Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘жул и жим’


Денят на влюбените – Свети Валентин е добър повод за съставяне на класации на най-хубавите филми за любовта. Припомням ви моята, очаквайки не само коментар на включените в нея заглавия, но и възможни алтернативни списъци от всеки, за когото киното не е само развлечение.
Класацията може да видите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Френското кино винаги се е гордяло със своите блестящи актьорски дарования. Но малко от тях са се превръщали в мит още приживе. Жана Моро, която днес навършва 85 години, е една от тях.
Повече за живота и творчеството на легендарната актриса може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На 6 февруари Франсоа Трюфо щеше да навърши 79 години, ако не си бе отишъл от този свят толкова рано. Като ключова фигура на френската „Нова вълна”, той с основание е смятан за един от най-известните и значими кинорежисьори в цялата история на френското кино. 

Вижте статията, посветена на великия кинематографист, в сайта „Другото кино„.

Read Full Post »


Френското кино винаги се е гордяло със своите блестящи актьорски дарования. Но единици от тях са се превръщали в мит още приживе. Мястото на Жан Габен, който беше легенда далеч преди да си отиде от този свят, днес заема Жана Моро – актрисата, допринесла може би в най-голяма степен за прославянето на френското кино през втората половина на миналия век.

Цялата статия, посветена на легендарната актриса, навършила 83 години наскоро, може да прочетете в сайта „Другото кино„.

Read Full Post »


Почувствах се виновен за това, че вчера не успях да напиша няколко реда по случай рождената дата на един от любимите ми режисьори, който сега щеше да бъде на 78 години, ако не си бе отишъл толкова рано.
Франсоа Трюфо, който с основание е смятан за най-популярния и успешен френски кинорежисьор в цялата история на френското кино, е същевременно и ключова фигура на френската „нова вълна” – това невероятно движение на млади критици и режисьори, което се опълчи срещу класическото кино, господстващо във Франция в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век и допринесе изключително много за обновяването на киноезика в целия свят.


Франсоа Трюфо е роден на 6 февруари 1932г. в Париж. Той бил извънбрачно дете и не познавал родния си баща. Отгледала го майка му и неговият осиновител Роланд Трюфо. Детството му било тежко и приличало много на това на главния герой от първия му игрален филм – „400-те удара” (1959), който бил награден на кинофестивала в Кан и го прославил като режисьор.
Франсоа Трюфо научил всичко за киното по пътя на самообразованието си в парижките кинотеатри. Още 14-годишен напуснал училище и започнал да изкарва прехраната си като фабричен работник. Но всяка свободна минута прекарвал в киносалоните, участвал активно и в организирането на киноклубове. Огромният му ентусиазъм и преданост към киното направили силно впечатление на прочутия критик Андре Базен, който го поканил да сътрудничи на списание „Кайе дю синема”. Но кариерата му като кинокритик била прекъсната от мобилизирането в армията, което завършило с дезертьорство, присъда и позорно уволнение. След като се завърнал в списанието, Трюфо бързо си създал репутацията на яростен критик срещу остарялото буржоазно кино, за чието обновяване ратувал в своите резки статии. Той обвинявал френските филми, произвеждани в онези години, в претенциозност и изкуственост и отстоявал теорията за режисьорите-автори, възхвалявайки филмите на американските кинематографисти, много от които по това време правели филми от така наречената категория „Б“.
Парадоксално е, но в своята самостоятелна работа като режисьор Трюфо заимствал много повече от постиженията на Жан Виго и Жан Реноар, отколкото от американските перфекционисти, от които се възхищавал толкова много.
Героят на неговия филм „400-те удара“ бил в голяма степен автобиографичен. 12-годишният Антоан Доанел (акт. Жан-Пиер Лео) прилича на самия него като малък и страда от неразбирането и безразличието на възрастните. Той също като Трюфо е арестуван за бягство от къщи и затворен в изправителен дом. Този изключително вълнуващ филм за детството се превърна в един от флагманите на френската „нова вълна”.
Впоследствие Трюфо се връща отвреме-навреме към своето алтер-его от този филм, за да продължи описанието на приключенията на Антоан Доанел в юношеските и младежките му години – най-напред в епизод от филма „Любовта на двайсет години“ (1962), а после и в своите творби „Откраднати целувки” (1968), „Domicile conjugal“ (1970) и „L’amour en fuite“ (1979). Любопитното е, че ролята на Антоан Доанел продължава да се изпълнява от Жан-Пиер Лео, който се превръща в един от значимите актьори на френското ново кино.
Във втория си игрален филм „Стреляйте в пианиста „, Трюфо разкрива друга страна на своето художествено светоусещане, която е особено много харесвана от привържениците на формалните търсения в киноезика. Той смесва много смело съспенс, хумор и разнообразен аксесоар от технически стилове в този странно конструиран трилър, наподобяващ черния филм (film noir).
После отново експериментира с мелодрамата в своя шедьовър „Жул и Жим“ (1962).

Художественото раздвоение на Трюфо става все по-очевидно с всеки следващ негов филм. До края на кариерата си той не престава да се раздвоява между влиянието на двама от най-великите кинематографисти в историята – Реноар и Хичкок. От една страна изповядва страстния романтичен хуманизъм на гениалния си сънародник, а от друга – е предан поклонник на майсторството на британския гений. В една от своите прочути книги за киното той се е опитва чрез серия интервюта с Хичкок да вникне в тайната на неговите филми.
Бракът на Трюфо с дъщерята на богатия френски продуцент Моргенщерн му позволил да създаде собствена киностудия, която нарекъл „Les Films du Carrosse” в чест на знаменития филм на Жан Реноар „La Carrosse d’Or“ (Златната карета).
Трюфо е пословичен със своята невероятна любов към киното, която сподели в още един автобиографичен филм, смятан за една от най-хубавите творби в историята, посветени на филмопроизвдството. „Американска нощ“ излиза през 1973г. и е удостоен с „Оскар“ като най-добър чуждоезичен филм.

Във филма „Американска нощ“ Трюфо се появява в ролята на кинорежисьор

Той участва в написването и на много сценарии за прочути филми на други автори от „новата вълна”. Сред най-ярките от тях несъмнено е  „До последен дъх” (1959) на Жан-Люк Годар. Освен това се изявява и като продуцент или изпълнителен продуцент на филмите на други режисьори, като Жак Ривет, Жан Кокто, Морис Пиала, Ерик Ромер, Бернар Дюбоа и др. А в прочутия филм на Стивън Спилбърг „Близки срещи от третия вид” (1977) се появява в една от ключовите роли на френски учен.
Неговите дъщери от бившата му съпруга Мадлен Моргенщерн – Лаура и Ева пък участват във филма му „Джобни пари” (1976). Впрочем Трюфо е баща и на още една дъщеря – Жозефин – от френската актриса Фани Ардан.

Легендарният кинематографист почина на 52-годишна възраст от тумор в мозъка. Но в съзнанието на милионите си почитатели ще остане завинаги жив със своите незабравими филми.


Read Full Post »