Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 02.12.2010


Американският независим филм „Winter’s Bone” (Зимна кост) спечели Главната награда „Бронзов кон” на 21-я Стокхолмски международен кинофестивал. Освен отличието за най-добър филм той получи още две от основните награди – за най-добра актриса в лицето на изпълнителката на главната роля Дженифър Лоурънс и наградата на международната критика FIPRESCI (The International Film Critics Prize for Best Film).


Дженифър Лоурънс в кадър от филма „Winter’s Bone”.

Наградата за мъжка роля бе дадена на Георге Пиштереану (George Pistereanu) за изпълнението му в румънския филм „Ако искам да подсвирквам, ще си подсвирквам“ на режисьора Флорин Шербан (Florin Serban).


Георге Пиштереану в кадър от филма „Ако искам да подсвирквам, ще си подсвирквам“.

Наградата за най-добър сценарий получи Дейвид Мишод (David Michôd) за австалийския филм „Животинско кралство” (Animal Kingdom).

 

Виетнамският режисьор Хан Данг Ди (Phang Dang di) получи наградата за дебют в игралното кино за филма си „Bi, Don’t Be Afraid!”. Операторът на този филм Pham Quang Minh пък взе отличието за най-добра операторска работа.

 

Британската социална драма „NEDS” на режисьора и актьора Питър Мълан бе удостоена със специално отбелязване (Honorable mention).

Почетната награда „За принос в киноизкуството” тази година получи шведската актриса Хариет Андерсон, а на американския режисьор Гюс Ван Сант бе връчена специалната награда „Visionary Award”.

В рамките на 11 дни (от 17 до 28 ноември) бяха представени 180 филма от 50 страни. Стокхолмският фестивал се е специализирал в показването на ангажирано социално-проблемно кино на млади режисьори от целия свят. Съгласно неговия регламент до участие в основната конкурсна програма се допускат автори, които до момента са създали не повече от два филма.


Американският независим филм „Winter’s Bone” (Зимна кост) на режисьорката Дебра Граник, който е големият победител тази година, преди два дни се наред и сред петте номинирани за наградите „Независим дух”, а преди няколко дни спечели и два от най-престижните приза на тазгодишните награди за независимо кино „Готам” – за най-добър филм и най-добро ансамблово актьорско представяне.

Благодарение на Интернет вече успях да гледам този филм и мога да се обзаложа, че не само ще спечели наградата „Независим дух” в навечерието на церемонията по раздаване на „Оскар”- ите, но и дори ще получи някоя от престижните статуетки на 27 февруари 2011.
Що се отнася до Стокхолмския фестивал, лично аз съм изненадан, че оставиха без награди игралния дебют „Щастие мое” (My Joy) на известния украински документалист Сергей Лозница и филма на 22-годишния канадец Ксавие ДоланВъображаема любов” (Heartbeats). Особено вторият, който е по мое мнение великолепен, превъзхождащ дебюта на Долан „Аз убих майка си”.
Но така е с фестивалите – решават журитата, които нерядко се ръководят от конюнктурни, а не от естетически съображения.
Накрая ми се иска отново да припомня, написаното в предишната ми публикация за Стокхолмския кинофестивал, че според американското списание „Варайъти” това един от двайсетте водещи кинофорума на света.

Източник: Официалният уебсайт на 21-ия Стокхолмски международен кинофестивал.

Реклами

Read Full Post »


И така, ножът опря до кокала както се казва. Защото за онова, което се случва с културата и по-специално с киното в тази държава не може да има друго сравнение. Наглед дребната поправка в §.82 на Закона за филмовата индустрия е толкова нагъл и симптоматичен ход от страна на управляващите, че просто нямам думи да изразя възмущението си. Става въпрос за съвсем „леко” изменение в чл.17, който гласи, цитирам:
„Ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България се предвижда:
1. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2009 г.) субсидия за агенцията, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 7 игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация.”
Е, добре, вижте сега как го променят:
„Чл.17.  Ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България ПРИ ВЪЗМОЖНОСТ се предвиждат:
субсидия за агенцията, чийто годишен размер се определя на базата на сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно ДО 7 игрални филма, ДО 14 документални филма и ДО 160 минути анимация.

Три думички само, но каква издевателска и безобразно нагла манипулация са те със закона! Защото така българската държава на практика си измива ръцете от задължението да финансира български филми. И още нещо – така се отнема възможността на кинотворците да я съдят, ако законът не се изпълнява. Какво друго, ако не стъпка към диктатура е промяната на закони по начин, отнемащ възможността ни да водим дела срещу държавата, когато тя не спазва поети ангажименти за развитието на културата в това общество?

Протестите на хората от киногилдията започнаха още преди фестивала на българския игрален филм, проведен през октомври във Варна. Но там те се изразиха по странен, бих го нарекъл Пилатовски начин за измиване на съвестта. Вместо да бойкотират фестивала чрез оттеглянето на своите филми, те се задоволиха с апели за достойно отношение към националното кино, които естествено не само не бяха чути, но се стигна и до въпросната срамна законодателна промяна.
Да не забравяме, че преди доста години във Франция целият културен елит се надигна срещу тогавашния министър на културата – великия Андре Малро – за това, че е уволнил основателя на националната им филмотека Анри Ланглоа. А малко по-късно подетата от Жан-Люк Годар и Франсоа Трюфо кампания доведе до прекратяването на кинофестивала в Кан, който не е обикновен национален форум, а най-голямото световно събитие в света на киното.
Благодарение на тази драстична протестна акция през следващата година бяха направени много съществени промени в организацията на обуржоазилия се фестивал, включително тогава бе създадена и т.нар. Петнайсетдневка на режисьорите, която даде възможност за включване в програмата на нови и оригинално заснети филми, разчупващи наложилите се канони.
А у нас какво стана?
Министърът на културата не само че не се стресна от протестите, но си позволи да намекне, че ако кинаджиите продължат да протестират – може да им се случи нещо по-неприятно – да се промени самият закон, определящ субсидията за кино. Това си беше откровена закана, която премина покрай ушите ни без никаква реакция.
И тази закана се изпълни, но забележете – по инициатива на трима лекари (депутатите от ГЕРБ д-р Анатолий Йорданов, д-р Красимира Симеонова и д-р Станка Шайлекова), които внесоха между първо и второ четене предложение за поправка в Закона за държавния бюджет на Република България за 2011г., предлагащ горепосочената „мъничка” промяна в член 17 от Закона за филмовата индустрия.
Какво означава това? Ами просто, че никой компетентен човек, който е свързан по някакъв начин с киногилдията в България не се е осмелил да участва в поръчковото убийство на културата. Затова са опрели до лекарите (случайно ли?), за да извършат те въпросната хирургическа интервенция спрямо закона.

Read Full Post »