Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘диво сърце’


69 години навърши несравнимият Дейвид Линч, който скоро започва да снима продължение на култовия си сериал „Туин Пийкс“. Повече за живота и филмите на легендарния кинорежисьор може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Може и да е много странно, но е факт, че на днешната дата (20 януари), освен Федерико Фелини, е роден другият най-велик фантазьор и сюрреалист в историята на киното – Дейвид Линч. Слава богу, той все още е жив и здрав и поне аз силно се надявам, че тепърва ни предстои да видим неговия най-силен филм. А засега за такъв е сочен (с право, според мен!) „Мълхоланд драйв” (2001), чрез който Линч се завърна по великолепен начин към любимия си сюрреалистичен стил и напълно заслужено бе отличен с награди за режисура на кинофестивалите в Кан и Торонто. А съвсем наскоро дори оглави списъка на най-добрите филми през първото десетилетие на XXІ век, съставен от асоциацията на филмовите критици от Лос Анжелис (LAFCA).

Дейвид Кийт Линч се появил на белия свят на 20 януари 1946г. в малкото американско градче Мисула (щата Монтана) в семейството на учен, работещ в министерството на селското стопанство на САЩ. От малък се увличал от напълно странни неща, които обикновено плашат децата. Живо го интересували например труповете на животни. И впоследствие, вече пораснал, той много обичал да ходи в моргата и да гледа разчленени трупове и човешки органи. Освен това Дейвид много харесвал притчи и приказки за паралелни светове, за отвъдния живот на мъртъвци – неща, в които както личи от филмите му, продължава да вярва и до днес. В детството си, заради работата на бащата, семейство Линч често сменяло местожителството си и на Дейвид му се наложило да учи в най-различни училища.

Впоследствие завършва три университета – колежа по изкуствата във Вашингтон (живопис), академията за изобразителни изкуства във Филаделфия, а също и кинорежисура в Лос Анжелис. Младият Линч бързо покорява кинематографичния Олимп, като още от края на 70-те се нарежда сред най-задълбочените киноизследователи на ирационалното и необяснимото.

През 1967г. заснема 4-минутен анимационен филм „Six Figures Getting Sick”, а на 16-милиметрова лента – полуигралния и полуанимационния си филм „Алфавит”. През 1970г. създава още един анимационен филм, посветен на баба си – „The Grandmother„.

През 1972г. Дейвид Линч пристъпва към реализиране на първия си пълнометражен филм – „Eraserhead„. Благодарение на този си филм, който излязъл през 1977г., младият режисьор се превръща в култова фигура сред киноавангардистите. Любопитно е, че бил забелязан от Мел Брукс, който се прославил със своите кинопародии („История на света, част І”, „Младият Франкенщайн” и др.). Именно с неговата финансова подкрепа Линч създава през 1980 година „Човекът – слон” с участието на Антъни Хопкинс, Ан Банкрофт и Джон Гилгуд. И въпреки, че чрез него руши широко разпространените представи за масово кино, получва номинации за „Оскар“ за режисура и най-добър филм и главна награда от фестивала на фантастичното кино в Авориаз. Именно в “Човекът-слон” прозвучава програмната за режисьора фраза: “Хората се боят от онова, което не разбират”.

Международното признание на Дейвид Линч подтикнало продуцента Дино Де Лаурентис да му повери екранизацията на култовия фантастичен роман на Франк Хърбърт „Дюн”. И макар че и зрителите, и критиците посрещнаха филма доста хладно, той все пак заслужи свое специално място в историята на фантастичното кино. Именно в него дебютира и Кайл Маклоклан, който изпълнява главната роля и в „Синьо кадифе” (1986) – първият сюрреалистичен трилър – шедьовър на Линч.

Четири години по-късно славата на прочутия вече режисьор достига своя пик, благодарение на шумния международен успех на неговия телевизионен сериал „Туин Пикс„.

През 1990 година филмът на Линч „Диво сърце” пък бе отличен със „Златна палма” на кинофестивала в Кан.

Дейвид Линч заслужено си спечелва славата на ненадминат майстор на мрачни, с оттенък на сюрреализъм, фантазии. Някои от неговите видения понякога отблъскват със своята физиологичност (например отрязаното ухо в “Синьо кадифе” или откъснатата ръка, захапана от скитащо куче в “Диво сърце”).

През 1997г. излезе „Изгубената магистрала” (Lost Highway), който е може би най-тайнственият филм на ексцентричния американец. Заплетеността на сюжетните ходове, виртуозният монтаж и възпламеняващата въображението музика на Анджело Бадаламенти – постоянният композитор на Линч – въздействат магически върху подсъзнанието на зрителя, подтиквайки го да гледа отново и отново хипнотизиращото кинозрелище. Любопитно е, че веднага след този труднопонятен филм излиза „The Straight Story” – най-простият и светъл филм в творчеството на Линч. В него се разказва за старец, пресякъл почти цяла Америка на косачка за трева, за да навести своя по-голям брат. Сюжетът е пределно прост. Става въпрос за изконни човешки отношения, като дружбата, любовта, омразата, неразбирателството между роднини. Линч показва блестящо, че може, когато поиска да сваля маската на неподражаем мистификатор и да ни предоставя възможността сами да проникнем в мистерията на живота.

На въпроса защо почти всички творби на този режисьор са толкова странни, интернет-страницата, посветена на режисьора, дава следният отговор: „Те изглеждат странни само на онези, които задават такива въпроси“. И наистина, ако загърбим догмите на “нормалното” мислене, всеки от нас би намерил „нещо от себе си“, както в “странностите” на агент Купър от „Туин Пикс“, така и в тези на Сейлър от „Диво сърце“. Филмите на този необикновен режисьор са едно мистериозно пътуване в полусън из нескончаемите лабиринти на човешкото подсъзнание. Такъв е и последният му (засега!) игрален филм „Вътрешна империя“ (Inland Empire, 2006)

От февруари миналата година Линч живее с актрисата Емили Стофъл. Преди това се е женил три пъти, но се развежда и с трите си съпруги. Имал е немалко прочути любовници сред актрисите, участвали в неговите филми – например Изабела Роселини, Лора Дърн и др. Баща е на три деца – една дъщеря (Дженифър), която също е кинорежисьор и двама сина (Остин и Райли).

В последно време Линч силно се увлича от трансцеденталната медитация на родения в Индия Махариши Махеш Йоги.

В края на 2007 година световнизвестният режисьор посети България като част от международна делегация от учени, педагози, бизнесмени, общественици и дейци на културата, имаща за цел да основе у нас филиал на Университет за непобедимост на България, в които наред с изучаване на обичайните профили, предмети и специалности, ще се прилагат научно и практически доказани техники, които премахват индивидуалния и обществен стрес и развиват пълния умствен и творчески потенциал на студентите. Новият ВУЗ трябваше да почне да функционира от края на януари 2008 г.

По време на срещите си със студенти и дейци на киното в София Дейвид Линч сподели следното: „Живеем в свят на тревоги, затова и филмите ми са такива, но не ме питайте какво съм искал да кажа с тях, аз нищо не искам да казвам, казва го уникалният език на киното”.“Не бих създал тези филми обаче, ако от 32 години не се занимавах с трансцедентална медитация. Чрез нея открих себе си, вътрешния си мир, идеите си“, уточни легендарният кинематографист.

Read Full Post »