Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘източни пиеси’


Вчера гледах последните три игрални филма от основната конкурсна програма, която е съставена от дебютни или втори творби на режисьори от целия свят.
Започнах с филма „ИСТИНСКИ ЖИВОТ” (реж. Сара Леонор). Според мен това е един нелош френски филм, който обаче ми прозвуча твърде вторично с темата си за бягство сред природата от задушаващия живот в градската джунгла. Хубаво е, когато един режисьор познава историята на киното, но според мен това не трябва да се набива на очи във филмите му. А Сара Леонор, която представи лично своя филм, явно се е опитала да подражава и то не на кого да е, а на самия Годар и по-специално на финалната сцена от неговия филм „До последен дъх”. Не съжалявам обаче, че гледах този филм, защото успях да видя най-после на екрана изпълнение на Гийом Депардийо, който е почти неизвестен у нас. Уви, вече е малко късничко да се запознаваме с него, защото синът на легендарния Жерар Депардийо не е между живите от близо година и половина. Той почина на 37 години в болница край Париж от усложнения след пневмония, която получи по време на снимки в Румъния. Ролята му в „Истински живот” е предпоследната в неговата кратка, но ярка кариера. В този филм той се превъплъщава в дребен измамник – краде коли, влиза с взлом в апартаменти и … се влюбва в една млада учителка. Двамата започват да вярват, че е възможно да бъдат щастливи заедно. Бруно обаче продължава да си осигурява препитанието, нарушавайки закона. Веднъж, след досаден гаф на неопитен негов помощник, той е разкрит и побягва заедно със своята любима. Те навлизат в съвсем различен свят, където – далеч от полицията, закона и железните решетки на затвора – се отдават на чувствата си един към друг, сякаш са тотално изпаднали от времето и реалността. Разбира се, опитът им да заживеят истински в лоното на природата е напълно утопичен и съвсем закономерно завършва трагично.

Гийом Депардийо в кадър от филма „Истински живот“ (реж. Сара Леонор)

Вторият филм от игралния конкурс, който гледах вчера бе, полският «МОМИЧЕТАТА ОТ МОЛА» (реж. Катажина Росланиец). Според мен, това е един честен и много необходим днес филм, който обаче не успява да достигне равнището на други филми, посветени на младежката безпътица. Малко ми е трудно да се съглася с Пиърс Хандлинг, който казва, че „Тази тежка, безкомпромисна и решителна реалистична творба уцелва десятката с историята на приобщаването на подрастващо момиче, което се озовава заобиколено от банда тийнеджърки, твърдо решени да си проправят път нагоре. На места стряскащо агресивен, на други – нежен и романтичен, филмът на Катажина Росланиец прави непоколебима дисекция на съвременното полско общество. Режисьорката демонстрира заблудите на дълбоко обърканото и най-вероятно повредено поколение, което е израсло изцяло в демократична Полша след падането на комунизма. Да си тийнейджър никога не е лесно, но Росланиец ни показва героините си не толкова като 14-годишни девойки, каквито са, а като възрастните, за които се представят. Очевидно е, че тя добре познава темата си и във филма ù няма нито една фалшива нотка.”
Филмът е отличен на кинофестивала на полското кино в Гдиня през 2009 година с наградата за най-добър режисьорски дебют в лицето на Катажина Росланиец, която е родена през 1980 г. Завършила е икономика в Университета на Гданск, кинорежисура във Варшавското киноучилище и курс по игрално кино във Филмовото училище на Анджей Вайда.

Последният филм от конкурсната програма на тазгодишния кинофестивал бе нашият „ИЗТОЧНИ ПИЕСИ”, който гледах за трети път вчера. И мога да ви уверя, че отново ме развълнува. Поне за мен няма никакво съмнение, че това е най-хубавият български филм през последните 20-30 години. За него вече съм писал на няколко пъти (прочетете тук), представял съм и режисьора Камен Калев (вижте тук), поради което този път ще се огранича само със следния цитат от анализ на филма, направен от Джей Уайзбърг
Тихото отчаяние на душите, останали без посока, може да се превърне в тягостен сюжет в ръцете на по-неталантлив новак, но Източни пиеси на Камен Калев е честно и умело заснето размишление за търсенето на вътрешни и външни опори. Режисьорът-сценарист има добър усет за диалога и насища с лишена от сантименталност топлота тази лична история, като в резултат прави забележителен дебют, завършващ с изненадваща нотка на надежда. И двамата братя са нагазили дълбоко в екзистенциалната самота, но излъчването на Ицо, че е изгубен и объркан е много по-силно. Може би това се дължи на факта, че животът на дебютанта непрофесионален актьор Христов (стар приятел на Калев) е в основата на сценария и много от детайлите са реално случили му се неща. Но филмът не може да бъде сбъркан с документален благодарение на чувствителността на Калев, комбинирана с достоверен и естествен диалог. Шокиращо е да открием във финалните надписи, че Христов е починал след края на снимките. Целият филм е обагрен от трогателно уважение към него. Актьорските изпълнения са силни, но над всички са Христов и Аксой. В началото на филма Ицо не е кой знае колко привлекателен персонаж, но честността и тревожността му, съчетани с болезненото отчаяние, бързо променят повърхностното впечатление. Аксой, която е толкова добра във филмите на Семих Капланоглу Яйце и Мляко, има забележително присъствие, а красотата ù е по-силно изразена благодарение на осезаемото съчувствие, което излъчва.
Режисьорът на „Източни пиеси” Камен Калев е роден в Бургас, България, през 1975 г. Завършва киноучилището „ФЕМИС” в Париж през 2002 г. Късометражните му филми Орфей и Maltonius Olbren са представени и отличени на световни фестивали, сред които тези в Берлин, Клермон Феран, Ню Йорк, Локарно, Стокхолм. Късометражният му филм „Върнете заека“ (със сърежисьор Димитър Митовски) е в състезателната програма на Кан през 2005 г. Две години по-късно последният му засега късометражен филм „Лошият заек“ (със сърежисьор Димитър Митовски) е селектиран за Международната седмица на критиката в Кан. Камен Калев е режисирал и над 60 реклами, както и музикални видеоклипове. Източни пиеси е дебютният му пълнометражен филм.
Убеден съм, че въпреки силната конкуренция от филми като „Самият Троцки”, „Младият Джон Ленън”, „Лош ден за риболов” и „Магаре”, няма да е пресилено, ако журито присъди голямата награда на „ИЗТОЧНИ ПИЕСИ”. Ще стискам палци това да се случи след няколко часа.

Read Full Post »


Филмът “Зад кадър” на Светослав Овчаров открива
феста на 5 март в Зала 1 на НДК

Вече стана въпрос в предишна моя публикация за това, че на предстоящия 14-и София Филм Фест новото българското кино ще бъде в центъра на вниманието. И това е логично на фона на последните международни успехи на редица български филми. От пресофиса на кинофестивала ми изпратиха подробен материал по темата, който публикувам по-долу изцяло.

Деветнайсет родни игрални филма, създадени след март 2009 г., ще бъдат представени на 14-ия София Филм Фест във Фокуса “България”. Девет от тях ще имат публични прожекции, а четири – и премиери в рамките на фестивала. Освен фокус на кинофорума, българското кино ще бъде основна тема и на предстоящия 7-ми София Мийтингс. Незавършените нови филми ще бъдат представени на закрити прожекции на гостуващите фестивални селекционери. Избрани проекти за нови игрални филми ще бъдат представени публично с цел намиране на партньори и финансиране.

Световната премиера на „Зад кадър” на Светослав Овчаров открива официално 14-ия София Филм Фест на 5 март в Зала 1 на НДК. Идеята за филма тръгва от действителен случай и се базира на досието на оператора Христо Тотев, заснел „Осъдени души”, „Адаптация”, „Константин Философ” и „Суламит”. Съпругата му заминава с детето им в Западен Берлин, за да го лекуват. Той не отива, защото снима суперпродукции, а и от Държавна сигурност не го пускат. Синът е спасен, но животът на бащата, един от най-успешните кинооператори на България, е унищожен. Героят Антон Кръстев се играе на младини от актьора Иван Бърнев, а в по-зряла възраст – от Стоян Алексиев.

Лиричната комедия „Ако някой те обича” на режисьора Киран Коларов също ще намери място сред българските премиери на София Филм Фест. Филмът е разказ за несподелената любов на ученичка с учителя й по пиано. По сценарий ябълката на раздора е Вера (Мария Каварджикова), която има тайна връзка с колегата си Паскалев. От ревност една от ученичките (Фани Коларова), влюбена в него, скришом влиза в дома му и се снима гола, за да го злепостави. Във филма участват още Стоянка Мутафова, която играе аристократичната баба на ученичката, и Йосиф Сърчаджиев. Оператор е Емил Христов. Филмът е копродукция на Колар и Гала Филм с подкрепата на Националния филмов център.

За първи път ще бъде показан и филмът на Станимир Трифонов Стъклената река”, заснет по едноименната книга на Емил Андреев, обявена от фондация „ВИК” за роман на 2005 година. Писателят, заедно с Красимир Крумов, е сценарист на екранизацията на „Стъклената река”. Героите в този филм се впускат да разгадаят тайнствено наследство на богомилите. В основно място на действие се превръща глухо провинциално селце, където двама мъже се влюбват в една проститутка (Лидия Инджова, завършила НАТФИЗ през 2008 г., сега актриса в Театър „Българска Армия”). Съперниците са Стефан Вълдобрев и Иван Ласкин. Френската актриса от български произход Наталия Дончева е в ролята на французойка, която търси своите корени в същото място. Играят още Стефан Данаилов и Захари Бахаров. Оператор е Емил Христов. Продуцент е филмова студия „Време” с подкрепата на Националния филмов център и БНТ.

Специална премиера на фестивала на 1 март ще има и „Светото семейство (Нина и Мариян)” на Красимир Крумов. Режисьорът, създал през 90-те години „Екзитус”, „Мълчанието” и „Забраненият плод”, и представил в програмите на СФФ „Под едно небе” (2003, награда “Кодак” за най-добър български игрален филм) и „Смисълът на живота” (2004), разказва една не съвсем обикновена човешка история. Съкратена работничка намира препитание в отдалечена мандра в планината. Дъщеря й Нина трябва да продължи учението си, за да не повтори съдбата на майка си Наска. Връща се своеволно в града, но училищните власти не й разрешават да живее сама. Междувременно закриват мандрата и майката се забърква в инцидент, едва не завършил с убийство… Шокиращ репортаж за фабриката отвежда разследваща журналистка от местната кабеларка до инцидента с Наска и стига до разкрития, които застрашават самата нея. Синът на журналистката Мариян също е на 12. Той се сближава с Нина, и бяга от къщи когато му забраняват да се среща с нея… Двете деца, Нина и Мариян, останали сами, заживяват като семейство. След неизбежния скандал Нина доброволно отива в Дом за сираци, за да продължи учението си. Мариян я последва…

Продуценти на филма са Българската национална телевизия и Студия „Време”, ролите са поверени на Стефани Дойчинова, Богдан Плъков, Светлана Янчева, Йорданка Стефанова, Емил Котев, а зад камерата отново е Емил Христов.

Програмата „Между два фестивала” включва филми имали премиера на български екран от април 2009 до март 2010. Сред тях е „Източни пиеси”, който ще бъде и българският участник в Международния конкурс на фестивала. Само за четири месеца игралният дебют на Камен Калев, завършил парижката киноакадемия, беше гледан от над 18 000 души. Стартирал като проект в „София Мийтингс” през 2008 г., „Източни пиеси” дебютира през май 2009 г. на филмовия фестивал в Кан като част от програмата „Петнайсетдневка на режисьорите”, първо участие на български филм в тази престижна програма за последните 20 години. Филмът плени сърцата на публиката там и заинтригува медиите.

Историята и целият филм „Източни пиеси” са за живота на Ицо – зависим от наркотиците, на лечение с метадон. Той мрази работата си. Когато е сам и буден, създава изкуство. В останалото време намира хора за фон и пие бира до несвяст. Ицо е нещастен. Нещастна е и приятелката му Ники (Николина Янчева), която не го разбира, но го обича. По-малкият му брат Георги (Ованес Торосян) също е нещастен – не може да намери себе си. Не му се удава комуникацията с родителите. Георги се лута в крайностите на битието и своята обърканост. Прави нещастни и другите – турско семейство е пребито от Георги и скинарската му банда. И цялото това нещастие в „Източни пиеси” все пак намира опонент. Ицо се чувства добре с Изил (Саадет Изил Аксой). Тя е истинска, усмихната и сякаш търсена отдавна. Тя е единствен проблясък в тъмнината на Ицо.

„Източни пиеси”, копродукция на България и Швеция, има зад себе си вече 30 фестивални участия. През октомври 2009 г. филмът победи в конкурса за първи и втори филм на Варшавския фестивал и предизвика фурор в Токио като получи голямата награда „Сакура Гран При” с финансово измерение 50 000 щатски долара и наградите за най-добър режисьор и най-добър актьор (Христо Христов).  В Братислава филмът също получи три награди – най-добър режисьор, актьор (Христо Христов) и наградата на екуменическото жури, а в Анже бе определен за най-добър филм.

Световната премиера на „Раци” на Иван Черкелов бе на 31-ия Московски кинофестивал миналото лято. Филмът впечатлява със своя ритъм и равна структура, и напомня импровизациите на блуса. Според критиката, „Раци” е някакъв своебразен рагтайм.

„Черкелов далеч не е дебютант в голямото кино. В България е смятан за един от най-добрите майстори на киното и един от най-добрите режисьори”, пише на страницата на Московския фестивал.  През 1989 г. неговият „Парчета любов” влиза в първата десетка най-добри филми на фестивала. В биографията му са записани още „Търкалящи се камъни” (1995), „Стъклени топчета” (1999) и „Обърната елха” (2006).

Режисьорът е познат с авторския си стил и нестандартен кинематографичен език. „Раци” представя подобен дълбок поглед към двама приятели, въвлечени в борбата за надмощие между двама мафиотски босове. Двамата трябва да изпълнят мокри поръчки, но не знаят, че всеки е нает да убие другия. Действието се развива в годините на прехода, безсмислието е в основата на абсурдите на ситуацията. В главните роли са Валери Йорданов и Филип Аврамов. Зрителите ще се насладят и на играта на режисьора Рангел Вълчанов в образа на местен мафиот. „Раци” е заснет за 6 седмици с бюджет от около 1 100 000 лв. Оператор е Рали Ралчев.

„Прогноза” на Зорница София разказва любовна история с балкански пулс, емоционален драматизъм и щастлив край. Сюжетът се завърта около група приятели от Македония, България и Сърбия, които решават да карат уиндсърфинг на турски остров. Когато пристигат там обаче, заварват безветрие. Докато чакат вълните, преживяват любов, смърт и приключения. Във филма участват Теодора Духовникова, Асен Блатечки, Юлиян Вергов, Стефан Щерев и Деян Славчев-Део. Главната мъжка роля е поверена на хърватина Крешимир Никич.

„Идеята за филма беше за съвременна любовна история със и за съвременни млади хора. Прибавиха се и лични преживявания и случки. И мен ме забравиха на един мост като героинята на Теодора Духовникова – Маргарита, от филма”, разказва Зорница София. Според нея темата на „Прогноза” е за трудното общуване между хората, за невъзможността да се разбираме и за проблема на идентичностите, който не е национален или регионален, не е само за Балканите. „Това е основната цел на този филм – направен е за младите, и аз съм убедена, че те ще разберат и оценят посланието му. За мен това е изключително красив филм”, казва Теодора Духовникова.

Съсценаристи със Зорница София на „Прогноза” са Емил Бонев и Алексей Кожухаров. Продуценти са „Булгар бийтс” и „Ню Бояна филм”.

„Ловен парк”, пълнометражният игрален дебют на Любомир Младенов, е опит да се разкаже за нашето съвремие чрез една обикновена, дори банална история. Всяка среща между човешките същества може да ги промени, да провокира размисъл, да подейства като лек. Неда среща Андрей, изгубил се в пустия, зимен парк, някъде в големия град. Двамата тръгват из София и в синхронните им крачки се разкрива тайната на човешкото битие.

Филмът е истински образец за жизнеността на т.нар. „филми без бюджет” е резултат на безкористния труд на малкия му екип. Буквално всяка стъпка по развитието на сценария е съобразявана с необходимостта нищо да не струва пари. Това гарантира и така жадуваната, изключително важна свобода, тъй като се заобикаля „тежката машина” на кинопроизводството у нас.

По думите на режисьора – „Този тип кино е съвсем отделен жанр, опит да се разказва по прост начин с една камера и двама души пред нея, без фокуси и стилистична еквилибристика.” Според продуцентите Светла Цоцоркова и Надежда Косева от „Фронт филм” и копродуцентите от „Чучков брадърс”, в създаването на „Ловен парк” те са инвестирали ентусиазъм и професионализъм.

Похищението” на Пламен Масларов е история, в която млад човек попада в затвора, а един писател разказва неговата съдба. Филмът е продължение на популярния „Вик за помощ”  (Никола Рударов, 1985) и в него ще видим както самия сценарист Боян Биолчев, така и певеца Светльо Витков с нова песен. В главните роли са Иван Радоев, Валентин Ганев и руската актриса Юлия Пересильд. Във филма участват още Силвия Лулчева, Мария Статулова, Досьо Досев, Васил Банов. Оператори на „Похищението” са Андрей Чертов и Емил Пенев, а художник е Анастас Янакиев, който наскоро получи наградата на филмовите дейци за сценография.

В рамките на програмата София Мийтингс, на закрити прожекции за фестивални директори, ще бъдат представени редица нови игрални филми в различна степен на завършеност. Сред тях са „Мисия Лондон” на Димитър Митовски, „Аве” на Константин Божанов, „Цахес” на Анри Кулев, „Тилт” на Виктор Чучков, Подслон” на Драгомир Шолев, „Кецове” на Валери Йорданов и Иван Владимиров, „Къща без прозорци” на Ивайло Христов, “Още нещо за любовта” на Магдалена Ралчева, “Лов на дребни хищници” на Цветодар Марков.

Повече подробности за документалните творби на български автори, включени в програмата на предстоящия 14-ти Международен София Филм Фест очаквайте съвсем скоро.

Read Full Post »

« Newer Posts