Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Апичатпонг Вирасетакул’


Тайландският режисьор Апитчатпонг Верасетакул е една от ключовите фигури в съвременното кино. Миналата година неговият филм „Чичо Буунме си спомня своите няколко живота“ спечели „Златна палма“ на кинофестивала в Кан, а преди това два негови филма („Синдроми и век” и „Тропическа болест“) бяха включени в челните десетки на две престижни класации на най-добрите филми през първото десетилетие на 21-и век.
Кои са любимите филми на този безспорно голям режисьор, на когото вероятно принадлежи бъдещето?

Вижте любопитната класация на носителя на „Златна палма“ в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Годината отдавна приключи, а аз още не съм казал за най-добрия филм на 2010. Това определено е „Чичо Буунме си спомня своите няколко живота“ на тайландеца Апичатпонг Верасетакул, който спечели „Златна Палма“, за мое учудване.

Вижте рецензията за филма в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Тайландският режисьор Апичатпонг Вирасетакул спечели “Златна палма” на 63-ия кинофестивал в Кан с филма си „Чичо Бунме, който помни предишните си животи” (Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives).
Това е новината, която всички почитатели на азиатското кино са очаквали да научат тази вечер. Според мен, никак не е случаен този успех в Кан, защото филмите от този континент и по-специално тези на 39-годишният тайландец с най-трудното име на света отдавна са смятани за феномен в съвременното кино.
Спомнете си, че неотдавна в публикацията си „Азиатското кино – праобраз на бъдещия голям стил в режисурата” обърнах специално внимание върху факта, че „вече са останали безвръзвратно в миналото режисьорите на т.нар. голям стил, като Копола, Скорсезе, Ангелопулос, а даже и доскорошни законодатели на филмовата мода, като Тарантино, Аменабар, Аронофски, Джейлан, Дюмон, Иняриту, Содърбърг,Тиквер, Уинтърботъм, Долдри, Нолан, Озон. И на тяхното място са се настанили предимно азиатски съвременни майстори като Апичатпонг Вирасетакул (Тайланд), Цзя Чжанке (Китай), Уон Кар-вай (Китай), Хирокадзу Корееда (Япония), Хоу Сяо-сен (Тайван), Абас Киаростами (Иран), Цай Мин-Лян (Тайван), но също и източноевропейци, като румънците Кристи Пуи и Кристиан Мунджиу, унгареца Бела Тар и руснака Александър Сокуров, както и почти неизвестните на нашата публика френски режисьори Клер Дени и Арно Деплешен, португалецът Педро Коща и др.
А на онези, които се чудят кой ли е пък този Апичатпонг Вирасетакул, препоръчвам да видят отново двете класации на най-добрите филми през първото десетилетие на XXI век, за да се уверят, че именно този режисьор заема водещо място в тях. Така че, просто бе въпрос на време да получи и най-голямото официално признание, каквото е наградата „Златна палма” за един съвременен кинематографист. Жалко е само, че българските зрители едва ли ще видят някога на екрана неговите филми, защото нашите разпространители не биха рискували да показват азиатско кино, след като е по-лесно да се печели с холивудски блокбастъри.
Но стига толкова за азиатското кино.
Останалите награди, които тази вечер бяха връчени в Кан са следните:
Гранд При – режисьорът Ксавие Бовоа за филма му „За боговете и хората” (Франция);

Най-добра актриса – Жулиет Бинош за ролята й във филма „Заверено копие” (COPIE CONFORME) на иранския режисьор Абас Киаростами;

Най-добър актьор – Хавиер Бардем за ролята му във филма „BIUTIFUL” на мексиканския режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту и Елио Джермано за ролята му във филма „Нашият живот” (Our Life) на режисьора Даниеле Лукети;


Най-добър режисьор – Матьо Амалрик за неговия дебютен филм „Турнето”. Ние всички познавахме добре Амалрик досега като един от най-добрите съвременни френски актьори;

Най-добър сценарий – Ли Чан Дон за южнокорейския филм „Поезия”;
Наградата на журито – Махамат Салех за филма му „Човекът, който крещеше” (Чад);
Награда „Златна камера” за най-добър дебютен филм – Майкъл Роуи (Michael ROWE) за филма „Año bisiesto” (Мексико);
„Златна палма” за късометражен филм – „CHIENNE D’HISTOIRE” (BARKING ISLAND) на режисьора Серж Аведикиан (Serge AVÉDIKIAN).

Източник: официалният сайт на 63-ия кинофестивал в Кан


Read Full Post »