Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘джеймс дийн’


В историята на киното има твърде много блестящи актьори и актриси, простили се с живота си твърде рано – на върха на своята слава. Но към десет от тях възхищението ми не отслабва и до днес, въпреки появата междувременно на нови и не по-малко ярки звезди.

Класацията на десетте твърде рано угаснали звезди може да видите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


 

На 7 юли се навършиха 100 години от рождението на един от малцината велики представители на американското „авторско” кино. Той се откроява с изключителния си професионализъм като режисьор и рядката дарба да чувства природата на киното и да превръща в увлекателно зрелище своите екзистенциални сюжети. Но при това винаги е и безкомпромисен автор, който не се съобразява с щампите на холивудското кино.

Цялата статия за Никълъс Рей може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Навършиха се 80 години от рождението на Джеймс Дийн – безпрецедентна култова фигура не само за американското, но и за световното кино. Вероятно за това допринася и ранната му трагична гибел, обвила с романтичен ореол личността му.

Подробен портрет на Джеймс Дийн може да прочетете в сайта „Другото кино„.

Read Full Post »


Преди два дни се навършиха 99 години от рождението на един от малцината представители на американското „авторско” кино. Никълъс Рей е роден на 7 август 1911г. в градчето Galesville, щата Уисконсин в семейство на строител. Следва в университетите в Чикаго и Уисконсин, изучавайки архитектура под ръководството на самия Франк Лойд Райт.
Увлича се по театъра и започва да се изявява като актьор и режисьор в постановки на пътуващи трупи. През 1932г. се присъединява към прочутия нюйоркски „Group Theater” и участва в спектаклите на Елия Казан, който става един от най-близките му приятели. Впоследствие работи под ръководството на Дж. Хаусман в театър „Феникс”.
По време на Втората световна война се изявява като автор и режисьор на агитационни радиопрограми, създадени по поръчка на отдела за военна информация към министерството на отбраната.
През 1945г. е асистент на дебютния игрален филм на Елия Казан „A Tree Grows In Brooklyn”, поставя спектакли на Бродуей, а по-късно и в телевизията. През 1948 създава игралния филм „Нощни крадци”, излязъл през 1949г. под заглавието „Те живеят през нощта” (They Live By Night). Това е завладяващ разказ за преследвана от закона млада двойка. Още в него се проявява характерния стил на Рей, използван умело от него, за да разкрие самотата на своя герой и неговия несъзнателен бунт, изразяващ се ту в безпричинна жестокост, ту в пренебрежение към общоприетите норми на поведение и почти винаги в пристрастие к алкохола и наркотиците.
Сред най-ярките му филми безспорно са „На самотно място” (In a Lonely Place, 1950) с Хъмфри Богарт, „Джони Китарата” (Johnny Guitar, 1954) и разбира се – знаменитият „Бунтовник без кауза” (Rebel Without A Cause, 1955) с легендарния Джеймс Дийн в главната роля. Неговото блестящо превъплъщение в образа на Джим Старк е класирано на 43-то място в класацията на сп. „Premiere” на 100-те най-велики актьорски изпълнения в историята на киното.
През 1956г. излиза филмът „По-голям от живота“ (Bigger Than Life), който е задълбочен критически анализ на механизмите на потискане и ненадминат по своя реализъм портрет на задушаващия конформизъм и материализъм на живота на средната класа в Америка.
В своите филми Никълъс Рей се изявява като безспорен майстор в създаването на атмосфера и напрегната интрига. По-малко известни, но също така силно въздействащи са още няколко негови творби, като „Истинската история на Джеси Джеймс” (The True Story Of Jesse James, 1957); разпространявания и у нас „Бели сенки” (The Savage Innocents, 1960); „55 дни в Пекин” (55 Days At Peking, 1963) и др. След 1963 година Никълъс Рей се посвещава на преподавателска работа. В края на 70-те години участва във филма на Вим Вендерс „Американският приятел” (Der Amerikanische Freund, 1977), а също и в „Коса” (Hair, 1979) на Милош Форман.
През 1980 година излиза заснетият с негова помощ уникален документален филм на Вим Вендерс, озаглавен „Филмът на Ник – Светлина над водата”. В него камерата запечатва буквално самия процес на умиране на болния от рак Рей.
Вижте този откъс от филма, който включих в портрета на Вим Вендерс, излъчен в един от епизодите на моето предаване „Другото кино“ по VTV.

Read Full Post »


На днешната дата преди 79 години е роден Джеймс Дийн – безпрецедентна култова фигура не само за американското, но и за световното кино. Вероятно за това допринесе и ранната му трагична гибел, обвила с романтичен ореол личността му.
Джеймс израснал в Мериън, щата Индиана. Бил едва 9-годишен, когато починала майка му. Учил в Калифорнийския университет и шлифовал актьорското си майсторство в театралната трупа на Джеймс Уитмор, а по-късно (1951) и в прочутото „Актърс студио” на Лий Страсбърг, където се запознал със своя кумир Марлон Брандо, чийто стил на игра се опитвал да усвои. Отначало играе в телевизионни постановки, а по-късно и в спектакъла  „Аморалният“ (1954) на Бродуей. Преминава през кастинг за киностудията „Уорнър брадърс“, снима се в три филма и … загива нелепо на 30 септември 1955г. в автомобилна катастрофа.  Трите филма, в които е изиграл главни роли са: „На изток от рая“, „Бунтовник без кауза“ и „Гигант“, но само първият от тях бил излязъл по екраните на САЩ преди трагедията.
Във филма на Елия Казан „На изток от рая” (1955) Джеймс Диин се превъплъщава в младеж, който се опитва да спечели уважението и любовта на баща си и да върне майка си, която отдавна е напуснала семейството. Безпрецедентната искреност и емоционалност на героя му, който е неспособен да приеме грубостта и лицемерието на живота и неразбирането на възрастните, въздействали силно върху  младежката публика през 50-те години и превърнали Дийн в емблема на новото изгубено поколение на Америка. Номиниран е за „Оскар“, но през 1956 година статуетката получил Ърнест Боргнин за главната роля във филма „Марти”.
Вторият филм с Дийн „Бунтовник без кауза“ (1955, реж. Никълъс Рей) също имал голям успех и продължава да бъде сред филмите, които и днес не са остарели.

Неговото блестящо изпълнение на ролята на Джим Старк е класирано на 43-то място в класацията на сп. „Premiere” на 100-те най-велики актьорски изпълнения, направена през 2006г.

В „Гигант“ (1956, реж. Джордж Стивънс) Джеймс Дийн представя великолепно еволюцията на своя герой след неговото забогатяване и пълно отчуждаване от хората. Трагичният финал на този филм разтърсил силно американската аудитория и превърнал завинаги Дийн в непомръкваща икона на киното. За изпълнението си в него е номиниран повторно за „Оскар“, но отново не му дали престижното отличие (макар и посмъртно!). Наградата получил Юл Бринер за ролята си във филма „Кралят и аз”.
За краткия живот на Джеймс Дийн са написани много книги, спомени, изследвания, а хиляди негови поклонници продължават да ходят на поклонение на неговия гроб в Индиана.

И днес повече от половин век след неговата смърт интересът към личността на този актьор не угасва. Появиха се множество биографии, според които Джеймс Дийн е бил бисексуален, а за немалка част от хомосексуалистите по света той е класическа гей-икона. Името на Дийн се споменава в десетки популярни песни – например в репертоара на прочутата група „Eagles” има хит, озаглавен „James Dean”. От септември 2005 година кръстовището между шосетата 41 и 46 в калифорнийската местност Cholame, където е загинал Джеймс Дийн, носи неговото име.


През 1976-а е излъчен телевизионният филм „Джеймс Дийн“ по книгата на неговия приятел Дж. Баст. На актьора са посветени още няколко чудесни документални кинобиографии, а знаменитият режисьор Робърт Олтман му посвети своя игрален филм – „Върни се Джими Дийн“ (1982).

Read Full Post »