Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘бунтовник без кауза’


 

На 7 юли се навършиха 100 години от рождението на един от малцината велики представители на американското „авторско” кино. Той се откроява с изключителния си професионализъм като режисьор и рядката дарба да чувства природата на киното и да превръща в увлекателно зрелище своите екзистенциални сюжети. Но при това винаги е и безкомпромисен автор, който не се съобразява с щампите на холивудското кино.

Цялата статия за Никълъс Рей може да прочетете в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Вчера се навършиха 21 години от падането на Берлинската стена. А днес и ние българите отбелязваме онзи оперетъчен 10 ноември, когато бяхме излъгани от управлявалите 45 години ченгета.
Годишнината от последната (засега!) революция на нашия континент (нямам предвид събитията в България) ме подтикна към размисъл върху киното на протеста и филмите, в които бунтарският дух е отразен най-впечатляващо, според мен.
И така съставих набързо следната класация:

ТОП 10 НА БУНТАРСКИТЕ ФИЛМИ

10. „ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ” (La grande bouffe), Франция-Италия, 1973, реж. Марко Ферери;

 

 

09. „НЕПОКОРНИЯТ ЛЮК” (Cool Hand Luke), САЩ, 1967, реж. Стюарт Розенбърг;

 

 

08. „АБСОЛВЕНТЪТ” (The Graduate), САЩ, 1967, реж. Майк Никълс;

 

 

07. „ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО“ (One Flew Over The Cuckoo’s Nest), САЩ, 1975, реж. Милош Форман;

 

 

06. „АКО” (If…) Великобритания, 1968, реж. Линдзи Андерсън;

 

 

05. „НУЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ” (Zero de conduit), Франция, 1932, реж. Жан Виго;

 

 

04. „ВОЛНИЯТ ЕЗДАЧ” (Easy Rider), САЩ, 1969, реж. Денис Хопър;

 

 

03. „ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ” (A bout de souffle), Франция, 1959, реж. Жан-Люк Годар;

 

 

02. „БУНТОВНИК БЕЗ КАУЗА” (Rebel Without A Cause), САЩ, 1955, реж. Никълъс Рей;

 

 

01. „БОЕН КЛУБ” (Fight Club), САЩ, 1999, реж. Дейвид Финчър.

Read Full Post »


Преди два дни се навършиха 99 години от рождението на един от малцината представители на американското „авторско” кино. Никълъс Рей е роден на 7 август 1911г. в градчето Galesville, щата Уисконсин в семейство на строител. Следва в университетите в Чикаго и Уисконсин, изучавайки архитектура под ръководството на самия Франк Лойд Райт.
Увлича се по театъра и започва да се изявява като актьор и режисьор в постановки на пътуващи трупи. През 1932г. се присъединява към прочутия нюйоркски „Group Theater” и участва в спектаклите на Елия Казан, който става един от най-близките му приятели. Впоследствие работи под ръководството на Дж. Хаусман в театър „Феникс”.
По време на Втората световна война се изявява като автор и режисьор на агитационни радиопрограми, създадени по поръчка на отдела за военна информация към министерството на отбраната.
През 1945г. е асистент на дебютния игрален филм на Елия Казан „A Tree Grows In Brooklyn”, поставя спектакли на Бродуей, а по-късно и в телевизията. През 1948 създава игралния филм „Нощни крадци”, излязъл през 1949г. под заглавието „Те живеят през нощта” (They Live By Night). Това е завладяващ разказ за преследвана от закона млада двойка. Още в него се проявява характерния стил на Рей, използван умело от него, за да разкрие самотата на своя герой и неговия несъзнателен бунт, изразяващ се ту в безпричинна жестокост, ту в пренебрежение към общоприетите норми на поведение и почти винаги в пристрастие к алкохола и наркотиците.
Сред най-ярките му филми безспорно са „На самотно място” (In a Lonely Place, 1950) с Хъмфри Богарт, „Джони Китарата” (Johnny Guitar, 1954) и разбира се – знаменитият „Бунтовник без кауза” (Rebel Without A Cause, 1955) с легендарния Джеймс Дийн в главната роля. Неговото блестящо превъплъщение в образа на Джим Старк е класирано на 43-то място в класацията на сп. „Premiere” на 100-те най-велики актьорски изпълнения в историята на киното.
През 1956г. излиза филмът „По-голям от живота“ (Bigger Than Life), който е задълбочен критически анализ на механизмите на потискане и ненадминат по своя реализъм портрет на задушаващия конформизъм и материализъм на живота на средната класа в Америка.
В своите филми Никълъс Рей се изявява като безспорен майстор в създаването на атмосфера и напрегната интрига. По-малко известни, но също така силно въздействащи са още няколко негови творби, като „Истинската история на Джеси Джеймс” (The True Story Of Jesse James, 1957); разпространявания и у нас „Бели сенки” (The Savage Innocents, 1960); „55 дни в Пекин” (55 Days At Peking, 1963) и др. След 1963 година Никълъс Рей се посвещава на преподавателска работа. В края на 70-те години участва във филма на Вим Вендерс „Американският приятел” (Der Amerikanische Freund, 1977), а също и в „Коса” (Hair, 1979) на Милош Форман.
През 1980 година излиза заснетият с негова помощ уникален документален филм на Вим Вендерс, озаглавен „Филмът на Ник – Светлина над водата”. В него камерата запечатва буквално самия процес на умиране на болния от рак Рей.
Вижте този откъс от филма, който включих в портрета на Вим Вендерс, излъчен в един от епизодите на моето предаване „Другото кино“ по VTV.

Read Full Post »