Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Дейвид Финчър’


Традиционно бедният и еднообразен кинорепертоар у нас и тази година не прави изключение. Но все пак какво стойностно видяхме досега и какво остава да видим до края на 2014-а?
Вижте публикацията в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Вчера бяха обявени официално номинациите за наградите “Златен Глобус”, които ще бъдат връчени на 16 януари в Бевърли Хилс, Калифорния за 68-и път. Както е известно, тези награди, определяни чрез гласуване от членовете на Гилдията на чуждестранните журналисти в Холивуд, са точен индикатор за потенциалните носители на най-престижните филмови отличия – „Оскар”-ите.
С най-много номинации – общо 7 – е британската драма „РЕЧТА НА КРАЛЯ” на режисьора Том Хупър, следвана от филма на Дейвид Финчър „СОЦИАЛНАТА МРЕЖА”, посветен на създаването на Фейсбук и от боксьорската драма „БОЕЦЪТ” на Дейвид О. Ръсел, които имат по шест номинации.

НОМИНАЦИИ ЗА „ЗЛАТЕН ГЛОБУС” (2011)

Най-добър игрален филм -драма:

• „ЧЕРЕН ЛЕБЕД” (BLACK SWAN);
• „БОЕЦЪТ” (THE FIGHTER);
• „ГЕНЕЗИС” (INCEPTION);
• „РЕЧТА НА КРАЛЯ” (THE KING’S SPEECH);
• „СОЦИАЛНАТА МРЕЖА” (THE SOCIAL NETWORK).

Най-добра комедия или мюзикъл:

• „АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА” (ALICE IN WONDERLAND);
• „БУРЛЕСКА” (BURLESQUE);
• „ДЕЦАТА СА ДОБРЕ” (THE KIDS ARE ALL RIGHT);
• „БСП – БЕСНИ, СТРАШНИ, ПЕНСИИ” (RED);
• „ТУРИСТЪТ” (THE TOURIST).

Най-добра актриса в драма:

ХОЛИ БЕРИ – „ФРАНКИ И АЛИС” (FRANKIE AND ALICE);
НИКОЛ КИДМАН – „ЗАЕШКА ДУПКА” (RABBIT HOLE);
ДЖЕНИФЪР ЛОУРЪНС – „ЗИМНА КОСТ” (WINTER’S BONE);
НАТАЛИ ПОРТМАН – „ЧЕРЕН ЛЕБЕД” (BLACK SWAN);
МИШЕЛ УИЛЯМС – „BLUE VALENTINE”.

Най-добър актьор в драма:

ДЖЕСИ АЙЗЕНБЪРГ – „СОЦИАЛНАТА МРЕЖА” (THE SOCIAL NETWORK);
КОЛИН ФЪРТ – „РЕЧТА НА КРАЛЯ” (THE KING’S SPEECH);
ДЖЕЙМС ФРАНКО – „127 ЧАСА” (127 HOURS);
РАЙЪН ГОСЛИНГ – „BLUE VALENTINE”;
МАРК УОЛБЪРГ – „БОЕЦЪТ” (THE FIGHTER).

Най-добър актьор в комедия или мюзикъл:

ДЖОНИ ДЕП – „ТУРИСТЪТ” (THE TOURIST)”;
ДЖОНИ ДЕП – „АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА” (ALICE IN WONDERLAND);
ДЖЕЙК ГИЛЕНХАЛ – „LOVE AND OTHER DRUGS”
ПOЛ ДЖАМАТИ – „ВЕРСИЯТА НА БАРНИ” (BARNEY’S VERSION)
КЕВИН СПЕЙСИ – „CASINO JACK”.

Най-добра актриса в комедия или мюзикъл:

АНЕТ БЕНИНГ – „ДЕЦАТА СА ДОБРЕ” (THE KIDS ARE ALL RIGHT);
АН ХАТАУЕЙ – „LOVE AND OTHER DRUGS”;
АНДЖЕЛИНА ДЖОЛИ – „ТУРИСТЪТ” (THE TOURIST)”;
ДЖУЛИАН МУР – „ДЕЦАТА СА ДОБРЕ” (THE KIDS ARE ALL RIGHT);
ЕМА СТОУН – „ЛЕСНА, А?” (EASY A?)

Най-добър режисьор:

ДАРЪН АРОНОФСКИ – „ЧЕРЕН ЛЕБЕД” (BLACK SWAN);
ДЕЙВИД ФИНЧЪР – „СОЦИАЛНАТА МРЕЖА” (THE SOCIAL NETWORK);
ТОМ ХУПЪР – „РЕЧТА НА КРАЛЯ” (THE KING’S SPEECH);
КРИСТОФЪР НОЛАН – „ГЕНЕЗИС” (INCEPTION);
ДЕЙВИД О. РЪСЕЛ – „БОЕЦЪТ” (THE FIGHTER);

Най-добър чуждоезичен филм:

• „BIUTIFUL” – Мексико/Испания;
• „КОНЦЕРТЪТ” (THE CONCERT) – Франция;
• „КРАЙ” – Русия;
• „АЗ СЪМ ЛЮБОВТА” (IO SONO L’AMORE) – Италия;
• „В ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ” (Hævnen) – Дания.

Номинациите във всички категории може да видите от сайта на Гилдията на чуждестранните журналисти в Холивуд.

Read Full Post »


Вчера се навършиха 21 години от падането на Берлинската стена. А днес и ние българите отбелязваме онзи оперетъчен 10 ноември, когато бяхме излъгани от управлявалите 45 години ченгета.
Годишнината от последната (засега!) революция на нашия континент (нямам предвид събитията в България) ме подтикна към размисъл върху киното на протеста и филмите, в които бунтарският дух е отразен най-впечатляващо, според мен.
И така съставих набързо следната класация:

ТОП 10 НА БУНТАРСКИТЕ ФИЛМИ

10. „ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ” (La grande bouffe), Франция-Италия, 1973, реж. Марко Ферери;

 

 

09. „НЕПОКОРНИЯТ ЛЮК” (Cool Hand Luke), САЩ, 1967, реж. Стюарт Розенбърг;

 

 

08. „АБСОЛВЕНТЪТ” (The Graduate), САЩ, 1967, реж. Майк Никълс;

 

 

07. „ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО“ (One Flew Over The Cuckoo’s Nest), САЩ, 1975, реж. Милош Форман;

 

 

06. „АКО” (If…) Великобритания, 1968, реж. Линдзи Андерсън;

 

 

05. „НУЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ” (Zero de conduit), Франция, 1932, реж. Жан Виго;

 

 

04. „ВОЛНИЯТ ЕЗДАЧ” (Easy Rider), САЩ, 1969, реж. Денис Хопър;

 

 

03. „ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ” (A bout de souffle), Франция, 1959, реж. Жан-Люк Годар;

 

 

02. „БУНТОВНИК БЕЗ КАУЗА” (Rebel Without A Cause), САЩ, 1955, реж. Никълъс Рей;

 

 

01. „БОЕН КЛУБ” (Fight Club), САЩ, 1999, реж. Дейвид Финчър.

Read Full Post »


„Не можеш да се сприятелиш с 500 милиона души, без да си създадеш и малко врагове”  

Новият филм на Дейвид Финчър „Социалната мрежа” тръгна и по нашите екрани, след като само за две седмици разпространение в САЩ и Канада възвърна изцяло производствените си разходи, възлизащи на $50 млн.
Но освен очевидния зрителски успех, който тепърва ще се разраства с показването му по света, филмът съдържа и достатъчен потенциал за успех в надпреварата за наградите „Оскар” най-малкото в три от основните категории. 

Мнозина вярват, че е настъпил моментът и Дейвид Финчър да получи престижната статуетка за режисура, която заслужаваше още за филмите си „Седем” и „Боен клуб”.
„Социалната мрежа” е може би най-умният и най-актуалният от всички досегашни филми на този безспорно голям режисьор, който при това е напълно лишен от всякаква конюнктурност. А в това, че зрителите се натискат да го гледат няма нищо изненадващо, след като става въпрос за един от феномените на XXI век – социалната интернет мрежа Facebook, която има над 500 млн. потребители по целия свят.


В началото всичко започва почти на шега…

Филмът действително е фокусиран върху историята на създаването на тази уникална мрежа за контакти, появила се на бял свят като че ли за да отговори на потребността от общуване и възстановяване на прекъснатите връзки между хората. Но тази наивна вяра е подложена на много силно иронизиране във филма, още с акцентирането върху факта, че точно човек с проблеми в общуването като Марк Зукърбърг успява да изобрети подобно супермощно средство за комуникация като социалната мрежа Facebook.

Впрочем нито той, нито някой друг от нейните създатели не пожелава да сътрудничи по време на работата върху филма. Затова тяхното обрисуване на екрана е изцяло дело на режисьора Финчър и сценариста Аарън Соркин, които използват за основа книгата на Бен Мезрич „Случайните милионери”, излязла през 2009г.
Докато се подготвят за снимките те се срещат с много от свидетелите на случилото се преди 7 години в Харвард, но така и не успяват да се свържат със самия Марк Зукърбърг (или Цукербърг), определил филма като „измислица” в тв-ефира на „ABC”, заканвайки се, че няма да отиде да го гледа. Той обаче не само, че посети една от първите прожекции на филма, но и като че ли няма никакво намерение да дава под съд неговите създатели, както мнозина очакваха. А това само доказва, че е достатъчно интелигентен, за да не смесва едно художествено произведение, каквото е филмът на Финчър с истинските факти в своята лична история и тази на създаването на Facebook.


Джеси Айзенбърг играе превъзходно ролята на Марк Зукърбърг – основателя на „Фейсбук“.

„Социалната мрежа” действително е много повече от обикновена хроника на едно от най-уникалните и печеливши начинания в историята. Това е дяволски талантливо разказана история за цената на успеха, която е много по-висока, ако човек го постигне още съвсем млад, когато потребността му от приятелство и любов е най-силна. Лично у мен филмът породи съчувствие към този невероятно остроумен и работлив младеж, превърнал се в най-младия милиардер на света, но заплатил за това с липсата на личен живот и искрени приятели. Защото бизнесът и приятелството са несъвместими понятия!
Нека си спомним гениалния филм на Орсън Уелс „Гражданинът Кейн”, в който също се стига до разрив между главния герой и неговия най-близък приятел почти веднага след първото опиянение от успеха.

Марк и Едуардо от „Социалната мрежа“ се скарват по същия начин като Кейн и Лиланд от „Гражданинът Кейн“.

Адски трудно е да останеш верен на себе си, на приятелите и близките, когато започнеш стремително да се изкачваш нагоре.
Още след завръзката на действието, на мен като зрител ми стана ясно, че филмът на Финчър ще избяга от стандартните средства за обрисуване на героя, който непрестанно ще се опитва да каже в своя защита, че нещата не са точно такива, каквито ги представят неговите опоненти.
А какви са те всъщност? И в крайна сметка – що за човек е героят от филма?
Еднозначният отговор на този въпрос е невъзможен. Така както е невъзможно да кажеш добър или лош човек е Чарлз Фостър Кейн (героят от „Гражданинът Кейн” на Орсън Уелс), осъзнавайки истинската цена на неговото издигане в обществото.
Режисьорът и сценаристът на „Социалната мрежа” също не се опитват да представят основателя на Facebook като някакъв герой. Те просто разказват историята му от различни гледни точки. Виждаме я през очите и на Марк Зукърбърг, и на неговия най-близък приятел Едуардо Северин, и на богаташите-близнаци Уинкълвос, претендиращи, че идеята за социалната мрежа е тяхна. И разбира се – през очите на още един много важен персонаж – Шон Паркър (Джъстин Тимбърлейк), създателят на Napster, без когото Facebook едва ли би станал този гигант, който е днес.

Тук е мястото може би да си поговорим малко и за същината на социалната мрежа, създадена от тези находчиви тинейджъри. Основната й отличителна черта от съществувалите преди това социални мрежи е именно възможността за изповедален контакт. Зукърбърг предлага прост и удобен начин за обмяна на лична информация между приятели. Целта му е не само намирането на нови приятели в мрежата, а укрепване на вече съществуващите връзки с помощта на откровено саморазголване, целящо не друго, а по-истинско, изповедно общуване, което да допринесе за взаимното опознаване, станало невъзможно чрез традиционните начини на общуване.
Колкото и да изглежда невероятно, но дори писател като Достоевски е мечтал за нещо подобно. Не случайно героите в неговите романи се саморазголват до крайност в отчаяните си опити да разберат по-добре себе си и другите.
Марк Зукърбърг пуска своя сайт година след старта на MySpace, но просто отвява конкурентите си с това, че успява да привлече във Facebook не само интернет-маниаците, но и почти цялата останала уеб аудитория. Натрупаните от него милиарди се дължат на две много прости неща – естествената потребност на всички ни от изповедно общуване и всеобщата жажда за слава и известност.

Но да се върнем към филма, който според мен има всички шансове да се превърне в „Гражданинът Кейн” на XXI век. Тепърва ще има да се говори и пише за находчивата режисура на Дейвид Финчър, превъзходния сценарий на Аарон Соркин, актьорските постижения на Джеси Айзенбърг (Марк Зукърбърг), Андрю Гарфийлд (Едуардо Саверин), Джъстин Тимбърлейк (Шон Паркър), операторската работа на Джеф Кроненуеф и т.н. И едва ли ще бъде изненада, ако през март догодина повечето от гореизброените бъдат удостоени с „Оскар”.
Засега обаче се очертава това да бъде главният американски филм на годината, поради което просто е задължително да се гледа и то на голям екран. У нас все още Facebook не е толкова популярен, колкото в развитите страни, но филмът определено ще бъде интересен не само на онези, които вече са част от най-голямата в света социална мрежа, но и на всеки, който не е безразличен към цената на успеха.

Read Full Post »


С официална премиера на най-новия филм на Клинт Истууд „Hereafter” бе закрит 48-ия Нюйоркски кинофестивал, който се проведе от 24 септември до 10 октомври.
Списъкът на участвалите филми и подробности за паралелните програми изнесох в по-ранна своя публикация, в която обаче не уточних една важна подробност – че този фестивал няма конкурсен характер.

Сега обаче не мога да се сдържа и да не припомня за нетърпеливите да научат нещо повече за новия филм на Дейвид Финчър „Социална мрежа”, че неговата световна премиера бе главното събитие в деня на откриването на Нюйоркския кинофестивал. Филмът „Социална мрежа” излиза по нашите екрани от 15 октомври.

Сценарият е написан въз основа на бестселъра на Бен Мезрих „Милиардер по неволя: алтернативната история на Фейсбук”.
Създателите на филма се опитват да осмислят социалния феномен „виртуален свят”, пораждащ илюзорната представа за хиляди приятелства, което те кара да се чувстваш едва ли не герой. Достатъчно е само да си в социалната мрежа…
Ролята на истинския основател на Facebook и на хората от неговото обкръжение се изпълняват от Джеси Айзенберг (Марк Цукерберг), Андрю Гарфийлд, Джъстин Тимбърлейк, Руни Мара, Бетъни Каркъф, Рашида Джоунс, Макс Мингела и др.
Историята за създателите на най-голямата в света виртуална социална мрежа, които днес са сред най-богатите хора на планетата (Марк Цукерберг наскоро изпревари по богатство шефа на Apple Стив Джобс), се фокусира върху темата за това как дружбата може да се превърне във вражда, щом става въпрос за много пари. Според предварителните оценки на американската кинокритика, филмът е точен и безмилостен в демаскирането на нелицеприятните страни на безогледното преследване на успеха и забогатяването.


Кадър от филма  „Социалната мрежа“.

Режисьорът Дейвид Финчър признава, че „има връзка в начина по който интерпретира фактите в „Социалната мрежа” с по-ранния му филм „Зодиак”. Подходът му и в двете продукции е сходен, защото е искал те да бъдат възможно най-достоверни. Докато в „Боен клуб” например, – споделя той – можех напълно да развия въображението си и да пренебрегвам фактите и реалността. Историите в „Зодиак” и „Социална мрежа”обаче изискват максимално придържане към фактите.”
Актьорите, участвали в новия му филм, са се оплакали от прекалено многото дубли, които им се налагало да правят по време на снимачния период. Дейвид Финчър, който се слави като един от най-големите перфекционисти в съвременното кино, признава, че ако сцената го изисква, е готов да прави безброй дубли. „Моята цел е да постигна най-добрия резултат и актьорите, които работят с мен го знаят. Случвало се е да повторим една сцена точно 107 пъти. Това е и личният ми рекорд”, споделя той.
Филмът „Социална мрежа“ оглави боксофиса в САЩ след пускането му в киносалоните. Ако се вярва на медиите, дори и самият Марк Цукерберг е посетил една от прожекциите на филма, откъсвайки се за два часа от ангажиментите си по управлението на Facebook, оценяван понастоящем на 26 млрд. долара.


Актьорът Джеси Айзенбърг се превъплъщава в 26-годишния Марк Цукерберг, основател на Facebook – най-посещаваната социална мрежа в световното виртуално пространство.

„Този филм ще ни накара да запомним 2010 година“, „Велик режисьор, засне по велик сценарий един велик филм“ – пише известният американски киносайт Rotten Tomatoes за филма на Дейвид Финчър. Засега неговият рейтинг в сайта е фантастичен – харесват го 93 процента от ползвателите му, които са няколко десетки хиляди и 100 процента от кинокритиците, които пишат за този сайт. Само за две седмици от излизането си по американските екрани филмът „Социална мрежа“ е донесъл $46 млн. приходи (бюджетът му е $50 млн.). Ще видим как ще се представи у нас, където поклонниците на Интернет и в частност на Facebook не са толкова много.

Източник: официалният сайт на 48-ия Нюйоркски кинофестивал


Read Full Post »


Със световна премиера на новия филм на Дейвид Финчър Социалната мрежа бе открит 48-ият Нюйоркски кинофестивал, който се провежда от 24 септември до 10 октомври.
В основата на филма на Финчър, заснет от холивудската компания Columbia Pictures, е бестселърът на Бен Мезрих „Милиардер по неволя: алтернативната история на Фейсбук”.
Филмът се опитва да осмисли социалния феномен „виртуален свят”, пораждащ илюзорната представа за създаване на хиляди приятелства, което те кара да се чувстваш герой. Достатъчно е само да влезеш в социалната мрежа…
Ролите на истинските основатели на Facebook и на хората от тяхното обкръжение изпълняват Джеси Айзенберг, Андрю Гарфийлд, Джъстин Тимбърлейк, Руни Мара, Бетъни Каркъф, Рашида Джоунс, Макс Мингела и др.
Историята за създателите на Facebook, които днес са сред най-богатите хора на света (Марк Цукерберг наскоро изпревари по богатство шефа на Apple Стив Джобс), се фокусира върху това как дружбата се превръща във вражда, щом се намесят големите пари. Според предварителните оценки на американската кинокритика, филмът е точен и безмилостен в демаскирането на нелицеприятните страни на успеха и забогатяването. Режисьорът Дейвид Финчър признава, че “има връзка в начина по който интерпретира фактите в „Социалната мрежа” с по-ранния му филм „Зодиак”. Подходът му и в двете продукции е еднакъв, защото е искал те да бъдат възможно най-достоверни. В „Боен клуб” например, – споделя той, можех напълно да развия въображението си и да пренебрегвам фактите и реалността. Но историята на „Зодиак” изискваше максимално придържане към фактите и всички полицейски доклади свързани със случая.”
Актьорите, участвали в новия му филм, са се оплакали от прекалено многото дубли, които им се налагало да правят. Дейвид Финчър, който се слави като един от най-големите перфекционисти в съвременното кино признава, че ако сцената го изисква, е готов да прави безброй дубли. „Моята цел е да постигна най-добрия резултат, и актьорите които работят с мен го знаят. Случвало се е да повторим една сцена точно 107 пъти. Това е и личният ми рекорд”, споделя той.


Кадър от новия филм на Дейвид Финчър „Социалната мрежа“

Според Ричард Пеня, който е един от организаторите на Нюйоркския кинофестивал, „Социалната мрежа” е сред редките случаи, в които даден филм успява да улови много точно духа на времето, в което живеем.Според него тандемът между режисьора Дейвид Финчър и сценариста Аарон Соркин може да бъде сравнен с незабравимия дует Сидни Лъмет – Пади Чаефски, създал прекрасния филм „Теливизионна мрежа” през 1976г.
Премиерата на „Социалната мрежа”  се очаква на 15 октомври у нас.
Нюйоркският кинофестивал, който се провежда от 1963 година насам, има за цел да запознае любителите на киното от космополитния мегаполис с най-добрите филми през годината, включвайки в програмата както нашумели заглавия, така и чисто некомерсиални, авангардни филми.
Според организаторите на сегашното 48-издание на фестивала, ключовото заглавие в програмата ще бъде новият филм на Джули Теймор „Бурята” (The Tempest), който е екранизация по едноименната пиеса на Шекспир. Главните роли изпълняват Хелън Мирън, Алфред Молина и Алън Каминг.


Кадър от филма на Джули Теймор „Бурята“

Нюйоркският кинофестивал ще бъде закрит на 10 октомври с премиерата на новия филм на 80-годишния Клинт Истууд „Hereafter”, в който главната роля изпълнява Мат Деймън. У нас този филм ще излезе едва в началото на следващата година.

Списък на заглавията, включени в основната програма на 48-ия Нюйоркски международен кинофестивал:

„Още една година” (Another Year), реж. Майк Ли (Mike Leigh), Великобритания, 2010;
„Аврора” (Aurora), реж. Кристи Пую (Cristi Puiu), Румъния-Франция-Швейцария-Германия, 2010;
„Черната Венера” (Black Venus), реж. Абделатиф Кешиш (Abdellatif Kechiche), Франция, 2010;
„Карлос” (Carlos), реж. Оливие Асаяс (Olivier Assayas), Франция-Германия, 2010;
„Заверено копие” (Copie conformé), реж. Абас Киаростами (Abbas Kiarostami), Франция-Италия, 2010;
„Филм Социализъм” (Film Socialisme), реж. Жан-Люк Годар (Jean-Luc Godard), Швейцария-Франция, 2010;
„Вътрешна работа” (Inside Job), реж. Чарлс Фъргюсън (Charles Ferguson), САЩ, 2010;
„Ленън в Ню Йорк” (LennonNYC), реж. Майкъл Ъпштайн (Michael Epstein), САЩ, 2010;
„Meek’s Cutoff”, реж.Кели Райхард (Kelly Reichardt), САЩ, 2010;
„Щастие мое” (Счастье мое), реж. Сергей Лозница, Украйна-Германия-Холандия, 2010;
„Лисабонски мистерии” (Mysteries of Lisbon), реж. Раул Руис (Raul Ruiz), Португалия-Франция, 2010;
„За богове и хора” (Des hommes et des dieux), реж. Ксавие Бовоа (Xavier Beauvois), Франция, 2010;
„Филмът на Оки” (Oki-eui young-hwa), реж. Хон Са-су (Hong Sang-soo), Южна Корея, 2010;
„Стари котараци” (Gatos Viejos), реж. Себастиан Силва (Sebastián Silva) и Педро Пейрано (Pedro Peirano), Чили, 2010;
„Поезия” (Shi), реж. Ли Чан-дон (Lee Chang-dong), Южна Корея, 2010;
„След смъртта” (Post Mortem), реж. Пабло Ларайн (Pablo Larraín), Чили-Мексико-Германия, 2010;
„Четири пъти” (Le quattro volte), реж. Микеланджело Фрамартино (Michelangelo Frammartino), Италия-Германия-Франция, 2010;
„Революция” (Revolución), режисьори: Мариана Ченильо (Mariana Chenillo), Фернандо Ембке (Fernando Eimbcke), Амат Ескаланте (Amat Escalante), Гаел Гарсия Бернал (Gael García Bernal), Родриго Гарсия (Rodrigo García), Диего Луна (Diego Luna), Херардо Наранчо (Gerardo Naranjo), Родриго Пля (Rodrigo Plá), Карлос Рейгадас (Carlos Reygadas), Патриция Риген (Patricia Riggen), 2010, Мексико, 105 мин.;
„Обирджия” (Der Räuber), реж. Бенямин Хайзенберг (Benjamin Heisenberg), Австрия-Германия, 2010;
„Робинзон в руини” (Robinson in Ruins), реж. Патрик Келер (Patrick Keiller), Великобритания, 2010;
„Овсянки”, реж. Алексей Федорченко, Русия, 2010;
„Странният случай с Анжелика” (O Estranho Caso de Angélica), реж. Маноел де Оливейра (Manoel de Oliveira), Португалия-Испания-Франция-Бразилия, 2010;
„Във вторник, след Рождество” (Marti, dupa raciun), реж. Раду Мунтеан (Radu Muntean), Румъния, 2010;
„Чичо Бунми, който може да помни предишните си животи” (Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives), реж. Апичатпонг Вирасетакул (Apichatpong Weerasethakul), Тайланд-Великобритания-Франция-Испания-Германия, 2010;
„Ние сме това, което сме” (Somos lo que hay), реж. Хорхе Михел Грау (Jorge Michel Grau), Мексико, 2010.

Кадър от документалния филм на Мартин Скорсезе „Писмо до Елия“ за режисьора на „Трамвай желание“ Елия Казан.

В рамките на паралелните програми ще бъдат представени филмите: „Писмо до Елия” (A Letter to Elia), реж. Мартин Скосезе (Martin Scorsese) и Кент Джонс (Kent Jones), 2010, САЩ; „Америка, Америка” (America, America), реж. Елия Казан (Elia Kazan), 1963, САЩ; „Нюрнберг” (Nuremberg), реж. Стюарт Шулберг (Stuart Schulberg), 1948, САЩ; „Оператор: животът и работата на Джак Кардиф” (Cameraman: The Life and Work of Jack Cardiff), реж. Крейг Маккол (Craig McCall), 2010, Великобритания; „Въпрос на живот и смърт” (A Matter of Life and Death), реж. Майкъл Пауъл (Michael Powell) и Емерик Пресбъргър (Emeric Pressburger), 1946, Великобритания; „Автобиография на Николае Чаушеску” (The Autobiography of Nicolae Ceausescu), реж. Андрей Ужица (Andrei Ujică), 2010, Румъния; „Врата” (The Hole), реж. Джо Данте (Joe Dante), 2009, САЩ; „Дракула” (Dracula), реж. Джордж Мелфорд (George Melford), 1931, САЩ; „Удивителният свят на Сегундо де Шомон” (The Marvelous World of Segundo de Chomón) — ретроспектива от филми на един от пионерите на киното – „испанският Мелиес” Сегундо де Шомон и др.

Кадър от филма „Двойно самоубийство“ на знаменития японски режисьор Масахиро Шинода.

Сред акцентите на фестивала ще бъде представянето на ретроспектива на големия японски режисьор Масахиро Шинода, който е смятан за един от ключовите автори на японската „нова вълна” през 60-те години на миналия век. В нейните рамки ще бъдат прожектирани общо 12 филма на японския майстор, сред които „Бледното цвете” (Kawaita hana, 1964), „Двойно самоубийство” (Shinjû: Ten no amijima, 1969), „Балада за Орин” (Hanare goze Orin, 1977) и др.

Източник: Официалният сайт на 48-ия Нюйоркски международен кинофестивал

Read Full Post »