк (www.ny-bgfilmfest.com).
“Независимите филми идват по-трудно в Европа, защото разпространителите не искат да поемат рискове. So!Independent е фестивал на независимото кино – възможност да се покажат в България стойностни, различни, американски филми. Той цели да запълни една ниша и да разшири кръгозора на разпространителите,” казва директорът на фестивала Жана Караиванова.
Според нея „независимото кино се прави от най-добрите. То е бягството на таланти като Скорсезе, Коен, Клуни и Пит. За тях е чест да снимат по-различни филми. Независимите филми не са ъндърграунд. Това са продукции, реализирани извън големите студия, по проект на независими продуцентски къщи и без творчески ограничения. Самите филми, необременени от комерсиалната рамка, са страшно разнообразни и интересни и създават много вярна и любопитна представа за Америка и нейната култура.”

 

Кои от филмите не бива да се пропускат в никакъв случай, според мен?

На първо място, разбира се, това е „ВОЙНАТА Е ОПИАТ” (The Hurt Locker) – тазгодишният фаворит на церемонията по връчване на оскарите – отличен с 6 статуетки, сред които за Най-добър филм и за Най-добър режисьор.

 

 

 

От най-новите филми, поне аз не бих си позволил да пропусна следните заглавия:

ВОЙ” (Howl), който проследява съдебната драма последвала непристойния случай с поемата “Вой” на един от най-големите съвременни американски поети Алън Гинсбърг;

 

 

 

ПОЛОВА СРЯДА” (Humpday) – eдин от най-добре приетите от публиката нискобюджетни филми, отличен с Наградата „Джон Касавитис” на Independent Spirit Awards 2010,
Специалната награда на журито за независим дух – „Сънданс” 2009 и с награди за най-добър актьор (Марк Дюплас и Джошуа Ленърд) и за най-добър режисьор на Международния филмов фестивал в Хихон 2009;

 
СЕРИОЗЕН ЧОВЕК” (A Serious Man) на братя Коен и

СТРЪКЧЕТА ТРЕВА” (Leaves of Grass) с Едуард Нортън, Ричард Драйфус и Сюзан Сарандън.

От документалното кино ми се иска да видя на голям екран прекрасния филм „ПЪТЕШЕСТВИЕ С МАРТИН СКОРСЕЗЕ ПРЕЗ АМЕРИКАНСКОТО КИНО” (A Personal Journey with Martin Scorsese trough the American Movies), който съм гледал отдавна благодарение на Интернет,


а също и „ПИАНО БЛУС” (Piano Blues) на Клинт Истууд, в който големият актьор и режисьор се изповядва в любов към пиано блуса и неговите безсмъртни интерпретатори Рей Чарлз, Дейв Брубек, Оскар Питърсън и др.

 

 

 

Не бих си позволил да пропусна и двете късометражни подборки, озаглавени „СИЛАТА НА КИНОТО” и „ЗВЕЗДНА СИЛА”.

Впрочем, най-добре би било ако успея да гледам всички филми, което препоръчвам и на всеки искрен почитател на ДРУГОТО КИНО. Повече информация за отделните заглавия може да получите от чудесния сайт на фестивала на този адрес: http://soindependentfilmfest.com/2010/bg/films.php

Read Full Post »


През ноември ще гледаме не само традиционата КИНОМАНИЯ, но и още два интересни фестивала – преди и след нея, стана ясно днес на пресконференцията, организирана от НДК.

Очаква ни цял месец на киното в зала 1 и „Люмиер” на Националния дворец на културата, през който ще бъдат представени над 100 хубави филма, които впоследствие едва ли ще се появят в разпространителската ни мрежа, робуваща само на холивудските блокбастъри.

Събитие номер 1 на есента е безспорно
24-ото издание на традиционната филмова панорама
„Киномания“, която ще се проведе от 12 до 28 ноември. Този път в нея са включени общо 72 нови филма от Европа, Америка и Азия плюс ретроспектива от три филма („Кагемуша”, „Размирие” и „Сънища”) на Акира Куросава във връзка със 100-годишнината от неговото рождение и ретроспектива на нашумелия през последните години южнокорейски режисьор Парк Чан-Уук, съставена от филмите му: „Олдбой” (2003), „Sympathy for Mr. Vengeance” (2002) и „Sympathy for Lady Vengeance“ (2005).

В тазгодишната програма на „Киномания” ще видим още:
  • британско кино – „Creation” (реж. Джон Амиел), „Le Donk & Scor-zay-zee” (реж. Шейн Медоус), „Moon” (реж. Дънкан Джоунс), „SoulBoy” (реж. Шими Маркъс), „Rembrandt’s j’accuse…!” (реж. Питър Грийнауей);
  • италианско кино – „Baaria”, „Io sono L’amore, „Mine vaganti” и „La nostra vita”; латиноамериканско кино – „Besouro”, „Del amor y otros demonios” (For Love and Other Demons), „El secreto de sus ojos” (The Secret in Their Eyes);
  • документално кино – „The Cove” („Оскар” за най-добър документален филм на 2009г.), „Deux de la vague” (Two in the Wave) и др.;
  • музикално документално кино – „La cantante de tango” (The Tango Singer), „Chiko & Rita” (реж. Фернандо Труеба), „Flamenco, flamenco” (реж. Карлос Саура); „Passione” (реж. Джон Тортуро) и „When You’re Strange: A Film about the Doors” (реж. Том Дичило) и др.
  • детско анимационно кино – „El delfin: La Historia de un sonador” (The Dolphin: Story of a Dreamer), „Kerity, la maison des contes” (Eleanor’s Secret), „Ponyo on the Cliff by the Sea” (реж. Хаяо Миядзаки) и др.;
  • най-новите филми на майстори на киното, като Джим Джармуш („The Limits of Control”), Уди Алън („You Will Meet a Tall Dark Stranger”), Жако ван Дормел (Mr. Nobody), Анг Лий („Taking Woodstock”), Нийл Джордан („Ondine”), Клинт Истууд („Invictus”), Абас Киаростами („Copie conforme”), Франсоа Озон („Potiche”), Уес Андерсън („Fantastic Mr. Fox”), Ян Хржебейк („Kawasaki’s Rose”), Михаил Калатозишвили („Дикое поле”), Никита Михалков („Утомленные солнцем: Предстояние”), Силвен Шоме („L’illusioniste”) и др.
    „Киномания” ще бъде открита на 12 ноември с прожекция на китайския филм „Конфуций” (реж. Мей Ху).

    Кадър от китайския филм „Конфуций“ (2010).

    Американското независимо кино, което традиционно присъства в програмата на „Киномания” през годините, този път ще бъде представено на самостоятелен фестивал, който ще се проведе от 5 до 11 ноември. В рамките на SOINDEPENDENT FILM FESTIVAL (за по-кратко So!Independent) ще бъдат представени 16 филма (игрални и документални), подбрани от програмите на кинофестивалите „Sundance” и „Tribeca”, създадени по инициатива на Робърт Редфорд и Робърт Де Ниро. Повечето филми са произведени през 2010 г.
    Фестивалът се организира от Юнайтед Арт и Фондация „Америка за България”, които вече седем години продуцират фестивал на българското кино в Ню Йорк (www.ny-bgfilmfest.com). Художествен директор и на двата фестивала е Жана Караиванова, изпълнителен директор на Юнайтед Арт.
    “Независимите филми идват по-трудно в Европа, защото разпространителите не искат да поемат рискове. So!Independent е фестивал на независимото кино – възможност да се покажат в България стойностни, различни, американски филми. Той цели да запълни една ниша и да разшири кръгозора на разпространителите,” казва Жана Караиманова.


    Плакат на филма „Winter’s Bone“, отличен с Голямата награда на журито в конкурса за игрално кино от САЩ на последния 26-ти кинофестивал на независимо кино „Сънданс“, проведен в Парк Сити (щата Юта) от 21 до 31 януари т.г.

    „Независимото кино се прави от най-добрите. То е бягството на таланти като Скорсезе, Коен, Клуни и Пит. За тях е чест да снимат по-различни филми. Независимите филми не са ъндърграунд. Това са продукции, реализирани извън големите студия, по проект на независими продуцентски къщи и без творчески ограничения. Самите филми, необременени от комерсиалната рамка, са страшно разнообразни и интересни и създават много вярна и любопитна представа за Америка и нейната култура.”

    Допълнителна информация за заглавията, които ще видим през седмицата на независимото американско кино в рамките на фестивала So!Independent, ще научим от предстоящата пресконференция с неговите организатори.

    Есенният киномаратон в НДК няма да приключи с края на „Киномания”. Веднага след като се извъртят всичките филми от нейната програма ще започне БАЛКАНСКА КИНОСЕДМИЦА в кино „Люмиер”, организирана от Андрей Слабаков. Необичайното в неговата инициатива е в това, че всеки от седемте филма от нашия регион ще бъде представен от актьор, участващ в него, а не от продуценти или режисьори. Повече подробности ще научим в началото на ноември, но Андрей Слабаков ни уверява, че ще бъдат показани нови и неизвестни на българската публика филми от Македония, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, Албания и Черна гора.

Read Full Post »


С официална премиера на най-новия филм на Клинт Истууд „Hereafter” бе закрит 48-ия Нюйоркски кинофестивал, който се проведе от 24 септември до 10 октомври.
Списъкът на участвалите филми и подробности за паралелните програми изнесох в по-ранна своя публикация, в която обаче не уточних една важна подробност – че този фестивал няма конкурсен характер.

Сега обаче не мога да се сдържа и да не припомня за нетърпеливите да научат нещо повече за новия филм на Дейвид Финчър „Социална мрежа”, че неговата световна премиера бе главното събитие в деня на откриването на Нюйоркския кинофестивал. Филмът „Социална мрежа” излиза по нашите екрани от 15 октомври.

Сценарият е написан въз основа на бестселъра на Бен Мезрих „Милиардер по неволя: алтернативната история на Фейсбук”.
Създателите на филма се опитват да осмислят социалния феномен „виртуален свят”, пораждащ илюзорната представа за хиляди приятелства, което те кара да се чувстваш едва ли не герой. Достатъчно е само да си в социалната мрежа…
Ролята на истинския основател на Facebook и на хората от неговото обкръжение се изпълняват от Джеси Айзенберг (Марк Цукерберг), Андрю Гарфийлд, Джъстин Тимбърлейк, Руни Мара, Бетъни Каркъф, Рашида Джоунс, Макс Мингела и др.
Историята за създателите на най-голямата в света виртуална социална мрежа, които днес са сред най-богатите хора на планетата (Марк Цукерберг наскоро изпревари по богатство шефа на Apple Стив Джобс), се фокусира върху темата за това как дружбата може да се превърне във вражда, щом става въпрос за много пари. Според предварителните оценки на американската кинокритика, филмът е точен и безмилостен в демаскирането на нелицеприятните страни на безогледното преследване на успеха и забогатяването.


Кадър от филма  „Социалната мрежа“.

Режисьорът Дейвид Финчър признава, че „има връзка в начина по който интерпретира фактите в „Социалната мрежа” с по-ранния му филм „Зодиак”. Подходът му и в двете продукции е сходен, защото е искал те да бъдат възможно най-достоверни. Докато в „Боен клуб” например, – споделя той – можех напълно да развия въображението си и да пренебрегвам фактите и реалността. Историите в „Зодиак” и „Социална мрежа”обаче изискват максимално придържане към фактите.”
Актьорите, участвали в новия му филм, са се оплакали от прекалено многото дубли, които им се налагало да правят по време на снимачния период. Дейвид Финчър, който се слави като един от най-големите перфекционисти в съвременното кино, признава, че ако сцената го изисква, е готов да прави безброй дубли. „Моята цел е да постигна най-добрия резултат и актьорите, които работят с мен го знаят. Случвало се е да повторим една сцена точно 107 пъти. Това е и личният ми рекорд”, споделя той.
Филмът „Социална мрежа“ оглави боксофиса в САЩ след пускането му в киносалоните. Ако се вярва на медиите, дори и самият Марк Цукерберг е посетил една от прожекциите на филма, откъсвайки се за два часа от ангажиментите си по управлението на Facebook, оценяван понастоящем на 26 млрд. долара.


Актьорът Джеси Айзенбърг се превъплъщава в 26-годишния Марк Цукерберг, основател на Facebook – най-посещаваната социална мрежа в световното виртуално пространство.

„Този филм ще ни накара да запомним 2010 година“, „Велик режисьор, засне по велик сценарий един велик филм“ – пише известният американски киносайт Rotten Tomatoes за филма на Дейвид Финчър. Засега неговият рейтинг в сайта е фантастичен – харесват го 93 процента от ползвателите му, които са няколко десетки хиляди и 100 процента от кинокритиците, които пишат за този сайт. Само за две седмици от излизането си по американските екрани филмът „Социална мрежа“ е донесъл $46 млн. приходи (бюджетът му е $50 млн.). Ще видим как ще се представи у нас, където поклонниците на Интернет и в частност на Facebook не са толкова много.

Източник: официалният сайт на 48-ия Нюйоркски кинофестивал


Read Full Post »


Със световна премиера на новия филм на Дейвид Финчър Социалната мрежа бе открит 48-ият Нюйоркски кинофестивал, който се провежда от 24 септември до 10 октомври.
В основата на филма на Финчър, заснет от холивудската компания Columbia Pictures, е бестселърът на Бен Мезрих „Милиардер по неволя: алтернативната история на Фейсбук”.
Филмът се опитва да осмисли социалния феномен „виртуален свят”, пораждащ илюзорната представа за създаване на хиляди приятелства, което те кара да се чувстваш герой. Достатъчно е само да влезеш в социалната мрежа…
Ролите на истинските основатели на Facebook и на хората от тяхното обкръжение изпълняват Джеси Айзенберг, Андрю Гарфийлд, Джъстин Тимбърлейк, Руни Мара, Бетъни Каркъф, Рашида Джоунс, Макс Мингела и др.
Историята за създателите на Facebook, които днес са сред най-богатите хора на света (Марк Цукерберг наскоро изпревари по богатство шефа на Apple Стив Джобс), се фокусира върху това как дружбата се превръща във вражда, щом се намесят големите пари. Според предварителните оценки на американската кинокритика, филмът е точен и безмилостен в демаскирането на нелицеприятните страни на успеха и забогатяването. Режисьорът Дейвид Финчър признава, че “има връзка в начина по който интерпретира фактите в „Социалната мрежа” с по-ранния му филм „Зодиак”. Подходът му и в двете продукции е еднакъв, защото е искал те да бъдат възможно най-достоверни. В „Боен клуб” например, – споделя той, можех напълно да развия въображението си и да пренебрегвам фактите и реалността. Но историята на „Зодиак” изискваше максимално придържане към фактите и всички полицейски доклади свързани със случая.”
Актьорите, участвали в новия му филм, са се оплакали от прекалено многото дубли, които им се налагало да правят. Дейвид Финчър, който се слави като един от най-големите перфекционисти в съвременното кино признава, че ако сцената го изисква, е готов да прави безброй дубли. „Моята цел е да постигна най-добрия резултат, и актьорите които работят с мен го знаят. Случвало се е да повторим една сцена точно 107 пъти. Това е и личният ми рекорд”, споделя той.


Кадър от новия филм на Дейвид Финчър „Социалната мрежа“

Според Ричард Пеня, който е един от организаторите на Нюйоркския кинофестивал, „Социалната мрежа” е сред редките случаи, в които даден филм успява да улови много точно духа на времето, в което живеем.Според него тандемът между режисьора Дейвид Финчър и сценариста Аарон Соркин може да бъде сравнен с незабравимия дует Сидни Лъмет – Пади Чаефски, създал прекрасния филм „Теливизионна мрежа” през 1976г.
Премиерата на „Социалната мрежа”  се очаква на 15 октомври у нас.
Нюйоркският кинофестивал, който се провежда от 1963 година насам, има за цел да запознае любителите на киното от космополитния мегаполис с най-добрите филми през годината, включвайки в програмата както нашумели заглавия, така и чисто некомерсиални, авангардни филми.
Според организаторите на сегашното 48-издание на фестивала, ключовото заглавие в програмата ще бъде новият филм на Джули Теймор „Бурята” (The Tempest), който е екранизация по едноименната пиеса на Шекспир. Главните роли изпълняват Хелън Мирън, Алфред Молина и Алън Каминг.


Кадър от филма на Джули Теймор „Бурята“

Нюйоркският кинофестивал ще бъде закрит на 10 октомври с премиерата на новия филм на 80-годишния Клинт Истууд „Hereafter”, в който главната роля изпълнява Мат Деймън. У нас този филм ще излезе едва в началото на следващата година.

Списък на заглавията, включени в основната програма на 48-ия Нюйоркски международен кинофестивал:

„Още една година” (Another Year), реж. Майк Ли (Mike Leigh), Великобритания, 2010;
„Аврора” (Aurora), реж. Кристи Пую (Cristi Puiu), Румъния-Франция-Швейцария-Германия, 2010;
„Черната Венера” (Black Venus), реж. Абделатиф Кешиш (Abdellatif Kechiche), Франция, 2010;
„Карлос” (Carlos), реж. Оливие Асаяс (Olivier Assayas), Франция-Германия, 2010;
„Заверено копие” (Copie conformé), реж. Абас Киаростами (Abbas Kiarostami), Франция-Италия, 2010;
„Филм Социализъм” (Film Socialisme), реж. Жан-Люк Годар (Jean-Luc Godard), Швейцария-Франция, 2010;
„Вътрешна работа” (Inside Job), реж. Чарлс Фъргюсън (Charles Ferguson), САЩ, 2010;
„Ленън в Ню Йорк” (LennonNYC), реж. Майкъл Ъпштайн (Michael Epstein), САЩ, 2010;
„Meek’s Cutoff”, реж.Кели Райхард (Kelly Reichardt), САЩ, 2010;
„Щастие мое” (Счастье мое), реж. Сергей Лозница, Украйна-Германия-Холандия, 2010;
„Лисабонски мистерии” (Mysteries of Lisbon), реж. Раул Руис (Raul Ruiz), Португалия-Франция, 2010;
„За богове и хора” (Des hommes et des dieux), реж. Ксавие Бовоа (Xavier Beauvois), Франция, 2010;
„Филмът на Оки” (Oki-eui young-hwa), реж. Хон Са-су (Hong Sang-soo), Южна Корея, 2010;
„Стари котараци” (Gatos Viejos), реж. Себастиан Силва (Sebastián Silva) и Педро Пейрано (Pedro Peirano), Чили, 2010;
„Поезия” (Shi), реж. Ли Чан-дон (Lee Chang-dong), Южна Корея, 2010;
„След смъртта” (Post Mortem), реж. Пабло Ларайн (Pablo Larraín), Чили-Мексико-Германия, 2010;
„Четири пъти” (Le quattro volte), реж. Микеланджело Фрамартино (Michelangelo Frammartino), Италия-Германия-Франция, 2010;
„Революция” (Revolución), режисьори: Мариана Ченильо (Mariana Chenillo), Фернандо Ембке (Fernando Eimbcke), Амат Ескаланте (Amat Escalante), Гаел Гарсия Бернал (Gael García Bernal), Родриго Гарсия (Rodrigo García), Диего Луна (Diego Luna), Херардо Наранчо (Gerardo Naranjo), Родриго Пля (Rodrigo Plá), Карлос Рейгадас (Carlos Reygadas), Патриция Риген (Patricia Riggen), 2010, Мексико, 105 мин.;
„Обирджия” (Der Räuber), реж. Бенямин Хайзенберг (Benjamin Heisenberg), Австрия-Германия, 2010;
„Робинзон в руини” (Robinson in Ruins), реж. Патрик Келер (Patrick Keiller), Великобритания, 2010;
„Овсянки”, реж. Алексей Федорченко, Русия, 2010;
„Странният случай с Анжелика” (O Estranho Caso de Angélica), реж. Маноел де Оливейра (Manoel de Oliveira), Португалия-Испания-Франция-Бразилия, 2010;
„Във вторник, след Рождество” (Marti, dupa raciun), реж. Раду Мунтеан (Radu Muntean), Румъния, 2010;
„Чичо Бунми, който може да помни предишните си животи” (Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives), реж. Апичатпонг Вирасетакул (Apichatpong Weerasethakul), Тайланд-Великобритания-Франция-Испания-Германия, 2010;
„Ние сме това, което сме” (Somos lo que hay), реж. Хорхе Михел Грау (Jorge Michel Grau), Мексико, 2010.

Кадър от документалния филм на Мартин Скорсезе „Писмо до Елия“ за режисьора на „Трамвай желание“ Елия Казан.

В рамките на паралелните програми ще бъдат представени филмите: „Писмо до Елия” (A Letter to Elia), реж. Мартин Скосезе (Martin Scorsese) и Кент Джонс (Kent Jones), 2010, САЩ; „Америка, Америка” (America, America), реж. Елия Казан (Elia Kazan), 1963, САЩ; „Нюрнберг” (Nuremberg), реж. Стюарт Шулберг (Stuart Schulberg), 1948, САЩ; „Оператор: животът и работата на Джак Кардиф” (Cameraman: The Life and Work of Jack Cardiff), реж. Крейг Маккол (Craig McCall), 2010, Великобритания; „Въпрос на живот и смърт” (A Matter of Life and Death), реж. Майкъл Пауъл (Michael Powell) и Емерик Пресбъргър (Emeric Pressburger), 1946, Великобритания; „Автобиография на Николае Чаушеску” (The Autobiography of Nicolae Ceausescu), реж. Андрей Ужица (Andrei Ujică), 2010, Румъния; „Врата” (The Hole), реж. Джо Данте (Joe Dante), 2009, САЩ; „Дракула” (Dracula), реж. Джордж Мелфорд (George Melford), 1931, САЩ; „Удивителният свят на Сегундо де Шомон” (The Marvelous World of Segundo de Chomón) — ретроспектива от филми на един от пионерите на киното – „испанският Мелиес” Сегундо де Шомон и др.

Кадър от филма „Двойно самоубийство“ на знаменития японски режисьор Масахиро Шинода.

Сред акцентите на фестивала ще бъде представянето на ретроспектива на големия японски режисьор Масахиро Шинода, който е смятан за един от ключовите автори на японската „нова вълна” през 60-те години на миналия век. В нейните рамки ще бъдат прожектирани общо 12 филма на японския майстор, сред които „Бледното цвете” (Kawaita hana, 1964), „Двойно самоубийство” (Shinjû: Ten no amijima, 1969), „Балада за Орин” (Hanare goze Orin, 1977) и др.

Източник: Официалният сайт на 48-ия Нюйоркски международен кинофестивал

Read Full Post »


Днес отбелязваме 80-годишнината на един от най-големите холивудски актьори и режисьори, успяващ по удивителен начин да обединява в своите филми развлекателното и проблемното начало.
Клинт Истууд е безспорна световна киноикона, знакова фигура в съвременното кино – символ, любимец, идол – каквито и суперлативи да употребим – няма да сбъркаме. Но при внимателно вглеждане в неговата биография, ще открием че колкото и да е зашеметяваща, тя все пак съдържа и някои много любопитни противоречия.
Първо, този блестящ киноактьор, който е кумир за милиони зрители в продължение на десетилетия, все още не е  удостояван с „Оскар” за някое от многобройните си превъплъщения на екрана. Получил е четири от престижните статуетки – по две като режисьор и като продуцент – но нито една (засега!) като актьор, въпреки че е бил номиниран два пъти.
Второ, макар че е признат за един от най-впечатляващите интерпретатори на каубойски роли в американското кино, най-популярните уестърни, в които е участвал са заснети далече от Америка – при това от един италианец – Серджо Леоне.
И трето – най-прочутият персонаж на Истууд – детективът с прякор „Мръсния” Хари се превърна в икона за повечето консервативно настроени американци, въпреки че самият Истууд винаги е отстоявал либералните ценности и последните му филми красноречиво го потвърждават.
Клин Истууд (Clint Eastwood) е роден на 31 май 1930г. в Сан Франциско в семейство на обикновен работник. Завършва техническо училище в Окланд, след което смятал да учи музика, но е призован в армията. Участва във войната в Корея, след което постъпва в икономическия факултет на университета в Лос Анджелис. Докато следва се увлича по актьорството и играе в постановки на самодейни театрални трупи. Редовно посещава кастинги с надеждата да подпише договор с някоя филмова компания. Впечатляващите му физически данни не остават незабелязани и още през 1955г. холивудската студия „Юнивърсъл” го наема за 7 години при условие да се снима във всяка роля, която му бъде предложена. За негов късмет, този заробващ договор е прекратен година и половина по-късно от самите му работодатели. След време Клинт Истууд ще сподели, че мечтата му винаги е била да бъде независим от студийната система на Холивуд и по тази причина е създал своя собствена компания, наречена Малпасо.
Междувременно младият актьор продължава да се бори за място под слънцето, участвайки във второстепенни роли и филми. Докато един ден получава предложение да се снима в многосериен уестърн , продуциран от телевизията. И много скоро неговият персонаж Руди Ятс печели популярност, а Клинт Истууд се докосва за пръв път до славата.
Той обаче търсел нещо по-различно от лесна слава в телевизионни продукции и затова през 1964 година не се поколебава да приеме предложението на неизвестен италиански режисьор да се снима в Европа. Този неизвестен (тогава!) италианец се оказва Серджо Леоне, който до този момент бил направил само един филм. Истууд изпълнил главната роля в неговия уестърн „ЗА ШЕПА ДОЛАРИ”, пренасящ в Дивия Запад историята, разказана от знаменития Акира Куросава в неговия филм „Телохранителят” (Yojimbo). Главният герой – „човекът без име” – се подвизава в малко градче, раздирано от кървавата вражда между местните кланове. Съгласявайки се да служи ту на едните, ту на другите, циничният каубой всъщност преследва свои, собствени цели. Филмът имал голям успех не само в Европа, но дори и в САЩ, където първочанално събрал $3.5 млн., а впоследствие приходите му достигат $11 млн. А бюджетът, с който бил заснет, е повече от скромен – едва $200 хиляди. След време Клинт Истууд ще сподели, че за изпълнението си в него е получил едва 15 хиляди долара. Но по-важното е, че майсторската режисура на Леоне дава възможност за открояване на актьорския му талант. И неслучайно още в последвалите две продължения – „ЗА НЯКОЛКО ДОЛАРА ПОВЕЧЕ” (1965) и „ДОБРИЯТ, ЛОШИЯТ И ЗЛИЯТ” (1966) неговият герой става изключително популярен, а трилогията заема челно място в историята на уестърна.
Освен със Серджо Леоне, в ранните си години Клинт Истууд завързва плодотворно приятелство с американския режисьор Дон Сийгъл, увенчано с поредица от чудесни полицейски екшъни за подвизите на безскрупулното ченге Хари Калахан, наричан «Мръсния» Хари. През 1971г. излиза и едноименният филм «МРЪСНИЯТ ХАРИ».
Впоследствие Клинт Истууд неведнъж говори с възхищение за Дон Сийгъл като за човек, който винаги знае какво точно иска да прави в киното. «Неговото влияние върху мен се оказа решаващо в смисъл, че ми помогна да си изясня в какви филми искам да участвам и какви – да режисирам сам», споделя той.
Клинт Истууд дебютира като режисьор точно когато е на върха на славата си като актьор. Първият му филм «PLAY MISTY FOR ME” (1971) е направен с малък бюджет, но веднага подсказва потенциала на своя създател. А не след дълго постига и първия си успех като постановчик с приключенския филм “ДЖОЗИ УОЛИС – ЧОВЕК ИЗВЪН ЗАКОНА” (1976). Впоследствие продължава да снима уестърни, полицейски драми, трилъри и дори комедии. Затова с право е определян като многостранен режисьор. Но на практика нито един от неговите филми не се вмества в точно определена жанрова категория.
„ПТИЦАТА” (1988) и „НЕПРОСТИМО” (1992) са едни от най-силните и лични кинотворби на Клинт Истууд. Във филма, посветен на знаменития саксофонист Чарли Паркър, той отдава дан на пристрастието си към музиката и по-специално към джаза. Впрочем навярно малцина знаят, че самият Истууд е много добър пианист и дори автор на музиката в някои от своите филми, а също така и на един документален филм, посветен на историята на блуса, в който участват легендарни джаз пианисти, като Рей Чарлс, Дейв Брубек и Оскар Питърсън.
„ПТИЦАТА” нямал толкова голям зрителски успех, колкото очаквал Истууд. Но режисьорът, който е смятан за непоправим работохолик, съвсем не бил склонен да унива от първия неуспех.
„Не обичам песимистите – казва той. – Ако нещо не става така, както на теб ти се иска, не се предавай!” – обича да повтаря Клинт и го доказва на практика. Само 4 години след „Птицата” излиза „НЕПРОСТИМО” (1992), който е номиниран за „Оскар” в девет категории! Това е филмът, за който Истууд получава първите си оскари като режисьор и продуцент. В образа на главния персонаж той обединява характерни черти от двамата си най-известни екранни герои – Човека без име и Хари Калахан. Неслучайно от финалните титри научаваме, че го посвещава на Серджо Леоне и Дон Сийгъл.
След последвалите заглавия се откроява „МОСТОВЕТЕ НА МЕДИСЪН” (1995). Този път за всеобща изненада Истууд пробва силите си в любовна драма, клоняща към мелодрама. Благодарение на изключителното му режисьорско и актьорско майсторство, както и на партньорката му във филма Мерил Стрийп, Истууд за пореден път успява да създаде силно вълнуваща творба, разказваща без сянка на сантименталност тъжната и възвишена история на една истинска любов, дошла за съжаление твърде късно.
Умението на Клинт Истууд да пресъздава на екрана разтърсващи драматични сюжети се разкрива най-пълно в кричиналната драма „РЕКАТА НА ТАЙНИТЕ”, която даде възможност на Шон Пен да блесне в главната роля и да получи първия си „Оскар”.
През 2004 година Истууд спечели повторно два „Оскар”-а като режисьор и продуцент с филма си „МОМИЧЕ ЗА МИЛИОНИ” и на 74-години стана най-възрастният американски режисьор, удостоен с престижното отличие.
Кой би могъл да очаква, че след покоряването на този връх, Клинт Истууд ще смае света с нова серия от впечатляващи постижения не само на режисьорското, но и на актьорското поприще?!
Само две години по-късно той направи великолепната си дилогия – „ЗНАМЕНАТА НА НАШИТЕ БАЩИ” и „ПИСМА ОТ ИВО ДЖИМА”, която е посветена на Втората световна война.
Клинт Истууд от десетилетия олицетворява благоприличието и благородството на духа, съдържащи се в неговите филми”, заяви президентът на американската филмова асоциация Дан Гликмън по повод награждаването на актьора с наградата на името на Джак Валънти.
През 1988г. излязоха още два превъзходни филма на Истууд. За чудесното си изпълнение в „ПОДМЯНАТА” Анджелина Джоли бе номинирана за „Оскар”, а самият Клинт Истууд на свой ред също получи номинация като актьор за блестящото си превъплъщение в „ГРАН ТОРИНО”.
Миналата година пък излезе биографичната драма „Непобедимият” (Invictus), посветена на Нелсън Мандела. За ролите си в нея, изпълнителните на главните роли Морган Фриймън и Мат Деймън, също получиха номинации за „Оскар“. Впрочем Мат Деймън играе и в най-новия, все още незавършен филм на 80-годишния вече Истууд, който е озаглавен „Бъдеще“ (Hereafter).
Неуморният кинематографист обаче не възнамерява да спира и вече разработва следващия си проект за филм, който ще бъде посветен на Джей Едгар Хувър – дългогодишният шеф на ФБР. Сред спряганите имена за главната роля е това на Леонардо ди Каприо.
Като искрен почитател на таланта на Клинт Истууд не се съмнявам, че ще видим още филми на този режисьор, на когото сякаш е дошло някакво «второ дихание», позволяващо му да продължава да работи с темпове, за които могат да му завидят далеч по-млади кинотворци. Не се обезсърчават и милионите почитатели на актьорския му талант, че един ден Клинт Истууд ще грабне „Оскар“ и за някое от бъдещите си актьорски си превъплъщения. Пожелавам му го от сърце и дано е жив и здрав още много години!

Read Full Post »