Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Камен Калев’


Вчера навърши 85 години АЛЕХАНДРО ХОДОРОВСКИ (Alejandro Jodorowsky), който се е превърнал отдавна в култова фигура на световното кино. Камен Калев, който е голям негов почитател, го издирва в Париж и го снима в първата сцена от филма си „Островът“. В нея тази митична личност гледа на карти таро в едно кафене. „За мен бе много важно Ходоровски да играе себе си точно в същото кафене и на същото място, където хората са свикнали да го виждат“, споделя Калев в интервю за „Другото кино“. По този начин знаменитият Ходоровски се превръща в кръстник на филма на младия български режисьор.
Повече за живота и филмите на Алехандро Ходоровски може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



Камен Калев, режисьор на филмите „Източни пиеси“ и „Островът“, даде интервю за в. „Дневник“ (на 30 юни т.г.), в което изяснява позицията (своята и тази на сдружение „НОВО БЪЛГАРСКО КИНО 21-и ВЕК“ относно скандала в киногилдията.
Пълният текст на интервюто може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


От 14 октомври по екраните на страната излиза „Островът“ – вторият игрален филм на Камен Калев, превърнал се в един от най-обещаващите европейски кинорежисьори след превъзходния си дебют с „Източни пиеси“.

Рецензия за филма може да намерите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Два филма на младежка тематика бяха отличени в паралелната секция на 64-ия кинофестивал в Кан, наречена „Петнайсетдневка на режисьорите“. В нея участва със своя втори филм „Островът“ и българският режисьор Камен Калев.

Подробности за наградените филми може да намерите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Остават само два дни до откриването на 64-ия кинофестивал в Кан –най-големият световен форум на киното. „Другото кино“ вече писа за нашето участие тази година, затова няма да се повтарям. Поводът за днешната кратка бележка е излизането на трейлъра на „Островът“ – новият филм на Камен Калев. Предлагам го на вниманието на всички фенове на режисьора на „Източни пиеси“.

Вижте линк към трейлъра и материала за Камен Калев в twitchfilm.com в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Българските филми „Островът“ на Камен Калев и „Аве“ на Константин Божанов са селектирани за „Петнадесетдневката на режисьорите“ и „Седмицата на критиката“ на 64-ия кинофестивал в Кан, а „Кецове“ на Валери Йорданов и Иван Владимиров е включен в състезателните програми на фестивалите в Москва и Карлови Вари.
Отдавна не беше се случвало нещо подобно и това бе поводът за днешната пресконференция в зала „Мати’Д“ на НДК, организирана от София Филм Фест (СФФ) и Националния филмов център (НФЦ).
Подробности за тази пресконференция може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Камен Калев бе член на журито на 15-ия София Филм Фест. Веднага след края на фестивала, той се съгласи да си поговорим за новия му филм и за перспективите пред авторското кино.

Прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО интервюто с режисьора на „Източни пиеси“.

Read Full Post »


На тържествена церемония, състояла се в Европейския парламент в Страсбург на 24 ноември, бе връчена тазгодишната награда за кино LUX на германския филм „Die Fremde” (реж. Feo Aladag).


Наградата на Европейския парламент, която бе учредена преди 4 години, за да отбележи 50-годишнината на ЕС, се връчва на филми, който акцентират върху съвременните социални проблеми на континента и най-вече върху европейската интеграция.
Досегашните лауреати на това отличие са били все филми, посветени на съдбата на имигрантите в Европа: „От другата страна” (2007) на германеца от турски произход Фатих Акин, „Мълчанието на Лорна” (2008) на белгийските братя Дарден и „Welcome” (2009) на французина Филип Лиоре.
Миналата година българският режисьор Камен Калев се нареди сред тримата финалисти, номинирани за наградата, със своя филм „Източни пиеси”.
Фео Аладаг, режисьор на наградения тази година филм, е родена във Виена. Следва психология и журналистика и се дипломира като доктор на науките през 2000г. Започва своята кариера като актриса, а с „Die Fremde” дебютира като филмов продуцент, сценарист и режисьор.

 

Аладаг е първата жена, участваща в надпреварата за наградата „LUX“. Нейният филм под заглавието „When We Leave” представлява Германия в надпреварата за наградата „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм през 2010г.
По-рано тази година филмът на Фео Аладаг бе отличен с две награди на Деветия международен кинофестивал „Tribeca“ – за най-добър филм в конкурса „Световно игрално (пълнометражно) кино” (World narrative) и за най-добра женска роля в лицето на актрисата Сибел Кекили (Sibel Kekilli), превъплътила се много успешно в образа на млада туркиня, която не може да търпи грубото отношение на своя съпруг и забягва от Истанбул при свои роднини в Берлин.
Аладаг е снимала филма си в продължение на 6 години, като само подготвителните репетиции с актьорите се проточили повече от 7 месеца.
Идеята за Die Fremde се ражда по време на работата на режисьорката в „Амнести интернешънъл“. Тя е била ангажирана в кампанията срещу насилието над жените. Започва да се интересува и да чете повече за „убийствата в името на честта“. В интервю за ЕП тя казва: „опитвах да разбера какво се случва вътре в семейството, какво би могло да е по-силно от любовта, която изпитвамe към децата си“.


Актрисата Сибел Кекили в кадър от филма „Die Fremde“

По данни на ООН, близо 100 000 жени биват убивани всяка година „в името на честта“.

Другите два филма-финалисти, които се съревноваваха за тазгодишното отличие „LUX” са германско-гръцката копродукция „Akadimia Platonos“ на режисьор Филипос Цитос и белгийско-френският „Illégal” на Оливие Масе-Депас.

При връчването на наградата председателят на Европарламента Йежи Бузек заяви: „Трите филма илюстрират по много прецизен начин проблема с идентичността и различията между колективната и индивидуалната идентичност. Това е важна тема, тъй като дори и в повече от всякога интегрираната Европа ние ще трябва да отговорим на въпроса, какво всъщност означава да бъдеш европеец и какво означават нашите идентичности – местни, регионални, национални и европейски – на един обединен континент. Ако искаме да създадем истинска европейска нация, ние трябва да можем наистина да се разбираме един друг. А какъв по-добър начин за това от културата, изкуството, музиката и, разбира се, киното?

На свой ред Фео Аладаг (вижте интервю с нея тук) каза: „Създадох „Die Fremde“, защото вярвам, че живеем в мултикултурно общество, което не може повече да разчита само на постигането на консенсус, а трябва да намери нови начини да се справи със засилващите се различия. Наградата LUX е важен мост между националните идентичности и отвъд тях. Поради това, за мен, ангажиментът на Европейския парламент към културата и образованието е от изключително голяма важност„.
Награденият филм ще получи субсидия в размер на 90 000 евро за субтитрирането му на 23-те официални езика на ЕС, включително и за неговото адаптиране за хора със зрителни и слухови увреждания, както и за производството на 35-мм версия за всяка държава-членка на ЕС и за издаването на DVD.

Източник: сайтът за европейско кино CINEUROPA.

Read Full Post »


Вчера в Токио завърши 23-ият международен кинофестивал, който е сред 13-те най-престижни кинофорума на света, притежаващи категория „А”.
Вижте церемонията по закриването на фестивала и връчването на наградите тук.

Журито, председателствано от прочутия британски режисьор Нийл Джордан, присъди Главната награда „Сакура гран-при” и чек за $50 000 на израелския филм „СЪКРОВЕНА ГРАМАТИКА„, който е екранизация по романа на Давид Гросман „The Book of Intimate Grammar”. В него е разказана удивителната история за дете на оцеляло след холокоста семейство. В продължение на три години момчето не пораства с нито сантиметър, а за да може да се развие физически, трябва да прекрачи границите и страховете в съзнанието си.
Историческият фон на действието във филма е навечерието на шестдневната война в Израел през 60-те години на миналия век.

 

 

Режисьорът Нир Бергман вече е излизал победител в Токийския фестивал през 2002 година, когато е отличен филмът му „Пречупени криле”.
Любопитно е, че и преди три години израелски филм спечели „Сакура Гран при”. Това бе чудесната творба на Еран Колирин „Посещението на оркестъра”, представяна и на нашия София Филм Фест.

Миналата година фестивалът в Токио премина изцяло под знака на българския филм „Източни пиеси”, получил три от петте главни отличия – „Сакура гран-при”, персоналния приз за най-добър режисьор в лицето на Камен Кален и наградата за най-добър актьор (присъдена на Христо Христов-Ицо, за съжаление, посмъртно).

Със специалната награда ($20 000) на сегашното 23-то издание на фестивала бе удостоен най-новият филм („Пощенска картичка”) на прочутия ветеран на японского кино – 98-годишният Кането Шиндо, известен у нас само със заснетия преди половин век безсловесен филм „Голият остров”.
Новата си творба самият Шиндо определя като последна в своята кариера. Това е автобиографичен филм, в който режисьорът се опитва да възпроизведе своите лични спомени за събитията от края на Втората световна война. Според собствените му думи, той се е почувствал задължен да застане отново зад камерата, воден от чувството на отговорност пред новите поколения, които не знаят почти нищо за жестоката война, на която той е бил пряк свидетел.

Наградата за най-добър режисьор получи Жил Паке-Бренер за филма „Тя се казваше Сара” (Elle s’appelait Sarah) с Кристин Скот Томас в главната роля. Същият филм бе отличен и с наградата на публиката.
С наградите за най-добра актриса и най-добър актьор бяха удостоени китайските артисти: Fan Bingbing, изпълнителка на главната роля във филма „Guan yin shan” (Buddha Mountain) на режисьора Yu Li

 

и Wang Qian-yuan – изпълнител на главната роля във филма „The Piano in a Factory” (реж. Чжан Мен).

 

 

В надпреварата за главната награда, учредена от автомобилния гигант „Тойота”, се състезаваха общо 15 филма.
Освен наградените заглавия, това са филмите: „Never Let Me Go” (реж. Марк Романек, Великобритания), „Beautiful Boy” (реж. Шон Ку, САЩ), „Brighton Rock” (реж. Роуън Джофе, (Великобритания), „The Invisible Eye” (реж. Диего Лерман, Аржентина), „And Peace on Earth” (реж. Матео Ботруньо и Даниеле Колучини, Италия), „Sketches of Kaitan City” ( реж. Казуйоши Кумакири, Япония)  и „Zephyr” (реж. Белма Бас, Турция).

Тази година наградата TOYOTA Earth Grand Prix, която се дава на най-добрия филм, посветен на опазването на околната среда, спечели канадският документален филм „Waterlife“ на режисьора Kevin McMahon.

 

Режисьорът на „Източни пиеси” Камен Калев участва в международното жури, което определи най-добрата кинотворба в секцията „Japanese Eyes” и това е филмът „Hospitalité” (реж. Koji Fukada).

 

 

Сегашното 23-то издание на Токийския кинофестивал, както и предишните две, преминаха под девиза „Да защитим природата на Земята!”. И затова официалните гости преминаваха не по традиционния червен фестивален килим, а по зелен, който е бил произведен от влакната на рециклирани пластмасови бутилки.

Източник: Официалният сайт на 23-ия кинофестивал в Токио.

Read Full Post »


Буквално в последния час преди изтичането на срока (1 октомври) Аржентина обяви заглавието на своя филм, който ще участва в надпреварата за наградата „Оскар” за най-добра неанглоезична продукция. Това е криминалният трилър на Пабло Траперо „Carancho”.
Интересът към аржентинското предложение бе много голям, защото както е известно миналогодишният носител на “Оскар” за най-добър неанглоезичен филм бе именно филм от тази страна – „Тайната в неговите очи” (EL SECRETO DE SUS OJOS) на режисьора Хуан Хосе Кампанела.
Любопитното е, че главната роля и в тазгодишния аржентински претендент главната роля изпълнява великолепният актьор Рикардо Дарин.


Рикардо Дарин в кадър от филма „Carancho“, който е аржентинският претендент за „Оскар“ тази година.

По-рано през тази година филмът „Carancho” участва в конкурсната програма „Особен поглед” на фестивала в Кан и според критиката притежава потенциала да донесе на Аржентина пореден (трети!) „Оскар” в категорията „най-добър чуждоезичен филм” след „Тайната в неговите очи” и „Официална история” (реж. Луис Пуенсо), спечелил престижното отличие през 1985г.

В цялата досегашна история на наградите „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм най-много отличия е спечелила Италия – 10, следвана от Франция – 9, Испания и Русия – по 4, Швеция, Германия, Чехия и Холандия – по 3, Аржентина и Дания – по 2 и др.

Всяка година до 1 октомври различните национални кинематографии изпращат до Американската академия за киноизкуство своите предложения. Миналата година кандидатите за „Оскар” бяха общо 65. Номинациите за най-добър чуждоезичен филм се провеждат чрез гласуване на два етапа. В първата фаза комисия от няколкостотин членове на Академията в Лос Анджелис гледа допуснатите до надпреварата филми, след което предлага т.нар. кратък списък от 9 заглавия за номиниране. Миналата година в него попадна и нашият филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Впоследствие специално подбрани комисии, базирани в Ню Йорк и Лос Анджелис, избират от този списък окончателните пет номинации за наградата, които обикновено се обявяват до края на януари следващата година. Този път това ще стане на 25 януари 2011г. А заглавието на поредния филм, отличен с „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм, светът ще научи на предстоящата 83-та церемония по връчване на престижните статуетки, която ще се проведе на 27 февруари 2011 г. в Лос Анджелис в холивудския кинотеатър „Кодак театър“.


Кадър от филма на Камен Калев „Източни пиеси“, който е нашият претендент за „Оскар“ за най-добър неанглоезичен филм през 2010 г.

Да пожелаем успех на новия наш претендент – филмът на Камен Калев „Източни пиеси”, който според мен има всички шансове да попадне сред номинираните за наградата!

СПИСЪК НА ПРЕТЕНДЕНТИТЕ ЗА „ОСКАР“ ЗА НАЙ-ДОБЪР ЧУЖДОЕЗИЧЕН ФИЛМ НА 2010г.

Афганистан – „Black Tulip”, реж. Sonia Nassery Cole;
Албания – „East, West, East”, реж. Gjergj Xhuvani;
Алжир – „Outside the Law”, реж. Rachid Bouchareb;
Аржентина – „Carancho”, реж. Pablo Trapero;
Австрия – „La Pivellina”, реж. Tizza Covi & Rainer Frimmel;
Азербайджан – „Precinct”, реж. Ilgar Safat;
Бангладеш –  „Third Person Singular Number”, реж. Mostofa Sarwar Farooki;
Белгия – „Illegal”, реж. Olivier Masset-Depasse;
Босна и Херцеговина – „Cirkus Columbia”, реж. Danis Tanovic;
Бразилия – „Lula, o filho do Brasil”, реж. Fábio Barreto;
БЪЛГАРИЯ – „ИЗТОЧНИ ПИЕСИ”, реж. КАМЕН КАЛЕВ;
Канада – „Incendies”, реж. Denis Villeneuve;
Чили – „The Life of Fish”, реж. Matías Bize;
Китай – „Aftershock”, реж. Feng Xiaogang;
Колумбия – „Crab Trap”, реж. Oscar Ruíz Navia;
Коста Рика – „Of Love and Other Demons”, реж. Hilda Hidalgo;
Хърватия – „The Blacks”, реж. Goran Devic and Zvonimir Juric;
Чехия – „Kawasaki’s Rose”, реж. Jan Hrebejk;
Дания – „In a Better World”, реж. Susanne Bier;
Египет – „Messages From The Sea”, реж. Daoud Abdel Sayed;
Естония – „The Temptation of St. Tony”, реж. Veiko Öunpuu;
Финландия – „Steam of Life”, реж. Joonas Berghail & Mika Hotakainen;
Франция – „Of Gods and Men”, реж. Xavier Beauvois;
Германия – „When We Leave”, реж. Feo Aladag;
Гърция – „Dogtooth”, реж. Yorgos Lanthimos;
Хонконг – „Echoes of the Rainbow”, реж. Alex Law;
Унгария – „Bibliteque Pascal”, реж. Szabolcs Hajdu;
Исландия – „Mamma Gógó”, реж. Friðrik Þór Friðriksson;
Индия – „Peepli Live”, реж. Anusha Rizvi;
Индонезия – „How Funny (This Country Is)”, реж. Deddy Mizwar;
Иран – „Farewell Baghdad”, реж. Mehdi Naderi;
Ирак – „Son of Babylon”, реж. Mohamed Al-Daradji;
Италия – „The First Beautiful Thing”, реж. Paolo Virzì;
Израел – „The Human Resources Manager”, реж. Eran Riklis;
Япония – „Confessions”, реж. Tetsuya Nakashima;
Казахстан – „Strayed”, реж. Akan Satayev;
Латвия – „Hong Kong Confidential”, реж. Maris Martinsons;
Македония – „Майки”, реж. Милчо Манчевски;
Мексико – „Biutiful”, реж. Alejandro González Iñárritu;
Холандия – „Tirza”, реж. Rudolph van den Berg;
Никарагуа – „Le Yuma”, реж. Florence Jaugey;
Норвегия – „Angel”, реж. Margreth Olin;
Перу – „Undertow”, реж. Javier Fuentes-León;
Филипини – „Noy”, реж. Dondon Santos;
Полша – „All That I Love”, реж. Jacek Borcuch;
Португалия – „To Die Like A Man”, реж. João Pedro Rodrigues;
Пуерто Рико – „Miente”, реж. Rafi Mercado;
Румъния – „If I Want to Whistle…I Whistle”, реж. Florin Serban;
Русия – „Край”, реж. Алексей Учител;
Сърбия – „Besa”, реж. Srdjan Karanovic;
Словакия – „The Border”, реж. Jaroslav Vojtek;
Южна Африка – „Life, Above All”, реж. Oliver Schmitz;
Южна Корея – „A Barefoot Dream”, реж. Tae-gyun Kim;
Испания – „Even The Rain”, реж. Iciar Bollain;
Швеция – „Simple Simon”, реж. Andreas Ohman;
Швейцария – „La petite chambre”, реж. Stéphanie Chaut & Véronique Reymond;
Тайван – „Monga” реж. Doze Niu;
Тайланд – „Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives”, реж. Apichatpong Weerathesakul;
Турция – „Honey”, реж. Semih Kaplanoglu;
Венецуела – „Hermano”, реж. Marcel Rasquin.

Read Full Post »

Older Posts »