Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Басейнът’



На 5 февруари навърши 66 години една от най-загадъчните и магнетични актриси в съвременното кино. Тя е прочута не само със своите нестандартни екранни персонажи, но и с твърде радикалните си възгледи и стил на живот.

Цялата статия  може да прочетете
в сайта ДРУГОТО КИНО

Read Full Post »


Вчера навърши 75 години Ален Делон – една от легендите не само на френското, но и на световното кино.

Той израства в малко градче – днес предградие на Париж, където в детството му периодически е изключван от различни училища. В началото на 50-те години служи във френските въздушно-десантни войски в Индокитай. След уволнението си от армията работи като продавач, сервитьор, портиер.
Дебютира в киното през 1957г. във филма „Quand la femmes s’en mele”. (повече за актьорската му кариера може да прочетете в публикацията ми по случай неговия 74-рожден ден).

Решаваща за кариерата на Ален Делон се оказва 1960 година, когато два филма с негово участие печелят международно признание. В единия („Под яркото слънце”), който е екранизация по роман на Патриша Хайсмит, се превъплъщава в циничния убиец Том Рипли, а в другия („Роко и неговите братя”) изиграва напълно противоположна роля под режисурата на Лукино Висконти.
Тези два различни филма му дават възможност много рано да разчупи щампата на обикновен екранен красавец и да се разкрие като нееднозначен драматичен актьор.
Във филма на Рене Клеман пресъздава образа на беден, дяволски обаятелен млад мъж, който се проявява като абсолютно аморален тип – едва ли не въплъщение на абсолютното зло. Съвсем различен е неговият герой от филма на Висконти – нежният, ангелоподобен Роко.


„Под яркото слънце“ (1960)                      „Роко и неговите братя“ (1960)

Когато по червения фестивален килим в Кан преди няколко месеца неостаряващият Ален Делон премина за пореден път, мнозина си спомниха думите му: „Никога няма да ме видите остарял и грозен, защото преди това ще съм се оттеглил или умрял.”
Не случайно в една неотдавнашна анкета бе класиран в челната петорка на най-привлекателните актьори-ветерани от целия свят.
Действително първото нещо, с което винаги се асоциира неговото име – е ангелската му външност. Припомняйки си по-известните филми с негово участие, няма как да не ни удиви фактът, че се е превъплъщавал по-често в отрицателни персонажи, отколкото в положителни. Защо ли?

Може би защото зад обаятелната външност се крие противоречива личност с нелицеприятни тайни, което не е могло да убегне от проницателния взор на режисьорите, с които е работил.
Самият Делон споделя, че

НЕВЕРОЯТНИТЕ ПЕРИПЕТИИ В ЖИВОТА МУ

биха затруднили всеки журналист, опитващ се да пише за него. А друг път признава, че трудният му характер е причина за много от неприятностите, които са го съпътствали.
„Аз съм строг с хората, с които работя и които ме обкръжават, но също толкова строг съм и към самия себе си. Макар че, това едва ли е смекчаващо вината обстоятелство”. И наистина не е – особено по отношение на сина му Антъни, който не може да забрави страха, който е изпитвал като малък от своя баща.
Преди време Франция бе потресена от конфликта между двамата, предизвикан от опита на Антъни да припечели, произвеждайки дрехи с марката „А. Делон”. Разгневеният актьор го осъжда да заплати компенсация от 70 хилади франка, заради неправомерно използване на запазената му марка.
А после в популярна тв-програма обяснява: „Казват, че е трудно да бъдеш син на Ален Делон. Не по-малко трудно е да бъдеш и баща на сина на Ален Делон.”

Именно ролята на баща се оказва непосилна за актьора, превъплъщавал се с успех в 90 филма. Може би затова напоследък прави всичко възможно, за да поправи грешките си от миналото.

Ален Делон с 20-годишната си дъщеря Анушка по време на кинофестивала в Кан през май тази година.

През септември например успя да изземе чрез съда попечителството над 16-годишния си син Ален-Фабиен от майка му Розали ван Бремен, с която се
разделя през 2002г. От нея Делон има и дъщеря на име Анушка, която учи за актриса в Париж. Догодина двамата ще играят на сцената в спектакъла „Обикновен ден” по пиеса на Ерик Асу.
Стане ли въпрос за наследниците на Ален Делон, обикновено се премълчава, че

ИМА НЕЗАКОНОРОДЕН СИН

от кратката връзка с германската певица и модел Нико. Кристиан Арон Булон се появява на бял свят на 11 август 1962 – две години преди раждането на Антъни Делон. Любопитното е, че за възпитанието на детето помага майката на актьора и дори му дава фамилията на втория си съпруг – Булон. Това обтяга още повече отношенията между нея и Делон, които никога не са били особено гладки.
Почти веднага след развода си с неговия баща, тя се омъжва за Пол Булон, собственик на месарница и зарязва 4-годишния Ален. Поверява го на мадам Неро, в чието семейство бъдещата звезда прекарва няколко години. Връща се при майка си едва след трагичната гибел на съпрузите Неро.
Липсата на родителско внимание и грижи оставя своя отпечатък върху детството на Делон. Изключват го от всички училища и пансиони, заради лошо поведение и слаб успех. Тогава родителите му решават да го обучат за месар и много скоро неотразимият красавец започва да разфасова бутове в магазина на Пол Булон.

Точно тогава настъпва един от необяснимите обрати в живота му, запратил го чак във Виетнам, където Франция води една от последните си колониални войни.
Съществуват различни версии относно това – как още непълнолетният Ален Делон попада във военноморския флот? Според една, той сам скрива истинската си възраст, според друга – военните умишлено си затварят очите със съгласието на родителите му, разбира се. Версията, че на тях може би им се е искало да го разкарат по-далеч от дома, лансира за пръв път актрисата Симон Синьоре. Тя разказва, че докато снимали филма „Вдовицата Кудер” (1971) самият Делон й споделя как бил „принуден” да замине като доброволец на война.
Актьорът обаче никога по-късно не споменава нещо подобно. Напротив – винаги изтъква ролята на армията за укрепването на характера му.

ТАЙНАТА НА БЪРЗИЯ ПРОБИВ В КИНОТО

Още по-противоречиви са сведенията за това как неизвестният младеж, който след завръщането си от Индокитай работи като сервитьор, успява да си пробие път в киното толкова бързо.
В книгата на Бернар Виоле „Тайните на Ален Делон” са изнесени немалко подкрепени с документи факти за този тъмен период от живота на актьора. Ровейки се из полицейските протоколи, авторът на скандалния бестселър разкрива свидетелства за това, че Делон е засичан в компанията не само на проститутки, но и на хомосексуалисти. Известен със своята нетрадиционна ориентация е и Хенри Уилсън, който запознава красивия младеж с хора от филмовия бизнес и дори му издейства пробни снимки, в резултат на които Делон получава предложение за работа в Холивуд. Той обаче се вслушва в съветите на Жан-Клод Бриали, Бернар Блие и Ив Алегре, че най-добре за един актьор е да започне кариерата си в родината.
В своето разследване Бернар Виоле отделя значително място и на аферата със сръбския имигрант Стефан Маркович – бодигард на Делон и младата му съпруга Натали. Той намеква, че е напълно възможно в убийството му да е замесен актьорът, който веднъж пред свидетели се заканва, че ще го очисти, ако разбере, че се опитва да прелъсти жена му.
През октомври 1968г. Маркович е намерен мъртъв на градското сметище. Откриват негово писмо до брат му, в което споменава за заплахите на Делон. Звездата обаче не е подведена под отговорност. Обвиняват отдавнашния му приятел Франсоа Маркантони, един от шефовете на марсилската мафия, който също е споменат в писмото на Маркович. Маркантони представя солидно алиби и делото е потулено.
Според Бернар Виоле, успехите в бизнес начинанията на Ален Делон (хазарт, боксови мачове, конни състезания) се дължат на връзките му с престъпните кръгове. Например боксовият „мач на века” между Карлос Монцон и Жан-Пиер Буте, организиран от Делон, предизвиква недоверието на разследващите журналисти, които успяват да разкрият, че резултатът е бил нагласен предварително от мафията.
Не е ли странно, че въпреки заканите си Делон така и не успява да предотврати публикуването на разобличителната биография и да подведе под съдебна отговорност нейния автор?

ЛЮБОВНИТЕ АФЕРИ НА ЗВЕЗДАТА

са били най-често във фокуса на медийното внимание, а сред най-одумваните е връзката му с Роми Шнайдер, чиято любов Делон оценява по достойнство едва след преждевременната й смърт.
Неотразимият прелъстител буквално я влюбва в себе си, докато се снимат във филма „Кристина” (1958). 20-годишната Роми, която е звезда в Германия и Австрия, получава 7.5 млн. франка, а на неизвестния (все още!) неин партньор дават едва 300 хиляди.


Ален Делон и Роми Шнайдер в кадър от филма „Кристина“ (1958).

Скоро ролите се разменят – тя се отдръпва от повечето си ангажименти в киното, за да може да бъде повече с него, а той прави шеметна кариера. И когато всички очакват най-после да се оженят, Делон я изоставя, за да се ожени за бременната от него Натали.
Доста по-късно, вече разведен, среща отново Роми на снимачната площадка на „Басейнът” (1969) и…всичко започва отново. Но точно тогава се увлича по Мирей Дарк, с която ще прекара следващите 15 години от живота си. А потресената Роми така и не успява да се възстанови след повторната раздяла.


Кадър от филма „Басейнът“ (1969).

Делон продължава да сменя като носни кърпички партньорките си, преди да срещне холандската манекенка Розали Ван Бремен, с която се надява да изживее старините си. Но се случва невероятното – тя го напуска и се прибира в родината си с двете им деца. Горделивата звезда за пръв път в живота изпитва болката от любовното разочарование.

Днес той живее сам в своите имения край Лоара и в Швейцария, обграден от любимите си кучета, очаквайки някой от големите режисьори да му предложи роля в киното (последната бе в „Астерикс на олимпийските игри” през 2008г.), от което уж се бе отказал официално преди 9 години.

Източник: статията ми по случай 75-годишнината на Ален Делон, излязла във в. „ТВ Сага“ на 4 ноември т.г.

Read Full Post »