Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Жерар Депардийо Никита Михалков’


Вчера в рамките на 32-ия Московски кинофестивал е бил представен за пръв път новият български игрален филм „Стъпки в пясъка” (реж. Ивайло Христов), а за днес и за 22 юни са планирани още две негови прожекции. Вече знаете от първата ми публикация за фестивала, че тази творба участва в основната конкурсна програма и се съревновава с още 16 филма за голямата награда „Златен Георгий”.
Ивайло Христов е известен български актьор и театрален режисьор. Режисьорския си дебют в киното направи през 2002 година с филма „Емигранти”, отличен със „Златна роза” на фестивала на българския филм във Варна. Не бе особено сполучлив опитът му в комедийния жанр с филма „Приятелите ме наричат Чико” (2006).
С най-новата си творба „Стъпки в пясъка” Ивайло Христов се завръща към драматичния жанр, опитвайки се да разкаже за нелекия житейски път на един емигрант, пристигнал отново след години в родния си град, където все още живее неговата първа любов. Главната роля изпълнява Иван Бърнев, а във филма участват още Васил Михайлов, Асен Блатечки, Яна Титова, Деян Донков, Карла Рахал, Лабина Митевска, Франклин Смит и др.
Колкото и да се вглеждах в имената на другите участници в основния конкурс на 32-ия Московски кинофестивал, така и не открих някое световноизвестно име, освен това на 79-годишната унгарска режисьорка Марта Месарош, която представя новия си филм „Последният донос срещу Анна” и на Сърджан Каранович – сръбски режисьор, отличаван с наградата на критиката на кинофестивала в Кан през 1978 за „Ухание на диви цветя” и със „Златно лале” в Истанбул през 1989г. за „Филм без име”. В Москва той представя филма „Беса”, разказващ любовна история на фона на надигащата се Първа световна война с Мики Манойлович в главната роля.
Останалите фестивални конкуренти на нашия филм не са особено известни, което ме кара да мисля, че е напълно възможно филмът на Ивайло Христов да получи някакво отличие и да продължи традицията на доброто българско представяне на Московския кинофестивал.
Разбира се, наградите от Москва нямат същата стойност като тези в Кан, Венеция и Берлин, но все пак…Впрочем темата за неособено високото равнище на Московския форум напоследък се коментира от мнозина, повечето от които принадлежат към противниковия лагер на Никита Михалков, който е президент (или директор по нашему) на фестивала в Москва. Така например, известният режисьор Алексей Герман-младши припомня, за годините, когато Московският кинофестивал е награждавал филмите на Фелини, докато в последно време в конкурсната му програма рядко намира място някоя голяма фигура на световното кино. И по тази причина, според Герман, Московският кинофестивал се е превърнал, за съжаление, в редови източноевропейски фестивал, по-малко инересе и по-лошо организиран например от този в Карлови Вари. Нито на един от големите фестивали по света няма да видите – казва той – толкова много бодигардове, нито пък такова кастово разделение на гостите, което е особено унизително. А на коктейлите ще бъдете смаяни от присъствието на никому неизвестни жени, отрупани от главата до петите с брилянти, демонстриращи своята въпиюща провинциалност с невъобразим и безсмислен патос. И ще имате по-скоро усещането, че сте дошли на прием по повод рождения ден на Ким Чен Ир, отколкото че присъствате на европейски кинофестивал. Докато, според Алексей Герман-младши, фестивалите в Ротердам или Карлови Вари или на още много други места кипят от живот и младежко присъствие. Там ще видиш специално пристигнали студенти, които спят в своите спални чували или палатки направо в парка и очите им горят от желание да видят истинско кино. Там няма как да почувствате тази просто задушаваща пост имперска атмосфера на Московския кинофестивал. Което е и обидно, и жалко, според Герман. И доказва несъмнената истина, че Русия се превръща в провинциална страна. За да се промени нещо към по-добро е необходима появата на някоя нова, енергетична фигура – някой като Марко Мюлер (директорът на фестивала във Венеция), който да съумее да направи решителна промяна и да върне усещането за празник на киното и в Москва.
Разбира се, допускам че много от казаното от Герман се дължи на неговата лична неприязън към Никита Михалков, заради угодничеството му на силните на деня в Русия. Но все пак съм склонен да се съглася с него, защото присъствах на един от най-големите фестивали в Москва, когато бе награден великият Федерико Фелини. Това беше през 1987-а година. Перестройката бе привлякла в столицата на тогавашния Съветски съюз почти целия световен киноелит, начело с Робърт Де Ниро, който тогава бе председател на фестивалното жури. Именно той връчи лично на Фелини Голямата награда за филма му „Интервюто”.

Фелини получава наградата си

Робърт Де Ниро

По време на този паметен за мен 15-ти Московски кинофестивал, провел се от 6-ти до 17 юли 1987г., имах късмета да видя на живо легендарни фигури на световното кино, като Марчело Мастрояни, Жерар Депардийо, Хана Шигула, Емир Кустурица, Милош Форман, Настася Кински, Кшищов Зануси, Ванеса Редгрейв, Габриел Гарсия Маркес и още много други.


Марчело Мастрояни и Инокентий Смоктуновски бяха в центъра на вниманието по време на 15-ия Московски кинофестивал, заради участието им във филма на Никита Михалков „Очи Чорние“


Никита Михалков приема овациите на публиката след премиерата на „Очи Чорние“, а след време остави лично своя автограф върху тази паметна за мен снимка

Това едва ли някога ще се повтори и затова разбирам напълно огорчението на Алексей Герман от този факт. Макар че тогава неговият днешен неприятел Никита Михалков изглеждаше и се държеше по съвсем друг начин, а и филмите му бяха съвсем други.
Но нека да не се поддаваме на носталгичните спомени, а да стискаме палци за успешното представяне на нашия филм на този фестивал. Надявам се, че заслужава…
Ето още малко снимки на някои от знаменитите гости, уважили с присъствието си 15-ия Московски кинофестивал през 1987г.


Робърт Де Ниро и Хана Шигула


Фелини си хапва домат на коктейл                           Жерар Депардийо


Настася Кински

Ванеса Редгрейв и Кшищоф Зануси

Read Full Post »