Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘АКИРА КУРОСАВА’


По случай 51-ия рожден ден на нашумелия руски кинорежисьор Андрей Звягинцев някои рускоезични сайтове публикуваха отново неговия списък на задължителните филми за гледане. „Другото кино“ също се присъединява към тях с най-голямо удоволствие…
Вижте повече в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »



Навършиха се 102 години от рождението на великия японски режисьор, сценарист и продуцент Акира Куросава.

Статията за неговите филми може да прочетете в сайта  ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


Навършиха се 101 години от рождението на великия японски режисьор, сценарист и продуцент Акира Куросава. Той е роден на 23 март 1910 г. в Токио. Дългият му път в киното започва още през 1936-та в киностудията Тохо, където работи 7 години като помощник-режисьор. 

Цялата статия се намира в сайта ДРУГОТО КИНО.

Read Full Post »


През ноември ще гледаме не само традиционата КИНОМАНИЯ, но и още два интересни фестивала – преди и след нея, стана ясно днес на пресконференцията, организирана от НДК.

Очаква ни цял месец на киното в зала 1 и „Люмиер” на Националния дворец на културата, през който ще бъдат представени над 100 хубави филма, които впоследствие едва ли ще се появят в разпространителската ни мрежа, робуваща само на холивудските блокбастъри.

Събитие номер 1 на есента е безспорно
24-ото издание на традиционната филмова панорама
„Киномания“, която ще се проведе от 12 до 28 ноември. Този път в нея са включени общо 72 нови филма от Европа, Америка и Азия плюс ретроспектива от три филма („Кагемуша”, „Размирие” и „Сънища”) на Акира Куросава във връзка със 100-годишнината от неговото рождение и ретроспектива на нашумелия през последните години южнокорейски режисьор Парк Чан-Уук, съставена от филмите му: „Олдбой” (2003), „Sympathy for Mr. Vengeance” (2002) и „Sympathy for Lady Vengeance“ (2005).

В тазгодишната програма на „Киномания” ще видим още:
  • британско кино – „Creation” (реж. Джон Амиел), „Le Donk & Scor-zay-zee” (реж. Шейн Медоус), „Moon” (реж. Дънкан Джоунс), „SoulBoy” (реж. Шими Маркъс), „Rembrandt’s j’accuse…!” (реж. Питър Грийнауей);
  • италианско кино – „Baaria”, „Io sono L’amore, „Mine vaganti” и „La nostra vita”; латиноамериканско кино – „Besouro”, „Del amor y otros demonios” (For Love and Other Demons), „El secreto de sus ojos” (The Secret in Their Eyes);
  • документално кино – „The Cove” („Оскар” за най-добър документален филм на 2009г.), „Deux de la vague” (Two in the Wave) и др.;
  • музикално документално кино – „La cantante de tango” (The Tango Singer), „Chiko & Rita” (реж. Фернандо Труеба), „Flamenco, flamenco” (реж. Карлос Саура); „Passione” (реж. Джон Тортуро) и „When You’re Strange: A Film about the Doors” (реж. Том Дичило) и др.
  • детско анимационно кино – „El delfin: La Historia de un sonador” (The Dolphin: Story of a Dreamer), „Kerity, la maison des contes” (Eleanor’s Secret), „Ponyo on the Cliff by the Sea” (реж. Хаяо Миядзаки) и др.;
  • най-новите филми на майстори на киното, като Джим Джармуш („The Limits of Control”), Уди Алън („You Will Meet a Tall Dark Stranger”), Жако ван Дормел (Mr. Nobody), Анг Лий („Taking Woodstock”), Нийл Джордан („Ondine”), Клинт Истууд („Invictus”), Абас Киаростами („Copie conforme”), Франсоа Озон („Potiche”), Уес Андерсън („Fantastic Mr. Fox”), Ян Хржебейк („Kawasaki’s Rose”), Михаил Калатозишвили („Дикое поле”), Никита Михалков („Утомленные солнцем: Предстояние”), Силвен Шоме („L’illusioniste”) и др.
    „Киномания” ще бъде открита на 12 ноември с прожекция на китайския филм „Конфуций” (реж. Мей Ху).

    Кадър от китайския филм „Конфуций“ (2010).

    Американското независимо кино, което традиционно присъства в програмата на „Киномания” през годините, този път ще бъде представено на самостоятелен фестивал, който ще се проведе от 5 до 11 ноември. В рамките на SOINDEPENDENT FILM FESTIVAL (за по-кратко So!Independent) ще бъдат представени 16 филма (игрални и документални), подбрани от програмите на кинофестивалите „Sundance” и „Tribeca”, създадени по инициатива на Робърт Редфорд и Робърт Де Ниро. Повечето филми са произведени през 2010 г.
    Фестивалът се организира от Юнайтед Арт и Фондация „Америка за България”, които вече седем години продуцират фестивал на българското кино в Ню Йорк (www.ny-bgfilmfest.com). Художествен директор и на двата фестивала е Жана Караиванова, изпълнителен директор на Юнайтед Арт.
    “Независимите филми идват по-трудно в Европа, защото разпространителите не искат да поемат рискове. So!Independent е фестивал на независимото кино – възможност да се покажат в България стойностни, различни, американски филми. Той цели да запълни една ниша и да разшири кръгозора на разпространителите,” казва Жана Караиманова.


    Плакат на филма „Winter’s Bone“, отличен с Голямата награда на журито в конкурса за игрално кино от САЩ на последния 26-ти кинофестивал на независимо кино „Сънданс“, проведен в Парк Сити (щата Юта) от 21 до 31 януари т.г.

    „Независимото кино се прави от най-добрите. То е бягството на таланти като Скорсезе, Коен, Клуни и Пит. За тях е чест да снимат по-различни филми. Независимите филми не са ъндърграунд. Това са продукции, реализирани извън големите студия, по проект на независими продуцентски къщи и без творчески ограничения. Самите филми, необременени от комерсиалната рамка, са страшно разнообразни и интересни и създават много вярна и любопитна представа за Америка и нейната култура.”

    Допълнителна информация за заглавията, които ще видим през седмицата на независимото американско кино в рамките на фестивала So!Independent, ще научим от предстоящата пресконференция с неговите организатори.

    Есенният киномаратон в НДК няма да приключи с края на „Киномания”. Веднага след като се извъртят всичките филми от нейната програма ще започне БАЛКАНСКА КИНОСЕДМИЦА в кино „Люмиер”, организирана от Андрей Слабаков. Необичайното в неговата инициатива е в това, че всеки от седемте филма от нашия регион ще бъде представен от актьор, участващ в него, а не от продуценти или режисьори. Повече подробности ще научим в началото на ноември, но Андрей Слабаков ни уверява, че ще бъдат показани нови и неизвестни на българската публика филми от Македония, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, Албания и Черна гора.

Read Full Post »


Само преди седмица светът на киното отбеляза навършването на сто години от рождението на великия японски режисьор Акира Куросава. В публикацията си по този повод изтъкнах значението на актьора, без когото е трудно да си представим някои от най-ярките филми на Куросава. Дори и онези, които слабо познават неговото творчество, няма как да не са били впечатлени от изпълненията на Тоширо Мофине в „Рашомон”, „Идиот”, „Седемте самураи”, „Замъкът на паяците”, „Червената брада”.
Вчера се навършиха точно 90 години от рождението на този най-прочут японски актьор.

Тоширо Мифуне се появил на белия свят на 1 април 1920г. в китайския град Циндао, където работели неговите родители. Ето защо той израства в Китай (Манджурия), където завършва и образованието си. От баща си, който бил професионален фотограф, наследява интереса към това изкуство, което изучава с усърдие и по време на Втората световна война служи в японската армия към Aerial Photography Unit.
През 1947г. участва в актьорския конкурс „Нови лица“, проведен от кинокомпанията Тохо (Toho Studios), обаче не успява да премине трудния тест. Но затова пък привлича вниманието на режисьора Кадзиро Ямамото, който го препоръчва на своя колега Сенкичи Танигучи и това позволило на Мифуне да получи своята първа роля в киното – във филма „Времето на новите глупци“.
Първи успех като актьор му носи ролята на гангстер във филма „Отвъд сребърния хребет“ (Ginrei no hate, 1947). Тогава се запознава и сближава с Акира Куросава, който е сценарист на този филм. Тяхното приятелство поставя началото на един от най-впечатляващите творчески тандеми не само в историята на японското, но и на световното кино.
„Пияният ангел“ (1948) е първият от общо 16-те филма на Куросава, в които Мифуне създава незабравими човешки характери, открояващи със своята уникалност и ярък темперамент.
Работейки за Куросава, той усвоява най-висшите тайни на актьорското майсторство, но не толкова заради напътствията на гениалния режисьор, колкото благодарение на свободата на снимачната площадка, която той му дал. След „Пияният ангел” Тоширо Мифуне участва в „Бездомното куче” (1949), „Скандал” (1950) и „Рашомон” (1951), в който блесва със своето гениално превъплъщение в ролята на отшелника-бандит Тадзамару. Именно „Рашомон” е първият японски филм, който става известен на Запад, печели много международни награди, сред които „Златен лъв” от кинофестивала във Венеция и дава основание да се заговори за достойнствата на японското кино. От този момент нататък светът ще тръпне в очакване да види всеки от следващите съвместни филми на двамата гении от страната на изгряващото слънце – Куросава и Мифуне. Първият си спечелва славата на най-значимия японски режисьор, а вторият – на най-яркият актьор. Тяхното блестящо съвместно творчество завършва през 1965г. по време на снимките на филма „Червената брада„, заради разногласия от личен характер. Но по ирония на съдбата именно ролята му в този филм ще остане ненадмината в цялото творчество на Мифуне. Неслучайно за нея той получава за втори път (след „Телохранител”) най-високото актьрско отличие – купа Волпи – от кинофестивала във Венеция.
Но дори и след прекъсването на сътрудничеството си с Куросава, Мифуне продължава успешната си кариера в киното, снимайки се в много значими не само японски, но и чуждестранни продукции.
Участието му в американския касов филм „Голямата награда” (1966) му носи много пари, благодарение на което успява да основе собствена продуцентска компания.
В края на 60-те и началото на 70-те години се снима доста често в чужбина във филми на прочути западни режисьори като Джон Бурман ( „Ад в Тихия океан”, 1968), Терънс Йънг („Червено слънце”, 1971) и др.
Тоширо Мифуне е участвал в близо 200 филма, успявайки да изиграе десетки най-разнообразни роли, сред които се открояват превъплъщенията му в разбойник, лекар, военен, телохранител и др. Сред най-ярките образи, създадени от него е този на легендарния самурай Миямото Мусаши в едноименния филм на режисьора Хироши Инагаки от 1954г.
Именно Тоширо Мифуне се нарежда сред актьорите, дали най-проникновено актьорско тълкувание на някои от най-сложните характери в творчеството на Достоевски („Идиот”, 1951) и Максим Горки („На дъното”, 1957).
От филмите, в които Мифуне участва през 80-те години, най-голям успех имал телевизионният сериал „Шогун“ (1980). След това големият японски актьор продължава да се снима в редица чуждестранни продукции, които нямали търговски успех, но ще бъдат запомнени именно с майсторските изпълнения на Мифуне.

Тоширо Мифуне умира на 24 декември 1997г. в Токио. Две години по-рано умира неговата съпруга Сашико Йошимине, с която живее 45 години и от която има 3 деца.

Read Full Post »


Навършиха се 100 години от рождението на великия японски режисьор, сценарист и продуцент Акира Куросава.
Той е роден на 23 март 1910г. в Токио. Своя дълъг път в киното той започнал още през 1936-та в киностудията Тохо, където работил 7 години като помощник-режисьор. Първият си самостоятелен филм – „Геният на джудото” (Sugata Sanshirô) заснел през 1943г., а признанието и известността дошли през 1950 година след излизането на филма му „Рашомон”, отличен със „Златен лъв” на кинофестивала във Венеция. Четири години по-късно излязъл и най-популярният филм в цялата кариера на Куросава „Седемте самураи” (1954).
Гледал съм повечето от филмите на Куросава и поне няколко от тях ще останат завинаги в съзнанието ми като образци на филмово изкуство. Това важи особено за „Рашомон“ (1950), „Да се живее” (1952), „Червената брада” (1965), „Додескаден”, „Кагемуша” (1980) и „Ран” (1985).

Тоширо Мифуне в кадър от филма на Куросава „Червената брада“

Акира Куросава бе признат за ненадминат класик на киното още приживе, което съвсем не означава, че неговата режисьорска кариера е била само низ от успехи. Нерядко му се е налагало да изпита горчивината от неуспехите и неразбирането от страна на родната публика. Неговите филми не носели големи приходи и след като собствената му компания се разорила получил предложение от Холивуд, но и там нещата не потръгнали. След разногласия с шефовете на студията, която го наела, зарязал всичко и се завърнал в родината си. През декември 1971г. Куросава извършил опит за самоубийство.
След продължително прекъсване той отново се завърнал на снимачната площадка, за да заснеме в студия „Мосфилм” чудесния си филм „Дерсу Узала” (1975) по мотиви от книгата на Владимир Арсениев, който му донесе „Оскар” за чуждоезична продукция.
Куросава бе сред най-проникновените тълкуватели на творчеството на Достоевски чрез средствата на киното. Доказателство за това е превъзходният му филм „Идиот”, който и до днес се нарежда сред най-оригиналните и верни на духа на писателя екранизации.
В Япония, а също и почти в цяла Азия, Куросава бил заклеймяван като спекулант, умеещ да представя чрез своите филми националната специфика по начин, който да се хареса на Запада. Истината всъщност е друга. Легендарният режисьор е сред малцината азиатски кинотворци, чието творчество надраства рамките на специфично азиатското, за да достигне измеренията на общочовешкото, което го прави вълнуващо и разбираемо за зрителите по целия свят. Нерядко той черпи вдъхновение от Европа и Америка. Сред любимите му режисьори били Джон Форд и Абел Ганс, а така също и Сергей Айзенщайн, от който Куросава възприел навика сам да отговаря за монтажа на своите филми.
Не са малко и западните майстори на киното, които са се учили от Куросава. Нека не забравяме, че именно като резултат на осъвременяването на негови се бяха създадени такива шедьоври на уестърна, като „Великолепната седморка” (1960), направен по мотиви от „Седемте самураи” и „За шепа долари” (1964) на Серджо Леоне, който пък е основан върху сценария на Куросава за филма „Телохранител”.
Днес вече никой не оспорва факта, че именно благодарение на Куросава азиатското кино се превърна в неотделима и много важна част от световното кино. В продължение на дълги години неговото име олицетворяваше за хората от Запада едва ли не цялото японско кино. Това, разбира се, не беше справедливо спрямо останалите в сянка други велики японски кинотворци. С течение на времето обаче светът се промени и много от предишните стереотипи на възприемане на азиатската култура рухнаха. Постепенното разширяване на културните контакти и информационния обмен, а също така появата на нови, алтернативни тълкуватели на киноизкуството, допринесе за „откриването” на гениалните филми на режисьори като Ясудзиро Одзу, Кендзи Мидзогучи, Микио Нарусе и много други превъзходни майстори, които преди бяха абсолютно неизвестни на Запад. За изследователите на киното започна да става ясно, че към момента на своята безапелационна победа на кинофестивала във Венеция през 1951 година Куросава е работел в своята родина в силно конкурентна среда, а японската национална кинематография не само в следвоенния период, но и в довоенните години вече е била произвела редица шедьоври, за които чуждестранната общественост нямаше ни най-малка представа почти до края на 60-те години.
През март 1990г. Акира Куросава бе удостоен с почетен „Оскар” за изключителен принос в » в киноизкуството, а през 1994г. му връчиха и ваградата на Киото.
Последният му филм „Мададайо” е заснет през 1993г. Пет години по-късно – на 6 септември 1998 на 88-годишна възраст – Акира Куросава почина от сърдечен пристъп.

Read Full Post »