Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘азиатско кино’


Холивудският дебют на прочутия корейски режисьор Парк Чан-Ук не оправдава големите очаквания. Повече може да научите от рецензията за филма „Стоукър“ в сайта ДРУГОТО КИНО.

Advertisements

Read Full Post »


Завърши 63-ят международен кинофестивал в Локарно, който се проведе от 4 до 14 август. Той е наричан „най-големият от малките фестивали и най-малкият от големите”. В неговите рамки тази година бяха представени 40 световни премиери – от тях половината дело на режисьори-дебютанти.


Голямата награда „Златен леопард” спечели китайският режисьор Ли Хунци за филма „Зимна ваканция“.

Международното жури, председателствано от сингапурския режисьор Ерик Ху, връчи своята специална награда на румънския режисьор Мариан Крисан за филма „Morgen”.

Наградата за най-добра актриса бе дадена на Ясна Дуричич за нейното изпълнение в сръбския филм „Бял, бял свят” (Beli Beli Svet).

За най-добър актьор на този фестивал бе обявен канадският актьор Емануел Билодо (Emmanuel Bilodeau), изпълнител на главната роля в „Кърлинг”.


Режисьорът на този канадски филм Денис Коте пък бе отличен с наградата за най-добър режисьор.

Французойката Еманюел Деморис пък получи приз за най-добър режисьор в секцията „Съвременни кинематографисти“ за своя филм „Параболи” (Paraboles). В тази секция се съревноваха 20 първи или втори творби на режисьори от цял свят, отличаващи се със своите новаторски търсения и оригинални идеи.
С наградата за най-добър дебютен филм бяха отличени съавторите на „Foreign Parts“ – американецът Дж. П. Снядецки и французойката Верена Паравел.
„Златен леопард” за най-добър късометражен филм получиха португалците Габриел Абрантес и Даниел Шмид за „История на взаимност” (A HISTORY OF MUTUAL RESPECT).
Наградата на публиката бе връчена на израелския режисьор Еран Риклис за филма му „Началник на човешки ресурси” (The Human Resources Manager).

По-рано в рамките на фестивала получиха „Златен леопард” за цялостно творчество 88-годишният класик на италианското и световно кино Франческо Рози, а също прочутият швейцарец Ален Танер, роден през 1929г. и едва 40-годишният китайски режисьор Цзя Чжанке. Почетното отличие за Рози е разбирамо, защото този знаменит режисьор отдавна вече не снима, но ни е оставил блестящи образци на политическо кино, като „Салваторе Джулиано” (1962), „Делото Матеи” (1972), „Височайши трупове” (1976) и др. Неговият принос в световното кино бе отбелязан с прожекция на реставрирано копие на един от най-известните му филми „Хора против” (1970). Награждаването на Ален Танер също е логично, защото освен че е сънародник на организаторите на фестивала, той безспорно е сред режисьорите обогатили световното кино с филми като „Реквием”, „Шарл – жив или мъртъв”, „Генуа, морякът-фантом”, „Хората от пристанището”, „Саламандър”, „Йонас и Лила, до утре” и „Йонас, който ще бъде на 25 г. през 2000”.
Награждаването обаче на китаеца Цзя Чжанке с един от почетните „леопарди” си е истински прецедент, защото в момента този режисьор е в апогея на своето творчество. Създал е 17 филма, сред които няколко безспорни шедьовъра („Ако знаех”, „Натюрморт”, „Сити 24”, „Платформа”) и тепърва предстои да даде още много на киното. Решението на организаторите да му връчат толкова високо почетно отличие е доказателсво за високото признание, което се отдава на азиатското кино в днешно време и по-специално на китайското. Едва ли е случайно, че китайският филм „Зимна ваканция” победи тази година в основния конкурс за игрално кино. Повече за азиатската тема може да прочетете тук.


Сред акцентите на тазгодишния фестивал в Локарно бе ретроспективата програма от филми на знаменития германски и холивудски режисьор ЕРНСТ ЛЮБИЧ, прославил се със своите незабравими кинокомедии („Неприятности в рая”, „Ниночка”, „Да бъдеш или да не бъдеш” и др.).

Преди това издание на фестивала много се коментираше, че е крайно време нещо да се промени в неговия облик, който през последните години не се открояваше с особена оригиналност. Надеждите бяха свързани и с назначаването на Оливие Пер за нов художествен ръководител на фестивала. Преди това той си бе спечелил име с работата си по селекцията на престижната програма „Петнайсетдневка на режисьорите” на кинофестивала в Кан. И действително неговата намеса се е почувствала – поне така твърди един от най-авторитетните съвременни кинокритици Андрей Плахов в своите репортажи от Локарно, публикувани на страниците на руския в. „Комерсант” (вижте тук). Според него, Оливие Пер се е опитал да превърне фестивала на брега на Лаго Маджоре в истински конкурент на започващия само след две седмици Венециански кинофестивал. И е успял – ако не с качеството на осигурените филми, то поне с тяхната острота и екстравагантност. Ключовите думи, използвани от Плахов за описание на съдържанието на основната конкурсна програма, са: еротизъм, зомби, инцест, однополов секс, кървава баня. Едва ли е случайно, че самият Оливие Пер в своите коментари за филмите, включени в програмата, цитира Жорж Батай, разсъждавайки за Ерос и Танатос в изкуството, а също и за развитието на традициите на Роселлини, Бресон и Годар. За пръв път в Локарно бяха представени конкурсни филми с предупреждението, че не са подходящи за хора със слаби нерви. Първият от тях е „Зомби от Лос Анджелис”, в който участва френският порноидол Франсуа Сага.

Той изпълнява една от ролите и във френския конкурсен филм „Мъж във ваната” (реж. Кристоф Оноре), в който играе и Киара Мастрояни – дъщерята на Марчело Мастрояни и Катрин Деньов.

Тя получи специална награда в Локарно за своите актьорски постижения в киното.

В главния конкурс се съревноваха прочути с радикализма на изразните си средства, творци като например унгарецът Бенедек Флигауф („Утроба”), французинът Кристоф Оноре („Мъж във ваната”) и канадецът Брус Лабрус („Зомби от Лос-Анджелис”).
С достатъчно скандален филм (“Отрепки на обществото”) се представи и дебютиращата като режисьор френска актриса Изилд Ле Беско.
Като израз на стремежа да се поощряват експерименталните търсения в киното бе включването и на шестчасовата китайска документална творба „Карамай”, разказваща истинска трагедия, станала през 1994 г., когато по време на концерт избухва пожар, в който загиват над 300 души – основно деца. На тях им било забранено да напуснат залата, за да може по-напред да се евакуират представителите на министерството на образованието. Доста дълго тези трагични събития са премълчавани в Китай, а родителите на загиналите деца нямали право публично да изразяват своята скръб.
Но ако съдим по раздадените награди, журито не се е впечатлило особено от ексцесиите на нестандартните филми. Но затова пък вероятно те са имали успех сред публиката. За съжаление, ние едва ли ще имаме възможност да видим в скоро време нещо от тазгодишната програма на фестивала в Локарно. Можем само да се надяваме на София Филм Фест, защото в рамките на последното му издание видяхме филма „Тя, китайката” (реж. Шиаолу Гуо), отличен миналата година със „Златен леопард”, а също и „Тъпан, барабан”, който получи в Локарно специалната награда на журито и приз за най-добър режисьор в лицето на Алексей Мизгирьов.
Другият извод, който неминуемо се налага да направим за пореден път е този за тоталното отсъствие на българското кино. Още по-неприятно е да го направим на фона на поредните успехи на румънските филми. Но явно слабият лъч на надежда, с който ни стопли Камен Калев с неговия „Източни пиеси” не е достатъчен за български пробив в световното кино. В Локарно се представиха достойно и други наши съседи – сърбите и турците.  Според Андрей Плахов, един от най-интересните филми в конкурсната програма е бил именно турският „Коса” на режисьораТайфун Пирселимоглу. За съжаление, българските зрители едва ли някога ще видят другото лице на турското кино, а така ще си останат с впечатленията, получени от телевизионните им сериали.
Колкото и да е невероятна възможността да видим на наш екран дори отделни заглавия от основната конкурсна програма на 63-ия фестивал в Локарно, все пак я помествам тук за сведение. Може пък да е в помощ на онези, които предпочитат да търсят в Интернет и филми, което не служат само за убиване на времето.

ОСНОВНА КОНКУРСНА ПРОГРАМА
НА 63-ия КИНОФЕСТИВАЛ В ЛОКАРНО

• „Отрепки на обществото” (Bas Fonds), режисьор Изилд Ле Беско (Isild Le Besco), Франция;
• „Бял, бял свят” (Beli, beli svet / White White World), реж. Олег Новкович (Oleg Novkovic), Сърбия, Швеция / Германия;
• „Отвъд степите” (Beyond The Steppes), реж. Ваня д’Алкантара (Vanja d’Alcantara), Белгия / Полша;
• „Студено време” (Cold Weather), реж. Аарон Катц (Aaron Katz), САЩ;
• „Кърлинг” (Curling), реж. Дени Коте (Denis Cote), Канада;
• „Зимна ваканция” (Han Jia / Winter Vacation), реж. Ли Гонджи (Li Hongqi), Китай
• „Мъж във ваната” (Homme au bain / Man at Bath), реж. Кристоф Оноре (Christophe Honore), Франция;
• „На възрастта на Елен” (Im Alter von Ellen / At Ellen’s Age), реж. Пиа Мараис (Pia Marais), Германия;
• „Карамай” (Karamay), реж. Ху Ксин (Xu Xin), Китай;
• „Малката стая” (La Petite Chambre), реж. Стефани Шуа и Вероник Раймон (Stephanie Chuat, Veronique Reymond), Швейцария;
• „Зомби от Лос Анджелис” (L.A. Zombie), реж. Брус Лабрус (Bruce LaBruce), Германия / САЩ / Франция;
• „Светлина в тъмното” (Luz Nas Trevas – A Volta Do Bandido Da Luz Vermelha), реж. Хелена Инес и Икаро С. Мартинс (Helena Ignez, Icaro C. Martins), Бразилия;
• „Морген” (Morgen), реж. Мариан Крисан (Marian Crisan), Румъния;
• „Покрайнини” (Periferic), реж. Богдан Джордж Апетри (Bogdan George Apetri), Румъния / Австрия;
• „Пиетро” (Pietro), реж. Даниеле Галианоне (Daniele Gaglianone), Италия;
• „Коса” (Sac), реж. Тайфун Пирселимоглу (Tayfun Pirselim), Турция / Греция;
• „Песни за любов и омраза” (Songs of Love and Hate), реж. Каталина Годрос (Katalin Godros), Швейцария;
• „Утроба” (Womb), реж. Бенедек Флигауф (Benedek Fliegauf), Германия / Унгария/ Франция.


Международният кинофестивал в Локарно е известен със своите прожекции на открито на площада Пиаца Гранде (Piazza Grande) пред 8000 зрители.

Източник: официалният сайт на 63-ия международен кинофестивал в Локарно

Read Full Post »


Тайландският режисьор Апичатпонг Вирасетакул спечели “Златна палма” на 63-ия кинофестивал в Кан с филма си „Чичо Бунме, който помни предишните си животи” (Uncle Boonmee Who Can Recall His Past Lives).
Това е новината, която всички почитатели на азиатското кино са очаквали да научат тази вечер. Според мен, никак не е случаен този успех в Кан, защото филмите от този континент и по-специално тези на 39-годишният тайландец с най-трудното име на света отдавна са смятани за феномен в съвременното кино.
Спомнете си, че неотдавна в публикацията си „Азиатското кино – праобраз на бъдещия голям стил в режисурата” обърнах специално внимание върху факта, че „вече са останали безвръзвратно в миналото режисьорите на т.нар. голям стил, като Копола, Скорсезе, Ангелопулос, а даже и доскорошни законодатели на филмовата мода, като Тарантино, Аменабар, Аронофски, Джейлан, Дюмон, Иняриту, Содърбърг,Тиквер, Уинтърботъм, Долдри, Нолан, Озон. И на тяхното място са се настанили предимно азиатски съвременни майстори като Апичатпонг Вирасетакул (Тайланд), Цзя Чжанке (Китай), Уон Кар-вай (Китай), Хирокадзу Корееда (Япония), Хоу Сяо-сен (Тайван), Абас Киаростами (Иран), Цай Мин-Лян (Тайван), но също и източноевропейци, като румънците Кристи Пуи и Кристиан Мунджиу, унгареца Бела Тар и руснака Александър Сокуров, както и почти неизвестните на нашата публика френски режисьори Клер Дени и Арно Деплешен, португалецът Педро Коща и др.
А на онези, които се чудят кой ли е пък този Апичатпонг Вирасетакул, препоръчвам да видят отново двете класации на най-добрите филми през първото десетилетие на XXI век, за да се уверят, че именно този режисьор заема водещо място в тях. Така че, просто бе въпрос на време да получи и най-голямото официално признание, каквото е наградата „Златна палма” за един съвременен кинематографист. Жалко е само, че българските зрители едва ли ще видят някога на екрана неговите филми, защото нашите разпространители не биха рискували да показват азиатско кино, след като е по-лесно да се печели с холивудски блокбастъри.
Но стига толкова за азиатското кино.
Останалите награди, които тази вечер бяха връчени в Кан са следните:
Гранд При – режисьорът Ксавие Бовоа за филма му „За боговете и хората” (Франция);

Най-добра актриса – Жулиет Бинош за ролята й във филма „Заверено копие” (COPIE CONFORME) на иранския режисьор Абас Киаростами;

Най-добър актьор – Хавиер Бардем за ролята му във филма „BIUTIFUL” на мексиканския режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту и Елио Джермано за ролята му във филма „Нашият живот” (Our Life) на режисьора Даниеле Лукети;


Най-добър режисьор – Матьо Амалрик за неговия дебютен филм „Турнето”. Ние всички познавахме добре Амалрик досега като един от най-добрите съвременни френски актьори;

Най-добър сценарий – Ли Чан Дон за южнокорейския филм „Поезия”;
Наградата на журито – Махамат Салех за филма му „Човекът, който крещеше” (Чад);
Награда „Златна камера” за най-добър дебютен филм – Майкъл Роуи (Michael ROWE) за филма „Año bisiesto” (Мексико);
„Златна палма” за късометражен филм – „CHIENNE D’HISTOIRE” (BARKING ISLAND) на режисьора Серж Аведикиан (Serge AVÉDIKIAN).

Източник: официалният сайт на 63-ия кинофестивал в Кан


Read Full Post »