Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘български филми’


Вчера (2 октомври) във Варна бе открит 29-ят фестивал на българския игрален филм „Златна роза”.
Председател на журито е режисьорът Иван Ничев, а негови членове са журналистката Севда Шишманова, писателят Димитър Динев, актрисата Ирен Кривошиева и социалният антрополог Харалан Александров.
Веднага след откриването на дългоочаквания форум на родното кино се случи нещо, което би трябвало да накара управляващите в България да се замислят дали да продължават да обричат на геноцид духовната култура.
В знак на несъгласие с многократните нарушения на Закона за киното от страна на правителството българските кинорежисьори и продуценти обявиха, че напускат фестивала.

Димитър Митовски, режисьорът на най-гледания български филм за последните 20 години „Мисия Лондон”, прочете от тяхно име декларация, която е адресирана до Министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов, с копие до председателя на народното събрание Цецка Цачева, заместник министър председателя и министър на финансите Симеон Дянков, министъра на културата Вежди Рашидов, председателя на Комисията по културата към народното събрание Даниела Петрова и Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание на Република България.
Текстът на декларацията гласи:
„Ние, долуподписаните режисьори и продуценти на филмите, включени в програмата на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза”, напускаме фестивала в знак на протест, защото не можем да се примирим, че законодателната и изпълнителната власт в България, многократно нарушават Закона за киното. Не можем да приемем, че след повече от година лъжи и обещания, правителството отново няма да изпълни своите поети ангажименти за финансиране на Българско кино. Правителствената политика убива българското кино, а не може да има България без българска култура. Ако министърът на културата не е в състояние да приложи закона за кино смятаме, че той трябва да се оттегли от поста си.”
Своите подписи под този документ са поставили: Александър Морфов (режисьор); Анри Кулев (режисьор); Асен Владимиров (продуцент); Борислав Чучков (продуцент); Владимир Андреев (продуцент); Виктор Чучков (режисьор); Георги Дюлгеров (режисьор), Георги Чолаков (продуцент); Димитър Гочев (продуцент); Димитър Митовски (режисьор); Драгомир Шолев (режисьор); Иван Черкелов (режисьор); Ивайло Христов (режисьор); Камен Калев (режисьор); Киран Коларов (режисьор); Кирил Кирилов (продуцент); Николай Акимов (продуцент); Станимир Трифонов (режисьор); Цветодар Марков (режисьор) Иван Дойков (продуцент) Владо Шишков (режисьор); Петър Вълчанов (режисьор) Кристина Грозева (режисьор) Светослав Овчаров (режисьор); Георги Иванов (продуцент); Деян Русев (режисьор)
Андрей Кулев; Стефан Китанов (продуцент); Росица Вълканова (продуцент); Виктор Божидаров; Борислав Колев.

Силно развълнуван от препълнената зала и нейната реакция на случващото се, режисьорът Димитър Митовски обяви, че въпреки оттеглянето на кинотворците, филмите им остават на фестивала, защото са правени за публиката.
И така, българските кинотворци направиха решителна крачка към своето открито противопоставяне на властимащите, които се опитват да възпрепятстват развитието на киното в България с незаконни средства.

Днес Съюзът на българските филмови дейци обяви, че се присъединява към Декларацията на режисьорите и продуцентите на филмите, включени в програмата на 29-я Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна, която бе прочетена на откриването му на 2 октомври 2010, съобщиха от СБФД.

„СБФД споделя изцяло тревогата на кинематографистите, подписали тази Декларация, защото това е безпокойство на всички създатели на българско кино от неспазването на Закона за филмовата индустрия от страна на Министерство на културата и на изпълнителната власт. Съюзът на българските филмови дейци алармира за драматичната ситуация във финансирането на нашето кино от есента на миналата година и до този момент в множество декларации и открити писма до Народното събрание, до министър-председателя, до министъра на финансите и до министъра на културата. Ето защо настояваме да се прекратят опитите за прехвърляне и размиване на личната отговорност за предизвиканата криза в българското кино в момента на неговия безспорен подем“, се заявява в писмото на СБФД, подписано от неговия председател Георги Стоянов.

В конкурса на 29-ия Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ са включени 22 заглавия, половината от които са дебюти. На „Златна роза“ ще бъдат показани всички филми, произведени през последните две години – след предишния фестивал, когато голямата награда спечели „Дзифт“ на Явор Гърдев. Филмите са създадени със субсидия от НФЦ и БНТ, като копродукции между двете институции или без държавна подкрепа.
Първата прожекция бе на филма „Мисия Лондон”.

Read Full Post »


Днес научих, че снощи е починал Пламен Масларов – режисьорът и директорът на Българската национална филмотека, когото аз дълбоко уважавах. Той си отиде едва на 60 години. Навърши ги неотдавна – на 1 януари т.г.
До последния си дъх бе отдаден на киното и издъхна докато снимаше поредния си филм. И като филмов, телевизионен и театрален режисьор, продуцент, актьор, и като директор на Българска национална филмотека той се раздаваше изцяло в опазването на филмовото ни наследство, създаването на филми и поддържането на топли отношения с многобройните си приятели.

Поклон пред паметта му!

Поклонението ще се извърши във фоайето на Народния театър в петък, 11 юни 2010, от 11 часа.


Пламен Масларов е изтъкнат филмов и театрален режисьор, актьор, сценарист и продуцент. Роден е през 1950 в Своге. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) “Кр. Сарафов” в София през 1974 г. в класа на проф. Христо Христов. Още докато следва работи като асистент-режисьор и прави актьорски дебют в ролята на Мустафата в един от най-значителните за българското кино филми “…И дойде денят” (1973), на режисьора Георги Дюлгеров.
След няколко години работа като театрален режисьор в Пловдив и Бургас, Пламен Масларов специализира кинорежисура и драматургия в Париж (CRUS).
Дебютира като режисьор с късометражния филм “Ситуация”. Първият му дългометражен филм “Любовта на Мирон” (1980) спечели наградата за най-добра мъжка роля на фестивала в Сан Ремо, Италия.
През 1992/94 в Страсбург взема участие в програмата на Европейския съвет за култура за източноевропейските страни “Одисей”.
От 2001 до началото на 2003 година е директор на Народния театър “Иван Вазов”.
От 17 ноември 2004 е директор на Българска национална филмотека.
Автор е на около 50 документални филма, на телевизионната поредица „Българският ХХ век”, и на 10 игрални филма, сред които “Зелените поля…” (1984), “Съдията” (1986), “Забранено за възрастни” (1987), “Кмете, кмете…” (1990), “14-те целувки” (1997). Премиерата на последния му филма „Похищението“ бе неотдавна. Режисьор и съсценарист е на телевизионните сериали “Съдебни хроники” (1992), “Слово за ползата от четенето” (2000), “Не се навеждай навън” (2004). Продуцент е на “Граница” (1994). В сатиричния театър поставя пиесата „Маршрутка” на Елин Рахнев.
До последния си дъх беше на терен и работеше над телевизионния филм „Корави старчета”.

Read Full Post »


Снощи в зала 1 на НДК бяха връчени последните награди на 14-ия София Филм Фест.
Сергей Соловьов, режисьор на филма „Анна Каренина“, с чиято прожекция бе закрита официалната фестивална програма, получи наградата на Столичната община за цялостен принос към световното кино. Със същото отличие бяха удостоени в предишните дни още трима режисьори – Джулиано Монталдо (Италия), Ян Троел (Швеция) и Тони Палмър (Великобритания), а също и композиторът Божидар Петков.
Последна бе обявена традиционната награда на публиката, с която напълно заслужено бе отличен канадският филм „САМИЯТ ТРОЦКИ” (реж. Джейкъб Тиърни).
Впрочем, с изключение на отличията за цялостен принос към световното кино, може би само наградата на публиката отговаря на моите очаквания. Специално си направих труда тази година да видя всички конкурсни филми, поради което мога без колебание да споделя своето мнение за повечето от победителите на 14-ия София Филм Фест. И то е напълно отрицателно!
Според мен, присъждането на Голямата награда за най-добър филм на руския „Една война” бе меко казано пресилено, защото поне няколко заглавия от игралния конкурс бяха над неговото равнище. Имам предвид „ИЗТОЧНИ ПИЕСИ”, „ЛОШ ДЕН ЗА РИБОЛОВ”, „СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО” и разбира се „САМИЯТ ТРОЦКИ”. Лично на мен повече от крайния победител ми харесаха още и румънският „Пътуващо кино”, и британският „Младият Джон Ленън”, и хърватският „Магаре”.
Споделих своето разочарование от наградите с приятели, които ме светнаха, че това било напълно естествено, защото на кинофестивалите по принцип много рядко побеждавали най-хубавите филми. Просто защото изборът на журито винаги се определял от конюнктурни съображения и едва на последно място – от истинските мнения на неговите членове. Жалко би било, ако е така наистина. Това напълно обезсмисля състезателния характер на фестивала. Но навярно нещата стоят точно така, защото иначе едва ли би могло да се случи толкова крещящо недоразумение, каквото бе връчването на наградата за режисура на Мирослав Момчилович за филма му „Чакай ме, няма да дойда”. Това, че той е сценарист на филма „Когато порасна, ще стана кенгуру”, който бе сред фаворитите на публиката на едно от по-ранните издания на София Филм Фест, не го прави и добър режисьор. Защото именно някои от чисто режисьорските решения във филма, за който бе отличен на 14-ия София Филм Фест, предизвикаха моето недоумение със своята антиестетичност и преднамереност. Едва ли е случайно, че единственият му приз преди този в София, му бе даден в Нови Сад, но не за режисура, а за сценарий. Да, наградата за сценарий, би отразявала по-адекватно малкото достойнства на „Чакай ме, няма да дойда”, който в никакъв случай не заслужава отличието за режисура – поне на 14-ия София Филм Фест, където му бяха конкуренти много силни в режисьорско отношение творби, като „Източни пиеси”, „Лош ден за риболов”, „Срещу течението”, „Магаре” и може би всички останали конкурсни заглавия.
Радвам се за отличаването на „Объркана броеница” (Турция) с наградата за най-добър балкански филм, макар че не бих имал нищо против и ако бяха наградени румънският „Медал за храброст” и особено сръбският „Тук и там” (реж. Дарко Лунгулов). Тук е мястото да споделя своето удовлетворение от равнището на филмите, селектирани тази година в различните конкурсни програми. Може би действително 14-ият София Филм Фест е най-добрият от всички досегашни издания! Но на този фон прозвуча още по-конфузно изборът на международното жури, председателствано от французина Пиер-Анри Дьоло.
Но стига толкова по тази тема. Нека си поговорим малко за един американски независим филм, който може би заслужаваше повече от „Войната е опиат” да спечели главния „Оскар” тази година. Става въпрос за филма „Прешъс„, който отнесе две статуетки (за поддържаща женска роля и адаптиран сценарий) само преди дни, а имаше общо пет номинации, включително за най-добър филм.
Ежегодно бляскавата церемония по връчване на наградите „Оскар” е предшествана от далеч по-скромна, но в много отношения по-важна церемония, по време на която удостояват с награди американското независимо кино, борещо се за място под слънцето с вездесъщия Холивуд. Наградите, които са наричани „Независим дух“ (Independent Spirit), са разглеждани като алтернативни на тези, които се връчват в „Кодак тиътър” в Лос Анджелис.
Тазгодишният заслужен победител бе разтърсващата драма „Прешъс”, която е посветена на живота на чернокожа тинейджърка от Харлем, родила две деца след изнасилвания от родния си баща. Лентата получи пет награди „Независим дух” и бе призната за най-добър филм на годината. Склонен съм да се съглася, че поне що се отнася до американското кино, няма по-добър филм от „Прешъс” през 2009г. Но онова, което малцина навярно знаят е, че автор на оригиналната музика към филма е българинът Марио Григоров, който изпълни на пиано своята чудесна композиция преди началото на прожекцията в зала 1 на НДК.
Марио Григоров е един от най-успелите български музиканти. Израснал е в музикално семейство (майка – пианистка и баща – тромпетист). Живее в Лос Анжелис, а от време-навреме и в Париж, откъдето е неговата съпруга, която е дизайнер.
За съжаление, на този кинофестивал, чийто основен фокус бе насочен към българското кино, имахме малко основания за гордост от представените български филми. С изключение на „Източни пиеси”, който участва в конкурса за игрални филми и заслужаваше най-малко наградата за режисура, а също и на документалния филм на Стефан Командарев „Градът на жените баданте”, представените български филми не ми харесаха.
Това важи особено за филма „Зад кадър”, удостоен с честта да открие фестивала (вече споделих мнението си за него в предишна публикация), а също и за „Ако някой те обича” на Киран Коларов, който бе прожектиран на 13-ти март в зала 1 на НДК – веднага след обявяване на наградите.
Трудно ми е да си обясня как е възможно повечето от българските създатели на игрални филми да са толкова безчувствени към болките на хората, обречени да живеят във все по-деградиращата България?! Как е възможно да са слепи за разтърсващите драми, които са навсякъде около нас и да ни занимават с изсмукани от пръстите истории, като тази от филма „Ако някой те обича”? И не на последно място – как е възможно да продължават да използват допотопни изразни средства, които отдавна не кореспондират нито с времето, в което живеем, нито с вкусовете на интелигентните млади хора, които за разлика от преди, имат възможност да правят сравнения със световните образци.
Впрочем за объркаността на Киран Коларов по време на работата му над филма „Ако някой те обича” можем да съдим от интервюто, публикувано на сайта на фестивала. В него той казва следното: „Трябва да си призная, че бях написал около осем варианта на сценария и винаги изпадах в пълно отчаяние. Главният герой ми се изплъзваше – не го разбирах, нямах нищо общо с въжделенията, желанията или чувствата му. Просто този човек ми беше чужд, скучен, непонятен. С една дума нещо като булеварден герой, който се опитва да живее със “значимата” си душевност. Бях готов да се откажа от филма. И какво се случи? Няколко дена преди снимки се разболях от грип. И тези няколко дена обърнаха всичко. Мислено поставих главния си герой Александър Паскалев на почти фашистки разпит: Кой е той? Защо е? За какво се бори? Отговорите му бяха лицемерни, заблуждаващи… Имах чувството, че този човек с невинната си усмивка е провокатор и иска да ме провали. И… обърнах всичко наопаки! За три дни написах новите епизоди, преобърнах всичко, обърнах ръкавицата наопаки. Разказът стана безфабулен – крепеше се единствено на чувствата, и това ми хареса.” Да, но на мен никак не ми хареса, защото зад усложнеността му се е изгубил основният конфликт, а съответно и драмата на героя. А най-лошото е, че филми като „Ако някой те обича” продължават да се правят с финансовата подкрепа на държавна институция като Националния филмов център.
Общо четири бяха новите игрални филми, представени на 14-ия международен София филм фест. Това бяха “Зад кадър”, „Ако някой те обича”, „Стъклената река” и „Светото семейство”. И за голямо мое съжаление, те не успяха да ме убедят в продължаващия възход на родното кино. Започвам да се опасявам, че равнището на филми като „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Дзифт” и „Източни пиеси” ще се окаже непосилно за другите български кинематографисти. Това би било жалко, особено на фона на несъмнения подем на цялото балканско кино напоследък.

Read Full Post »


Филмът “Зад кадър” на Светослав Овчаров открива
феста на 5 март в Зала 1 на НДК

Вече стана въпрос в предишна моя публикация за това, че на предстоящия 14-и София Филм Фест новото българското кино ще бъде в центъра на вниманието. И това е логично на фона на последните международни успехи на редица български филми. От пресофиса на кинофестивала ми изпратиха подробен материал по темата, който публикувам по-долу изцяло.

Деветнайсет родни игрални филма, създадени след март 2009 г., ще бъдат представени на 14-ия София Филм Фест във Фокуса “България”. Девет от тях ще имат публични прожекции, а четири – и премиери в рамките на фестивала. Освен фокус на кинофорума, българското кино ще бъде основна тема и на предстоящия 7-ми София Мийтингс. Незавършените нови филми ще бъдат представени на закрити прожекции на гостуващите фестивални селекционери. Избрани проекти за нови игрални филми ще бъдат представени публично с цел намиране на партньори и финансиране.

Световната премиера на „Зад кадър” на Светослав Овчаров открива официално 14-ия София Филм Фест на 5 март в Зала 1 на НДК. Идеята за филма тръгва от действителен случай и се базира на досието на оператора Христо Тотев, заснел „Осъдени души”, „Адаптация”, „Константин Философ” и „Суламит”. Съпругата му заминава с детето им в Западен Берлин, за да го лекуват. Той не отива, защото снима суперпродукции, а и от Държавна сигурност не го пускат. Синът е спасен, но животът на бащата, един от най-успешните кинооператори на България, е унищожен. Героят Антон Кръстев се играе на младини от актьора Иван Бърнев, а в по-зряла възраст – от Стоян Алексиев.

Лиричната комедия „Ако някой те обича” на режисьора Киран Коларов също ще намери място сред българските премиери на София Филм Фест. Филмът е разказ за несподелената любов на ученичка с учителя й по пиано. По сценарий ябълката на раздора е Вера (Мария Каварджикова), която има тайна връзка с колегата си Паскалев. От ревност една от ученичките (Фани Коларова), влюбена в него, скришом влиза в дома му и се снима гола, за да го злепостави. Във филма участват още Стоянка Мутафова, която играе аристократичната баба на ученичката, и Йосиф Сърчаджиев. Оператор е Емил Христов. Филмът е копродукция на Колар и Гала Филм с подкрепата на Националния филмов център.

За първи път ще бъде показан и филмът на Станимир Трифонов Стъклената река”, заснет по едноименната книга на Емил Андреев, обявена от фондация „ВИК” за роман на 2005 година. Писателят, заедно с Красимир Крумов, е сценарист на екранизацията на „Стъклената река”. Героите в този филм се впускат да разгадаят тайнствено наследство на богомилите. В основно място на действие се превръща глухо провинциално селце, където двама мъже се влюбват в една проститутка (Лидия Инджова, завършила НАТФИЗ през 2008 г., сега актриса в Театър „Българска Армия”). Съперниците са Стефан Вълдобрев и Иван Ласкин. Френската актриса от български произход Наталия Дончева е в ролята на французойка, която търси своите корени в същото място. Играят още Стефан Данаилов и Захари Бахаров. Оператор е Емил Христов. Продуцент е филмова студия „Време” с подкрепата на Националния филмов център и БНТ.

Специална премиера на фестивала на 1 март ще има и „Светото семейство (Нина и Мариян)” на Красимир Крумов. Режисьорът, създал през 90-те години „Екзитус”, „Мълчанието” и „Забраненият плод”, и представил в програмите на СФФ „Под едно небе” (2003, награда “Кодак” за най-добър български игрален филм) и „Смисълът на живота” (2004), разказва една не съвсем обикновена човешка история. Съкратена работничка намира препитание в отдалечена мандра в планината. Дъщеря й Нина трябва да продължи учението си, за да не повтори съдбата на майка си Наска. Връща се своеволно в града, но училищните власти не й разрешават да живее сама. Междувременно закриват мандрата и майката се забърква в инцидент, едва не завършил с убийство… Шокиращ репортаж за фабриката отвежда разследваща журналистка от местната кабеларка до инцидента с Наска и стига до разкрития, които застрашават самата нея. Синът на журналистката Мариян също е на 12. Той се сближава с Нина, и бяга от къщи когато му забраняват да се среща с нея… Двете деца, Нина и Мариян, останали сами, заживяват като семейство. След неизбежния скандал Нина доброволно отива в Дом за сираци, за да продължи учението си. Мариян я последва…

Продуценти на филма са Българската национална телевизия и Студия „Време”, ролите са поверени на Стефани Дойчинова, Богдан Плъков, Светлана Янчева, Йорданка Стефанова, Емил Котев, а зад камерата отново е Емил Христов.

Програмата „Между два фестивала” включва филми имали премиера на български екран от април 2009 до март 2010. Сред тях е „Източни пиеси”, който ще бъде и българският участник в Международния конкурс на фестивала. Само за четири месеца игралният дебют на Камен Калев, завършил парижката киноакадемия, беше гледан от над 18 000 души. Стартирал като проект в „София Мийтингс” през 2008 г., „Източни пиеси” дебютира през май 2009 г. на филмовия фестивал в Кан като част от програмата „Петнайсетдневка на режисьорите”, първо участие на български филм в тази престижна програма за последните 20 години. Филмът плени сърцата на публиката там и заинтригува медиите.

Историята и целият филм „Източни пиеси” са за живота на Ицо – зависим от наркотиците, на лечение с метадон. Той мрази работата си. Когато е сам и буден, създава изкуство. В останалото време намира хора за фон и пие бира до несвяст. Ицо е нещастен. Нещастна е и приятелката му Ники (Николина Янчева), която не го разбира, но го обича. По-малкият му брат Георги (Ованес Торосян) също е нещастен – не може да намери себе си. Не му се удава комуникацията с родителите. Георги се лута в крайностите на битието и своята обърканост. Прави нещастни и другите – турско семейство е пребито от Георги и скинарската му банда. И цялото това нещастие в „Източни пиеси” все пак намира опонент. Ицо се чувства добре с Изил (Саадет Изил Аксой). Тя е истинска, усмихната и сякаш търсена отдавна. Тя е единствен проблясък в тъмнината на Ицо.

„Източни пиеси”, копродукция на България и Швеция, има зад себе си вече 30 фестивални участия. През октомври 2009 г. филмът победи в конкурса за първи и втори филм на Варшавския фестивал и предизвика фурор в Токио като получи голямата награда „Сакура Гран При” с финансово измерение 50 000 щатски долара и наградите за най-добър режисьор и най-добър актьор (Христо Христов).  В Братислава филмът също получи три награди – най-добър режисьор, актьор (Христо Христов) и наградата на екуменическото жури, а в Анже бе определен за най-добър филм.

Световната премиера на „Раци” на Иван Черкелов бе на 31-ия Московски кинофестивал миналото лято. Филмът впечатлява със своя ритъм и равна структура, и напомня импровизациите на блуса. Според критиката, „Раци” е някакъв своебразен рагтайм.

„Черкелов далеч не е дебютант в голямото кино. В България е смятан за един от най-добрите майстори на киното и един от най-добрите режисьори”, пише на страницата на Московския фестивал.  През 1989 г. неговият „Парчета любов” влиза в първата десетка най-добри филми на фестивала. В биографията му са записани още „Търкалящи се камъни” (1995), „Стъклени топчета” (1999) и „Обърната елха” (2006).

Режисьорът е познат с авторския си стил и нестандартен кинематографичен език. „Раци” представя подобен дълбок поглед към двама приятели, въвлечени в борбата за надмощие между двама мафиотски босове. Двамата трябва да изпълнят мокри поръчки, но не знаят, че всеки е нает да убие другия. Действието се развива в годините на прехода, безсмислието е в основата на абсурдите на ситуацията. В главните роли са Валери Йорданов и Филип Аврамов. Зрителите ще се насладят и на играта на режисьора Рангел Вълчанов в образа на местен мафиот. „Раци” е заснет за 6 седмици с бюджет от около 1 100 000 лв. Оператор е Рали Ралчев.

„Прогноза” на Зорница София разказва любовна история с балкански пулс, емоционален драматизъм и щастлив край. Сюжетът се завърта около група приятели от Македония, България и Сърбия, които решават да карат уиндсърфинг на турски остров. Когато пристигат там обаче, заварват безветрие. Докато чакат вълните, преживяват любов, смърт и приключения. Във филма участват Теодора Духовникова, Асен Блатечки, Юлиян Вергов, Стефан Щерев и Деян Славчев-Део. Главната мъжка роля е поверена на хърватина Крешимир Никич.

„Идеята за филма беше за съвременна любовна история със и за съвременни млади хора. Прибавиха се и лични преживявания и случки. И мен ме забравиха на един мост като героинята на Теодора Духовникова – Маргарита, от филма”, разказва Зорница София. Според нея темата на „Прогноза” е за трудното общуване между хората, за невъзможността да се разбираме и за проблема на идентичностите, който не е национален или регионален, не е само за Балканите. „Това е основната цел на този филм – направен е за младите, и аз съм убедена, че те ще разберат и оценят посланието му. За мен това е изключително красив филм”, казва Теодора Духовникова.

Съсценаристи със Зорница София на „Прогноза” са Емил Бонев и Алексей Кожухаров. Продуценти са „Булгар бийтс” и „Ню Бояна филм”.

„Ловен парк”, пълнометражният игрален дебют на Любомир Младенов, е опит да се разкаже за нашето съвремие чрез една обикновена, дори банална история. Всяка среща между човешките същества може да ги промени, да провокира размисъл, да подейства като лек. Неда среща Андрей, изгубил се в пустия, зимен парк, някъде в големия град. Двамата тръгват из София и в синхронните им крачки се разкрива тайната на човешкото битие.

Филмът е истински образец за жизнеността на т.нар. „филми без бюджет” е резултат на безкористния труд на малкия му екип. Буквално всяка стъпка по развитието на сценария е съобразявана с необходимостта нищо да не струва пари. Това гарантира и така жадуваната, изключително важна свобода, тъй като се заобикаля „тежката машина” на кинопроизводството у нас.

По думите на режисьора – „Този тип кино е съвсем отделен жанр, опит да се разказва по прост начин с една камера и двама души пред нея, без фокуси и стилистична еквилибристика.” Според продуцентите Светла Цоцоркова и Надежда Косева от „Фронт филм” и копродуцентите от „Чучков брадърс”, в създаването на „Ловен парк” те са инвестирали ентусиазъм и професионализъм.

Похищението” на Пламен Масларов е история, в която млад човек попада в затвора, а един писател разказва неговата съдба. Филмът е продължение на популярния „Вик за помощ”  (Никола Рударов, 1985) и в него ще видим както самия сценарист Боян Биолчев, така и певеца Светльо Витков с нова песен. В главните роли са Иван Радоев, Валентин Ганев и руската актриса Юлия Пересильд. Във филма участват още Силвия Лулчева, Мария Статулова, Досьо Досев, Васил Банов. Оператори на „Похищението” са Андрей Чертов и Емил Пенев, а художник е Анастас Янакиев, който наскоро получи наградата на филмовите дейци за сценография.

В рамките на програмата София Мийтингс, на закрити прожекции за фестивални директори, ще бъдат представени редица нови игрални филми в различна степен на завършеност. Сред тях са „Мисия Лондон” на Димитър Митовски, „Аве” на Константин Божанов, „Цахес” на Анри Кулев, „Тилт” на Виктор Чучков, Подслон” на Драгомир Шолев, „Кецове” на Валери Йорданов и Иван Владимиров, „Къща без прозорци” на Ивайло Христов, “Още нещо за любовта” на Магдалена Ралчева, “Лов на дребни хищници” на Цветодар Марков.

Повече подробности за документалните творби на български автори, включени в програмата на предстоящия 14-ти Международен София Филм Фест очаквайте съвсем скоро.

Read Full Post »