Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Джон Касаветис’


От 25 октомври до 4 ноември в София ще се проведе за трета поредна година кинофестивалът на независимото американско кино (So Independent Film Festival). Този път ще бъдат представени 45 филма – двойно повече от миналата година.
Повече за историята на американското независимо кино може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Треската, съпътстваща ежегодно шоуто по раздаване на наградите „Оскар”, не отмина и тазгодишното му 83-то издание. Подгрявана умело от рекламата, нашата необяснима мания да класираме всичко – дори и филмовите творби сякаш са състезателни коне – всъщност добре обслужва индустрията за развлечения, наречена Холивуд. Наивно е да очакваме, че е по силите на едно жури – пък било то и от няколко хиляди членове на Американската академия за киноизкуство, да съумява да оцени по достойнство кандидатите за статуетките. Особено като се има пред вид, че става въпрос все пак за призведения на изкуството, чийто най-меродавен съдник е времето.

Вижте статията в сайта „Другото кино“ и ще се изненадате колко от най-великите майстори на киното не са получавали награда „Оскар“.

Read Full Post »


Американското независимо кино, което е слабо познато у нас, заради завладяването на пазара ни от холивудските суперпродукции, се заражда в САЩ още през 60-те години, но в истинска киноиндустрия, се превръща едва през последните двадесетина години.
Това става, след като неколцина смели режисьори решават на свой риск и със свои средства да реализират идеите си за филми , към които не проявяват интерес студиата в Холивуд. Но общественото признание, което получават тези, по правило нискобюджетни, но стойностни в художествено отношение кинотворби, допринася за бързия растеж и процъфтяване на независимата киноиндустрия. Американският кинокритик Кенет Търан, работещ във в. „Лос Анджелис таймс” е автор на няколко книги за независимото кино, като например „Now in Theaters Everywhere: A Celebration of a Certain Kind of Blockbuster” (2006) и „Sundance to Sarajevo: Film Festivals and the World They Made“ (2002).
Текстът, който предлагам по-долу е написан въз основа на негови публикации по темата.

И така, повечето страни, които могат да се похвалят със собствена киноиндустрия, смятат, че им е провървяло. Но на САЩ им е провървяло двойно, в сравнение с други страни, където също киното процъфтява – например Индия и Китай, защото в Америка действат успешно едновременно две мощни и паралелни една на друга киноиндустрии.

Първата е известна на всички. Това е могъщият Холивуд, чиято конвейерна кинопродукция е заляла целия свят и задушава опитите на по-малките държави да развиват собствена киноиндустрия. Холивудските суперпродукции или т.нар. блокбастъри, от типа на „Спайдърмен” и „Карибски пирати”, произвеждащи се за стотици милиони долари, носят милиардни приходи от разпространението си по целия свят, стимулирайки заснемането на нови и нови продължения, които на свой ред осигуряват баснословни печалби.

Втората е независимото кино, което се заражда в Америка преди 20-30 години и се развива паралелно с холивудската киноиндустрия.
То си има свои фестивали, сред които най-известен е основаният от Робърт Редфорд „Сандънс фестивал”, провеждащ се ежегодно през януари в Парк сити, щата Юта, и свои собствени „Оскар”-и – наградите „Независим дух” (Independent Spirit Awards), които са учредени през 1986г. и се връчват ежегодно буквално в самото навечерие на церемониите по раздаване на наградите на Американската киноакадемия – прочутите „Оскар”-и.
Съществуват специални киносалони, в които се разпространяват само независими филми, а така също и немалко актьори и режисьори, които предпочитат да работят главно за такива продукции.

Това, разбира се, не означава, че няма никакви допирни точки между тези две сфери на американското кино. Общото между тях не е малко. Все по-често се случва прочути холивудски звезди да получават похвали за своите изяви в независими филми, за които са получили жълти стотинки в сравнение с милионните хонорари, които получават за ролите си в блокбастърите.
Например Том Круз преди няколко години бе удостоен със „Златен глобус” за участието си в независимия филм на Пол Томас Андерсън „Магнолия” (1999), произведен извън системата на Холивуд от малката компания Ghoulardi Film Company.
Също така не са редки случаите, в които и добри актьори от независимото кино получават роли в по-мащабни холивудски филми. Стив Бушеми, който е сред най-популярните имена в независимите филми, е участвал и в типични блокбастъри като „Ар
магедон”.
Освен това през последните години независимото кино започна все по-често да получава и награди „Оскар”, което е недвусмислено признание за високото му професионално и художествено равнище.

КАКВО ВСЕ ПАК ОТЛИЧАВА НЕЗАВИСИМИТЕ ФИЛМИ ОТ ХОЛИВУДСКИТЕ?

Първо, това е бюджетът – за колко пари се снима даден филм;
Второ – темата и нейното художествено разработване или иначе казано – за какво става въпрос във филмите, как те са направени.
И както най-често става в американския кинобизнес – тези два фактора са тясно свързани помежду си.
Например, ако един филм струва повече от $100 млн., а именно толкова днес излиза един среден холивудски блокбастър, той трябва да се хареса задължително на максимално широка аудитория, при това не само в САЩ, но и в чужбина, за да може да възвърне с печалба изразходваните средства.
Това предопределя моментално едно нещо: акцентът задължително трябва да пада върху остротата на сюжета, т.е. действието трябва да е динамично, защото мнозинството от зрителите го предпочитат. Необходимо е също да се има предвид, че филмът трябва да се възприема лесно от зрители, чиято възраст не надхвърля 20-25 години, т.е. тази част от публиката, която посещава най-често киносалоните.

Независимите филми, напротив, излизат много по-евтино. Тяхното производство струва от няколко хиляди долара до 15-20 милиона, което може да изглежда много, но по холивудските стандарти е твърде малко. По-скромните производствени разходи позволяват на създателите на тези филми да се чувстват по-свободни, докато работят, благодарение на което успяват да направят много по-индивидуални или дори уникални по стила си творби, в които характерите са разкрити по-дълбоко и които са далеч по-сложни в сюжетно отношение.
Създателите на т.нар. независими филми могат и да си позволят да не прибягват до скъпоструващите специални ефекти. Освободеността им от натиска на студиата за възвръщане на колосалните разходи, дава възможност на независимите режисьори повече да мислят за артистичността на своите филми и за себеизразяването си чрез тях, отколкото дали ще ги хареса масовата публика или – не.
Това е една от причините, поради които немалко независими филми се открояват със своето високо художествено равнище, което им носи все по-често не само номинации, но и награди „Оскар” – при това в основните категории.

Преди 40-50 години американските зрители, които искаха да видят нещо по-индивидуално и артистично в киното, се насочваха към чуждестранните филми, главно европейските. Отчасти с това се обяснява постоянно растящият интерес в Америка през 50-те и 60-те години към френските, италианските, скандинавските и японските филми. Появата на независимото кино, позволи на културната част от американската публика да започне да гледа подобно кино и на собствения си език.
Но преди да се стигне до развитието на тази паралелна на Холивуд индустрия се появяват истински ренесансови гении на киното, като Джон Касаветис – актьор и режисьор, който започва да снима в духа на независимото кино още през 1959г., когато излиза знаменитият му филм „Сенки”. В рамките на раздаваните ежегодно награди „Независим дух” се връчва и приз на името на Джон Касаветис, с който се награждават филми с бюджети до $500 000, но които се открояват със своята оригиналност и креативност.
В програмата на фестивала на американското независимо кино, който ще се проведе в София от 5 до 11 ноември, e включен филмът „ПОЛОВА СРЯДА” (Humpday), отличен с наградата „Джон Касаветис” за 2009г.

ВЪЗНИКВАНЕ НА НЕЗАВИСИМАТА КИНОИНДУСТРИЯ

Началото на процеса на активизиране на американското независимо кино, довел да изграждането на истинска паралелна киноиндустрия слага известният американски режисьор Джон Сейлс със своя филм „Завръщането на Сикокус 7” (Return of the Secaucus Seven), заснет през 1979г. само за $60 000. Той носи печалба от $2 млн. и за първи път става ясно, че извън Холивудската студийна система може да получиш не само истинско творческо удовлетворение, но дори и пари.
Два други филма, разпространени от компанията „Мирамакс”, основана от Харви и Боб Уейнстейн, доказват, че независимото кино има бъдеще в Америка.

През 1989г. филмът на режисьора Стивън Содърбърг Секс, лъжи и видео” спечелва наградата на публиката на фестивала „Сънданс”, след което триумфира в Кан, получавайки освен „Златна палма” за най-добър филм, също наградата на международната кинокритика и приз за за най-добър актьор в лицето на Джеймс Спейдър.
Прието е да се смята, че именно „Секс лъжи и видео” поставя началото на огромното международно признание за американското независимо кино.

Пет години по-късно „Криминале” на Куентин Тарантино не само спечели отново „Златна палма” в Кан, както и „Оскар” за най-добър сценарий, но стана и първият независим филм, донесъл касови приходи в размер над $100 млн.
Скоро след този безпрецедентен успех, някои от холивудските студиа решават да разкрият собствени филиали, произвеждащи филми в стилистиката на независимото кино. Днес най-известните сред тях са Fox Searchlight Pictures, Warner Independent Pictures, Universal Focus и Sony Pictures Classics. От имената им си личи, че са специализирани подразделения на някои от най-прочутите мейджър компании.
Продукцията на тези специализирани холивудски подразделения са най-често първокласни независими филми с немалки бюджети и с участието на международни звезди. Някой би казал, че това са си чисто холивудски филми, но не е така, защото истинските холивудски филми нямат нищо общо с артистизма и оригиналността на повечето от тези творби.
Много показателен е примерът с филма „Мис Слънчице” (Little Miss Sunshine), който бе номиниран за „Оскар” в категорията най-добър филм и в крайна сметка спечели две от престижните статуетки – за оригинален сценарий и най-добър поддържащ актьор в лицето на Алън Аркин. Този филм обаче най-вероятно никога не би се появил, ако не нямаше такова специализирано подразделение като Fox Searchlight Pictures. Защото преди то да се заеме с неговото производство, идеята и сценарият за филма са били отхвърлени от всички т.нар. мейджър компании.

Read Full Post »


Днес навършва 80 години великата американска актриса Джина Роуландс, чието превъплъщение особено в „Жена под влияние“, според мен е сред най-разтърсващите в историята на киното. Но достопочтените членове на Американската академия за киноизкуство така и не са намерили за нужно досега да удостоят с „Оскар” някоя от нейните гениални роли в киното. Впрочем така и не получи нито един „Оскар” приживе и нейният съпруг – режисьорът и актьорът Джон Касавитис – един от най-големите новатори в американското кино, когото сравняват легенди като Роберто Роселини и Жан Реноар.
Джина Роуландс, която независимите критици пък винаги са поставяли наравно с Катрин Хепбърн и Мерил Стрийп, е родена на 19 юни 1930г. в Медисън, щата Уисконсин (САЩ). Нейният баща бил банкер и щатски законодател, изкарал два мандата като сенатор във Вашингтон. Именно естеството на неговата работа станала причина за честите промени в местожителството на семейството на Джина.
От 1947 до 1950 година тя учи в университета на Уисконсин, след което заминава за Ню Йорк, за да продължи образованието си в Академията за драматични изкуства.
През 1952г. започва като дублираща актриса на изпълнителката на главната роля в една комедийна постановка на Бродуей, а скоро след това играе в пиесата „Посред нощ” (1956-1957). Канят я и в Холивуд за участие в романтичната комедия „Високата цена на любовта” (The High Cost Of Loving, 1958).
През 1954 година се омъжва за Джон Касаветис и двамата са неразделни до неговата смърт през 1989г. Междувременно им се раждат 3 деца – Ник, Александра и Зоуи, които също правят кариери в киното.
Джина Роуландс се снима в няколко филма под режисурата на своя съпруг: „A Child Is Waiting“ (1963), „Лица” (Faces, 1968), „Мини и Московиц” (1971), „Жена под влияние” (A Woman Under the Influence, 1974, номинация за „Оскар”), „Премиера” (Opening Night, 1977 – награда за най-добра актриса на Берлинале), „Глория” (1980, номинация за „Оскар”) и „Любовни потоци” (Love Streams, 1984). В тях тя играе роли на умни жени, чието вътрешно достойнство остава непоколебимо, независимо от изпитанията, на които са подложени.
Освен това Джина се изявява и като партньорка на своя съпруг във филми на Джулиано Монталдо (Machine Gun McCain, 1969), Лари Пиърс (Two-Minute Warning, 1976) и Пол Мазурски („Буря” (Tempest, 1982).


Джина Роуландс и синът й Ник Касаветис по време на снимките на филма „Тетрадката“ (2004)

Снимала се е в интелектуални и психологически драми и на други знаменити режисьори, като Пол Шрайдър (Light Of Day, 1987), Уди Алън (Another Woman, 1988), Джим Джармуш (Night On Earth, 1991) и дори под режисурата на своите деца – Ник Касаветис („Unhook the Stars, „Тя е толкова прекрасна”, „Тетрадката”, „Alpha Dog”) и Зоуи Касаветис (Broken English, 2007).


Кадър от филма „Жена под влияние“ (реж. Джон Касаветис, 1974)

За мен нейното изпълнение на ролята на доведената до лудост американска домакиня от превъзходния филм на Джон Касаветис „Жена под влияние” е вероятно най-доброто, което съм виждал на екрана. За него Джина Роуландс все пак е номинирана за „Оскар”, но не получава престижната статуетка, която е дадена на Елън Бърстийн за ролята й във филма на Мартин Скорсезе „Алис вече не живее тук”.
Сред най-големите почитатели на таланта на Джина Роуландс е Педро Алмодовар, който посвети на нея, на Бет Дейвис и на Роми Шнайдер своя шедьовър „Всичко за майка ми”. Според него сцената от този филм, в която колата на актрисата блъска сина, е своеобразно съживяване на легендарната творба на Джон Касаветис „Премиера” (Opening Night). „Този филм с Джина Роуландс показва по най-ярък начин взаимоотношенията между режисьор и актриса, фантазиите…”, казва още знаменитият испански режисьор.

Read Full Post »