Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘Анри-Жорж Клузо’


На 25 октомври се навършиха 131 години от рождението на гениалния художник Пабло Пикасо. Тази годишнина е, струва ми се, благоприятен повод да поговорим за интереса на киното към неговата необикновена личност.
Повече по темата може да научите от сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


На 13 октомври се навършиха 90 години от рождението на легендарния френски актьор и певец Ив Монтан, починал точно преди 20 години – на 9 ноември 1991 г.

Цялата статия може да намерите в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


10497.gif„Изкуството е лъжа, която ни помага да разберем истината” (Пабло Пикасо)

На днешната дата – 25 октомври – преди 128 години в испанския град Малага се е родил един от най-великите художници в историята – Пабло Пикасо, чието пълно име било Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Киприано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрисио Руис и Пикассо (Pablo Diego Jose Francisco de Paula Juan Nepomuceno Maria de los Remedios Cipriano de la Santisima Trinidad Martyr Patricio Ruiz y Picasso).

Пикасо израснал в семейството на художника дон Хосе Руис и Мария Пикасо-и-Лопес. Започнал да рисува от съвсем малък и още ранните му наброски поразяват с артистизма и професионалното умение. Първата картина на бъдещия световноизвестен майстор се казва „Пикадор”.a-p123 Когато навършил 10 години, заедно с родителите си Пабло пристига в Ла Коруня. През 1892г. постъпил в местното художествено училище, където неговият баща преподавал рисуване. През септември 1895г. семейството отново се преместило – този път в Барселона, където Пабло продължил своето художествено образование. Той шашнал своя професор, довършвайки само за един сеанс етюд на натуршчик, за изпълнението на който програмата предвиждала цял месец. Скоро Пикасо завършил първата си голяма композиция в академичен стил „Първото причастие”, представена на групова изложба в Барселона. Но за всеобща изненада напуснал художественото училище. През 1897г. постъпил в Кралската академия Сан Фернандо в Мадрид, където също не се задържал за дълго. След като на националната изложба в художествената академия неговата картина „Знание и състрадание” получила висока оценка, Пабло напуснал академията против волята на баща си.

Останалото е история, както се казва…

Известно е, че историците на изкуството обичат да делят творчеството на Пикасо на различни периоди: „син”, „розов”, „негърски”, „кубистки”, „класически” и т.н., което, разбира се, е твърде условно. Пикасо винаги е търсел форми, чрез които да изрази своите мисли и чувства. Понякога те рязко са се променяли, но не веднъж, той отново се е връщал към такива, от които отдавна се е бил отказал.

Аз, разбира се, нямам за цел да преразказвам биографията на Пикасо, която всеки би могъл да научи от безкрайно много източници. Целта на настоящия постинг бе не само да напомня за великия художник, роден на днешна дата, но и да насоча вниманието върху любопитната връзка на киното с неговата личност.

Така например, този велик творец и неговото творчество са провокирали не само интереса на сериозни кинематографисти като Анри-Жорж Клузо например, който се е опитал чрез гениалния си документален филм LE MYSTERE PICASSO„Мистерията Пикасо” (1956) да проникне в тайната на раждането на неговите шедьоври, но и на комедиографи като шведските кинорежисьори Ханс Алфредсон и Таг Даниелсон, които заснели невероятно смешна сюреалистична комедия за живота на художника, озаглавена „Приключенията на Пикасо” (1978).

Но нека караме поред. Ето какво е написал по повод документалния филм на Анри-Жорж Клузо знаменитият кинокритик Андре Базен: „Мистерията Пикасо” коренно се отличава от повече или по-малко откровените дидактични филми, създадени до днес. На практика, творбата на Клузо не обяснява Пикасо, а го показва, и ако от този филм може да се извлече някакъв урок, то той се състои в това, че наблюдението върху процеса на работа на художника не може да ни даде ключ за разбиране на неговия гений.” Творбата на Клузо, според Базен обаче имала революционно значение за развитието на филмите, посветени на изкуството, защото за пръв път бил постигнат ефектът на изчезване на рамката на кадъра, довел в крайна сметка до отъждествяването на живописния свят с реалния.

„Приключенията на Пикасо” пък е неистова фарсова комедия, разиграна от актьори, приличащи външно на историческите персонажи – Пикасо, Дали, Аполинер, Гертруд Стайн и Алис Б. Токлас (при това ролите на последните две са изиграни от мъже!). 88eeb16496f8Това е остроумна пародия заснета на шведски, испански, италиански, френски, псевдоруски, фински и немски езици, която се възприема много лесно и без превод.

Може би този шведски филм се е появил твърде рано, което му е попречило да се превърне в сензация от световен мащаб. Да, показвали са го с успех по различни кинофестивали и се е радвал на зрителска популярност в Швеция, но за редовите любители на киното по света си е останал неизвестен и до днес. Разпространителите от много страни не се осмелили да го закупят, съмнявайки се, че публиката ще прояви интерес към толкова шантава сюрреалистична комедия, подиграваща се при това с цяло стадо свещени крави на европейската высокоинтелектуална култура. Разбира се, още по-малко бихме могли да се надяваме, че точно такъв филм би бил представен у нас в края на 70-те години, когато все още живеехме зад желязната идеологическа завеса. Но затова пък находчивите американски комедиографи оценили революционното формално значение на „Приключенията на Пикасо” и много скоро след неговото излизане и братята Зукер в компания с Джим Абрахамс пуснали своите блестящи абсурдистски комедии от типа на „Top Secret” и „Голият пистолет”, които всъщност преповтаряха находките на шведския комедиен шедьовър. Много от триковете, геговете и безумно смешните шеги, които са ни познати от лудите американски комедии от 80-те години, вече са били използвани в „Приключенията на Пикасо” – далеч по-умно, находчиво и с по-голяма острота и разкрепостеност, отколкото са си позволили американците.

А според мен и у нас имаме пример на умело използване на уроците на този велик филм. Имам предвид прочутото телевизионно шоу „Улицата” на Теди Москов. Според мен, много от най-сполучливите скечове в него са талантливо заимствани и доразвити находки от „Приключенията на Пикасо”.
2652356987_2baae86ecf_o

Кадър от финалната сцена на филма „Приключенията на Пикасо“ (1978)

Лично за себе си мога да кажа, че най-много съм се смял през живота си именно на някои от сцените в този филм, както и на шоуто на Теди Москов!

Любопитното е, че филмът на Ханс Алфредсон и Таг Даниелсон, освен че е невероятно смешна комедия остава верен до най-малки подробности на фактите от биографията на великия художник. И най-важното – това е умно кино, което доставя изтънчено интелектуално преживяване на познавачите.

Read Full Post »


Ив Монтан, чието истинско име било Иво Ливи, е роден в тосканското село Монсумано (Италия) на 13 октомври 1921г. Неговият баща Джовани Ливи, който бил комунист, избягал в Марсилия от фашистския режим на Мусолини и през 1929г. получил френско гражданство.

Семейството живеело бедно и двете по-големи деца рано зарязали училището, за да могат да работят. Иво бил последната надежда на родителите си, що се отнася да образованието.

Но и той се интересувал от всичко друго, само не и от учение. През 1932г. бизнесът на Джовани фалирал и семейството останало без източник на препитание. Оцеляло благодарение на помощта на голямата дъщеря, която станала фризьорка. По-големият брат пък се препитавал като сервитьор.

А малкият Иво напуснал училище едва 11-годишен, постъпил на работа в завод, а по-късно се присъединил към сестра си във фризьорския салон, където получил документ за професионална квалификация.

Иво Ливи обичал много киното и особено танцувалните номера на Фред Астер, които направо го очаровали. Но като младеж бил много стеснителен. Все пак през 1938г. получил предложение от режисьора на едно вариете, който търсел някого, за да „подгрява залата“. След три седмици на усилени репетиции (междувременно променил името си на Ив Монтан, защото като малък майка му го викала „Ivo! Monta!“), дебютирал на сцената пред публика, която бурно го аплодирала.

Ив Монтан продължил с участията си по сцените на Марсилия и на 21 юни 1939г. за пръв път изпълнил своята първа оригинална песен „Dans les plaines du Far West“. За съжаление, започнала Втора световна война и трябвало да бъде на разположение на строителни войски.
През пролетта на 1941г. кариерата му започнала отново, за да не прекъсне никога повече. В продължение на три години жъне успехи на концертния подиум и на женския фронт. През януари 1944г. избягва от полицията, която го търсела, за да го изпрати в STO (службата за принудителен труд). Тогава Монтан заминал за Париж, където скоро дебютирал с успех на сцената на „ABC“. После се заредили представления в „Бобино“, „Фоли-Белвил“ и знаменитото кабаре „Мулен Руж“. Там бил включен в първата част на програмата на знаменитата Едит Пиаф. Последвало мълниеносно влюбване между двамата. Загърбвайки своята гордост, Ив Монтан научил много от легендарната певица, репетирайки всекидневно с нея. Тя му помогнала да изгради своя сценичен персонаж, който впоследствие ще му донесе слава по целия свят. Освен това му давала да чете романи и стихове, за да издигне равнището на своята култура.
Известността на Монтан по това време растяла успоредно с успехите му в музикхола. През есента на 1945г. дебютирал като истинска звезда в театър „Етоал“ в Париж. Изпълнил песните „Battling Joe“ и „Les grands boulevards“ и пожънал овациите на публиката.


Ив Монтан и Едит Пиаф по времето, когато били влюбени

В началото на 1946г. Едит Пиаф скъсала с него, без никакви обяснения.

През същата година Ив Монтан дебютирал в киното с два филма, единият от които „Вратите на нощта” бил на знаменития режисьор Марсел Карне.

През 1947г. възобновил своите участия в театър „Етоал“. Точно през този период се запознал с пианиста Боб Кастел, който се превърнал в негов доверен музикант до края на живота му. Именно той го представил на легендарния поет Жак Превер, от когото Монтан се възхищавал. Скоро той включил „Les feuilles mortes“ в своя репертоар. Тази песен била написана за филма на „Вратите на нощта”, който за съжаление нямал успех. Музиката на Жозеф Козма и текстът на Жак Превер, се оказали по-силни от филма.

През август 1949г. Ив Монтан срещнал актрисата  Симон Синьоре, която скоро се развела с режисьора Марк Алегре, от когото имала дъщеря. Тя се нанесла да живее в парижкия апартамент на Ив Монтан. През 1951г. двамата се оженили и се превърнали в една от легендарните съпружески двойки на артистичния свят.


Ив Монтан и Симон Синьоре – легендарна двойка в киното и живота

Ив Монтан винаги е проявявал политическа ангажираност с големите каузи на ХХ век. През май 1950г. той подписал „Стокхолмското възвание“ срещу използването на ядрени оръжия. От този момент нататък, като потомствен комунист, винаги е бил включван в списъците на петициите, зад които заставала Френската комунистическа партия. И скоро заедно със Симон Синьоре станал неин член. През март 1951г. Монтан отново триумфирал на сцената на театър „Етоал“, но вече със свое самостоятелно шоу, включващо 22 песни и две поеми.
Точно тогава получил истински шанс да се изяви и в киното. Знаменитият режисьор Анри-Жорж Клузо му поверил главната роля във филма си „Възнаграждение за страха“ (1952), който бил отличен с Гран-При на кинофестивала в Кан следващата година.


Ив Монтан във „Възнаграждение за страха“ (1953), реж. Анри-Жорж Клузо

Монтан се завърнал на сцената през октомври 1953г. отново в театър „Етоал“. Програмата започнала с рецитация на неиздадена още поема на Жак Превер, а завършила с песента „À Paris“, написана от неговия приятел Франсис Лемарк. И, разбира се, с изпълнение на „Les feuilles mortes„. Първоначално било предвидено представленията да продължат три седмици, но заради огромния им успех те продължили общо 6 месеца, през които имало 200 представления, посетени от 200 000 души.

По това време Ив Монтан достигнал пика на своята популярност като певец.

През 1954г. купил заедно с жена си Симон Синьоре едно имение в Нормандия. Тази вила постепенно станала любимо място за срещи с приятелите му Серж Реджани, Пиер Брасьор, режисьорът Луис Бунюел, писателят Хорхе Семпрун и др.
Междувременно Монтан и Синьоре изпълнили главните роли в театралната постановка по пиесата на Артър Милър „Салемските вещици“. Успехът бил оглушителен и спектаклите продължили чак до Коледа на 1955г.
В края на 1956-та Монтан планирал турне в СССР. Но на 24 октомври съветските танкове премазали народното въстание в Будапеща. Кризата, която обхванала представителите на лявата европейска интелигенция, обаче не го засегнала и той решил въпреки всичко да пее на руска сцена, където бил посрещнат с овации. В Москва се срещнал даже с Хрушчов и имал неблагоразумието да му поиска разяснения във връзка с нахлуването на съветските войски в Унгария. Дискусията между двамата продължила 4 часа и прераснала в конфликт. Но Монтан, който се почувствал облекчен от възможността да говори по тази болезнена тема, си тръгнал успокоен.
През 1957 той посетил Полша, след което изнесъл концерти из цяла Източна Европа, включително и в България. Успехът, който пожънал отново бил изключителен, а славата му станала още по-голяма.

През юни 1958г. се снимал във филма „Закон“ на Жюл Дасен заедно с Джина Лолобриджида, Марчело Мастрояни и Пиер Брасьор, но нямал зрителски успех.

Въпреки че бил обявен за „персона нон грата“ от САЩ, заради политическите му пристрастия, все пак изнесъл серия концерти в Ню Йорк. И отново спечелил сърцата на публиката, както навсякъде където се е появявал.

Извоювайки си статут на международна  звезда, Ив Монтан най-после се добрал до признанието и като киноактьор. Получил предложение да се снима в Холивуд с Мерилин Монро във филм на Джордж Кюкор „Let’s Make Love” (1960). По време на снимките между него и американката се установила пълна идилия, което временно развалило отношенията му със Симон Синьоре.

В Холивуд заедно с Мерилин Монро

Ив Монтан отново изнесъл концерти в САЩ през 1961г. После и в Япония, и в Англия, превръщайки се в една от най-прочутите естрадни звезди на света. Но влечението му към киното ставало все по-силно.
В началото на 60-те години се снимал във филми на прочути режисьори, като Тони Ричардсън, Анатол Литвак и Джак Кардиф, в които му партнирали кинозвездите Ли Ремик, Ингрид Бергман и Шърли Маклейн.

През 1965г. излязъл филмът „Compartiment tueurs”, който поставил началото на изключително плодотворното му сътрудничество с режисьора от грацки произход Коста-Гаврас. Монтан е участвал в 6 филма на знаменития режисьор, сред които се открояват „Z(1969), отличен с „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм и „Признание” (1970).
Мантан спечелил признанието и на критиката с участието си във филми, като „Войната свърши” (1966, реж. Ален Рене), „Гори ли Париж?“ (1967, реж. Рене Клеман), „Избор на оръжията”
(1981, реж. Ален Корно), „Жан де Флорет” (1986, реж. Клод Бери). За ролята си в последния филм е номиниран за наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство заедно с Жерар Депардьо.
През септември 1968г. триумфирал – този път на прочутата парижка сцена
„Олимпия”.
Монтан не останал безразличен към събитията, разтърсили Франция през май същата година и особено към поредната съветска агресия – срещу Чехословакия – през август.
Именно през този период започнало началото на разрива му с комунистическата партия, който бил ускорен след смъртта на баща му през октомври 1968г.
Като киноактьор Ив Монтан се изявявал не само в драматични филми, но и в много комедии. Специалната вечер, посветена на жертвите на диктаторския режим в Чили, през 1974г. пък била единствената му изява като певец през 70-те години. Но голямото му завръщане на сцената се състояло отново на сцената на „Олимпия” в периода от 7 октомври 1981г. до 3 януари 1982г. В отговор на желанието на публиката, концертите били възобновени от 20 юли до 14 август 1982г. Монтан съчинил по този повод песента „Les Bijoux“ по стихове на Шарл Бодлер. И отново триумфирал по световните сцени – от Рио де Жанейро до Ню Йорк.
През 80-те години се засилили движенията за защита на човешките права и Монтан се подписал под обръщение в подкрепа на полския профсъюз „Солидарност“ през декември 1981г. През 1983г. заедно със Симон Синьоре и други френски актьори се обявил срещу подема на дясната партия на Льо Пен – Национален фронт. Постепенно знаменитият певец и актьор се превърнал и в ярка политическа фигура.
През септември 1985 починала на 64-годишна възраст неговата спътница в живота Симон Синьоре.
Ив Монтан се сближил с асистентката си Карол Амиел, която наел по време на едно турне през 1982г. Двамата се оженили през 1987г. и на 31 декември 1988г. тя му родила син – Валентин.
През следващите години Монтан живял тихо със семейството си в своето имение. Починал от инфаркт на 9 ноември 1991г. – малко преди да се завърне за пореден път на сцената – този път на най-голямата зала в Париж – Двореца Берси.


Read Full Post »